Мотиви към присъда по НОХД №2160 по описа за 2017г. на ШРС

Подсъдимият Д.А.В. е предаден на съд за извършено престъпление по чл.183 ал 1 НК, като в хода на разпоредителното заседание, последния изяви желание да бъде защитаван от служебен защитник, поради което и и за следващото съдебно заседание му бе назначен такъв в лицето на адв.Г. от ШАК. Съдът прецени, че ход на делото в последното проведено съдебно заседание може да бъде даден и при условията на чл.269 ал.3 т.3 НПК, тъй като , подс.В. редовно призован, не посочи уважителни причини за неявяването си, а и освен това беше изпълнена процедурата по чл.247б ал.1 НПК.

Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение, като пледира за налагане на наказание “лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде отложено на осн. чл.66 НК за срок от три години. Частния обвинител, Д.К., конституиран в хода на разпоредителното заседание, чрез процесуалния си представител-адв.Д. се придържа към становището на държавното обвинение. Служебният защитник-адв.Г., пледира за налагане на наказание „глоба“.

Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият се признава за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, като обяснява, че дълго време е без работа.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Д. В. и свид.Д.К. живели на съпружески начала, като от съжителството си имат едно дете – А.Д.А., родено на ***г. С влязло в сила решение №637 по гр.дело №869 на Районен съд Шумен от 08.11.2016г.., е определена месечна издръжка, която подсъдимият следвало да заплаща на дъщеря си А., чрез неговата майка и законна представителка Д.К. в размер на 120 лева, считано от 18.04.2016г. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такова, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж двадесето и пето число на месеца. С решение №750/2016г. по описа на Районен съд Шумен, влязло в законна сила на 03.12.2016г., съдът допълнил предходното решение, като осъдил подсъдимия да плати издръжки на детето си и за периода 19.04.2015г.-18.04.2016г.. След влизане в сила на решение №637 по гр.дело №869 на Районен съд Шумен , подсъдимият не плащал издръжка на своето дете, като от м.ноември 2016г. до м. септември 2017г. включително, дължал 11 месечни вноски по 120 лева на обща стойност 1320 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимият дадени в хода на досъдебното производствно, показанията на разпитаният в съдебно заседание.частен обвинител Д.К. , както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото и тези събрани в съдебно заседание.

Всички доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.183 ал.1 от НК, тъй като не е изпълнил алиментните си задължения, изразяващи се в заплащане на издръжка за детето си в размер на повече от две месечни вноски.

* обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество;

* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на своя низходяща по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като неизпълнението на това задължение е в размер на повече от две месечни вноски.

* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което е било осъдено да издържа своя низходяща;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимият с пряк умисъл - предвиждал е неизбежното неплащане на издръжката в размер на повече от две месечни вноски и пряко го е целял.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи неразбирането на разпоредбите на семейния кодекс, което обаче не го извинява.

При определянето на наказанието съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като ниска с оглед конкретната житейска ситуация, в която е изпаднал подсъдимият; степента на обществена опасност на дееца - от данните за личността и може да се направи извод, че тя е личност с ниска степен на обществена опасност; както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подс.В.:

* смекчаващите вината обстоятелства - тежко материално положение

* отегчаващи вината обстоятелства- не полага достатъчно усилия за финансовото обезпечаване за дъщеря си.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати като му определи наказание при втората предвидена в чл.183 ал.1 НК алтернатива, а именно “пробация” в размер близък до минимално предвидения със следните пробационни мерки- “задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично” и “задължителни срещи с пробационен служител” за срок от по осем месеца.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

На осн.чл.189 ал.3 от НПК осъди подс.В. да заплати направените в хода на наказателното производство разноски от страна на частния обвинител.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: