Мотиви към присъда по НОХД № 2183 по описа за 2017г. на ШРС

Подсъдимият С.Д.Д. е предаден на съд по обвинение по чл.183, ал.1 от НК, за това, че за времето от м.март 2016г. до м.август 2017г. включително, в гр.Шумен, след като бил осъден с Решение №541/02.07.2015г. по гражданско дело №1317/15г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 02.07.2015г., да издържа свой низходящ- дъщеря си М.С.Д., родена на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно-18 месечни вноски по 100,00 лева -общо сумата от 1800,00 лв.

При проведеното разпоредително заседание не са направени възражения по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Пострадалото лице не предявява граждански иск против подсъдимия за причинени имуществени или неимуществени вреди.

Преди даване ход на съдебното следствие подсъдимият прави искане да се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията, описани в обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на отегчаващи обстоятелства, да определи наказание ”пробация”, над средния размер, предвиден в закона.

В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият и св. С.К.М. били съпрузи, като по време на брака си имали едно дете- М.С.Д.. С Решение №541/02.07.2015г. по гражданско дело №1317/15г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 02.07.2015г., бракът между двамата бил прекратен, а родителските права по отношение детето били присъдени на майката. Подсъдимият бил осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 100,00 лева, считано от 28.05.2015. Независимо от влизане в сила на посоченото решение, подсъдимият не изпълнявал редовно задълженията си, като предоставял на детето си парични суми в различен размер, несъответен на присъдената издръжка. За времето от м.март 2016г. до м.август 2017г. включително Д. не изплатил общо 18 месечни вноски по 100.00 лева, възлизащи на общо 1800,00 лв. След образуването на наказателното производство във връзка със случая подсъдимият заплатил на дъщеря си част от дължимите суми.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелката С.К.М., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е осъждан за множество отделни престъпления.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като същият безспорно съзнателно не е изпълнил задължението си да издържа свой низходящ в размер на повече от две вноски, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение. В практиката си ВКС приема, че за да е съзнателно неизпълнението на задължение за заплащане на издръжка е необходимо извършителят да е изградил представи за наличието на съответното задължение и за това за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. За доказването на субективната страна на деянието е необходимо установяването на обективната възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка /Решение №47/12г. на ВКС, III н.о./. В случая подсъдимият е бил наясно със задължението си да заплаща издръжка, тъй като гражданският брак със св.М. е бил прекратен по реда на чл.51 от СК. Налице е била обективна възможност за подсъдимия да заплаща издръжка, тъй като същият е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от някакво заболяване. При това положение и при липсата на данни за наличието на пречки от непреодолим характер за заплащане на издръжка следва да се приеме, че същият е изпаднал в забава съзнателно. Обстоятелството, че през част от времето подсъдимият е бил безработен е без правно значение. На отговорността на родителя да издържа своите деца не може да се противопостави доводът за липса на работни места в населеното място, в което живее подсъдимият, при положение, че през инкриминирания период не са предприети действия за намиране на работа в друго населено място /Решение №188/11г. на ВКС, III н.о./.

Деянието е извършено с пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Не са налице основанията за приложението на благоприятната разпоредба на чл.183, ал.3 от НК, според която деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, поради обстоятелството, че задължението на подсъдимия не е изпълнено изцяло. Съдебната практика приема трайно, че тази възможност е приложима само при цялостно изпълнение на неиздължението в срока до постановяване на присъдата в първата инстанция /Решение №355/76г. на ВС, I н.о., Решение №443/2010г. на ВКС, II н.о. и др./.

По изложените съображения съдът намери, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, поради което се произнесе с присъда в посочения смисъл.

При определяне на наказанието на подсъдимия Д. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от него самопризнания на досъдебното производство; обстоятелството, че същият е бил безработен през част от периода на деянието и не притежава движимо или недвижимо имущество; наличието и на друго дете, за което полага грижи; демонстрираното разкаяние и желание за редовно изпълнение на алиментните си задължения и не на последно място- заплащането на част от дължимата сума. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете значителния период на неизпълнение и големият брой неплатени вноски, както и наличието на значителен брой осъждания за различни престъпления, сочещи на повишена степен на обществена опасност на извършителя. Предвид изложеното съдът прие, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства, по втората алтернатива, предвидена в закона, в размер малко над минималния, допустим от закона. Съдът намира, че налагането на наказание в по-голям размер би рефлектирало върху трудовата заетост на подсъдимия и би затруднило осигуряването на средства за издръжка, с което би се влошило и положението на пострадалото лице. По изложените съображения съдът определи наказание пробация, включващо задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: