Мотиви към присъда по НОХД № 2625 по описа за 2017г. на ШРС

От Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС гр. Шумен обвинителен акт срещу Ю.С.А. за извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195, ал.1, т.3 от НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 22/23.10.2016г. и на 25.10.2016г. в гр. Шумен, при условията на продължаване престъпление, като повредил преграда, здраво направена за защита на имот / счупил стъкло на прозорец/, отнел чужди движими вещи –мобилен телефон „Самсунг Галакси Дуос“ на стойност 90лв, 1 бр. кожен калъф за телефон тип „тефтерче“ на стойност 10 лв.; 1 бр. сим-карта на стойност 12 лв. и 1 бр. памет на карта 16 ГБ на стойност 10 лв., всичко на обща стойност 122 лв. от владението и собственост на А.А.С. и 90 кутии цигари на стойност 403,40лв., както следва: 10 кутии цигари „Кинг Ред 100мм“ на стойност 44,20лв., 10 кутии цигари „Горна Джумая 84мм“ на стойност 43,30лв., 10 кутии цигари „Ева жълта Слимс“ на стойност 44,30лв.; 10 кутии цигари „Марлборо голд“ на стойност 49 лв.; 10 кутии цигари „Марлборо Touch 6 МГ“ на стойност 45,60лв., 20 кутии цигари „Мерилин Блу Слимс“ на стойност 88,40лв.; 20 кутии цигари „Ева синя лайт Слимс“ на стойност 88,60лв., собственост на „Т.“ ООД гр. Шумен, от владението на Й.Д.Й., всичко на обща стойност 525,40лв., без съгласие на владелците, с намерение противозаконно да го присвои, като към момента на извършване на деянието А. бил непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си- престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК вр. чл. 194, ал.1 от НК, вр. чл.26, ал.1 от НК, вр.чл. 63, ал.1, т.3 от НК.

Подсъдимият Ю.С.А. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, за които не желае да се събират доказателства в съдебно заседание и съдът, като установи, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, даде ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371, т.2. от НПК.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното с обвинителния акт обвинение срещу подсъдимия и предлага на съда, след като го признае за виновен, да му определи наказание под средния размер, след редукцията, а именно около 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“, което, при приложение на чл.58а от НК, да намали с една трета. Предлага на съда да определи „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.

Назначеният служебен защитник на подсъдимия Ю.А., предоставя на съда да определи конкретния размер на наказанието, при приложение на чл. 58 а от НК. В последната си дума подсъдимият Ю.А. заяви, че съжалява за стореното и моли за най-лекото наказание.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Ю.С.А. е роден на ***г. в гр. Нови пазар, с постоянен адрес ***, като няколкократно е осъждан, предимно за престъпления против собствеността.

През месец октомври 2016г., подсъдимият Ю.А. живеел за кратък период от време в дома на А.А.С. ***. На 22.10.2016г. в този дом гостувал и свидетелят А.М. А.. Свидетелите А.А.С. и А.М. А. се черпили, като консумирали алкохол. А.А.С. си легнал да спи и оставил своя мобилен телефон „Самсунг Галакси Дуос“ на гостите си, за да гледат филм. По –късно заспал и А.М. А.. Тримата нощували в една стая. Възползвайки се от обстоятелството, че има достъп до телефона на домакина, който спи, подсъдимият Ю.А. взел телефона, заедно с намиращата се в него сим-карта и карта с памет 16ГБ и кожения калъф, в който бил поставен и напуснал дома.

Първоначално заложил предмета на посегателство в заложна къща, но после го откупил и го продал на свой близък –свидетелят П. С., за сумата от 30 лв., които похарчил за свои нужди. След разкриване на престъплението, свидетелят С. предал на органите на ОДМВР намиращата се в него вещ- телефон „Самсунг Галакси Дуос“ и кожен калъф. Същите били върнати на пострадалия А.А.С., като по този начин причинените му щети в общ размер на 122лв. били частично възстановени в размер на 100лв.

В нощните часове на 25.10.2017г. подсъдимият Ю.А. и свидетелят А.А. се придвижвали по улиците на гр. Шумен. Преминавайки покрай търговски обект, собственост на „Т.“ ООД гр. Шумен, намиращ се на бул. „Преслав“ № 44, обвиняемият внезапно решил да извърши посегателство. Той счупил с ръка стъклото на един от прозорците на складовото помещение на магазина и въпреки поставените метални решетки, протегнал ръка през получилия се отвор и взел стекове с цигари, до които успял да достигне, а именно: 10 кутии цигари „Кинг Ред 100мм“ на стойност 44,20лв., 10 кутии цигари „Горна Джумая 84мм“ на стойност 43,30лв., 10 кутии цигари „Ева жълта Слимс“ на стойност 44,30лв.; 10 кутии цигари „Марлборо голд“ на стойност 49лв.; 10 кутии цигари „Марлборо Touch 6 МГ“ на стойност 45,60лв., 20 кутии цигари „Мерилин Блу Слимс“ на стойност 88,40лв.; 20 кутии цигари „Ева синя лайт Слимс“ на стойност 88,60лв., на обща стойност 403,40лв. След това се отдалечил от местопрестъплението .

На 25.10.2016г . сутринта, подсъдимият продал на свидетеля Ш.Р.Ш. част от кутиите цигари / 50 кутии /, като с получените от това пари се разпоредил по неустановен начин. След разкриване на престъплението, свидетелят Шабан предал на органите на реда тези вещи, добити чрез престъпление, които били все още у него и те били върнати на представител на „Т.“ ООД гр. Шумен. По този начин причинените щети, възлизащи на 403,40лв., на ощетеното юридическо лице били частично възстановени, в размер на 216,99лв.

Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият Ю.А. се признава за виновен, но не дава обяснения по случая. Към момента на извършване на деянията, същият е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, видно от назначената в досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена, въз основа на самопризнанието на подсъдимия Ю.С.А., направено в съдебно заседание, проведено на 14.12.2017г., в което, на основание разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Самопризнанието на подсъдимия напълно се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, съдебно психиатрична експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие , албум, протоколи за доброволно предаване. От събраните и преценени доказателства по делото, съдът намира, че подсъдимият е извършил престъпното посегателство, за което е обвинен. Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство, водят до извод, непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения: Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият Ю.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т.3 от НК, във връзка с чл.194,ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, вр. чл. 63, ал.1, т 3 от НК, поради следното:

* обект на престъплението - обществените отношения, осигуряващи и гарантиращи нормалните условия за упражняване правото на собственост върху движими вещи;

* от обективна страна – подсъдимият, чрез своите действия отнел чужди движими вещи с определена стойност от владението и собственост на А.А.С. и 90 кутии цигари на стойност 403,40лв., собственост на пострадалото юридическо лице, без съгласие на владелеца, като прекратил фактическата власт върху вещите, която до момента на деянието се упражнявала от владелците и установил своя фактическа власт върху тях, с намерение противозаконно да ги присвои; отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета; Квалификацията на деянието е по т.3 на чл.195, ал.1 от НК, тъй като за осъществяването му деецът е повредил преграда, здраво направена за защита на имот – счупил стъкло на прозорец на складово помещение; Квалификацията на престъплението следва да се приложи във връзка с чл.26, ал.1 от НК, тъй като деянията са извършени в периода от 22/23.10.2016г. до 25.10.2016г. в гр. Шумен, по отношение на различни собственици, осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при идентична обстановка и еднородност на вината, при което второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

* субект на престъплението е непълнолетно вменяемо лице, което, съгласно изготвената съдебно – психиатрична експертиза, е разбирало свойството и значението на извършеното и е могло да ръководи постъпките си - подсъдимия не е имал фактическа власт върху движимите вещи - предмет на престъплението и не е бил техен собственик;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - той е съзнавал, че лишава от фактическа власт владелците на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предметите на престъплението и противозаконно ги е присвои - т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено -опасните последици.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, както и на липсата на родителски контрол.

При определяне на наказанието на подсъдимия Ю.С.А., за извършеното от него престъпление, съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока, степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява също като висока, изхождайки от справката му за съдимост, представените от ШРП доказателства за друго незавършило ДП, по което се представиха доказателства за повдигнато обвинение за посегателство срещу собствеността. Съгласно практиката на ВКС /Решение № 23/1998г на III н.о. на ВС; Решение № 158/1989г на ВК на ВС ; Решение 555/2002г на II н.о.на ВКС /, продължаваното престъпление, като усложнена престъпна дейност, е с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с еднократното разделно извършено престъпление и осъждане,като при всички хипотези обуславя по-тежкото наказание в сравнение с разделното осъждане. Многократността на деянията при продължавано престъпление е отегчаващо обстоятелство за отговорността на дееца, а множеството извършени престъпления за кратък период от време характеризира подсъдимия като личност със завишена степен на обществена опасност.

Съдът констатира като смекчаващи отговорността обстоятелства младата възраст на подсъдимия, като отегчаващи отговорността обстоятелства отчете лоши характеристични данни и невъзстановени в цялост имуществени вреди.

За престъплението по чл.195, ал.1, т.3 от НК, във връзка с чл.194,ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, вр. чл. 63, ал.1, т 3 от НК, след редукцията на осн. чл.63, ал.1, т.3 от НК, е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 3 години. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като наказанието за престъплението по чл.195, ал.1, т.3 от НК, във връзка с чл.194,ал.1 от НК, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, вр. чл. 63, ал.1, т 3 от НК, бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 от НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на НК, съдът счете за справедливо и съответно на извършеното, на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер над минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 195 от НК след редукцията, а именно – 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца “лишаване от свобода”. В същото време, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 1 /една/ година “лишаване от свобода”. При определяне размера на наказанието, съдът взе предвид, както изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, така също и характеристичните данни за личността на дееца.

Предвид определеното наказание, съдът намира, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.64 от НК. На основание чл. 191, ал.2 от ЗИНЗС, наказанието следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Съдът счита, че така наложеното наказание е справедливо и съответстващо на обществената опасност, както на деянието, така и на дееца, ще е достатъчно да изпълни целите, предвидени в чл.36 от НК, ще изпълни личната си и генерална превенция и ще повлияе поправително към спазване на законите, както от осъдения, така и от останалите членове на обществото. Съдът възложи на подсъдимия Ю.С.А. направените деловодни разноски, на основание чл.189,ал.3 от НПК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: