От Шуменска Районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт
срещу З.Р.В. за извършено от него престъпление от общ характер наказуемо по
чл.194, ал.1 от НК във връзка с чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.26, ал.1 от
НК във връзка с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че за периода от 10.10.2015г. – 21.10.2015г. в
гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като
подбудител умишлено склонил В.Н. Й. /извършител/ да отнеме чужди движими вещи –
сумата от 6 800 лева от владението на Д.М.Б. от гр. Шумен, собственост на Н.В.Й.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и като помагач
улеснил извършването на престъплението чрез обещание да даде помощ на В.Н. Й.
след деянието /като спомогне да бъдат отчуждени отнетите пари/ като по време на
деянието бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Пострадалият Н.В.Й. в
правнорелевантния момент предяви граждански иск срещу подсъдимия З.Р.В. за
причинените му от деянието по чл.194,ал.1 от НК имуществени вреди в размер на 6
800 лева. Съдът, след изслушване на страните, прие за съвместно разглеждане в
наказателното производство, предявения граждански иск и конституира пострадалия
Н.В.Й. като граждански ищец и частен обвинител. Гражданският ищец, редовно
призован се явява лично и с упълномощен повереник в съдебно заседание.
Повереникът на гражданския ищец и частния обвинител моли съда да признае
подсъдимия за виновен в повдигнатото му обвинение и да му наложи справедливо
наказание. По отношение на приетият за съвместно разглеждане, граждански иск
моли съда да го уважи в пълния му предявен размер като основателен и доказан.
Подсъдимият З.Р.В. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, за които не желае да се събират доказателства в
съдебно заседание и съда като установи, че самопризнанието му се подкрепя от
събраните в досъдебното производство, доказателства даде ход на делото по реда
на Глава ХХVІІ от НПК – чл.371,т.2.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа възведеното с
обвинителния акт, обвинение срещу подсъдимия и предлага на съда, след като го
признае за виновен да му определи наказание при наличието на многобройни
смекчаващи вината, обстоятелства и при приложението на чл.55 от НК да замени
наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“. Предлага на съда да определи
изпълнението на наказанието чрез първите две задължителни пробационни мерки за
срок от една година, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер
на 100 часа за срок от една година. По отношение на предявеният граждански иск,
представителя на ШРП счита същия за основателен и като такъв предлага на съда
да го уважи.
Назначеният служебен защитник на подсъдимия В., моли съда да приложи чл.55
от НК и да замени наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“ с включени
пробационни мерки по т.1 и т.2 за срок от 6-8 месеца, с оглед спецификата на
деянието и участието на подзащитния му в него. По отношение на гражданският
иск, предоставя на съда. В последната си дума
подс. З.В. моли за наказанието, предложено от защитника му.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: През учебната
2015г.-2016г., подсъдимият З.Р.В. бил непълнолетен и ученик в 10-ти клас на
ПГСАГ гр. Шумен. Подсъдимият бил с нервно-психично развитие нормално за
възрастта си, съответен за нея социален опис с обща добра информираност, без
нарушения в интелектуалното функциониране и със средна интелигентност. Подс. В.
имал приятел – непълнолетния тогава свидетел В.Н. Й., който бил ученик в 10-ти
клас на ПГОХХТ „Проф. Д-р Асен Златаров“ в гр. Шумен, като често сменял
училищата. За свид. Й. се грижели баща му – свид. Н.В.Й., който имал добри
финансови възможности и баба му – свид. Д.М.Б.. Родителският и потенциал обаче
бил на посредствено ниво, липсвал и достатъчен контрол над поведението на
непълнолетния свидетел. Свид. В. Й. бил волево неустойчив, с ниско ниво на
социална зрялост, с интелектуално функциониране под средната норма за
възрастта, с неадекватни за възрастта и социалния му опит, мирогледни възгледи.
Въпреки,
че родителите на подс. В. му давали джобни пари, той искал да разполага с
повече пари за почерпки с приятели и за да си купел мотопед. В тази връзка дори
заложил златни накити при свид. Р.М.А. за сумата от 300 лева. Подсъдимият решил
да се възползва от горепосочените личностови особености и лесна манипулируемост
на приятеля си свид. В. Й., за да се сдобие с повече пари. В изпълнение на
намерението си в периода 10.10.2015г. – 21.10.2015г. подсъдимия започнал да
скланя свид. В. Й. да взема многократно от парите на баща си без неговото
знание и знанието на баба си. Подсъдимият успял да склони и мотивира приятеля
си за тези деяния, като му обяснявал, че трябвало да си откупи златото, че с
парите щели да черпят момичета, да карат мотопеди срещу заплащане и да си
закупят такива. За намирането и закупуването на мотопедите подсъдимият обещал
на свид. В. Й. да му помогне, тъй като познавал лица, които имали за продан
такива.
В посоченият
период, след като бил склонен и мотивиран от подсъдимия В., свид. В. Й.
многократно вземал тайно от дома си, находящ се в гр. Шумен, ул. ******** №
14А, различни суми пари в размер общо на 6 800 лева. Парите били част от
по-голяма сума /8 000 лева/, собственост на свид. Н.В.Й., който ги предоставил
за пазене на майка си – свид. Д.Б., която ги поставила в найлонов плик, криела
ги на различни места в къщата и при нужда давала на сина си. За да не се
забележат липси, първоначално свид. В. Й. вземал на няколко пъти по-малки суми
от по 50, 100 и 200 лева, които предоставял на подс. В. да ги пазел и харчел.
Постепенно отнетите суми се увеличавали, когато на 21.10.2015г. свид. В. Й.
отново мотивиран от подсъдимия взел целия плик с всичките останали пари. В
последствие пликът с парите, свид. Й. предоставил също на подсъдимия.
В
периода от 10.10.2015г. до 21.10.2015г., подсъдимият харчил от парите, както
следва: С 400 лева от откраднатите пари, подс. В. си откупил обратно заложените
накити. С 550 лева от откраднатите пари, подсъдимият си купил от свид. П.Д.Д.
велосипед „Драг Онтарио“. Цената за велосипеда, подс. В. платил на два пъти.
Първоначално платил 400 лева с банкноти от по 50 лева, а три-четири дни след
това, с поредната „порция“ отнети от свид. В. Й., пари доплатил останалите 150
лева. Подс. В. раздавал от откраднатите пари малки суми на приятели да се
черпят. Част от тези лица и раздадените суми били съответно на свид. Д. И. – 40
лева, на свид. В.Б. – 10 лева и на свид. Д.И.. Свид. В. Й. също предоставял от
парите различни дребни суми на приятели да се черпят. От откраднатите пари,
подсъдимият предоставил на малки суми общо в размер на 250 лева на различни
лица, срещу които управлявал мотопедите им.
С
част от отнетите пар, подс. В. закупил и два мотопеда. Първо от свид. Й.Л.Х.
подсъдимият купил за себе си мотопед „Ямаха“ за сумата от 1 400 лева. В
последствие купил от свид. Б.Н.Б. мотопед „Дерби ендуро“ с повредена скоростна
кутия за сумата от 1 300 лева. За да не бие на очи, подсъдимият извършил
втората покупка чрез свид. Д.С.И., който се представил за купувач. Мотопедът
следвало да е за свид. В. Й..
На
22.0.2015г. свидетелката Б. установила липсата на плика с парите и уведомила
сина си – свид. Н.Й..
По
делото са били изготвени комплексни психиатрично-психологични експертизи на
подсъдимия В. и на свид. В. Й.. От заключенията на експертизите е видно, че
въпреки непълнолетието им, подс. В. и свид. В. Й. са могли да разбират
свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките
си.Експертите приемат, че деянията извършени от двамата са породени от
лекомислие и увлечение, като вещите лица откриват различия в социалното и
интелектуално –волево развитие при двамата.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия З.Р.В., което напълно се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, приобщени по реда на чл.283 от
НПК.
От
събраните доказателства по делото съдът
намира, че подсъдимият е извършил престъпното посегателство,
за което е обвинен. Събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство, водят до извод,
не пораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на
съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подс. Ю.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението от общ характер чл.194,ал.1 от НК във връзка с чл.26,
ал.1 от НКвъв връзка с чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, поради следното:
* обект на престъплението - обществените отношения, осигуряващи и
гарантиращи нормалните условия за упражняване правото на собственост върху
движими вещи;
* от обективна страна -
подсъдимия чрез своите действия умишлено склонил извършителя В. Й. да отнеме
чужди движими вещи -пари от владението на баба си – свид. Д.Б., собственост на баща
му – свид. Н.Й., без съгласие на владелеца, като прекратил фактическата власт
върху парите, която до момента на деянието се упражнявала от владелеца и установил
своя фактическа власт върху тях, с
намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият В. подпомогнал извършителя
при изхарчването на отнетите вещи – намерил и разговарял с продавачи на
мотопеди и велосипеди;
* субект на престъплението е непълнолетно вменяемо лице, което съгласно
изготвената съдебно – психиатрична експертиза е разбирало свойството и
значението на извършеното и е могло да ръководи постъпките си;
* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл - той е съзнавал, че склонява свид. В. Й. да лиши от фактическа власт
владелеца на чуждите пари, както и, че помага на извършителя да ги изхарчи и е
целял точно това - т.е. съзнавал е обществено опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено -опасните последици.
Налице е квалификацията по чл.26,ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е
извършил няколко деяния, осъществяващи поотделно състава на едно и също
престъпление през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
При определяне на наказанието на подсъдимия З.В. за извършеното от него
престъпление, съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното
деяние, която съдът преценява като висока, степента на обществена опасност на
подсъдимия, която съдът преценява като ниска, изхождайки от обстоятелството, че
същия е неосъждан и не е бил воден на отчет в ДПС при РУ Шумен, няма
регистрирани противообществени прояви, както мотивите и подбудите за извършване
на престъплението и констатира следните обстоятелства за определяне на
наказанието:
смекчаващи отговорността, обстоятелства
– пълно самопризнание и съдействие за разкриване на обективната истина, младежка възраст, деянието е било осъществено
от него поради лекомислие и увлечение и не на последно място – деятелността му
е спомагателна;
отегчаващи, вината обстоятелства – не
се установиха.
За престъплението по чл.194,ал.1 от НК, след редукцията на осн. чл.63, ал.1,
т.3 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 3 години.
Съдът намира, че в настоящият случай са налице предпоставките на чл.55 от НК, предвид
гореизложените многобройни смекчаващи вината, поради което съдът намира, че
наказанието „лишаване от свобода“ следва да заменено с наказание „пробация“ на
основание чл.55, ал.1,т.2, б.“б“ от НК. Съдът счита, че наказанието следва да
бъде изпълнено чрез следните пробационни мерки – задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от Осем месеца и – задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от Осем месеца. Съдът счита, че така
наложеното наказание е справедливо и
съответстващо на обществената опасност, както на деянието, така и на дееца, ще
е достатъчно да изпълни целите, предвидени в чл.36 от НК, ще изпълни личната си
и генерална превенция и ще повлияе поправително към спазване на законите както
от осъдения, така и от останалите членове на обществото.
По отношение на приетият за съвместно разглеждане граждански иск от Н.В.Й. ***,
съдът намери същия за частично основателен и доказан. При обсъждане на
гражданският иск съдът прецени обстоятелството, че се претендира гражданска
отговорност за причинени в резултат на процесното деяние – кражба, имуществени
вреди. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за
вредите, които са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/.
Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия В., в резултат на
което са възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението
за имуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия Н.Й. за отрицателните
последици, които са настъпили в резултат на деянието на подсъдимия. В тази
връзка съдът съобрази, че отнетите пари са в размер на 6 800 лева и са
собственост на свид. Н.Й.. При определяне размера на гражданският иск, който
следва да бъдат уважен, съдът взе предвид, че още със заявлението си вх. №
172900-15381 от 23.10.2015г. пострадалият – свид. Н.Й. собственоръчно е
записал, че едно от момичетата му е върнало част от дадената му сума – 12 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният граждански иск от
пострадалия Н.В.Й. следва да бъде уважен в размер на 6 788 лева, за причинените
имуществени вреди от деянието по чл.194,ал.1 от НК, като в останалата си част
до пълния размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Лихва
върху предявеният граждански иск от датата на деликта е поискана, поради което
съдът присъди такава, считано от датата на довършване на деянието – 21.10.2015г.
до окончателното изплащане.
На основание чл.2 от Тарифа към закона за държавните такси, съдът постанови
подсъдимият да заплати държавна такса върху размера на уважения граждански иск
в размер на по 271,52 лева.
Съдът възложи на подсъдимият З.Р.В. направените деловодни разноски на
основание чл.189,ал.3 от НПК, както разноските направени от гражданския ищец Н.В.Й..
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: