Мотиви към присъда по НОХД № 2864 по описа за 2017 год. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №110/2015 год. по описа на ОД на МВР – гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Ж.Ж.Д., с ЕГН**********, родена на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с висше образование, разведена, осъждана-реабилитирана, пенсионер и Д.К.С., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждана, работещ за извършени от тях престъпления от общ характер, както следва: по чл.308, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК по отношение на подсъдимата Д. и по чл.316 от НК, във вр. с чл.308, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл. чл.316 от НК, във вр. с чл.311, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия С.. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимата Д. за периода от 14.05.2014 год. до началото на месец април 2015 год. в с.Ветринци, община Велико Търново, при условията на продължавано престъпление съставила неистински официални документи – Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год., /с машинно напечатан текст/, Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год., /с ръчно изписан текст/ и Удостоверение обр. УП-2 с изх.№016/19.01.2015 год., с цел да бъдат използвани, както и че подсъдимият С. в периода от 11.03.2015 год. до началото на месец април 2015 год. в гр.Шумен пред ТД на НОИ гр.Шумен при условията на продължавано престъпление съзнателно се ползвал от неистински официални документи – Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год., /с машинно напечатан текст/, Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год., /с ръчно изписан текст/ и Удостоверение обр. УП-2 с изх.№016/19.01.2015 год., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност и че на 11.03.2015 год. в гр.Шумен пред ТД на НОИ гр.Шумен съзнателно се ползвал от официален документ с невярно съдържание – трудова книжка, серия Б, с бланков №004831 от 13.10.1992 год., в която било удостоверено, че Д.К.С. е бил в трудови правоотношения с ЕТ „Р.Б. 31-Ж.Ж.“ за времето от 13.10.1992 год. до 10.03.1994 год., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа обвинението и предлага на съда да определи на подсъдимата Д. наказание при приложение разпоредбата на чл.55 от НК, а именно „пробация” чрез прилагане на задължителните пробационни мерки за срок от 1 /една/ година. По отношение подсъдимия С. предлага по отношение на първото деяние да му бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, а по отношение на второто – „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, да бъде определено едно общо наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено на основание разпоредбата на чл.66 от НК за срок от три години.

Подсъдимата Ж.Ж.Д. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник – адв.А.А. от ШАК. Защитникът на подсъдимата счита, че не са налице достатъчно доказателства, обосноваващи вината Д. и факта, че същата е извършила деянието, в което е обвинена и моли съда за оправдателна присъда. Подсъдимата също не се признава за виновна, като в съдебно заседание дава подробни обяснения в своя защита.

Подсъдимият Д.К.С. в съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник – адв.И. К.Т. от ШАК. Защитникът на подсъдимия счита, че не са налице доказателства, обосноваващи вината на подзащитния му и факта, че същият е извършил деянията, предмет на обвинителния акт и моли съда за оправдателна присъда. Подсъдимият също не се признава за виновен, като в съдебно заседание дава подробни обяснения в своя защита, като категорично заявява, че е работил във фирмата на подсъдимата Д.. Моли съда за оправдателна присъда.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Ж. Ж.Д. развивала търговска дейност, като с Решение №644 от 06.02.1991 год., постановено по ф.дело №644/1990 год. на Шуменски окръжен съд била регистрирана Еднолична фирма с наименование „Р.Б.-31“, със седалище: гр.Шумен, ул.“******“ №47, вх.Г, ап.83. Фирмата се представлявала от подсъдимата, като към 06.02.1991 год. същата била с фамилното име Я.. На 18.04.1994 год. била извършена регистрация на фирмата в РУ „Социално осигуряване“, като подсъдимата декларирала, че е започнала да упражнява дейност от 28.11.1992 год. На 18.04.1994 год. била извършена финансова ревизия на фирмата за периода 01.01.1993 год. – 31.03.1994 год., като били направени констатации, че за посочения период не са внасяни никакви осигурителни вноски, както за наети лица /като такива не са били констатирани/, така също и за самоосигуряващото се лице Ж. Я.. Осигурителни вноски са били внасяни за самоосигуряващото се лице Я. едва след приключване на ревизията и след 19.04.1994 год.

С Решение на ШОС, въз основа на депозирано от подсъдимата заявление на 26.11.1999 год. била вписана промяна в Търговския регистър, като наименованието на представляваната от същата фирма било променено от ЕФ „Р.Б.-31“ на ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б.-31“. На 30.12.1999 год. отново въз основа на депозирано заявление от страна на подсъдимата с Решение №1/02.02.2000 год. на Софийски градски съд била вписана промяна в седалището и адреса на управление на фирмата, като седалището било преместено в гр.София, община Надежда, ул.“Чайка №9.

С последващо Решение от 10.04.2000 на Софийски градски съд било вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б.-31“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на „Б.К.“ ЕООД, като едноличния търговец с наименование ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б.-31“ бил заличен в търговския регистър.

В периода 13.10.11992 год. – 10.03.1994 год. подсъдимият Д.К.С. работил като спедитор във фирмата на подсъдимата. Задълженията му се изразявали в това, че същият с помощта на лек автомобил –„ВАЗ“, червен на цвят, собственост на неговия баща, разнасял платове и други стоки до различни градове, получавал от съответните търговци съответните парични средства за тези стоки, след което ги отчитал отново на подсъдимата. Понякога подсъдимата също пътувала с него.

След прекратяване на трудовите си правоотношения с посочената по-горе фирма С. започнал работа в ОД на МВР – гр.Шумен, където работил до 23.12.2014 год.

По повод подготовка на изискуемите документи във връзка с отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст С. поискал от подсъдимата Ж.Д. да му издаде необходимите удостоверения в този смисъл. Тъй като последната не разполагала с нужната информация обяснила на С., че следва да отиде в гр.София и да поиска издаването на тези документи от Счетоводната фирма, която я е обслужвала и която, според нейни данни се намирала на адрес: гр.София, пл.“Славейков“ №11, ет.2. При пристигането си на посочения адрес подсъдимият обяснил на портиера на сградата кой е и за какво е там, при което след телефонен разговор между портиера и служители в счетоводната фирма, на портала слязла служителка, която предала на С. плик с попълнени документи. Тъй като служителките в този счетоводен офис не разполагали с печат на търговеца, след изготвяне на документа Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год., /с машинно напечатан текст/ С. го занесъл на подсъдимата, която се подписала, като положила подписи срещу изготвил, главен счетоводител и ръководител и поставила печат на ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б. 31“. В изготвеното удостоверение било посочено, че С. е работил във фирмата в периода от 01.04.1990 год. до 13.10.1992 год. Така попълненият документ бил предаден от С. ***, където била последната му месторабота и където следвало да обработят документите му за пенсиониране. Същите му били изготвени след няколко месеца, при което С. ги занесъл в ТП на НОИ, гр.Шумен, като ги приложил към подадено от него Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. След разглеждане на документите свидетелката М.П.Б. установила, че трудовия стаж на подсъдимия С. в ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б. 31“ съвпада с трудовия му стаж в ДП „Кабиюк“ и че е налице дублиране на периода. В тази връзка поискала да му бъдат издадени нови документи от ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б. 31“, в които коректно да бъде отразен действително положения от него трудов стаж. В проведен телефонен разговор с подсъдимата свидетелката Б. й обяснила, в какво се изразява проблемът и поискала да бъдат издадени нови УП-3 и УП-2. В тази връзка подсъдимият С. отново отишъл в посочения по-горе счетоводен офис в гр.София и поискал да му бъдат издадени нови документи с коректно посочен период на трудовия стаж. Тъй като служителите в посочения офис първоначално отказали да му издадат нови документи, между С. и намиращите се наоколо служители възникнал конфликт, при което подсъдимият се държал доста грубо. В проведен телефонен разговор подсъдимата Д. помолила свидетелката И.С.Р., която била нейна стара позната и която също работела в тази сграда и чула възникналия скандал, да му съдейства за издаване на необходимите документи. Р. завела подсъдимия в счетоводния офис, в който му били изготвени поисканите от него документи, удостоверяващи положения от него трудов стаж във фирмата на подсъдимата. По същия начин тези документи били занесени от подсъдимия на Д., която отново ги подписала, като положила подписи срещу изготвил, главен счетоводител и ръководител и отново поставила печат на ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б. 31“.

При последващата проверка, извършена в ТП на НОИ, гр.Шумен било констатирано, че към датата на издаване на документите – 14.05.2014 год. посочената за издател фирма ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б. 31“ е била прекратена в Търговския регистър и не е съществувала в правния мир, което станало причина на подсъдимия да бъде отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Също така било констатирано, че в представената трудова книжка на подсъдимия серия Б, с бланков №004831 от 13.10.1992 год. е посочено, че същата е издадена през 1992 год., а образецът на същата бил навлязъл в употреба едва през 1993 год.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимите Д.К.С. и Ж.Ж.Д., дадени в хода на съдебното производство, в които дават конкретни обяснения на фактите, предмет на обвинението, на показанията на свидетелите М.П.Б., А.П.П., М.Б.К., А.Т.Г., И.С.Р., А.П.Ф., И.Е.С., Н.К.Д., на прочетените на основание разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на свидетелите А.П.П. и И.Е.С., от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото, както и от предявените на страните на основание разпоредбата на чл.284 от НПК веществени доказателства по делото.

Фактическата обстановка, изложена по-горе се потвърждава и от изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-графическа експертиза №8/2016 и допълнителна съдебно-графическа експертиза №32/2017 год., които дават заключение, че почеркът, с който са положени подписите срещу „главен счетоводител“ и „ръководител“ в Удостоверение №8/14.05.2014 год. принадлежи на лицето Ж.Ж.Д., почеркът, с който са изписани ръкописните текстове в Удостоверение №8/14.05.2014 год., ксерокопие на Заповед №18/10.03.1994 год. /с изключение на ръкописния текст, положен срещу графа „Заповедта – Ж.Ж.Д./, ксерокопие на трудов договор №9/13.10.1992 год. и Удостоверение №016/19.01.2015 год. не принадлежи на Ж.Ж.Д., почеркът, с който е изписан ръкописния текст, положен срещу графа Заповедта-Ж.Ж.Д. в ксерокопие на Заповед №18/10.03.1994 год. принадлежи на Ж.Ж.Д., почеркът, с който са изписани ръкописните текстове в Удостоверение №8/14.05.2014 год., ксерокопие на Заповед №18/10.03.1994 год. /с изключение на ръкописния текст, положен срещу графа Заповедта-Ж.Ж.Д./, ксерокопие на трудов договор №9/13.10.1992 год. и Удостоверение №016/19.01.2015 год. не принадлежи на Д.К.С., почеркът, с който са положени подписите срещу „Ж.Ж.Д.“, „гл.счетоводител“ и „ръководител ТРЗ“ в ксерокопие на Заповед №18/10.03.1994 год. принадлежи на Ж.Ж.Д., почеркът, с който са положени подписите срещу „гл.счетоводител“ и „ръководител ТРЗ“ в ксерокопие на трудов договор №9/13.10.1992 год. принадлежи на Ж.Ж.Д., почеркът, с който са положени подписите срещу „работник“, „подписа на работника:“ и „подпис на работника“ в ксерокопие на трудов договор №9/13.10.1992 год. принадлежи на Д.К.С., почеркът, с който са положени подписите срещу „гл.счетоводител“ и „ръководител ТРЗ“ в Удостоверение №016/19.01.2015 год. принадлежи на Ж.Ж.Д., почеркът, с който е положен подписа над „подпис“ на стр.5 на ксерокопие на трудова книжка серия Б, №004831 на Д.К.С., издадена на 13.10.1992 год. принадлежи на Ж.Ж.Д., почеркът, с който е положен подписа над „подпис на притежателя“ на стр.1 на ксерокопие на трудова книжка серия Б, №004831 на Д.К.С., издадена на 13.10.1992 год. принадлежи на Д.К.С., че качеството на ксерокопието не позволява извършването на сравнително графическо изследване на останалите подписи, положени в ксерокопие на Трудова книжка серия Б, №004831 на Д.К.С., издадена на 13.10.1992 год. и че почеркът, с който са положени подписите срещу графи „изготвил“, „гл.счетоводител“ и „ръководител“ в Удостоверение №8/14.05.2014 год. принадлежи на Ж.Ж.Д..

При преценка на събраните в хода на производството гласни доказателства съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло показанията на свидетелите М.П.Б., А.П.П., М.Б.К., А.Т.Г., И.С.Р., А.П.Ф., доколкото същите са последователни, обективни, непротиворечиви и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал. В същото време показанията на посочените свидетели кореспондират и с дадените обяснения от страна на самите подсъдими.

По отношение обясненията на подсъдимите съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите кореспондират помежду си, а и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

По отношение свидетелите И.Е.С., Н.К.Д. съдът намира, че същите не допринасят за изясняване на делото и до установяване на фактическа обстановка, различна от изложената по-горе. В този смисъл същите свидетелстват относно факти, които не са пряко свързани с деянията, предмет на обвинението и се отнасят до период, различен от инкриминирания.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

След преценка на всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимата Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.308, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и че подсъдимия С. не е осъществил състава на престъпления по чл.316 от НК, във вр. с чл.308, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.316 от НК, във вр. с чл.311, ал.1 от НК, поради следните правни съображения:

Обект на престъпленията са обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване, съставяне и използване на съответните официални документи.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

От обективна страна предмет на престъплението са официални документи, представляващи Удостоверение обр. УП-3, Удостоверение обр. УП-2 и трудова книжка, които се издават по специален ред и по специален образец, уреден в КСО и други нормативни документи. Изпълнителното деяние се изразя в съставяне по отношение на подсъдимата Д., респективно в използване на неистински официален документ.

Съдът като съобрази събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства намира, че от същите може да се направи категоричен извод, че подсъдимата Ж.Ж.Д. е съставила неистински официални документи – Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год., /с машинно напечатан текст/, Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год., /с ръчно изписан текст/ и Удостоверение обр. УП-2 с изх.№016/19.01.2015 год., като е положила подписи в частта на подписите, поставени срещу „изготвил“, „главен счетоводител“ и „ръководител“, с цел да бъдат използвани от Д.К.С., с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.308, ал.1 от НК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че в обясненията, дадени в хода на съдебното производство подсъдимата по категоричен начин заявява, че лично тя е подписала посочените по-горе документи, като е положила подписи срещу изготвил, главен счетоводител и ръководител, след което е поставила и печат на ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б. 31“. В същото време обаче от материалите по делото се установява, а и този факт не се оспорва и от страна на самата подсъдима, че с Решение от 10.04.2000 на Софийски градски съд било вписано прехвърляне на предприятието на ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б.-31“, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на „Б.К.“ ЕООД, като едноличния търговец с наименование ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б.-31“ е бил заличен в търговския регистър. Следователно към датата на съставяне на посочените документи – 14.05.2014 год., респективно 19.01.2015 год. подсъдимата Д. не е имала нито право да представлява посочения търговец, нито да се подписва и да поставя печати от негово име.

Доколкото дружеството-правоприемник „Б.К.“ ЕООД е придобил предприятието на ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б.-31“ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, то в случай на възникване на необходимост, е следвало посочените документи – Удостоверения обр. УП.2 и УП-3 по отношение на лица, които са били в трудово-правни отношения с едноличния търговец преди датата на неговото прекратяване, да бъдат издадени от името на правоприемника „Б.К.“ ЕООД, подписани от представляващия дружеството и подпечатани с печата на същото това дружество.

За съставомерността на деянието по чл.308, ал.1 от НК е необходимо наличие на документна подправка в една от двете й форми – съставяне на неистински документ или преправяне съдържанието на официален истински документ, като съдържанието на документа включва както самото изявление, така и всички останали необходими елементи – подпис, дата и др. В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от изготвените в хода на досъдебното производство съдебно-графически експертизи се установява, че почеркът, с който е изписан текста в инкриминираните документи не принадлежи на подсъдимата, но почеркът, с който са положени подписите срещу „издател“, „гл.счетоводител“ и „ръководител“ и в трите документа принадлежи на подсъдимата Д.. В тази връзка имайки предвид, че последната към този момент не е изпълнявала нито една от посочените три длъжности в ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б.-31“, от чието име са били издадени документите, а още повече, че този търговец изобщо не е съществувал в правния мир към датата, посочена като дата на издаване на всеки един от документите се налага извода, че полагайки подписите и печата на несъществуващ търговец, подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.308, ал.1 от НК по отношение на всеки един от документите. В тази насока е и константната съдебна практика и по-конкретно Решение №324 от 13.06.20113 год. на ВКС по н.д. №910/2013 год., I н.о., НК, Решение №113 от 19.04.1988 год. по н.д. №77/88 год., II н.о., НК и др.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че няма право да съставя официални документи от името ЕТ „Ж.Ж.-Р.Б.-31“ и че не може да представлява посочения търговец – нито като полага подписи от негово име, нито като използва печата на същото, но е целяла настъпването на тези противообществени последици.

При определяне квалификацията на престъплението съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимата е съставила три официални документа - Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год., /с машинно напечатан текст/, Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год., /с ръчно изписан текст/ и Удостоверение обр. УП-2 с изх.№016/19.01.2015 год., като със съставянето на всеки един от тях е осъществила по отделно състава на едно и също престъпление – съответно по чл.308, ал.1 от НК, деянията са осъществени през непродължителен период от време – от 14.05.2014 год. до началото на месец април 2015 год., при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията, с оглед на което деянието следва да бъде квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

При преценка на периода, в който се твърди, че е било извършено деянието съдът намира, че същият правилно е посочен във времевия интервал от 14.05.2014 год. до началото на месец април 2015 год., като началната дата на периода съвпада с датата, на която е бил съставен първият от трите инкриминирани документа, а крайната дата съвпада с датата, на която от ТП на НОИ – Шумен е бил поискан от подсъдимия нов документ, с коректно посочен трудов стаж, и когато вероятно е бил съставен последният от трите документа, въпреки, че същият носи друга дата. Последната следва да се приеме за некоректно поставена, тъй като към този момент – 19.01.2015 все още не е била възникнала нужда от съставяне на такъв документ, доколкото първоначалното заявление до ТП на НОИ е било депозирано от подсъдимия на 11.03.2015 год. В същото време съдът съобрази и обстоятелството, че доколкото отговорността на подсъдимата се изразява в подписване и подпечатване на документа, посочените действия са извършени в един последващ момент, след физическото попълване на съдържанието на документа.

В същото време по отношение на подсъдимия С. съдът намира, че същият не е осъществил състава на посочените в обвинителния акт престъпления, поради следните правни съображения:

От събраните в хода на производството гласни доказателства – обяснения на подсъдимите Д. и С. и разпита на свидетеля Ф. съдът приема за установено по безспорен начин, че С. е престирал труд за фирмата на подсъдимата Д., като чрез лек автомобил, собственост на неговия баща е превозвал платове и готова продукция, получавал е парични средства и други. В тази връзка е бил с ясното съзнание, че след като е бил в трудово-правни отношения с представляваната от подсъдимата фирма, има право да получи документи, отразяващи положения от него трудов стаж. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че за снабдяване с посочените документи, С. е отишъл до гр.София, посетил е сградата, посочена от страна на Д., в която според нея се е намирала обслужващата счетоводна фирма, осъществил е връзка с конкретни лица, които са изготвили съдържането на документите преди момента на тяхното подписване и подпечатване. В същото време от материалите по делото не може да се направи извод, че С. е знаел или е могъл да предполага, че към момента на подписване на документите Д. вече не е представител на посочената фирма, респективно, че същата няма право да подписва и подпечатва документи от нейно име. Не може да бъде споделен и извода на представителя на ШРП, че подсъдимият е следвало да знае и правно-организационната форма, под която подсъдимата е осъществявала дейност в периода, посочен в документите – еднолична фирма или едноличен търговец. Действително по отношение на тези обстоятелства, доколкото подлежат на вписване в търговския регистър, важи презумпцията за тяхната общоизвестност по отношение на което и да е трето лице. В същото време обаче за наказателната отговорност на подсъдимия и по-конкретно за субективната страна на конкретното престъпление /доколкото деянието може да бъде извършено единствено при форма на вината пряк умисъл/ е от значение дали същият е знаел, че към момента на изготвяне на документите – поставяне на подписи и печат, Д. не е имала право да представлява търговеца, респективно каква е била правно-организационната форма на търговеца към момента на издаване на съответните документи, а не дали същият е имал възможност и е могъл да узнае тези факти и обстоятелства.

В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика, съгласно която от значение за субективната страна на престъплението по чл.316 от НК, във вр. с чл.308 от НК е знанието на дееца, че официалният документ е неистински. От събраните в хода на производството доказателства не може да се направи извод, че подсъдимият е знаел, че издадените документи - Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год., /с машинно напечатан текст/, Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год., /с ръчно изписан текст/ и Удостоверение обр. УП-2 с изх.№016/19.01.2015 год. са неистински, а с оглед на изложеното подсъдимият следва да бъде признат за невиновен за деянието по чл.316 от НК, във вр. с чл.308, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В тази насока е Решение №215 от 08.05.2013 год. на ВКС по н.д. №563/2013 год., III н.о., НК. В подкрепа на този извод са и показанията на свидетелката И.Р., която в съдебно заседание заявява, че подсъдимият е бил в гр.София, на посочения по-горе адрес, именно, за да му бъдат изготвени документите, удостоверяващи положения от него трудов стаж и че тя лично е завела подсъдимия в счетоводния офис и му е съдействала, за да му бъдат изготвени поисканите от него документи, удостоверяващи положения от него трудов стаж във фирмата на подсъдимата.

Съдът намира, че подсъдимият не е осъществил и деянието по чл.316 от НК, във вр. с чл.311 от НК. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че по отношение на посочената трудова книжка серия Б, с бланков №004831 от 13.10.1992 год., в обвинителния акт се твърди, че е с невярно съдържание, доколкото в същата било удостоверено, че Д.К.С. е бил в трудови правоотношения с ЕТ „Р.Б. 31-Ж.Ж.“ за времето от 13.10.1992 год. до 10.03.1994 год.. По изложените по горе правни съображения настоящият състав намира, че в посочения времеви период подсъдимият С. е работил за фирмата на подсъдимата Д.. Следователно от изложеното се налага извода, че съдържанието, отразено в трудовата книжка не е невярно, респективно неистинско. А с оглед на изложеното се налага извода, че подсъдимият не е осъществил от обективна страна състава на посоченото престъпление. Съдът намира, че в тази връзка у С. е липсвал и субективния елемент, че използваната от него трудова книжка е с невярно съдържание. Не може да бъде споделен и извода за наличие на съзнание за неистинност на документа по отношение на разминаването между посочената в трудовата книжка дата на издаване и годината, в която посочения образец на трудова книжка е бил одобрен и въведен в употреба, въпреки, че по отношение на това обстоятелство на подсъдимия не е било повдигано обвинение. Доколкото обвинението е във връзка с чл.311 от НК, посочения законов текст предполага използваната от подсъдимия трудова книжка да бъде издадена от конкретно длъжностно лице, действащо в кръга на службата си. В тази връзка обаче в обвинителния акт липсват изложени твърдения за конкретно длъжностно лице, което да е издало документа, независимо от факта, че в диспозитива на обвинението е посочено, че от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност за съставянето на този официален документ.

С оглед на изложеното съдът намира, че доколкото от материалите по делото се установява, че в посочения времеви период подсъдимият С. е полагал труд за фирмата на подсъдимата Д., то същият използвайки трудова книжка, серия Б, с бланков №004831 от 13.10.1992 год., в която било удостоверено, че Д.К.С. е бил в трудови правоотношения с ЕТ „Р.Б. 31-Ж.Ж.“ за времето от 13.10.1992 год. до 10.03.1994 год., не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316, ал.1 от НК, във р. с чл.311 от НК, поради което следва да бъде оправдан и по отношение на това деяние.

При определяне на наказанието на подсъдимата Д. за извършеното от нея престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която преценява като висока, доколкото деецът е съставил официален документ, полагайки подпис и печат от името на търговец, за който е знаел, че няма право да представлява и че същият не съществува в правния мир. Степента на обществена опасност на подсъдимата, която съдът преценява като невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същата е осъждана, но за деяния, извършени преди повече от двадесет години и за които към момента на постановяване на настоящата присъда подсъдимата е вече реабилитирана. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът намира липсата на данни за други противообществени прояви и висящи производства спрямо нея. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете напредналата възраст на подсъдимата – 65 години, обстоятелството, че същата е пенсионерка, както и влошеното здравословно състояние на същата, което се установява от поведението на Д. в съдебно заседание. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата Д., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и при отчитане на отегчаващите. Съобразявайки изложените смекчаващи отговорността обстоятелства, и най-вече тези от тях касаещи възрастовите и здравословни особености на подсъдимата, съдът намира, че налагането на наказанието, предвидено в разпоредбата на чл.308, ал.1 от НК дори и в неговия минимален размер, би се оказало несъразмерно тежко с оглед личността на подсъдимата и обществената опасност на извършеното от нея деяние, поради което определи на същата наказание при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а именно „пробация” чрез прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ години с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година.

Съдът намира, че с това наказание ще бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК и същото ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото, като по този начин и с такова наказание ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

В същото време поради изложените по-горе съображения съдът призна подсъдимия С. за невиновен и на основание разпоредбата на чл.304 от НПК го оправда по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.316 от НК, във р. с чл.308, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.316 от НК, във вр. с чл.311, ал.1 от НК.

На основание разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата Ж.Ж.Д., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в размер на 339.15 лева /триста тридесет и девет лева и петнадесет стотинки/ и 5 лева /пет лева/ такса за издаване на изпълнителен лист, като постанови сумата от 239.25 лева да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР Шумен, а останалата сума от 104.90 лева /включваща и държавната такса от 5 лева/ по сметка на ШРС. Доколкото подсъдимият С. бе оправдан по повдигнатите му обвинения, съдът постанови останалата част от разноските на основание разпоредбата на чл.189, ал.4 от НПК да останат за сметка на държавата.

На основание чл.112, ал.4 от НПК съдът постанови веществените доказателства по делото – оригинал на Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год., /с ръкописен текст/, оригинал на Удостоверение обр. УП-3, с изх.№8/14.05.2014 год. /с машинно напечатан текст/ и оригинал на Удостоверение обр. УП-2 с изх.№016/19.01.2015 год., приложени към пенсионното досие на лицето Д.К.С. да бъдат оставени по делото.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: