Мотиви към присъда по НОХД № 2324 по описа за 2018г. на ШРС
На 05.09.2018г. от
Шуменска районна прокуратура е внесен в РС – гр. Шумен обвинителен акт по ПД
№62/2018г., по който на 05.09.2018г. е образувано производство пред първа
инстанция срещу Г.Х.Г. ЕГН **********,***, за извършени от него престъпления от
общ характер по чл.183 ал.1 от НК и по чл.183 ал.1 от НК. В диспозитивната част
на обвинителния акт е посочено: 1. Че за периода от 01.02.2015г. до
22.08.2018г. в гр. Шумен, след като е бил осъден с решение № 791/22.10.2013г.
по гр. дело № 1850/13г.по описа на ШРС, влязло в законна сила на 13.12.2013г.
да издържа свой низходящ – дъщеря си Е.Г.Х., родена на ***г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 43 месечни
вноски по 120.00 лв. на обща стойност 5160.00 лв.; 2. Че, за периода от
01.02.2015г. до 22.08.2018г. в гр. Шумен, след като е бил осъден с решение №
791/22.10.2013г. по гр. дело № 1850/13г.по описа на ШРС, влязло в законна сила
на 13.12.2013г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Ж.Г.Х., родена на ***г.,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 43 месечни вноски по 100.00 лв. на обща стойност 4300.00 лв.
Делото
се гледа по реда на чл. 269 ал.3 т.3 и т.4 от НПК.
В
съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така възведеното обвинение и
предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода“ за
срок от четири месеца с отлагане изтърпяването на определеното наказание за
срок от три години и за двете обвинения. Предлага също така определените
наказания на осн. чл. 23 ал1 от НК да бъдат групирани със същия срок. Процесуалния представител на подсъдимия
заявява, че е съгласен с казаното от представителя на държавното обвинение.
На основание чл. 279 ал.1 т.2 от НПК, обясненията на
подсъдимия дадени пред съда бяха прочетени и в тях той признава, че е виновен в
извършване на повдигнатите му обвинения и че при първа възможност ще изпълни
задължението си за издръжка.
След преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимия Г.Х.Г. и свидетелката З.О.Й. са бивши съпрузи. От съвместния им живот те
имали две деца – Е.Г.Х., родена на ***г. и Ж.Г.Х., родена на ***г. Бракът им
бил прекратен с решение на ШРС № 791/ 22.10.2013г. по описа на ШРС, в сила от
13.12.2013г. Упражняването на родителските права по отношение на децата им Е.Г.Х.
и Ж.Г.Х., били присъдени на З.Й., а подсъдимият бил осъден да заплаща на децата
си, чрез тяхната майка и законна представителка месечна издръжка в размер на
120 лв. за Е. и 100 лв. за Ж., считано от влизането на решението в сила, до
настъпване на законовите основания за изменение или прекратяване на същата.
От
01.02.2015г. подсъдимия преустановил плащането на издръжката на своите деца.
Това мотивирало свид. З.Й., като майка и законна представителка на малолетните
си деца да депозира жалба до ШРП. До приключване на съдебното следствие подс. Г.
не е изпълнил своите алиментни задължения.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за
установена въз основа на обясненията на подсъдимия дадени в хода на съдебното
следствие и прочетени пред съда на осн. чл. 279 ал.1 т.2 от НПК, както и от
приетите в съдебно заседание и присъединените на основание чл.283 от НПК
писмени доказателства по делото, като всички доказателства по делото са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за
делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпленията от общ характер, наказуеми по чл.183 ал.1 от НК и чл. 183
ал.1 от НК, защото:
* обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат
да се издържат от собственото си имущество;
* от обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие
не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на свои низходящи по силата
на влезли в сила съдебни решения, с което е бил осъден да ги издържа на месечни
вноски в определен размер, като неизпълнението на тези задължения е в размер на
повече от две месечни вноски;
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице,
което е било осъдено да издържа свой низходящи;
* от субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл - той е предвиждал неизбежното неплащане на издръжката
в размер на повече от две месечни вноски и пряко я е целял.
Като причина за извършване на престъплението следва да се
отбележи неотговорното отношение на подсъдимия към задълженията му като
родител.
При определянето на наказанието съдът прецени: степента
на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като
висока с оглед значителния срок и размер на неиздължението; степента на обществена
опасност на дееца - от данните за личността му не може да се направи извод, че
той е личност с висока степен на обществена опасност; както и подбудите за
извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността на подс. Г.:
* смекчаващите вината обстоятелства - прави самопризнания;
* отегчаващи вината обстоятелства – не се констатираха;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като то бъде определено при наличие на
констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства: За
престъплението по чл.183 ал.1 от НК е предвидено наказание “лишаване от
свобода” до една година или "пробация”. Въз основа на гореизложеното,
както и предвид факта, че подсъдимият работи и пребивава в чужбина, съдът
намира, че е справедливо да определи наказанието „лишаване от свобода“ за срок
от четири месеца, което да бъде отложено за изпълнение за срок от три години. Налагането на наказанието „пробация“ би го
принудил да се върне в България за изтърпяването му, а това от своя страна би
попречило на трудовата му реализация, а от там и да изпълни задължението си. Определеният размер на това наказание, съдът
намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на
осъдената, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По този начин
и с това наказание съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: