Р
Е Ш Е Н И Е
400/21.9.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На двадесет и първи
септември през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Прокурор: Миглена Славчева - Петрова
Като разгледа докладваното от районния
съдия
НАХД
№ 2327 по описа на ШРС за 2018 г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 375 и сл. от
НПК.
От Шуменска
районна прокуратура е внесено в Районен съд - Шумен постановление с предложение
за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по чл. 78а от НК на П.Т.В. - обвиняем по досъдебно производство № 991/2018
г. по описа на РУ - Шумен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК. Като основание за това се изтъква,
че наказателното производство е образувано за престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК, за което
законът предвижда наказание “лишаване от
свобода”
до три години или “глоба” от 100 лв. до 300 лв., извършителят не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл. 78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, както и не
са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7
от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокурора – Шумен поддържа предложението и предлага на съда да наложи
на обвиняемия В. наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно
призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен защитник.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият П.Т.В. *** бил правоспособен
водач на МПС, категория „В“, като последните години живеел преимуществено в
Република Германия.
През месец ноември 2015 г. обвиняемият управлявал
МПС след употреба на алкохол на територията на Република Германия, поради което
немските контролни органи отнели притежаваното от обвиняемия СУМПС № 282905700,
издадено от ОД на МВР – гр. Шумен за срок от девет месеца – до 08.12.2017 г.
В началото на месец август 2018 г.
обвиняемият В. се завърнал в Република България с цел да му бъде издадено ново
СУМПС, тъй като относно придобиването на право отново да управлява МПС в
Република Германия било необходимо да издържи психотест.
На 06.08.2018 г. обвиняемият се явил в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен. Там той попълнил и представил
Декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и
чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в която декларирал, че е
изгубил СУМПС № 282905700, издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –
гр. Шумен. Цитираната декларация била заведена в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Шумен с Вх. № УРИ 869000 – 11 049/06.08.2018 г.
Междувременно немските власти изпратили
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен СУМПС № 282905700, като
информирали българските компетентни органи, че документът е бил иззет от водача
заради административно нарушение.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани в досъдебното производство и присъединени на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства, от приложените
по делото веществени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия П.Т.В.,
дадени в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното производство от
страна на обвиняемото лице и неговия защитник не бяха представени
доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така установената фактическа
обстановка.
Съдът
намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са
непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Обвиняемият П.Т.В. ***, съзнателно
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон /по чл. 17,
ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и чл. 160 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ се дава пред орган на властта за удостоверяване
на истинността на някои обстоятелства, а именно, че СУМПС № 282905700, издадено
от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен е изгубено, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл. 313, ал. 1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с удостоверителната функция на определени документи, както
и обществените отношения, които осигуряват реда и условията за издаване,
съставяне и използване на съответните официални документи.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От обективна страна предмет на
престъплението е Декларация 06.08.2018 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в
която декларирал, че СУМПС № 282905700, издадено от сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР – гр. Шумен е изгубено. Изпълнителното деяние се изразя в
потвърждаване на неистината, т. е. действие при което деецът отразява в
декларацията, определени факти и обстоятелства с правно значение.
От субективна страна престъплението е
извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че
удостоверява неверни обстоятелства в писмената декларация, която по силата на
закон се дава пред орган на властта за удостоверяване на истинността на определени
обстоятелства, като е целял настъпването на противообществени последици.
Съдът намира, че
в случая са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на дееца от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:
- за престъплението по чл. 313, ал. 1 от
НК, което е умишлено законът предвижда наказание “лишаване
от свобода”
до 3 /три/ години или “глоба” от 100 до 300 лв.;
- обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер. В същото време В. е бил освобождаван от
наказателна отговорност на основание разпоредбата на чл. 78а от НК с Решение от 26.04.2004 г. по
НОХД № 167/2004 г. по описа на РС – Нови пазар, но от постановяване на
решението е изминал срок повече от една година, поради което същото не е пречка
за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК по отношение на настоящото
деяние. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика и
по-конкретно Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н. д. № 4/1985 г. на Пленума
на ВС. Още повече, предвид Тълкувателно решение №
2/28.02.2018 г. на ОСНК на ВСК спрямо обвиняемия В. е приложима повторно
разпоредбата на чл. 78а от НК, както поради последователното изтичане на
давностния срок за изпълнение на наказанието „глоба“, наложено му по реда на
чл. 78а от НК с Решение от 26.04.2004 г. по НОХД № 167/2004 г. по описа
на РС – Нови пазар, така и срокът за реабилитация по
чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.
- с деянието не са причинени имуществени
вреди.
- не са налице
отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК,
при наличие на които се изключва приложението на този текст.
При определяне на наказанието на
обвиняемият, съдът отчете степента на обществена опасност на самото деяние,
която определя като висока, имайки в предвид обстоятелството, че деецът е
декларирал неверни обстоятелства в декларация, която се изисква по силата на
закон и които са послужили за издаване на официален документ за самоличност –
свидетелство за правоуправление на МПС. Съдът при определяне на наказанието
съобрази и степента на обществена опасност на самия обвиняем, която преценява
като невисока с оглед данните за
личността на дееца, които сочат, че същият е с чисто съдебно минало, не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и липсата на
други общественоопасни прояви. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да
се възприеме и обстоятелството,
че разпитан, в хода на досъдебното производство обвиняемият се признава за
виновен и дава подробни обяснения за начина и мотивите, подтикнали го да извърши
деянието, като същевременно изразява съжаление и дълбоко разкаяние за
извършеното. Ето защо, съобразявайки изложените обстоятелства, личността на
обвиняемия и тежестта на извършеното деяние, съдът намира, че наказание в
минималния размер, предвиден в закона, а именно 1 000 /хиляда/ лева ще породи
възпитателната и превантивна функция на наказанието у обвиняемия.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 06.08.2018 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, следва да бъде оставено по делото.
Предвид гореизложеното и на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1
от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
П.Т.В., ЕГН **********, роден на *** ***, български гражданин, със средно
образование, женен, работещ, неосъждан, с постоянен адрес:***, за виновен в това, че на 06.08.2018 г.
в гр. Шумен, съзнателно потвърдил неистина /обстоятелството, че СУМПС № 282905700,
издадено от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Шумен е изгубено/ в
писмена декларация, която по силата на закон /чл. 160, ал. 1 от ЗДвП/ се дава пред орган на властта /ОД
на МВР – гр. Шумен/ за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК,
като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК
ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
“ГЛОБА” в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл. 112, ал. 4 от НПК вещественото доказателство по делото - Декларация от 06.08.2018 г. по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български документи и чл. 160 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, следва да бъде оставено по делото.
Решението подлежи на обжалване или
протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Шуменски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: