Мотиви към Решение по НАХД № 2396/2018г.

 

От ШРП е внесено Постановление, с което се прави предложение за освобождаване на Ю.М.Х. – обвиняем по ДП № 466/2018г. по описа на РУ гр. Шумен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК. Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е образувано за престъпление по чл.345, ал.2 от НК, предвиждащ наказание до една година “лишаване от свобода” или “глоба”, извършителят не е осъждан за престъпление от общ характер /реабилитиран е/ и не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са били причинени имуществени вреди и не са налице отрицателните предпоставки за приложението на чл.78а НК.     

В съдебно заседание, обвиняемият редовно призован се явява лично. ШРП – редовно призована - изпраща представител, който изцяло поддържа внесеното предложение, като предлага на съда да освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание в минималния предвиден размер. Обвиняемият Х. изразява съгласие с предложението на представителя на ШРП и моли за по-малка глоба, тъй като в момента няма работа.

От приложените по делото писмени доказателства /ДП № 466/2018 г. по описа на РУ гр. Шумен/, преценени поотделно и  в тяхната съвкупност се установи от фактическа страна следното: През месец февруари 2018г., обвиняемият Ю.М.Х. си намерил работа като пастир в с. Тервел, обл. Шумен, а той живеел в с. Буйново, обл. Търговище. По повод придвижването си, обв. Х. си закупил от гр. Шумен, моторно превозно средство – мотопед. Мотопедът бил марка „Веспа Пиаджо“ с номер на рама DGM18842 OM. При закупуването му, продавача съобщил на обвиняемия, че мотопеда не бил регистриран в България, но тъй като бил само 25 кубика, нямало нужда от регистрация и от книжка. Действително мотопедът не бил регистриран от някое от звената на „Пътна полиция“ при МВР, съобразно изискванията на чл.140 от ЗДв.П и чл.12а от Наредба I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, издадена от министъра на вътрешните работи. Въпреки, че не бил регистриран мотопеда, обв. Х. го управлявал, като ходел и се връщал с него на работа в с. Тервел.  На 17.04.2018г., обвиняемият Х. отново предприел управлението на мотоциклета. Около 19,30 часа в с. Тервел, по ул. Трети март, в посока към главен път I-2 /Русе – Шумен/ до № 30 бил забелязан от служители на РУ Шумен – свидетелите Е.Н.С. и П.М.Т., които го спрели за проверка, тъй като мотопеда нямал регистрационен номер.

При направената справка се установило обстоятелството, че мотопеда управляван от обв. Ю.Х. не бил регистриран в Република България, както и, че обвиняемия бил неправоспособен, за което му бил съставен АУАН.

В хода на съдебното производство, от страна обвиняемия не бяха ангажирани доказателства, оборващи установената по-горе фактическа обстановка.

Изложената по-горе фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че обвиняемият Ю.М.Х., управлявайки мотопед, марка „Веспа Пиаджо“ с номер на рама DGM18842 OM, който не е регистриран по надлежния ред в Република България е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.345, ал.2 от НК във връзка с чл.345, ал.1 от НК.

Съдът намира, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемият Ю.Х. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание, а именно:

-                      за престъплението, което е умишлено е предвидено наказание “лишаване от свобода” до една година или “глоба”;

-                      деецът не е осъждан за престъпление от общ характер /реабилитиран е на осн. чл.88а от НК/ и не е бил освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК;

-           с деянието не са били причинени имуществени вреди.

При определяне на наказанието по отношение на обвиняемият Ю.М.Х., съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която намира за невисока. Степента на обществена опасност на дееца – неосъждан, женен, с начално образование, неработещ, т.е. налице са добри данни за личността му. За да определи наказанието, съдът отчете самопризнанието на обвиняемият, мотивите и причините за извършване на процесното деяние, съдействието му за разкриване на обективната истина, както и обстоятелството, че към настоящия момент няма доходи, поради което намира, че наложената санкция следва да е в минималния размер. Съдът счита, че наказание в размер на 1 000 лева ще породи възпитателната и превантивна функция на наказанието и ще бъде достатъчно да му повлияе поправително, както на обвиняемият, така и на останалите членове на обществото.

В този смисъл съдът се произнесе с решението си. 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: