Мотиви по Наказателно дело 2444/2018г.

Мотиви към присъда по НОХД № 2444 по описа за 2018г. на ШРС

Подсъдимият Б.Н.Я. е предаден на съд по обвинение по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 28.12.2017г. до 29.01.2018г. включително в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач със С.К.Н. /помагач/ и с неустановено лице /извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на В.Г.Г., Р.Н.Г. и Г. Н. К.,***, като у тях било възбудено и поддържано заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на парични суми е необходимо за оказване на съдействие при полицейски операции срещу измамници, като в резултат от съучастническата дейност е нанесена имотна вреда в размер на общо 29896 лева и 2000 евро, от които: на В.Г.Г. –имотна вреда в размер на 19500 лв. и 2000 евро, на Р.Н.Г.- имотна вреда в размер на 300,00 лв. и на Г. Н. К.- имотна вреда в размер на 10096 лв.

Подсъдимият С.К.Н. е предаден на съд по обвинение по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от 28.12.2017г. до 29.01.2018г. включително в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагач с Б.Н.Я. /помагач/ и с неустановено лице /извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение на В.Г.Г., Р.Н.Г. и Г. Н. К.,***, като у тях било възбудено и поддържано заблуждение от неизвестния извършител, че предаването на парични суми е необходимо за оказване на съдействие при полицейски операции срещу измамници, като в резултат от съучастническата дейност е нанесена имотна вреда в размер на общо 29896 лева и 2000 евро, от които: на В.Г.Г. –имотна вреда в размер на 19500 лв. и 2000 евро, на Р.Н.Г.- имотна вреда в размер на 300,00 лв. и на Г. Н. К.- имотна вреда в размер на 10096 лв.Пострадалото лице не предявява граждански иск срещу подсъдимите за причинени имуществени или неимуществени вреди.

Пострадалото лице В.Г.Г. предявява граждански иск солидарно против подсъдимите за причинени имуществени вреди в размер на 19500лв. и 2000 евро. Искът е предявен своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което същият е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, като пострадалото лице е конституирано като граждански ищец. Същата е конституирана и като частен обвинител, на основание чл.76 и сл. от НПК. Останалите пострадали лица не предявяват граждански иск против подсъдимите за причинени имуществени или неимуществени вреди.

При проведеното разпоредително заседание не са направени възражения по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Подсъдимите правят искане да се проведе предварително изслушване и на основание чл.371, т.2 от НПК признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът прецени, че самопризнанията на подсъдимите по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите за деянията, описани в обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на двамата подсъдими наказания ”лишаване от свобода” в размер над средния, предвиден от закона, които да бъдат редуцирани по реда на чл.58а от НК. Предлага и наказанията да бъдат отложени по реда на чл.66, ал.1 от НК.

В хода на съдебното следствие подсъдимите заявяват, че разбират в какво са обвинени и се признават за виновни, че са наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и са съгласни с тях. След даване ход на съдебното следствие подс.Н. прави фактически твърдения, в известна степен различаващи се от описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Според задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №1/2009г. на ВКС, ОСНК обаче изявленията на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 НПК. Поради това изявленията на подсъдимия в изложената насока се явяват без правно значение и не следва да бъдат коментирани.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: През 2017г. подс.Я. публикувал обява в интернет сайт „ОЛХ“, в която посочил номера на мобилния си телефон. На неустановена дата през есента на 2017г. на мобилния му телефон се обадило лице от мъжки пол, което се представило с името „Ж.“ и проявило интерес към обявата. Впоследствие обаче непознатият предложил на обв.Я. да започне да работи за него, като бива изпращан на адреси в различни населени места, откъдето да прибира пари, оставени от измамени по телефона лица. След вземането на парите обвиняемият следвало да ги оставя на посочени му от „Ж.“ места, като отделя част за себе си. Подсъдимият осъзнал, че се касае за включване в дейност, свързана с т.нар. „телефонни измами“, но поради недостиг на парични средства приел предложението и започнал да изпълнява указанията на непознатото за него лице. През м.декември 2017г. подс. Я. срещнал подс.Н. с когото били приятели и в хода на разговора му съобщил, че съдейства на телефонни измамници, за да се снабди с пари, като му предложил да се включи и той в престъпната дейност. Подс. Н. се съгласил, при което подс.Я. предоставил на неустановеното лице мобилния номер на другия подсъдим и той също започнал да съдейства на т.нар.“Ж.“ при осъществяването на измами спрямо различни лица, които последният въвеждал в заблуждение в хода на телефонни разговори. Така на 28.12.2017г. на домашния телефон на пострадалата Р.Н.Г. *** се обадило непознато за нея лице, което се представило за полицейски служител. Същият убедил пострадалата да окаже съдействие на полицията за задържане на престъпници, като ѝ указал, че за целта е необходимо да постави всичките си налични парични средства в найлонова торбичка и да ги остави до най-близко разположеното до къщата ѝ дърво, за да бъдат заловени престъпниците при вземането им. Погрешно убедена, че съдейства при извършването на полицейска акция и при обещанието, че парите ще ѝ бъдат върнати, св.Г. се съгласила и изпълнила дадените ѝ указания, като поставила в торбичка сумата от 300 лв., с които разполагала в този момент, оставила я на земята до дърво, намиращо се в близост до входната врата на дома ѝ, след което се прибрала, следвайки инструкциите на непознатия. Междувременно неизвестният извършител се обадил на подс.Н. и му казал да отиде в гр.Шумен, където да чака следващи указания. Подсъдимият отпътувал за гр.Шумен с личния си автомобил „Опел Астра“ с рег. № ТХ 4415 ТХ. Там той се срещнал с подс.Я., който също се намирал в гр.Шумен, на разположение на „Ж.“ и двамата зачакали следващо обаждане. Малко по-късно неустановеното лице се обадило на подс.Н. и го инструктирало да отиде с такси до ул.“Поп Андрей“ в гр.Шумен, където до дърво, намиращо се пред дом №1А ще намери оставена найлонова торбичка с пари. Подсъдимият изпълнил указанията и намерил оставените от пострадалата пари, преброил ги и съобщил на „Ж.“ общата сума. Непознатият му казал да задържи парите за себе си и Н. използвал същите за свои нужди.

На 08.01.2018г. неустановеният извършител провел телефонни разговори с пострадалата Г.Н.К. ***, в хода на които успял да я заблуди, че е полицейски служител на име П.В., както и че е необходимо да окаже съдействие за залавяне на измамници. Убедил я да хвърли през терасата всички пари, с които разполага в момента, които щели да ѝ бъдат върнати след приключването на полицейската операция. Свидетелката се съгласила и поставила в найлонова торбичка наличната в дома ѝ сума от 10096 лв., която хвърлила през терасата на дома си и се прибрала вътре, следвайки дадените ѝ указания. Междувременно неустановеният извършител се свързал с подсъдимите и им указал да потеглят за гр.Шумен. Двамата се срещнали в града и следобед на същия ден подс.Я. получил обаждане от т.нар. „Ж.“, който ги изпратил на ул.“Васил Петлешков“ в гр.Шумен, където до дом №4 трябвало да намерят и вземат изхвърлени от една от терасите пари. Двамата подсъдими се придвижили до указания им адрес с лек автомобил „Мерцедес“, собственост и управляван от подс.Я., който спрял на известно разстояние от дома на пострадалата. Подс.Н. отишъл до сградата, намерил хвърлените пари и ги отнесъл в автомобила, след което двамата потеглили към гр.Русе. При пристигането си в града, следвайки дадените им по телефона указания, подсъдимите взели за себе си част от парите, като подс.Н. взел сумата от 1000лв., а подс.Я.- 1500лв., а остатъкът оставили до автобусна спирка, посочена им от непознатия.

На 29.01.2018г. неизвестният извършител предприел нови действия по осъществяваната от него престъпна дейност. Същият се обадил на пострадалата В.Г. *** и се представил като полицай И., като я заблудил, че следва да окаже съдействие за задържане на престъпници, които щели да ѝ се обадят и да поискат от нея определена парична сума. Неустановеното лице успяло да убеди пострадалата да постави в найлонова торбичка наличните в дома ѝ парични средства, а именно- 19500 лева и 2000 евро, които да хвърли през терасата на дома си. Под погрешното впечатление, че съдейства при осъществяване на полицейска операция, пострадалата изпълнила дадените ѝ указания, след което се прибрала в жилището. Междувременно неустановеното лице се обадило на подс.Н. и му указало да отиде в гр.Шумен, на ул.“Люлебургас“ №9, където живеела пострадалата. Подсъдимият се придвижил с такси до посочения му адрес и намерил там парите, хвърлени от Г.. Последвало ново обаждане от т.нар.„Ж.“, който инструктирал подс.Н. да отиде до ресторант „Пети километър“ край гр.Шумен, където ще го чака подс.Я.. Последният вече пътувал към посоченото място, тъй като бил уведомен от непознатия, че трябва да вземе подс.Н. след прибирането на поредната сума, получена от измамливите действия. След пристигането на подс.Я., подс.Н. се качил в управлявания от първия автомобил и двамата отпътували заедно с хвърлените от пострадалата пари за гр.Русе. Следвайки дадените им указания подсъдимите взели от торбичката по 4000 лв. за всеки от тях, а остатъкът поставили под автомобилна гума, зад автобусна спирка по пътя за гр.Разград.

На 03.02.2018г. подс.Н. отново съдействал при извършването на подобна измама в гр.Добрич, но бил задържан в момента на вземането на пари от въведена в заблуждение жена, след което престъпната дейност на двамата била разкрита.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанията на подсъдимите в хода на съкратеното съдебно следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, които признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите В.Г.Г., Р.Н.Г. и Г. Н. К., от приобщените като веществени доказателства 25 бр. СД-дискове с данни от мобилни оператори, както и от приобщените по делото писмени доказателства.

От приложените бюлетини за съдимост на подсъдимите се установява, че всеки от двамата е осъждан за друго престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с деянието си подс.Б.Я. е осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в съучастие като помагач със С.Н. /помагач/ и с неустановено лице /извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение В.Г.Г., Р.Н.Г. и Г. Н. К.,***, като в резултат от съучастническата дейност била причинена имотна вреда в размер на общо 29896 лева и 2000 евро. От своя страна подс.С.Н. също е осъществил състава на престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в съучастие като помагач с Б.Я. /помагач/ и с неустановено лице /извършител/, с цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, умишлено улеснил извършването на измама по отношение В.Г.Г., Р.Н.Г. и Г. Н. К.,***, като в резултат от съучастническата дейност била причинена имотна вреда в размер на общо 29896 лева и 2000 евро.

Според разпоредбата на чл.20, ал.4 от НК помагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Помагачът не участва в изпълнение на престъплението, извършването на което само умишлено улеснява, като съдейства на извършителя, чието престъпно решение вече е формирано. Помагачеството улеснява извършването на престъпление, като създава условия, които в някаква степен благоприятстват извършителя и създават предпоставки за извършването на замисленото деяние /“Помагало по наказателно материално право за кандидатите за и младши съдии младши прокурори“/. Съдебната практика трайно приема, че помагачеството трябва да предшества или да съпътства изпълнителното деяние на непосредствения извършител, но не може да има „последващо помагачество“ /Решение №101/70 г. на ВС, I н.о., Решение №459/91г. на ВС, I н.о. и др./. В настоящото производство се касае за престъпление по чл.209, ал.1 от НК, което според константната съдебна практика е довършено с настъпването на имотна вреда за пострадалия. В случая неизвестният извършител е контактувал поотделно и с двамата подсъдими, като им е дал съответните указания преди имущественото разпореждане от страна на пострадалите. При положение, че двамата подсъдими са дали обещание да окажат съдействие на извършителя и да подпомогнат извършването на престъпленията преди довършването на последните, следва безспорно да се приеме, че е налице съучастие под формата на помагачество както от страна на подс.Я., така и от страна на подс.Н..

Конкретно за първият подсъдим следва да се посочи също, че превозването от и до местопрестъплението се третира като форма на физическо помагачество /“Помагало по наказателно материално право за кандидатите за и младши съдии младши прокурори“/. Като е транспортирал подс.Н. до мястото, откъдето е била взета сумата, хвърлена от св.К., а след това е превозил посочения подсъдим до мястото, определено за предаване на получената от престъпната дейност сума, подс.Я. несъмнено е улеснил извършването на измамата, с което, а и с предварително даденото съгласие за съдействие и с останалите си действия, е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен. От своя страна подс.Н. не само е дал обещание да окаже съдействие на извършителя, но и е изпълнявал неговите указания, като е прибирал хвърлените от измамените лица парични суми, с което е улеснил извършването на процесното престъпление.

Отделните деяния са извършени в кратък срок едно след друго, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което съдът намира, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК.

По отношение и двамата подсъдими следва да се отбележи, че неустановяването на самоличността на непосредствения извършител е без правно значение. В случаите, в които е невъзможно разкриването на самоличността на извършителя е възможно и воденето на самостоятелен наказателен процес срещу известния съучастник, стига неустановяването на извършителя да не е пречка за формулирането на обвинението срещу известния съучастник по един пълен и ясен начин /Решение №482/08г. на ВКС, III н.о./.

Деянията са извършени с пряк умисъл, като извършителите са съзнавали техния общественоопасен характер и са искали настъпването на общественоопасните им последици.

При определяне на наказанията по отношение и двамата подсъдими съдът отчете като отегчаващи обстоятелства наличието на осъждане за друго престъпление по чл.209, ал.1. От обстоятелството, че всеки от подсъдимите е осъждан и за друго престъпление от вида на процесното се налага извода за повишената им обществена опасност и значителната им склонност да извършват престъпления против собствеността и конкретно- измами, осъществявани при сходна на настоящата фактическа обстановка. Макар и присъдите за посочените престъпления да са влезли в сила след извършването на настоящото деяние, съдебната практика допуска те да бъдат отчетени като отегчаващи обстоятелства /Решение №436/01г. на ВКС, I н.о./. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете и размерът на причинените имотни вреди, ръстът на този тип престъпления в последно време, както и особената морална укоримост на деянието, предвид личността на пострадалите. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете и извършването на деянията при условията на продължавано престъпление. Според константната съдебна практика продължаваното престъпление, като усложнена престъпна дейност, е с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с еднократното разделно извършено престъпление (Решение №23/98г. на ВКС, ІІІ н.о.). Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете материалното положение на подсъдимите, които при извършването на деянията са реализирали невисоки доходи, а са имали малолетни деца, за които са полагали грижи, както и липсата на данни за други противообществени прояви извън коментираната престъпна дейност. Особено съществено смекчаващо обстоятелство се явяват направените в хода на досъдебното производство самопризнания и оказаното реално съдействие при разследването и от двамата подсъдими, което значително е улеснило разкриването на обективната истина. В тази насока са и показанията на св.Николов, който потвърждава, че неизвестният извършител е бил установен със съдействието на подсъдимите. Предвид изложеното съдът определи и на двамата подсъдими наказание при превес на отегчаващите обстоятелства, с отчитане на смекчаващите, в размер над средния, предвиден в закона, а именно- по четири години и шест месеца лишаване от свобода за всеки от двамата. С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното наказание с една трета, при което на подс.Б.Я. се налага наказание от три години лишаване от свобода, а на подс.С.Н.-също наказание от три години лишаване от свобода.

На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия Я. по настоящата присъда с присъдата, постановена по НОХД№238/18г. по описа на РС-Тутракан, тъй като деянията са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, като наложи най-тежкото от определените наказания, а именно три години “лишаване от свобода.” Предвид обстоятелството, че подсъдимият е бил неосъждан към момента на извършване на деянието и с оглед изложените смекчаващи обстоятелства съдът намери, че за постигане целите по чл.36 от НК не е необходимо определеното общо наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи същото по реда на чл.66, ал.1 от НК. С оглед констатираните отегчаващи обстоятелства обаче съдът определи изпитателен срок в максималния допустим размер, а именно- пет години.

На основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието “лишаване от свобода” по посочените присъди, в случай, че общото наказание бъде приведено в изпълнение.

На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 от НК съдът определи общо наказание на подсъдимия Н. по настоящата присъда с присъдата, постановена по НОХД№1117/18г. на РС-Добрич, тъй като деянията са извършени, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, като наложи най-тежкото от определените наказания, а именно три години “лишаване от свобода.” Предвид обстоятелството, че подсъдимият е бил неосъждан към момента на извършване на деянието и по изложените относно подс.Я. съображения, относими изцяло и спрямо подс.Н., съдът намери, че за постигане целите по чл.36 от НК не е необходимо определеното общо наказание да бъде изтърпяно реално, поради което отложи същото по реда на чл.66, ал.1 от НК, като определи изпитателен срок също в максималния допустим размер от пет години.

По отношение приетия в съдебно заседание граждански иск, съдът намери същият за основателен и доказан, с оглед размера на невъзстановените щети. Поради това съдът уважи иска изцяло, съобразно безспорно установения размер на нанесените щети, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с инкриминираното деяние, като осъди двамата подсъдими да заплатят солидарно на пострадалата В.Г. сумата от 19500 лева, както и сумата от 2000 евро. На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно държавна такса в размер на 780,00 лева по отношение първата сума и държавна такса от 156,46 лева по отношение втората претендирана сума.

На основание чл.301, ал.1 т.11, във вр. с чл.112, ал.4 от НПК, съдът прие, че веществените доказателства по делото –25бр. CD-дискове с данни от мобилни оператори, следва да се оставят към делото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: