Мотиви към присъда по НОХД № 2885 по описа за 2018г. на ШРС

На 06.11.2018г. от Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр. Шумен обвинителен акт по ПД № 81/2018г., по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Я.П.В. с ЕГН ********** и И.А.М. с ЕГН ********** за извършено престъпление от общ характер наказуемо по чл.209 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.4, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 05.12.2017г. в гр.Шумен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като помагачи и в съучастие с неизвестен извършител, с цел да набавят за себе си и за другиго имотна облага, умишлено улеснили извършването на измама по отношение на С.Я.Д. и Е.С.Н. ***, като взели с цел да предадат на неизвестния извършител сумата от 2 500 лева от Д. и сумата от 2 450 лева от С., с които суми пострадалите се разпоредили в следствие на възбуденото и поддържано у тях заблуждение от неизвестния извършител, че предаването им е необходимо за оказване на съдействие на органите на МВР, като в резултат на съучастническата дейност била нанесена имотна вреда в размер на 2 500 лева на С.Я.Д. и имотна вреда в размер на 2 450 лева на Е.С.Н., общо 4 950 лева.

Преди началото на разпоредителното заседание пострадалата – Е.С.Н. е направила искане да бъде конституирана като граждански ищец и частен обвинител.Предявила е граждански искове солидарно срещу двамата подсъдими да й заплатят сумата от 2 450 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди и сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. В хода на разпоредителното заседание Н. е конституирана като частен обвинител и граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 2 450 лева лева срещу подсъдимите. Предявеният граждански иск за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, не е приет за съвместно разглеждане, тъй като е недопустим.

В хода на разпоредителното заседание от страна подсъдимите и техния защитник е направено искане делото да бъде разгледано по реда на глава 27 от НПК, поради което след разпоредителното заседание съдът е премина към разглеждане на производство по реда на глава 27 от НПК. В съдебно заседание подсъдимите на основание чл.371 т.2 от НПК признаха изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 07.12.2018г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373 ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимите за деянието описано в обвинителния акт.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа повдигнатото обвинение и предлага на съда да определи на подсъдимите наказание “лишаване от свобода” в размер на 2 години, което да бъде редуцирано с 1/3 при условията на чл.58а от НК, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 години. По отношение на гражданският иск, намира същият за основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител моли гражданския иск да бъде уважен в предявения размер. По отношение на наказанието, пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години, което да бъде редуцирано с 1/3, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 5 години. Претендира и направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимите пледира определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. Намира предявения граждански иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважаван.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите Я.П.В. и И.А.М.,***, се познавали. Поради недостиг на парични средства решили да се сдобият с такива по неправомерен начин. В периода края на м. ноември 2017г. - началото на м. декември 2017г. на мобилния телефон на Я.В. / с № 0876620218/ му се обадило непознато лице от мъжки пол, което се представило с името „Д.“ и му предложило да започне да работи за него, като му обяснило, че ще бъде изпращан на адреси в различни населени места из страната и от там ще взема пратки, които не следва да отваря. След това въпросните пратки трябвало по указание на въпросния „Д.“ да ги оставя на посочени от него места, за да бъдат взети. За да има връзка с подс. В., непознатият му оставил на тайно място - в чантичка, до паметник под заведение „Лилия“ в гр. Русе един мобилен телефон с поставена в него СИМ карта с № 0876 843 636. Подс. Я.В. осъзнал, че в случая става въпрос за разпространените в страната телефонни измами, в които и той ще вземе участие, но започнал да изпълнява поръчките на т.н. „Д.“, като посетил адреси в гр. Бяла и в гр. Шумен, откъдето вземал торбички с различни ценни вещи и впоследствие ги оставял отново до посочения по-горе паметник. През м. декември 2017г. „Д.“ поискал от Я.В. да осигури още едно лице, негов познат, който също да ходи по адреси. Тогава подс. В. предложил това да е неговият познат подс. И.М.. Той обяснил на приятеля си М., че съдейства на измамници и по този начин изкарва пари, като му предложил и той да се включи в престъпната схема, ако желае. Подс. М. се съгласил и В. му разяснил какво следва да прави, когато му се обади непознатият. Подс. В. дал на непознатия „Д.“ мобилния номер на подс. И.М.. Така двамата подсъдими се включили в престъпната схема и умишлено улеснили с поведението си извършването на телефонни измами в различни населени места - поставяйки се в услуга и на разположение на лицето, възбуждащо заблуждение у пострадалите и пренасяйки пари.

На 05.12.2017г., малко преди 13.00 часа, на домашния телефон на пострадалия С.Я.Д. *** - 054/88 30 08, живущ ***, се обадило непознато за него лице, което започнало да го заплашва с цел да му даде парите, които има в дома си. По - късно обажданията започнали и на мобилния му телефон с № 0899 474 700, като въпросният мъж, представящ се като „Д.“ на двамата подсъдими, но реално с неустановена самоличност, се представил по телефона на Д. за полицай. Същият обяснил на пострадалия, че трябва да съдейства на полицията с цел да бъдат задържани престъпници, които ще искат от него парични суми. За целта лицето му казало, че трябва да сложи всички пари, които има в найлонова торбичка и да закачи торбичката на външната желязна врата на дома си. Целта била парите да бъдат взети от престъпниците, като в този момент полицаите щели да ги задържат, а паричната сума задължително щяла да му бъде върната, Д. повярвал, че наистина ще съдейства на органите на МВР, поради което сложил в найлонова торбичка паричната сума, която притежавал към този момент - 2500.00 лева и я закачил на външната врата на имота си. След това той се прибрал в дома си с оглед инструкциите на неизвестния извършител. Междувременно т.н. „Д.“, още предния ден се бил обадил на мобилните телефони на подс. В. и на подс. М. и им казал на следващия ден още сутринта да отидат в гр. Шумен и да чакат обаждане от него. подсъдимите пристигнали на 05.12.2017г., около 09.30 часа, в гр. Шумен, с маршрутно такси, и седнали да пият кафе на заведение по централната улица на града. По-късно същия ден, непознатият отново се обадил на мобилния телефон на подс. В. с № 0876 843 636 /последвалите разговори са проведени чрез клетки, покриващи района на пострадалия/ и му дал указание да си наеме такси и да отиде на адрес ул. „Брезник“ №38А и от желязната външна врата да вземе закачената найлонова торбичка с пари. Я.В. обяснил на другия подсъдими къде и защо отива и двамата тръгнали с такси към дадения адрес. След това той отишъл и взел торбичката, а подс. М. стоял в близост до него и наблюдавал някой да не ги забележи. Непосредствено след това непознатият се обадил на мобилния телефон на подс. М. - 0895 911226 и му казал, че има поръчка и за него, като му дал друг адрес в гр. Шумен, а именно - ******

Малко преди подс. М. да бъде изпратен на посочения по-горе адрес, на домашния телефон на пострадалата Е.С.Н. *** - ****, живуща ***, след 13.00 часа, се обадило непознато за нея лице /въпросният „Д.“/, което се представило за полицай Д.. Същото обяснило на Н., че трябва да съдейства на полицията с цел да бъдат задържани престъпници, които ще й се обадят и ще искат от нея парични суми. За целта лицето й казало, че трябва да сложи всички пари, които има в торбичка и да ги хвърли през терасата, за да бъдат взети парите от престъпниците и в този момент полицаите щели да ги задържат. Н. повярвала, че наистина ще съдейства на органите на МВР, поради което сложила в торбичка от чипс спестените си пари - паричната сума от 2 450 лв. и я хвърлила през терасата. След това тя се прибрала в дома си веднага с оглед инструкциите на неизвестния извършител. Междувременно т.н. „Д.“, след като вече знаел, че пострадалата е въведена в заблуждение и е готова да се разпореди с парите си, се обадил на мобилния телефон на подс. М. и му казал да отиде на адреса й. Подсъдимите хванали отново такси и се придвижили до указаното им място. Подс. М. се приближил до блока на пострадалата Н., която току-що била хвърлила торбичката, взел я от земята и заедно със стоящия в близост Я.В. си наели за пореден път таксиметров автомобил, който ги откарал до х-л. „Орбита“ в гр. Шумен, където трябвало да чакат следващо обаждане от „Д.“. Настанявайки се в една от стаите на хотела, двамата отворили взетите от тях торби и видели, че вътре има много големи парични суми. Те се притеснили да не ги намерят и задържат полицейски служители, поради което, около 17.30 часа, извикали такси на фирма „Метро Такси“, управлявано от св. Р. И., който ги откарал до магазин „Джъмбо“ в близост до гр. Русе. По пътя за гр. Русе двамата подсъдими решили да си разделят парите по равно и да ги използват за свои нужди, като съответно всеки взел за себе си по 2475 лева. от общата сума и впоследствие ги изхарчили.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанията на подсъдимите в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебното заседание на основание чл.371 т.2 от НПК, които признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласяват да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанията на подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК .

Измамата е престъпление, което засяга обществените интереси свързани със свободното формиране на воля за разпореждане с движимо или недвижимо имущество от собственика на последното. При измамата решението на собственика да се разпореди със свое имущество в полза на трето лице винаги е обвързано с невярна представа относно определени факти и обстоятелства от обективната действителност. Наказателната отговорност се ангажира единствено в случаите, когато тази невярна представа е формирана посредством действия и по-рядко бездействия от субекта на престъплението.

В конкретния случай РП Шумен твърди, че посочените от нея пострадали лица са формирали решението си да се разделят с конкретни парични суми след възбудени и поддържани от другиго неверни представи, че предаването на парите е необходимо за оказване на съдействие на полицията за залавяне на телефонни измамници. Това твърдение се доказа безспорно от събраните по делото доказателства. Установи се, че първоначално у пострадалите са се формирали неверни представи, че предаването на парите е необходимо за оказване на съдействие на полицията за залавяне на телефонни измамници. Невярната представа не е била формирана от подсъдимите по настоящото дело, поради което правилно РП Шумен е приела, че подсъдимите не са съизвършители на престъплението, а са били помагачи. Първоначално невярната представа е формирана от друго лице, чиято самоличност не е била установено в хода на ДП. Безспорно обаче се доказа от събраните по делото гласни доказателства, че между това лице и подсъдимите са се водили телефонни разговори. Уговорката между подсъдимите и това лице е била те да му съдействат при получаване на паричните суми от пострадалите лица, поради което съдът приема за правилна квалификацията на деянието на подсъдимите. Помагач е това лице, което умишлено улеснява извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещания за помощ след престъплението, отстраняване на спънки и други подобни. В конкретния случай, видно от обясненията на подсъдимите, уговорката с извършителя на престъплението е била подсъдимите да вземат средствата, които пострадалите дават и да ги доставят по начин указан от извършителя. Съдът приема, че тези действия на подсъдимите следва да бъдат квалифицирани като помагачество по смисъла на чл. 20 ал.4 от НК, доколкото чрез тях подсъдимите помагат на прекия извършител на престъплението да получи в своя полза разпоредените вече от собственика парични средства, т.е. след довършване на деянието. Довършването на измамата е налице, когато собственикът на вещта, който е излъган се разпореди с нея, т.е. тя напуска неговия патримониум, т.е. неговото владение. Ето защо с предаването на сумата на подсъдимите деянието по чл. 209 ал.1 от НК е довършено. От тук нататък започва помагаческата дейност на подсъдимите, заради която същите следва да бъдат наказателно отговорни.

Също така съдът намира за доказан и факта, че подсъдимите са знаели, че съдействат на неустановеното лице да получи суми от лица въведени в заблуждение. Умисълът на подсъдимите като помагачи обхваща дейността на прекия извършител, която може да се окачестви във двете форми на изпълнителното деяние по чл. 209 ал.1 от НК. Събраните доказателства по делото установяват усложнена престъпна деятелност, в конкретния случай що се отнася до прекия извършител на престъплението. Първоначално неизвестното лице формира невярна представа у пострадалия, че е служител на полицията и относно необходимостта от предоставяне на парична сума, която да бъде ползвана като доказателство в съда, за да бъдат осъдени измамниците, като след това тази сума ще бъде върната на пострадалия. По този начин прекият извършител оформя една невярна по своята същност картина от обективната действителност и въз основа на нея мотивира пострадалите да извършат разпоредителни действия с притежавани от тях суми. След формиране на решението у пострадалите да извършат такова разпоредително действие, прекият извършител осъществява контакт с подсъдимите като им дава указание за местонахождението на пострадалите, от които следва да получат парите. Впоследствие прекият извършител отново осъществя телефонен разговор с пострадалите лица, на които дава точни указания на кого, къде и как да предоставят парите. С тези последни действия се осъществява втората форма на изпълнителното деяние - поддържане на заблуждението, тъй като у пострадалите лице вече е формирана невярна представа за обективната действителност, че съдействат на органите на полицията и тази заблуда у тях се поддържа от прекия извършител на престъплението, който разяснява и посочва подсъдимите като доверено лице, на което пострадалото лице следва да предаде паричната сума. Настоящият съдебен състав намира, че умисълът на подсъдимите обхваща и двете форми от усложнената деятелност на прекия извършител на престъплението, тъй като следвайки указанията на извършителя и предприемайки пътуване до гр.Шумен, у тях е била формирана представа, че определено лице ще бъде въведено в заблуждение, а впоследствие получавайки предадената от тях сума подсъдимите са били наясно, че пострадалите вече са били мотивирани от прекия извършител да извършат разпоредителна сделка с парични суми, както и за това, че у тези пострадали лица е формирана представа за подсъдимите като за доверено лице на прекия извършител. Безспорно е, че подсъдимите са знаели, че участват в схема за измами.

Установи се по безспорен начин и другият съществен елемент от обективна страна на престъплението по чл. 209 ал.1 от НК, преследваната от субектите на престъплението специална цел, а именно набавянето на имотна облага. Събраните по делото доказателства сочат, че измамливите действия осъществявани от прекия извършител са били насочени към мотивиране на пострадалите за предаване на парични суми на извършителя. С тези суми последният е искал лично да се облагодетелства. Като доказателства в тази насока са обясненията на подсъдимите, чрез които те описват както механизма на предаване на парите, който самият извършител им е обяснил. От друга страна доказателствата по делото сочат и това, че самите подсъдими извършвайки действия подпомагащи прекия извършител, също са преследвали особена цел, а именно получаването на парична облага. Това е и основният мотив на подсъдимите при вземането на решението за извършване на престъплението, тъй като по този начин се снабдявали с парични средства.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са: безпротиворечиви и взаимно допълващи се, намират се в хармонично единство, водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.209 ал.1 от НК, във вр. с чл.20 ал.4, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, защото:

* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи;

* от обективна страна подсъдимите чрез своите действия са улеснили извършването на измама по отношение на С.Я.Д. и Е.С.Н. ***, като получили от пострадалите с цел да предадат на неизвестния извършител сумата от 2 500 лева от Д. и сумата от 2 450 лева от С., в следствие на възбудено и поддържано у тях заблуждение от неизвестния извършител , че предаването на парите е необходимо за оказване на съдействие на полицията за залавяне на телефонни измамници, в резултат на което на им е причинена вреда в общ размер 4950 лева;

* субект на престъплението са пълнолетни вменяеми лица;

* от субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите с пряк умисъл и с користна цел – били са наясно, че вследствие на въздействие върху пострадалите, у последните са възникнали неправилни представи, на базата на които те извършват акт на имуществено разпореждане, в резултат на това едно чуждо имущество е увредено; наред с това, подсъдимите са целели получаване на имотна облага и за себе си;

Квалификацията на престъплението следва да се приложи и във връзка с чл.26 от НК, тъй като отделните деяния осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния от обективна и субективна страна представляват продължение на първото деяние.

Причините за извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и неправомерен начин, затруднено материално положение.

При определяне на наказанието на подсъдимите за извършеното от тях престъпление съдът прецени: степента на обществената опасност на конкретното деяние, която съдът преценява като висока, степента на обществена опасност на подсъдимият – която съдът също преценява като не толкова висока предвид данните за личността им, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимите:

* смекчаващите вината обстоятелства - самопризнания, чисто съдебно минало;

* отегчаващи вината обстоятелства – съдът не констатира такива;

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимите, като наказанието бъде определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, тъй като съдът не констатира многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства при прилагането на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НК, а именно:

За престъплението по чл.209 ал.1, във вр. с чл.20 ал.4, във вр. с чл.26 ал.1 от НК е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до шест години. Преценявайки всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимите обстоятелства, съобразявайки се с обществената опасност на подсъдимите, отчитайки и участието им в общата престъпна деятелност, съдът прие, че следва да определи на подсъдимите наказание „лишаване от свобода“ в размер над минималния предвиден в закона. Размерът на това наказание бе определен от съда като се отчетоха както обстоятелствата, при които е извършено престъплението, причините и мотивите за извършването му, така и обществената опасност на деянието. При определяне размера на наказанието не трябва да се пренебрегват и някои обстоятелства, които сочат за завишена обществена опасност на престъплението. Обществената опасност на самото престъпление е по-висока от обичайната. От една страна следва да се посочи като фактор повишаващ тази опасност размерът на сумата, с която са се облагодетелствали подсъдимите, така и преклонната възраст на самите пострадали. Като се имат предвид тези обстоятелства и факта, че пострадалите не са в трудоспособна възраст и средствата си за препитание осигуряват чрез пенсия, може да се направи извода, че престъплението е внесло съществено изменение в обичайният им начин на живот и е причинило извън логичните за това престъпление имуществени вреди, значителни страдания под формата на безпокойство за живота им и сигурността им за в бъдеще.

Съдът, съобразявайки тези обстоятелства, счита, че справедливо и съответно на извършеното ще бъде определяне на наказание "лишаване от свобода" в размер на 2 години. На основание чл.58а ал.1 от НК така определения размер на наказанията «лишаване от свобода» съдът намали с 1/3 и наложи на подсъдимите 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“. Съдът определи тези наказания с оглед обществената опасност на подсъдимите, според данните за личността им, както прецени и факта, че следва да им бъде даден шанс да се поправи и превъзпита. В същото време, съдът като прецени, че са налице условията за приложението на чл.66 от НК и смекчаващите отговорността обстоятелства намери, че условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието им и ще повлияе поправително върху тях и поради това отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от 3 /три/ години.

Така определеното общо наказание, съдът счита за справедливо и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание, съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

Веществените доказателства по делото – 19 броя CD се оставиха към делото.

По отношение на предявения граждански иск за претърпените Е.С.Н. имуществени вреди, съдът счита, че същият е основателен по следните правни съображения: Претендира се гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние имуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните имуществени вреди влизат отрицателни последици настъпили за пострадалата, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъпното посегателство. Е.С.Н. е лицето непосредствено пострадало от престъплението, поради което се явява лице имащо право да претендира обезщетение. Искът е предявен своевременно, лично от пострадалата, съгласно изискванията на закон, поради което така предявения граждански иск за имуществени вреди се явява своевременно предявен. Предвид установения факт, че вследствие на възбудено и поддържано у Н. заблуждения, у последната са възникнали неправилни представи, на базата на които тя извършила акт на имуществено разпореждане като предала на подсъдимите сумата от 2450 лева, която сума не е възстановена, искът се явява основателен и доказан в пълния предявен размер.

На основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимите бяха възложени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение от Е.С.Н. в размер на 700 лева, както и да заплатят в полза на бюджета по сметка на Районен съд гр.Шумен държавна такса върху уважения граждански иск, всеки в размер на 49.00 лева.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: