Р Е
Ш Е Н
И Е
940/29.10.2018г.
Шуменски
районен съд в публичното
заседание на двадесет
и шести септември , през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Зара
Иванова
При секретаря
А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 3104 по
описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.124,ал.1 от
ГПК – отрицателен установителен иск за собственост.
Депозирана е искова молба от А.П.Й.
, ЕГН ********** , адрес *** , представлявана от Л. Х.
, в която посочва , че е собственик по наследство от баща си П. Б. Б. и дарение от брат си З. П. Б. на недвижим имот — парцел N *** в
квартал 230 по плана на град Шумен от 1965 година. Имотът бил придобит от баща
й през 1931 година чрез покупка от предишния му собственик. Имотът бил с идентификатор ***по КК на града от 2005
година и настоящ идентификатор по
действащата КК ***с площ от 276 кв. метра. Местността в която се намирал
имот била известна с бившето си
наименование „***", а в последствие
е отредена за строителство на ж.к. „***" . Върху имота й през 2007
г. ответникът поискал да извърши строителство и прокара продължение на ул. „***", част от общинската градска пътна
система. Твърди, че при строителството
на новата част на улицата, ответникът е допуснала редица нарушения на ЗУТ и
Закона за общинската собственост. В КК на град Шумен по Заповед № РД 13-52 от
25.11.2005 г. имотът е бил с проектен и идентификатор ***но не е бил нанесен в
картата. Със Заповед № КД 14-27-1418 на началника на СК-Шумен от 14.05.2008 г.
имота бил нанесен в КК с и идентификатор ***и площ от 276 квадратни метра. Ищцата заявява, че при започване на строителството имота и не е
бил отчуждаван по реда на чл. 21 от ЗОС
, като и до настоящия момент ответника
не е издавал заповед по реда на чл.25,ал.2 от ЗОС и не е провеждана процедурата
по чл.25 ал.1 от ЗОС. До 2007 година имотът бил в нейно владение и разпореждане, като и след тази
дата и до сега заплаща
данъци за него. Твърди, че липсвал влязъл в сила ПУП - ПРЗ за промяна на
предназначението на имота, за наличието на такъв план аз не била уведомена по
реда на закона и такъв план не и
бил съобщаван, като по този начин
била лишена от правото си да
обжалва регулационния план, въз основа на който е допуснато прокарването на
продължението на ул."***". С писмо изх.№ 94 - В - 275 от 15.08.2012
г. била уведомена от Община Шумен, че имота й ще бъде отчужден и ще й бъде
изплатено обезщетение. Твърди, че понастоящем ответника владее и ползва
недвижимия й имот като обект на публична общинска собственост, без в негова
полза да е възниквало право на собственост по предвидения в ЗОС ред, като
отказвал категорично да уредят доброволно имущественият спор. Претендира
постановяване на решение, с което да бъде признато по отношение на ответника, че той не
е собственик на недвижим имот с предходен и идентификатор *** по КК но града от
2005 година и настоящ идентификатор *** по действащата КК от 2008г, целия с
площ от 276 кв. м. намиращ се е квартал *** по действащия план на града, както
присъждане на съдебни и деловодни
разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че
предявения отрицателен установителен иск е недопустим. От твърденията
в исковата молба следвало единствения извод, че за ищцата не е налице
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, и след като в
исковата молба нито се твърди и обосновава наличието на какъвто и да е правен
интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, нито такъв
може да се изведе от твърдените обстоятелства, то иска бил недопустим, поради
което претендира прекратяване на
производството по делото. Ако съдът
приеме, че е налице правен интерес, моли да
бъде прието, че иска е
неоснователен, тъй като ищцата твърди,
че е собственик на процесния имот с идентификатор ***, но в подкрепа на това твърдение не представя нито едно доказателство.
Представените с исковата молба писмени доказателства не доказвали това
твърдение. С влязлото в сила решение по адм.д. № 71/2014 г. на ШАС, оставено в
сила с решение по адм.д. № 2363/2015 г, на ВАС било прието, че процесния имот
се счита за отреден за улица още с влязлата в сила Заповед № РД-25- 916/15.10.1998
г. На следващо място, имот с
идентификатор ***не съществувал в правния мир поради обстоятелството, че
Заповед № КД-14-27- 1481/14.05.2008 г. на началника на ОСГК — Шумен, с която
той за първи път е отразен в кадастралната карта е нищожна. Спорният недвижим имот попадал под улица „***“,
както било посочено в исковата молба, и
той съставлява част от градската улична мрежа и като такъв бил публична
общинска собственост по смисъла на ЗОбС и бил отреден за улица още с влязлата в
сила Заповед № РД-25-916/15.10.1 998 г. Много преди това имотът е съществувал и
се е ползвал като улица. През 2007 г. била извършена единствено реконструкция
на съществуващата улица, за което
било издадено Разрешение за строеж №298/02.08.2007 г. Като евентуално
възражение ответникът се позовава на
изтекла придобивка давност (много повече от 10 години) , тъй като в този период имота се е ползвал
единствено като улица, обслужваща гражданите на гр. Шумен.
Съдът въз основа на представените по
делото писмени и гласни доказатества прие за установено следното :
На
първо място съдът констатира , че в отговора на исковата молба ответникът е
изложил доводи за недопустимост на предявения иск , поради липса на правен
интерес. Преценката за интерес от воденето на установителен , а както е в
случая от отрицателен установителен иск за собственост , зависи от твърденията
на ищеца . В случая той твърди , че притежава титул за собственост или
индиректно заявява , че не му е необходимо съдебно решение което да потвърди правото
му на собственост. От друга страна посочва , че ответникът , като има
аналогични претенции , инициира правен спор , което несъмнено обуславя интерес
от воденето на иска . Фактът , че владението на имота се намира у ответника не води до задължително заявяване на
ревандикация . Постановките развити в ТР №8/2012г. по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на
ВКС , дават отговор на въпросите поставени от ответника свързани с
допустимостта на иска и водят до извод , че няма основание съдът да приеме , че
е предявен недопустим иск.
На
следващо място е необходимо да се посочи , че като предмет на настоящият отрицателен
установителен иск е въведен недвижим имот с идентификатор №***по КК на гр.Шумен
от 2005г. Настоящото производство е било
спряно , т.к. в хода му ответникът е
депозирал жалба срещу Заповед
№КД-14-27-1481/14.05.2008г. на Началника на СГКК гр.Шумен , с която е одобрено
изменение на ККР , за имот с идентификатор №*** , състоящо се в поправка на
границите на този имот и и образуване на процесния имот с идентификатор №***. В
резултат на горното е образувано адм.д.№305/2017г. по описа на
Административен съд –Шумен , по което е постановено решение за отмяна на
визираната по-горе заповед , потвърдено по адм.д.№2255/2018г. на ВАС . От изложеното
става ясно , че след възобновяване на настоящото
дело процесният имот вече не съществува като самостоятелна кадастрална единица
с идентификатор №***, което обаче според
съда не е пречка искът да бъде разгледан и решен по същество . Искът не засяга
начина на попълване на КК , а е спор за материално право , ето защо няма пречка
съдът да се произнесе по претенцията ,
като за целите на решението , няма пречка имотът да се индивидуализира като
имот с бивш идентификатор №***по КК на
гр.Шумен , съгласно Заповед №КД-14-27-1481/14.05.2008г. на Началника на СГКК
гр.Шумен .
Ищецът
твърди , че е собственик на имота , като посочва , че въпреки , че същият е
предвиден за улица , не е настъпила промяна в собствеността , т.к. не са изпълнение
императивните изисквания за отчуждаването му от ответника .По делото е
назначена СТЕ , която проследява „историята „ на имота и от заключението и ,
както и от представените и приети писмени доказателства съдът установи следното
: Ищцата по наследство от баща си и чрез
дарение от брат си , извършено с н.а.№*** , том ***, дело №***. на ШРС придобила собствеността върху недвижим имот,съставляващ
парцел *** в кв.230 по плана на гр.Шумен , с площ от 900кв.м. С това описание имотът
фигурира в кадастрален план , изработен около 1965г. , като този план не е
одобрен През 1986г. е изработен е изработен кадастрален,регулационен и
застроителен план за тази територия (за ж.к. „***)
, също невлязъл в сила, по който план
имотът е отразен с пл.сн.№***,попадащ в УПИ *** „Комплексно жилищно
строителство,трафопост и КОО” в кв.230, като границите в сравнение с тези на
имот№***са видоизменени, а площта на имота е вече 352кв.м. (Приложение 2 от СТЕ).
По този невлязъл в сила план , по-голямата част от процесния имот остава извън
имот пл.сн.№*** . Следващото изменение на плана е
през 1998г. , когато със Заповед РД-25-916/1998г. е одобрено изменение
на ЗРП за кв.230 , като за няколко имота са отредени УПИ и са очертани
очертанията на уличната мрежа . Имот пл.сн.№*** по плана от 1986г. е в същите
очертания , а в останалата част от бившия парцел №*** , включваща и процесния
имот , както беше посочено за първи път са нанесени очертанията на уличната
мрежа . Уличната регулация по заповедта от 1998год. е отразена със сини линии
на Приложение№3 към заключението.
Със
заповед№РД-18-52 от 25.11.2005год. на изпълнителния директор на Агенция по
кадастъра е одобрена кадастрална карта на гр.Шумен , в която имот пл.сн.№*** е
отразен като имот с идентификатор *** с площ 387кв.м. Останалата част от бившия
имот пл.№*** , по невлезлия в сила
кадастрален план от 1965г. (включваща и процесния)
, попада под улица.Със скица-проект от 05.10.2006г.,заверена от Началника на
СГКК-Шумен и презаверена на 13.08.2007г.
са изменени границите на имот с идентификатор ***,като имотът придобива
правоъгълна форма, западната му граница съвпада с уличната регулация,а площта
му вече става 409кв.м. Останалата част от бившия имот пл.№*** по невлезлия в
сила кад. план от 1965г., попада под улица.
Със скица-проект от 05.10.2006г.,заверена от Началника на СГКК-Ш. и презаверена
на 13.08.2007г. са изменени границите на имот с идентификатор ***,като имотът
придобива правоъгълна форма, западната му граница съвпада с уличната регулация ,
а площта му вече става 409 кв.м. .Останалата част (включваща и
процесния )от бившия имот пл.№*** от кв.*** по плана от 1965г. е отразена на
скица-проект от 05.10.2006г.,заверена от началника на СГКК- Шумен като имот с идентификатор ***, с площ
360кв.м. Този имот с проектен идентификатор ***, не е нанесен в кадастралната
карта на града. Със заповед№КД-14-27-1418/14.05.2008г. на Началник
СК-Шумен е направена поправка на
границите на имот с идентификатор *** /който е част от улица „***“ и е нанесен имот с идентификатор ***с площ
276кв.м. с трайно предназначение на територията-урбанизирана и начин на
ползване-ниско застрояване.Това е частта от бившия имот пл.№*** , вече имот с
бивш идентификатор №***. ,попадаща под улица „***“ и
която е предмет на делото . Описаната
хронология според съда налага извода , че процесният имот , който е частна
собственост не е осъществена надлежна процедура за отчуждаването му за улица . В случая , първият ЗРП , в който
имота е отреден за улица и е влязъл в сила е този одобрен със Заповед
РД-25-916/1998г. Към този момент начинът и последиците от отчуждаване имоти
частна собственост , за улици е
регламентирано от ЗТСУ (отм.)
, който закон изрично предвижда , че процедурата по отчуждаване включва
и издаване на заповед за отчуждаване, каквато не се твърди да е издавана ,
съответно не е представена по делото. Отчуждаването за улици не се осъществява по силата
на плана- напр. за разлика от отчуждаванията по дворищнорегулационния план,
който има непосредствено отчуждително действие. Нормата на §6, ал. 2 на ЗУТ не
може да се прилага за оценка на частите от имотите, отчуждавани за улица. В
случай, че не е издавана заповед за отчуждаване при действието на ЗТСУ (отм.),
то имотът не е отчужден и от влизане в сила на ЗУТ отчуждаванията за улици,
дори при заварени първоначални планове за улична регулация, следва да се
извършват по реда и правилата, предвидени в ЗУТ, Закона за общинската собственост
и Закона за държавната собственост , каквито процедури също не са осъществени .Съгласно чл.
14, ал. 1 ЗУТ, с подробен устройствен план (ПУП) се урегулират улици, както
и квартали и поземлени имоти за застрояване и за други нужди без застрояване.
По този начин се определя съответното предназначение на част от земната
повърхност. Субектът, който следва да придобие правото на собственост върху
реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица се определя от
предназначението, т. е. от отреждането по плана, но самото право се придобива
след проведено по предвидения в закона ред отчуждаване на имота, засегнато от
това предвиждане. Отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен
план не представлява основание за придобиване право на собственост. Такова
основание не представлява и самото фактическо реализиране на мероприятието.
Общината (или държавата) придобиват правото на собственост върху определената
част от съответния имот след заплащане на обезщетение (аргумент от чл.
21, ал. 1 ЗОбС), след което става собственик и на реализираната върху тази
част от имота улица.С ПУП за регулация на улици (чл. 110
ЗУТ) съответните имоти се регулират като такива, предназначени за обекти на
публична собственост (чл. 112
ЗУТ), както и уличната мрежа (чл.
112, ал. 2, т. 9 ЗУТ). Съгласно чл.
205, ал. 1 ЗУТ обаче въз основа на влезлия в сила ПУП недвижими имоти,
собственост на юридически или физически лица, могат да бъдат отчуждавани по
реда на ЗДС и ЗОбС за обекти -
публична собственост на държавата и общината за изграждане и реконструкция на
транспортната техническа инфраструктура, преустройства на
транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, включително улици. Чл.
209, ал. 4 ЗУТ изрично предвижда, че частта от поземления имот се счита
отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение. До този момент, дори
улицата да е била частично прокарана, имотът не може да се счита общинска
собственост, тъй като предвиденият в закона придобивен способ, не се е
осъществил. По силата на чл.
2, ал. 1, т. 1 ЗОбС общината придобива право на собственост върху
съответния обект само след надлежно проведено
отчуждаване, ако към момента на отреждане на имота за съответното
мероприятие негов собственик е физическо или юридическо лице. Като краен
резултат съдът намира , че ответникът не е придобил право на собственост върху
имота , в резултат на надлежното му отчуждаване (решение №
18/08.02.2013 г. по гр. д. № 583/2012 г., ВКС, II-ро ГО и в решение №
371/28.07.2010 г. по гр. д. № 1007/2009 г., ВКС, IV-то ГО ) .
Алтернативно ответникът въвежда доводи да
придобиване на имота по давност . От разпитаните по делото св.С.И. и Й.М. съдът
приема за безспорно установено , че през 2007г. Община Шумен е реализирала
предвиденото със ЗРП мероприятие – изградено
е продължение на ул.“*** „ , попадащо върху процесния имот , с което съдът
приема , че е извършено завземане ,
налагане на фактическа власт върху него от ответника .. Предвид факта обаче , че
настоящият иск е предявен през 2016г. , т.е. преди изтичане на 10 годишния
давностен срок за придобиване на имота (няма основание да се приеме , че е приложима разпоредбата на чл.79, ал.2 от
ЗС), важно е да се
изясни поведението на ответника преди изграждането на улицата през 2007г.
Според цитираните свидетели от много години , от около 80-те години имотът се е
ползвал като улица , имало е насипан макадам , съществували са тротоари и
улични лампи . Тези обстоятелства съдът
възприема за достоверни , но счита , че не доказват по категоричен начин , че
именно ответникът е бил владелец на имота . Няма данни от кого са извършени
действията , водещи до възможност имота да се ползва като улица - дали е
извършено от лицата , които са го ползвали като подход до техните имоти или
общината , като израз на своенето му. Въпреки , че се твърди , че през 2007г. е
извършена само реконструкция на съществуваща улица , не са представени
доказателства относно твърдяното първоначално застрояване . При това положение
съдът счита , че в полза на ответника не е изтекъл предвиденият от чл.79,ал.1 от ЗС 10 годишен срок за придобиване на имота по
давност .
В обобщение , съдът намира , че
предявеният иск се явява основателен , т.к. по делото не се установи ответникът
да е собственик на процесния имот.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 1 100 лева.
Водим от горното , съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.П.Й. , ЕГН ********** , адрес *** , ЕИК представлявана от Л. Х.
не е собственик на следния недвижим имот: имот с бивш идентификатор №***по КК на гр.Шумен ,
съгласно Заповед №КД-14-27-1481/14.05.2008г. на Началника на СГКК гр.Шумен.
ОСЪЖДА Община
Шумен , представлявана от Л. Х. да заплати на А.П.Й. , ЕГН ********** ,
адрес *** , сумата 1 100 (хиляда и сто ) лева -
деловодни разноски .
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ШОС.
СЪДИЯ :