Р Е Ш Е Н И Е

140/21.2.2018г. , Гр.Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б.Бойн

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3029 по описа за 2017 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№ ***/2017 г. по описа на ШРС е образувано по предявени установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, във вр. чл. 79 и чл.92 от ЗЗД от “Мобилтел”ЕАД-гр.София, с ЕИК №***, срещу Г.С.К., ЕГН **********, с адрес ***. Ищецът сочи, че във връзка с облигационни отношения между страните по Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер ***/10.07.2014г., ответникът останал задължен за сума в размер на 409.65лв., представляваща сбор от предоставени на абоната далекосъобщителни услуги- 58,26лв. и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договор- 351,39лв. Ищецът твърди, че сумата не е платена, с оглед на което дружеството се снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ ***/2017 г. по описа на ШРС. В срока по чл.412, ал. 2 от ГПК ответникът възразил и не оттеглил възражението си, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

Ответникът представя писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Счита иска за недопустим, но не посочва никакви аргументи за това. Намира го още за неоснователен и недоказан. Твърди, че при сключване на договорите с представител на ищцовото дружество не е бил информиран, че в населеното място, където живее, няма покритие на мобилната мрежа на Мтел, както и за възможностите за сключване на договори за различни срокове. Твърди, че при сключване на договорите е предплатил услугите за един месец и оспорва сумите по фактурите по размер.

По делото е приложен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги между страните с индивидуален потребителски номер ***/10.07.2014 г. и ID на клиент *** за телефонен номер *** по тарифен план на Мтел Трансфер S по силата на който на ответника били предоставени далекосъобщителни услуги. По делото е представен и втори Договор под посоченото ID за предоставяне на услуга „пренос на данни“ за телефонен номер *** по тарифен план Мтел Мобилен интернет М. Договорите били сключени за срок от 24 месеца и по силата им операторът се задължил да предостави на ответника електронни съобщителни услуги, срещу задължението на абоната да заплаща цената на пакетите услуги, съгласно условията за ползване на тарифните планове, посочени като Приложения №1 към договорите, ценоразпис за допълнителни услуги в Приложение №3 и Общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел” АД, абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи/приложени на стр.41 от делото/. Съгласно чл.26.5 от ОУ, абонатът следвало да заплаща цената на ползваните от него услуги до 15 дни от издаването на месечната фактура, независимо от това дали е получил същата. От приложените писмени доказателства от двете страни по делото, от първичните счетоводни документи- фактури № *** и с период на фактуриране 09.07.2014г.-08.08.2014г. и № ***, с период на фактуриране 09.08.2014г.-08.09.2014г. и приложения А към тях, съдът приема, че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за покупко-продажба, относно услуги, предоставени чрез включване в далекосъобщителна мрежа, собственост на ищцовото дружество. Ответникът не оспорва съществуването на облигационни отношения между страните и факта на осъществени от него разговори за горепосочения период.

С оглед на представените доказателства, съдът приема, че ищецът осъществил продажба на услуги, а ответника останал задължен за сумата 58,26лв.- главница с данък върху добавената стойност. Задължението на ответника е безспорно установено и предвид сроковете на плащане е и изискуемо. Поради което, искът следва да бъде уважен в тази му част.

По отношение на направените възражения от ответника във връзка с главницата, съдът намира същите за неоснователни. Твърди се предплащане на месечна такса в размер на 50.00лв., като се прави неуточнено възражение за прихващане. Действително, в единия от Договорите, намиращ се на стр.32 и съгласно в чл.22.2 от ОУ, при подписване на договора, абонатът заплаща месечна абонаментна такса за първия период, но по делото няма представени никакви доказателства какъв е бил нейния размер в настоящия казус и дали е била платена, поради което същата не може да бъде съобразена в настоящото дело.

Относно възражението за договорно неизпълнение от страна на мобилния оператор свързано с липса на покритие на мрежата в населеното място, в което живее ответникът, бяха събрани множество доказателства. Видно от приложената от оператора карта на ниво на GSM сигнал за с.Илия Блъсков, в по-голямата част от населеното място, нивото е „добро“ и в много малка част е с ниво „задоволително“. В този смисъл бяха и събраните гласни доказателства с разпита на св.Д.К., жител на селото. Видно от приложените от самия ответник жалби до оператора от неговия баща, също абонат на Мтел, свързани със слаб обхват и липса на клетка в близост, датиращи от 2013г., към датата на сключване на процесните договори година по-късно, ответникът е знаел за съществуващия проблем. Поради което, съдът намира, че ответникът не е бил въведен в заблуждение. Съгласно договорите и чл.28.3 от ОУ, в 7-дневен срок, абонатът има правото едностранно да се откаже от договора. В настоящия казус, ответникът е продължил да ползва предоставените услуги в двумесечен период, провел е 89бр. разговори и ползвал мобилен интернет, като не ги е заплатил. Фактурите не са били оспорени по надлежния ред, указан в общите условия. Поради което, съдът приема, че ищецът е бил изправната страна по договора.

В исковата молба се претендира начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на 351,39лв. С разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка, която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което е уговорена. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза, съдържаща се в Приложение към Договорите в раздел „Отговорност“- чл.6.3.1 и чл.54.1 от ОУ, съгласно която, в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, в това число ако по негово искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Цитираната клауза регламентира дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в случай на разваляне. Доколкото не е уговорено друго следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма, доколкото не е уговорено друго в договора, какъвто е процесния случай/чл.54.1 от ОУ/. Неустойката е била начислена в две фактури, приложени по делото с номера №*** от 19.01.2015г. с размер 140.25лв. и №*** от 19.01.2015г. с размер 211,14лв. Във фактурите не е посочено как се определя неустойката. По делото липсват данни за точния момент на прекратяване на договора, за да може да бъде изчислен размерът на договорената неустойка, съгласно клаузите на приложенията №1 към договорите.

Отделно от изложеното, съдът счита за напълно основателно направеното възражение от ответник за нищожност на клаузата от договора, касаещо заплащането на неустойка. Абонатът притежава качеството потребител по смисъла на § 13,т.1 от ДП на ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. На ответника в качеството на физическо лице е предоставена далекосъобщителна услуга. Разпоредбата на  чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Процесните договори са сключени при предварително определени условия от едната страна- ищецът оператор, като абонатът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Не се установи атакуваната клауза на договора, да е била индивидуално договорена и липсват такива твърдения и доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146 ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, такива клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. С оглед на всички събрани доказателства, съдът приема, че в случая не е налице индивидуално договаряне на разпоредбите от договора, касаещи отговорността на страните и дължимата неустойка.  Съобразно съдебната практика, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, се приема за нарушение на ЗЗП  и за  нелоялна търговска практика. В този смисъл предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.92 от ЗЗД се явява недоказан както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По отношение на направените разноски. В настоящето производство ищецът е поискал установяване на вземане на две основания– главница и неустойка, като дължимата държавна такса в случая е 100.00 лева. От този размер следва да се приспадне внесената държавна такса по заповедното производство в размер на 25.00 лева и с предявяване на установителния иск ищецът е дължал заплащане на държавна такса в общ размер на 75.00 лева. Същият е внесъл такса в размер на 25.00 лева, която съобразно уважаване на иска в частта за главницата следва да се възложи на ответника. С настоящото решение, съдът отхвърля иска в частта за вземането за неустойка, поради което остатъкът до пълния размерна държавната такса в размер на 50.00лв. следва да бъде запратен именно от ищеца.

В тежест на ответника на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени в тежест на ответника направените от ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете по заповедното производство в размер на 28,03лв. и по настоящото производство в размер на 29,15лв.

Следва да бъде обезсилена издадената заповед по отношение на мораторната лихва, каквато претенция липсва в установителното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Мобилтел” ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление : гр. София, район Илинден, ул. ***, представлявано от А.Д. и М.М., че Г.С.К., ЕГН **********, с адрес *** дължи на търговското дружество сумата 58,26лв. /петдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ главница, представляваща незаплатена цена по Договор с ID на клиент *** за предоставяне на далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер ***/10.07.2014г. за телефонен номер *** по тарифен план на Мтел Трансфер S и Договор за предоставяне на услуга „Пренос на данни“ за телефонен номер *** по тарифен план Мтел Мобилен интернет М за предоставени далекосъобщителни услуги за периода 09.07.2014г.- 08.08.2014г. и 09.08.2014г.- 08.09.2014г. по фактури № *** и № ***.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Мобилтел” ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. ***, представлявано от А.Д. и М.М. срещу Г.С.К., ЕГН **********, с адрес *** за признаване за установено, че ответникът дължи на търговското дружество сумата 351,39лв./триста петдесет и един лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договори по фактури с номера №*** от 19.01.2015г. и №*** от 19.01.2015г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Г.С.К., ЕГН ********** да заплати на „Мобилтел” ЕАД, ЕИК: *** сумата 29,15лв./двадесет и девет лева и петнадесет стотинки/- държавна такса и адвокатско възнаграждение/, както и присъдените в заповедно производство ч.гр.д.№***/2017г. по описа на ШРС разноски 28,03лв. /двадесет и осем лева и три стотинки/.

ОСЪЖДА „Мобилтел” ЕАД, ЕИК: *** да заплати държавна такса в размер на 50.00лв. /петдесет лева/.

Обезсилва Заповед №***/18.08.2017г., постановена по ч.гр.д.№***/2017г. по описа на ШРС в частта, относно мораторна лихва в размер на 16,70лв./шестнадесет лева и седемдесет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: