Р Е Ш Е Н И Е

5/5.1.2018г. Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 14 (четиринадесети) декември Година 2017

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Елена Пенчева,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3043 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 от КТ.

В исковата си молба до съда ищецът С.Д.С. твърди, че работи при ответника – „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен на длъжността „***“. На 16.08.2017 г. му била връчена заповед № ***/10.08.2017 г. на управителя на ответното дружество, по силата на която му се налагало дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. Намира заповедта за незаконосъобразна, тъй като не е извършил вменените му нарушения. Твърди, че през визирания в заповедта период изпълнявал съвестно трудовите си задължения. Излага, че от заповедта не му ставало ясно какво точно нарушение е извършил. Моли съда да постанови решение, по силата на което цитираната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна, като ответната страна бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията при провеждане на дисциплинарно производство. Оспорва иска по същество, като счита, че ищецът извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Моли, претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложената по делото заповед № ***/10.08.2017 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен е, че по силата на същата, на основание чл. 188, т. 2 от КТ, на ищеца С.Д.С. било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. Като причини за това е посочено: „на 27.06.2017 г. е извършил следното нарушение: неизпълнение на трудовите задължения, а именно: неотразяване на показанията на потребител, при извършена проверка от служители на дружеството на водомер с аб. № 3108 на 27.06.2017 г. е установено, че показанията на водомера са 000997, а в програмния продукт „Инкасо“ за месец юни е начислено потребление само от 3 куб.м – с показание на водомера – 181 куб.м, тоест разликата която не е фактурирана за месеца е 816 куб.м.“. Работодателят е отразил, че действията на ищеца представляват нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 и т. 10 от КТ. Заповедта е връчена на служителя на 16.08.2017 година. По делото е представено писмо изх. № 1154/01.08.2017 г., с което законният представител на ответника поканил работника да даде обяснения за извършеното дисциплинарно нарушение На 02.08.2017 г., С., с вх. № 892/02.08.2017 г. депозирал своите писмени обяснения. Съдът констатира, че в личното трудово досие на ищеца се съдържат 2 бр. констативни протоколи - от 27.06.2017 г. и от 03.07.2017 г. В първият от тях, съставен от И. И. , е записано, че на 27.06.2017 г. по препоръка на С.С. да провери реалните показания на водомер, намиращ се в шахта в района на помпена станция ***, било констатирано, че водомера върти и били записани показанията, които били 000997. Вторият протокол е съставен от П.К. – инспектор ВиК-услуги, като е отразено, че във водомерна шахта до помпена станция Изгрев е обособен водомерен възел, захранващ абоната през водомер /без номер по корпуса, без пломба на фланеца, скъсана е телта, с демонтиран циферблат/, спирателният кран през водомера не се върти и в двете посоки. . . . Водоподаването е спряно от спирателните кранове. По делото е представена длъжностна характеристика на длъжността „Технически ръководител, водоснабдяване и канализация“, със съдържанието на която С.С. се запознал на 27.05.2016 г. Основните задължения на същия са да организира, ръководи и контролира дейностите, свързани с експлоатацията и поддръжката на водоснабдителните и канализационни системи и всички съоръжения, разположени на територията на техническия район, който ръководи; организира проверки и/или участва в същите на подчинените си относно инкасиране на потребителите в техническия район, като участва в изготвянето на протоколи за резултатите от проверката.

От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели И. И. и П.К. се установява, че същите работили съвместно с ищеца в ответното дружество. През м. юни 2017 г. свид. Иванов се насочил към изпълнение на служебните си задължения в помпена станция „***“ в с. Изгрев, общ. Венец. Ищецът, научавайки за това, го помолил да провери показанията на водомер, намиращ се в същата помпена станция, тъй като се съмнявал в същите. Действително, свидетелят сторил горното като заснел с помощта на телефона си показанията на водомера. Излага, че С. отговарял за отчитането на водомерите в общо десет населени места, като самото отчитане следвало да се извършва от съответния водомайстор. Свид. Куйкин описва посещението си до процесния водомер на 03.07.2017 г., както и констатациите си, отразени в констативен протокол.

При така установените фактически положения съдът намира, че искът с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 от КТ се явява основателен и доказан. Не се спори между страните, а и се доказа, че ищецът заема длъжността „технически ръководител, водоснабдяване и канализация ” при ответника. Спрямо С. работодателят провел дисциплинарно производство. Доказа се, че от ищеца, на 01.08.2017 г., били изискани обяснения за извършени дисциплинарни нарушения по реда на чл. 193 от КТ и такива били депозирани от същия на 02.08.2017 г. Впоследствие, на 10.08.2017 г., му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение”. В процесната заповед като правно основание за налагане на дисциплинарно наказание е посочено чл. 188, т. 2 вр. чл. 187, т. 3 и 10 от КТ. Цитираната заповед, като фактическо основание сочи „на 27.06.2017 г. е извършил следното нарушение: неизпълнение на трудовите задължения, а именно: неотразяване на показанията на потребител, при извършена проверка от служители на дружеството на водомер с аб. № 3108 на 27.06.2017 г. е установено, че показанията на водомера са 000997, а в програмния продукт „Инкасо“ за месец юни е начислено потребление само от 3 куб.м – с показание на водомера – 181 куб.м, тоест разликата която не е фактурирана за месеца е 816 куб.м.”. Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ установява по императивен начин необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание. Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, за наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу наложеното наказание, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият служител. В случаят, описанието на извършените от С. нарушения не удовлетворява по никакъв начин тези изисквания – в процесната заповед липсва каквото и да е описание на конкретните нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищеца, както и на времето на извършването им. При наличието на коректно описание на нарушението от фактическа страна, съдът следва да направи квалификация на нарушените с описаните действия норми. В цитираната заповед, не е описано конкретното, извършено от ищеца действие, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина и в какво се изразява то – действие или бездействие. Горното е от съществено значение в случая, тъй като видно от приложената длъжностна характеристика, С. упражнява организационни и контролни функции. Установи се, също така, че отчитането на водомерите се извършва от водомайстори, чиито пряк ръководител е ищеца. Тоест, от съдържанието на атакуваната заповед не става ясно с какви конкретни действия, респ. бездействия и кои точно трудови задължения е нарушил С.. Предвид горното, в настоящия случай, съдът не може да извърши преценка относно извършване на нарушенията, нарушителя и правната квалификация на извършеното. Освен това, следва да се отбележи, че като дата на извършване на нарушението е посочена – 27.06.2017 г., но това е датата на откриване на евентуалното нарушение.

Предвид изложеното, съдът намира, че непосочването на нарушенията и времето на извършването им от работодателя прави издадената заповед немотивирана, а като неотговаряща на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ – незаконосъобразна. Горното дава основание на съда да отмени заповед № 37/10.08.2017 г. на управителя на ответното дружество само на тези основания, без спора в тази му част да се разглежда по същество.

Предвид всичко изложено, съдът счита, че процесната заповед № 37/10.08.2017 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

По разпределението на разноските по делото:

Искане за присъждане на разноски се прави от всяка от страните ищците, като не се представя списък на разноските.

По искането на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат:

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая, предвид обстоятелството, че се касае за неоценяем иск и разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на възнаграждението се равнява на 200,00 лева. Според задължителното за съдилищата тълкуване по т. 3 от ТР № 6/2012 г. от тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, както и в резултат на законосъобразното с оглед чл. 46, ал. 1 вр. чл. 15 от Закона за нормативните актове тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 36 от ЗА, при осъществяване на правомощието си по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът може да намали преценяваното адвокатско възнаграждение до предвидения в НМРАВ минимален размер без да е обвързан от незаконосъобразната разпоредба на § 2 от ДР на НМРАВ. В процесната хипотеза се установи, че минималният размер на платимото от ищеца възнаграждение (съответно на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 МРАВ) възлиза на 200,00 лв., а уговореният и платен на пълномощника му размер – 420,00 лева. Съдът, след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия трудов спор, намира, че заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат за представителство и защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване на устните състезания, е прекомерно съобразно сложността на делото и следва да се присъди в по-нисък размер. Касае се за процесуално представителство – защита на ищец по един иск с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 2 от КТ, с изготвяне на искова молба, посочване и представяне на писмени доказателства и явяване в едно съдебно заседание. Тези констатации, според съда обосновават извод за по-ниска степен на правна сложност на делото.

С оглед гореизложеното, като съобрази и конкретно установените усилия на защитата на ищеца, направени от пълномощника му за защита на трудови права чрез извършване на процесуални действия, съдът приема, че платеният от ищеца размер на адвокатското възнаграждение не съответства съобразно законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА на действителната правна и фактическа сложност на делото. Същото се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Изложените съображения обуславят извода за основателност на искането на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ето защо, при решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите, представляващи платено от ищеца възнаграждение за един адвокат, следва да бъдат съобразявани до размер от 300,00 лв. – надвишаващ с една втора, определения съобразно чл. 36 от ЗА минимален размер. При този извод, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 300,00 лв. – намален поради прекомерност размер на направените разноски по делото, като бъде констатирано, че това намаляване няма действие в договорните отношенията между ищеца и пълномощника му адв. Снежка Иванова относно действително уговорения и платения размер на адвокатското възнаграждение.

На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса върху цената на иска (върху неоценяемия иск) в размер на 50,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата определения размер на държавната такса по иска в размер на 50,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение”, наложено на С.Д.С. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.И. от ШАК, гр. Шумен, ул. „С“ № 68, вх. 2, ет. 1, ап. 20, извършено със Заповед № ***/10.08.2017 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен, за НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯВА.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД с ЕИК 837068284, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен, пл. „Воѝн“ № 1, представлявано от К.Г.М. , да заплати на С.Д.С. направените разноски по делото в размер на 300,00 лева.

Присъждането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на по-нисък в сравнение с действително уговорения и платен размер на адвокатското възнаграждение, няма действие в договорните отношенията между ищеца С.С. и пълномощника му адв. С.И.

На основание чл. 71, ал. 1 от ГПК, ОПРЕДЕЛЯ държавна такса върху цената на иска в размер на 50,00 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 83, ал. 1, т. 1, вр. чл. 71, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация – Шумен” ООД гр. Шумен, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, държавна такса по делото в размер на 50,00 лева.

Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

Районен съдия: