Р Е Ш Е Н И Е

39/22.1.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На девети януари две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Е.П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3045 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е било образувано на основание чл.49 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова молба от К.Н.Д. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Б.Б. от ШАК срещу Ц.Н.Д. с ЕГН ********** ***. В молбата се излага, че бракът между страните е непоправимо и дълбоко разстроен, като се моли да бъде прекратен по вина на мъжа, като се излагат аргументи в тази връзка. От брака страните имали родено едно дете – дъщеря Н., към момента навършила пълнолетие. Излага се, че семейното жилище е напуснато от ищцата и няма претенции за ползването му за в бъдеще. Иска се възстановяване на предбрачното ѝ фамилно име А., като се претендират разноските в производството.

В срока на писмен отговор е постъпил такъв от страна на ответника, като към него е приложен проект на споразумение, с който страните да уредят окончателно отношенията си във връзка с прекратяване на брака.

Ищцата се явява в съдебно заседание лично, заедно с упълномощения от нея адв.Б. от ШАК. Предлага се да бъде одобрено формулирано в съдебното заседание споразумение, с което страните се съгласяват брака между тях да бъде прекратен, семейното жилище да бъде предоставено на ответника и да бъде възстановено предбрачното име на жената. Прави се и искане за промяна реда на разглеждане на делото.

Ответника се явява лично в съдебно заседание, като изразява съгласието си с предложеното споразумение, като моли брака да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните.

Съдът е допуснал в съдебно заседание изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50 и сл. от СК, а именно развод по взаимно съгласие.

ШРС след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Молителите К.Н.Д. и Ц.Н.Д. били законни съпрузи, като гражданският брак между тях бил сключен на 07.05.1994 г. в гр.Шумен, за което бил издаден Акт за граждански брак №***/07.05.1994 г. От брака си имали родено едно дете – дъщеря Н.Ц.Д. понастоящем на 23 години. Семейното жилище, собственост на съпруга било напуснато от молителката и нямала претенции за ползването му. В съдебно заседание заявяват, че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради формалното му съществуване и уреждат отношенията си във връзка със семейното жилище и фамилното име на жената.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото и от изявленията на страните направени в съдебно заседание, се установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. В този смисъл съдът намира, че постигнатото между тях споразумение в хода на съдебното заседание по делото, уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите нрави и следва да бъде утвърдено от съда.

Поради изложеното, съдът намира, че следва да допусне прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото от тях в съдебното заседание по делото споразумение.

На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса. В случая съдът намира, че следва да определи окончателен размер на таксата 50 лв. При завеждането му е внесена държавна такса в дължимия размер, поради което разликата до пълния определен от съда размер следва да се доплати от молителя.

Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между К.Н.Д. с ЕГН ********** и Ц.Н.Д. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт за граждански брак №***/07.05.1994 г. пред длъжностно лице по гражданското състояние в Община - Шумен ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:

І. Семейното жилище, находящо се в гр.Шумен, ул.“Б“ № 29, ет.2, ап.5, собственост на молителя се предоставя за ползване на Ц.Н.Д. с ЕГН **********, като молителката го е напуснала и няма претенции за ползването му.

II.Молителите декларират, че нямат претенции за изплащане на издръжка помежду си, както и претенции към притежаваните от тях банкови сметки.

ІІІ.След прекратяване на брака молителката К.Н.Д. с ЕГН ********** възстановява предбрачното си фамилно име А.

IV. Страните декларират, че разноските по делото се поемат от всеки от молителите така, както са направени и както се дължат, съобразно решението.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 (петдесет лева).

ОСЪЖДА Ц.Н.Д. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на държавната власт по сметка на ШРС сумата от 20 лв. (двадесет лева), представляваща държавна такса при постановяване на съдебното решение, както и 5 лв. (пет лева) държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: