Р Е Ш Е Н И Е

38/22.1.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На девети януари две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Е.П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3055 описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от “Теленор България” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ж.к.»Младост 4», Бизнес парк София, сграда 6 чрез адв. И.В. със съдебен адрес ***»Ш.П.» № 10 срещу З.К.Р. - А. с адрес *** А. С исковата молба се предявяват обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в общ размер на 569.81 лв., представляващи неплатени месечни абонаменти и услуги по Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***, по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +359***, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***, лизингови вноски по Договор за лизинг от 31.08.2013г., както и неустойки във връзка с неизпълнение на задълженията по допълнително споразумение към договор за номер +359*** и номер +359***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата, както и разноските в настоящото и в заповедното производство.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: На 29.06.2011г. между „Космо България Мобайл“ ЕАД (сега „Теленор България“ ЕАД) и ответницата бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** за 24 месеца. На 31.08.2013г. между страните е подписано Допълнително споразумение към договора за още 24 месеца. На 24.12.2014г. е подписано ново Допълнително споразумение, с което срокът се удължил до 24.12.2015г., преминавайки към план „Резерв 29.99“ с абонамент 29.99 лв. Ответницата не заплатила абонаментни такси в размер на 90.50 лв. за ползвани услуги за отчетен период от 10.03.2015г. до 09.06.2015г.

В качеството си на лизингодател ответницата подписала договор за лизинг към договор за номер +359***, с който и било предоставено ползването на устройство HTC One Silver срещу заплащане на обща лизингова цена от 1021.20 лв. чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски всяка от 44.40 лв. Устройството било предоставено за ползване. Към момента ответницата дължала общо 211.92 лв. сума по договора за лизинг, формирана за отчетен период 10.03.2015г. – 09.08.2015г. ( като вноската за месец 10.06.2015г. – 09.07.2015г. се претендира в размер на 34.32 лв. вследствие приспаднати отстъпки).

На 19.09.2013г. между страните бил сключен Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +359*** за срок от 24 месеца по програма “Globul Home 5.9“ срещу заплащане на 5.90 лева месечно. На 19.09.2013г. било подписано допълнително споразумение, с който срокът се продължавал до 09.11.2015г. По този договор се дължала сума в размер на 18.66 лв. за отчетен период от 10.03.2015г. до 09.06.2015г.

На 09.07.2014г. между страните бил подписан Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** за срок от 24 месеца по програма „Globul Smart 6.90“, по който ответницата дължала сума в размер на 29.53 лв. за отчетен период от 10.03.2015г. до 09.06.2015г.

На 11.07.2015г. била отправена писмена покана към ответницата, като в нея се посочва, че при неплащане в срок от 10 дни оператора начислявал включените в договора неустойки, като за номер +359*** неустойката била в размер на 147.35 лв. съгласно раздел III, т. 4 от споразумението, а за номер +359*** била в размер на 71.85 лв., съгласно чл.11 от договора. За гореописаните задължения били издадени и фактури.

Предвид неизпълнението по договорите по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 2376/2017г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 1434/14.08.2017г. Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск. Претендира и разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. Въпреки предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; на обстоятелствата, на които се основават; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата на които се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищецът не се явява представител, депозира се становище по хода на делото. В него се поддържа исковата молба и се моли за постановяване на положително и неприсъствено решение.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Същата не прави искане и за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските, направени в заповедното производство в размер на 385лв., от които 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение, както и в настоящото в размер на 635 лв., представляващи 275 лв. заплатена държавна такса, 360 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от С.Ф., чрез адв. И.В, съдебен адрес *** СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от З.К.Р. – А. с ЕГН ********** с адрес *** в следните размери: сума в размер на 90.50 лв. (деветдесет лева и петдесет стотинки), представляваща сбор от неплатени главници по фактури за ползвани услуги за отчетен период от 10.03.2015г. до 09.06.2015г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*** от 29.06.2011г., сума в размер на 211.92 лв. ( двеста и единадесет лева и деветдесет и две стотинки), представляваща сбора от незаплатените лизингови вноски по Договор за лизинг от 31.08.2013г., сума в размер на 18.66 лв.(осемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща сбор от неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.03.2015г. – 09.06.2015г. по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +359*** от 19.09.2013г., сума в размер на 29.53 лв.( двадесет и девет лева и петдесет и три стотинки), представляваща сбор от неплатени абонаментни такси за отчетен период 10.03.2015г. – 09.06.2015г. по Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +359*** от 09.07.2014г., сума в размер на 147.35 лв. (сто четиридесет и седем лева и тридесет и пет стотинки), представляваща неустойка за мобилен номер +359*** и сума в размер на 71.85 лв. (седемдесет и един левa и осемдесет и пет стотинки), представляваща неустойка за мобилен номер +359***, съгласно сключените договори, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, а именно 11.08.2017г. до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК З.К.Р. – А. с ЕГН ********** да заплати на “Теленор България” ЕАД с ЕИК *** разноски, направени в исковото производство в размер на 635 лв. (шестстотин тридесет и пет лева) и в заповедното производство в размер на 385 лв. (триста осемдесет и пет лева), съгласно представен списък за разноски.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: