Р Е Ш Е Н И Е

 

65/26.1.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На седемнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Давидкова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3102 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Предявени са два обективно съединени иска с правно основание чл.144 от СК и чл.149 от СК, във вр. с чл.144 от СК.

Депозирана е искова молба от К.Д.Д., с ЕГН**********,***, чрез адвокат С. П. от ШАК срещу Н.М.Ю., с ЕГН**********,***. Ищцата твърди, че ответницата е нейна майка, както и че на 07.04.2017 год. навършила осемнадесет години. До навършване на пълнолетие ответницата й заплащала издръжка в размер на 180 лева месечно. Сочи, че към настоящия момент е ученичка, редовна форма на обучение, че не разполага с доходи, от които да си осигури средства, необходими за издръжката й. Живеела в едно домакинство заедно със своя баща, но последният не бил в състояние да задоволи всички нейни разходи.  В същото време излага, че й предстои абитуриентски бал, кандидатстване във ВУЗ, включително в различни университети извън границите на страната, по повод на което й били необходими допълнителни средства за извънкласни дейности, допълнителни уроци и кандидатстудентска подготовка. В исковата молба сочи, че майка й работи и получава добри доходи, като в същото време е единствено дете и последната няма други алиментни задължения.  Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба – 12.10.2017 год. до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката. Моли същото ищцата да бъде осъдена да й заплати и издръжка за минало време в  размер на 300 лева месечно, считано от 08.04.2017 год. до датата на завеждане на исковата молба. Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично. За нея се явява упълномощен представител – адв.С. П. от ШАК, като поддържа изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор, към който са приложени и доказателства. В отговора ответницата оспорва основателността на предявените искове, като твърди, че ищцата има възможност по време на лятната ваканция да реализира доходи, от които да се издържа. В същото време твърди, че при навършване на пълнолетие нейният баща и е закупил лек автомобил, средствата за който е можело да бъдат използвани за обучение. В отговора на исковата молба излага, че работи като шивачка в ТПК „***“, гр.Шумен, като получава средно брутно месечно трудово възнаграждение в размер около 640 лева. В същото време имала наложени запори от съдебни изпълнители във връзка с погасяване на заеми, изтеглени от бившия й съпруг.  

            В съдебно заседание ответницата се явява лично и с упълномощен представител, като поддържат отговора на исковата молба.    

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответницата Н.М.Ю. е майка на ищцата К.Д.Д., като последната е навършила осемнадесет години на 07.04.2017 год. До навършване на пълнолетие ответницата й заплащала издръжка в размер на 180 лева месечно. Към настоящия момент е ученичка в 12 клас на ПЕГ „***“, гр.Шумен, редовна форма на обучение. Живее в едно домакинство със своя баща. Майката на ищцата работи като машинен оператор – шиене облекла в ТПК „***“, гр.Шумен, като получава брутно месечно трудово възнаграждение в размер средно около 640 лева. В същото време има наложени запори на трудовото й възнаграждение за изплащане на различни задължения, в това число и издръжка за периода до 07.04.2017 год.            

По делото липсват доказателства за притежавано от ответницата движимо или недвижимо имущество.

Липсват доказателства и за притежавано от ищцата движимо и недвижимо имущество, с изключение на притежавания от нея лек автомобил марка БМВ 318И. 

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: Решение №429/05.07.2017 год. по  ГД №438/2017 год. на ШРС, Удостоверение за раждане от *** год.; Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Допълнително трудово споразумение №37/01.01.2017 год., Удостоверение №32/29.11.2017 год., Съобщение по изп.д. №20179310400274, Запорно съобщение по изп.д. №20179310400274 – 3 бр., Уточняващо запорно съобщение по изп.д. №20179310400274 – 2 бр., Вносна бележка – 4 бр.,  свидетелство за регистрация на МПС, Удостоверение изх.№0000082646/07.08.2017 год., Удостоверение изх.№4/04.01.2018 год.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. 

От материалите по делото и по-конкретно от Удостоверение за раждане от *** год. се установява, че ищцата е навършила пълнолетие на 07.04.2017 год. и че ответницата е нейна майка. От изложеното може да се направи извода, че е налице първата кумулативно предвидена предпоставка за присъждане на издръжка с правно основание чл.144 от СК. В същото време съдът намира, че от материалите по делото се установява наличието и на втората такава, а именно, че ищцата учи в редовна форма на обучение в средно учебно заведение и същата не е навършила двадесетгодишна възраст.

От материалите по делото не се установява ищцата да разполага с имущество, от което да има възможност да се издържа или да получава други доходи. В тази насока са представените като писмени доказателства по делото  Свидетелство за регистрация на МПС и Удостоверение №0000082646/07.08.2017 год., от които се установява, че ищцата притежава лек автомобил марка БМВ 318И, производство 1994 год., чиято застрахователна стойност е 200 лева. В същото време по делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че посоченото МПС може по някакъв начин да служи като източник на доходи. Следователно, с оглед липсата на доказателства в тази насока, настоящият състав намира, че е налице и кумулативно предвидената в разпоредбата на чл.144 от СК отрицателна предпоставка за правото на издръжка, а именно пълнолетното лице да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си.

За задължението на родителите да доставят издръжка на пълнолетно дете законът изисква допълнително условие, което е свързано с техните материални възможности. В закона липсва легална дефиниция на използваното понятие „особени затруднения”, но същото следва да бъде тълкувано като се има предвид същността на издръжката като задължение за предоставяне на средства за съществуването на нуждаещия се. Дали са налице особени затруднения или не, следва да се преценява с оглед материалните  възможности на родителите, както и с оглед наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности.  В тази насока е и константната съдебна практика по този въпрос и по-конкретно Постановление №5 от 16.11.1970 год. на Пленума на ВС, Решение №273 от 17.10.2011 год. на ВКС по гр.д. №1694/2010 год., III г.о., ГК, Решение №170 от 24.07.2013 год. на ВКС по гр.д. №1339/2012 год., III г.о., ГК, Решение №4 от 28.02.1999 год. на ВКС по гр.д. №866/1998 год., II г.о., Решение №179 от 22.03.1996 год. по гр.д. №1285/1995 год., II г.о., Решение №199 от 17.05.2011 год- на ВКС по гр.д. №944/2010 год., III г.о., ГК и др. В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от представените от страна на ответника писмени доказателства – допълнително трудово споразумение №37/01.01.2017 год. към трудов договор №19/19.05.2015 год. и Удостоверение №032/29.11.2017 год. се установява, че същата работи като машинен оператор – шиене облекла в ТПК „***“, гр.Шумен, като получава брутно месечно трудово възнаграждение в размер средно около 640 лева, като след съответните удръжки получава средно нетно месечно възнаграждение в размер на 435  лева. От представените по делото  Съобщение по изп.д. №20179310400274, Запорно съобщение по изп.д. №20179310400274 – 3 бр., Уточняващо запорно съобщение по изп.д. №20179310400274 – 2 бр., се установява, че трудовото възнаграждение на ответницата е запорирано във връзка с образувани изпълнителни дела не само за заплащане на дължимата на ищцата издръжка за периода до 07.04.2017 год., но и за други задължения, за характера на които не са представени доказателства. По делото липсват доказателства ответницата да има други алиментни задължения към други ненавършили пълнолетие деца, както и имущество, от което да реализира доходи. Преценявайки изложеното и по-конкретно доходите на ответника съдът намира, че същият ще бъде в състояние да заплаща на пълнолетната си дъщеря определена парична сума, под формата на издръжка, без това да затрудни особено неговата собствена издръжка и без да попречи на задължението му за издръжка.

При преценка нуждата на пълнолетното лице от издръжка съдът съобрази обстоятелството, че Д. е ученичка в 12 клас, което налага нуждата от закупуване на учебници, учебни помагала и допълнителни пособия, необходими за учебния процес. В същото време с оглед възрастта на детето следва да се приеме, че същото има ежедневни потребности от храна, облекло и други, които следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за момиче на същата възраст, като се съобрази и нуждата от средства за интелектуално и културно развитие, както и необходимите й средства, свързани с предстоящи разходи за абитуриентски бал и кандидатстудентски изпити и подготовка за тях.

В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че издръжката по чл.144 от СК се дължи не само от ответника, но и от двамата родители според материалните им възможности. В този смисъл следва да бъде взето предвид, че по делото липсват доказателства, от които да се направи извод за евентуалните възможности на другия родител да предоставя необходимите за детето средства. Следователно не може да се направи извод, че доходите на последния са достатъчни за задоволяване нуждите на детето, с оглед посочените по-горе особености. При преценка на иска съдът съобрази и обстоятелството, че даването на издръжка, освен законоустановено е и морално и нравствено задължение на родителя, предвид необходимостта от осигуряване на условия и възможности за едно добро образование на детето. В този смисъл родителят следва да предпочете и да отдаде предимство на задоволяване нуждите на децата си, пред своите собствени, дори това от своя страна да налага изтърпяването на известни житейски лишения и трудности. 

Поради изложеното, съобразявайки нуждите на пълнолетното лице, възможностите на ответника и останалите обсъдени по-горе обстоятелства,  съдът намира, че ответникът е в състояние да заплаща без особени затруднения, на пълнолетното си дете К.Д.Д., на 18 годишна възраст,  учащо редовно в средно учебно заведение месечна издръжка в размер на 80 лева, въпреки че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата за страната и от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство. При определяне размера на издръжката съдът прецени, че един по-висок размер няма да бъде съобразен с възможностите на ответника и с оглед на останалите му задължения, за които вече има образувани изпълнителни дела, по които са наложени запори, би затруднило неговата собствена издръжка и би довело до особени затруднения за ответника.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че иска с правно основание чл.144 от СК следва да бъде уважен до сумата от 80 лева и отхвърлен в останалата си част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан, като така определения размер на издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 12.10.2017 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до тридесето число от месеца, за който се дължи.

При определяне размера на издръжката съдът съобрази и обстоятелството, че доколкото настоящият казус касае издръжка на пълнолетно лице, навършило 18 годишна възраст, то съдът не  е обвързан с ограничението, посочено в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК.  

По отношение на иска за изплащане на издръжка за минало време, за периода от навършване на пълнолетие на ищцата  - 08.04.2017 год. до датата на предявяване на настоящия иск – 12.10.2017 год., съдът намира същия за частично основателен, поради изложените по-горе съображения. В тази връзка следва да се добави, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че ответницата е спряла да заплаща издръжка на ищцата от момента, в който същата е навършила пълнолетие. Доколкото брака между ответницата и бащата на ищцата е бил прекратен през 2017 год., през този период от време ищцата е живяла при своя баща, а по делото липсват доказателства, ответницата да е полагала грижи за нея и да й е заплащала каквито и да е парични средства.  С оглед на изложеното съдът намира, че иска за заплащане на издръжка за минало време за периода от 08.04.2017 год. до 12.10.2017 год. се явява частично основателен и следва да бъде уважен също за сумата от 80 лева и отхвърлен в останалата си част до пълния предявен размер.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, ответницата следва да заплати държавна такса, съобразно уважения размер на издръжката по отношение и на двата иска в общ размер на 134.40 лева.

С оглед на обстоятелството, че никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски, то такива не им се дължат, независимо от изхода на делото.   

Водим от горното, съдът  

РЕШИ

  

ОСЪЖДА Н.М.Ю., с ЕГН**********,*** да заплаща на пълнолетната си дъщеря К.Д.Д., с ЕГН**********,***, чрез адвокат С. П. от ШАК ИЗДРЪЖКА в размер на 80 /осемдесет/ лева месечно, считано от 12.10.2017 год. до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, платима до тридесето число от месеца, за който се отнася, като отхвърля иска в останалата му част за разликата над 80 лева до пълния предявен размер от 300 лева месечно, като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА Н.М.Ю., с ЕГН**********,*** да заплати на пълнолетната си дъщеря К.Д.Д., с ЕГН**********,***, чрез адвокат С. П. от ШАК ИЗДРЪЖКА за минало време за периода от 08.04.2017 год. до 12.10.2017 год. в размер на 80 /осемдесет/ лева месечно,  като отхвърля иска за заплащане на издръжка за минало време в останалата му част за разликата над 80 лева до пълния предявен размер от 300 лева месечно, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на  решението в осъдителната му част относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Н.М.Ю., с ЕГН********** да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 134.40 лева /сто тридесет и четири лева и четиридесет стотинки/,  представляваща държавна такса по делото, съобразно уважения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 31.01.2018 год.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: