Р Е Ш Е Н И Е

488/23.5.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3106/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявен иск от Д.Ж.Д. *** с правно основание чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, вр. с чл.50 и чл. 54 ЗЗП срещу „***“-гр.София, кв.***, бл. 26 вх.Б, ет.2 ап.25 с ЕИК***. Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че по електронен път чрез интернет сайта „www.moser.bg”, сключил договор, по силата на който, закупил професионална машинка за подстригване на котки с обща цена с транспорта 114,90лв. Сочи, че на 02.06.2017г. получил стоката и установил, че не работи. На 05.06.2017г. изпратил до обявения мейл на търговеца формуляр за отказ от договора и опитал да върне стоката по куриер, но било отказано приемането й. Сочи, че в предвидения в закона 14– дневен срок продавачът не е възстановил цената на стоката и транспортните му разходи. Отправя искане до съда за осъждане на ответника да му възстанови сумата от 114,90лв., представляваща цената на закупената стока по прекратения договор, както и направените транспортни разходи /куриерски услуги/ в размер на 12,78лв. Предявява втори иск, за осъждане на ответника да приеме обратно продадената стока, който е прекратен с влязло в сила определение от 23.03.2018г., поради недопустимост.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище по неоснователността на исковете. Оспорва съществуването на облигационно отношение между страните. Такова било налице с друго дружество. Техническото изделие било изправно и не подлежало на връщане, поради съображения, свързани със защита на здравето. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените срещу него искове.

След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът констатира следното от фактическа и правна страна: На 30.05.2017г. ищецът Д. сключил договор извън търговски обект, оформен под поръчка № ***/30.05.2017г., чрез интернет сайта „www.moser.bg”, по силата на който, закупил професионална машинка за подстригване на котки WAHL Smart Trim с обща цена с транспорта/ 5.00лв./- 114,90лв. На 02.06.2017г. получил стоката с подател „***“ ЕООД, и установил, че не работи съобразно неговите изисквания за качество. Към продукта била приложена касова бележка, издадена от ответното дружество за сумата 109,90лв. /стр.10 по делото/. На 06.06.2017г. изпратил до обявения мейл на търговеца office@moser.bg формуляр за отказ от договора и до ответното дружество отделен подписан формуляр на хартиен носител с надлежен отказ. На 07.06.2017г. опитал да върне стоката чрез куриер, видно от приложената Разписка от Еконт на стр.15 от делото, но било отказано приемането й, поради което същата се намира в ищецът към момента. Ищецът потърсил съдействието на КЗП и от компетентните органи била извършена проверка по случая, видно от приложеното писмо по делото.

С оглед на представените доказателства, съдът приема за доказано, че ищецът и ответникът сключили договор за покупко-продажба, с предмет електрическа машинка за подстригване. Видно от касовата бележка, ответникът притежава качеството продавач. Не беше доказано от другите доказателства, представени с отговора, твърдението на ответника, че продавач е трето лице по делото, което е закупило стоката от „***“ЕООД. Фактурата, приета по делото, стр.33, сочи това трето лице- „***“ ЕООД-гр.Благоевград за доставчик на закупени стоки под опис, сред които и процесната стока, а получател е именно ответника.

Според чл.50, ал.1 ЗЗП потребителят има право да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.54, ал.3 и чл.55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя– при договор за продажба. В случая, срокът тече от приемане на стоката, тъй като се касае до продажба и посочения срок е спазен, защото стоката е приета на 02.06.2017г., а отказът е изпратен четири дни по-късно. Следователно съдът намира, че ищецът е имал правото да се откаже от договора и го е упражнил в срок. Според чл.44 на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година, потребителят следва да може да се откаже от договора, като формулира отказа си със свои думи, ако изявлението му, представящо решението му за отказ от договора пред търговеца, е недвусмислено, като писмо, телефонно обаждане или връщането на стоките с ясно декларирано изявление биха били достатъчни, за да се изпълни това изискване. В настоящия казус отказът до ответника е формулиран в писмо с положен подпис на потребител. Съгласно чл.54 ал.1 от ЗЗП, когато потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние, търговецът възстановява всички суми, получени от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на потребителя да се откаже от договора. Това задължение на търговеца не е било изпълнено и към момента на приключване на съдебното дирене по делото.

Съдът не споделя възраженията на ответника, че електрическата машинка, предмет на сключения между страните договор, попада сред изключенията на чл.57 т.5 от ЗЗП по отношение на които, не се прилага правото на отказ на потребителя. Разпоредбата изключва от приложението на чл.50- 56 от ЗЗП договорите за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената и здравето. Ответната страна не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че стоката представлява продукт, който не подлежи на връщане, поради естеството си /например медицинско изделие/, по хигиенни съображения или по такива, свързани със здравето. Подобни аргументи не са били изложени пред потребителя в производството по отказ от договор, преди същия да се опита да върне продукта на търговеца. Не се твърди стоката да е била в специална опаковка, със защитни стикери, чиято цялост е нарушена. Съгласно чл.47 от Конвенцията, по време на срока, в който може да се откаже от договора, потребителят следва да борави със стоките и да ги изпробва, като полага необходимата грижа, поради което фактът, че ищецът е изпробвал машинката не би могъл да доведе до невъзможност на упражняване на право на отказ от договор.

С оглед на изложеното, ответникът дължи връщане на получената сума под формата на цена платена по договора, поради отпадане на основанието, на което я е получил, като същата води до неоснователно обогатяване за ответника. При условията на пълно и главно доказване, беше доказано изпълнение на договорното задължение от страна на ищеца, настъпването на вреди, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията по приемане на стоката предмет на отказ от договора и неоснователността на имущественото разместване, в случая отпадналото правно основание. Предявеният иск за връщане на заплатена от ищеца сума по развален договор за продажба между страните следва да бъде уважен в претендирания общ размер 114,90лв., включващ цена на продукта 109,90лв. и 5.00лв. транспортни разходи.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата 12,78 лева, представляваща направени разходи за връщане на стоката, съобразно задължението на потребителя, съдът намира същата за основателна и същата следва да бъде уважена изцяло. Съгласно чл.55 ал.2 от ЗЗП, потребителят заплаща само преките разходи за връщането на стоките, но доколкото търговецът не се е съгласил да получи стоката, същия следва да ги възстанови изцяло на ищеца.

Ответникът следва да бъде осъден на осн.чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените по делото разноски, в размер на 50.00 лв. за държавна такса.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „***“-гр.София, кв.***, бл26 вх.Б, ет.2 ап.25 с ЕИК *** да заплати на Д.Ж.Д. *** с ЕГН: **********,***, на основание чл. 55 ал.1 предложение три от ЗЗД, вр. чл. 54 ал.1 и ал.2 от ЗЗП сумата 114,90лв./сто и четиринадесет лева и деветдесет стотинки/, заплатена от ищеца по сключен между страните договор за продажба извън търговски обект на 30.05.2017г. и получени от ответника на отпаднало основание, поради отказ от договора и сумата 12,78 лв./дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направени транспортни разноски от ищеца за връщане на закупената стока.

Осъжда „***“-гр.София, кв.***, бл26 вх.Б, ет.2 ап.25 с ЕИК *** да заплати на Д.Ж.Д. с ЕГН: ********** сумата 50.00лв./петдесет лева/, представляваща направените по делото разноски- държавна такса.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: