Р Е Ш Е Н И Е

249/22.3.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито съдебно заседание, на седми март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3118 по описа за 2017 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, 2 , 3 от КТ и иск, предявен в условията на евентуалност, с правно основание чл.66, ал.2 от КТ. Предявен е и инцидентен установитилен иск /ИУИ/ с правно основание чл.74, ал.4, изр. първо от КТ, вр. с чл.74, ал.1 от КТ.

В исковата си молба до съда, ищецът Галинa Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че е работил в ответното дружество „В и К - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Войн“ № 1, представлявано от К. Г. М., като е изпълнявал длъжността „Ръководител направление ФСД“. Сочи се в молбата, че със Заповед №67/16.08.2017 г. на управителя на дружеството, трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 17.08.2017 г., на основание чл.328, ал.2 от КТ, поради сключване на договор за управление на дружеството. Ищецът счита, че така издадената заповед била незаконосъобразна, поради обстоятелството, че от една страна към момента на уволнението е изтекъл законопредвидения срок, в който управителят може да упражни правото си да прекрати трудовото правоотношение на отразеното в заповедта основание. На следващо място се твърди, че сключеният с управителя на ответното дружество договор за управление не съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне. Към датата на уволнението е бил налице бизнес план, изготвен през 2016 г., още при упражняване функциите на предишния управител на дружеството. Този план бил станала задължителен за ответника през 2017 г., повече от месец след прекратяване на правоотношението с ищцата. Ищцата счита, че длъжността, която е заемала при ответника няма да има съществен принос за предприятието при управление на възложеното му за управление звено, от което да зависят стопанските резултати на предприятието. Предвид изложеното счита, че в случая не са налице законовите предпоставки за уволнението ѝ, поради което същото е незаконосъобразно и следва да се отмени. В условията на евентуалност, ако се счете, че уволнението е законосъобразно, ищцата заявява, че ответникът следва да ѝ заплати сума от 37 380.00 лева, представляваща уговорено между страните в трудовия договор обезщетение, което работодателят следва да ѝ заплати при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя. Въпреки че заплащането на такова обезщетение било изрично уговорено между страните, ответникът не е изпълнил задължението си за заплащането му. Поради гореизложеното, ищецът моли да се постанови решение, по силата на което да бъде признато извършеното от ответника със Заповед №67/16.08.2017 г. уволнение, като същото бъде отменено; да се възстанови ищцата на заеманата при ответника, преди уволнението, длъжност- „Ръководител направление ФСД“, както и да бъде осъден ответникът да ѝ заплати обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа, като за шест месеца, считано от 17.08.2017 до 17.02.2018 г., претендира сума от 15 792.00 лева, ведно с обезщетение за забава върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност, ако се счете, че уволнението е законосъобразно, ищцата моли ответникът да бъде осъден да ѝ заплати сума от 37 380.00 лева, представляваща уговорено между страните в трудовия договор обезщетение, което работодателят следва да ѝ заплати при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, ведно с обезщетение за забава върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита исковете за неоснователни, сочейки подробни аргументи. Ответникът твърди, че уволнението на ищцата е извършено при наличие на предпоставките на разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ, за което излага правни и фактически доводи.

В срока за отговор ответникът предявява и инцидентен установителен иск, с правно основание чл.74, ал.4, изр. първо от КТ, вр. с чл.74, ал.1 от КТ за обявяване частична недействителност на Допълнително споразумение № 229/29.09.2016 г. към Трудов договор №41-ТД/30.10.2013 г., сключен между ищцата и ответника, в частта: “7. Допълнителни условия: - При едностранно изменение или прекратяване на трудовите правоотношения от страна на работодателя, независимо от основанието, служителят има право на обезщетение за 12 (дванадесет) месеца в размер на брутното му месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по чл. 23, ал. 1 от КТД на дружеството, като: 1/ Противоречаща на Наредба за peгулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, на Закон за регулиране водоснабдителните и канализационните услуги, на Наредба за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги; 2/ Заобикаляща закона; 3/ Накърняваща добрите нрави на основание чл. 26, ал.1. предл. 3-то от ЗЗД. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като претендира заплащане на извършените по делото разноски.

В срока за отговор по инцидентния установителен иск /ИУИ/, ответникът по този иск представя писмен отговор, в който излага аргументи за неоснователност на иска.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, прекратено със Заповед №67/16.08.2017 г. на управителя на дружеството, считано от 17.08.2017 г., на основание чл.328, ал.2 от КТ, поради сключване на договор за възлагане на управление на търговско дружество с ограничена отговорност №РО-02-16-ф-2/15.11.2016 г. Съгласно текста на разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ, освен в случаите по ал.1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от девет месеца. Ищецът не оспорва, че на 15.11.2016 г. е сключен Договор за възлагане на управление на търговско дружество с ограничена отговорност №РО-02-16-ф-2/15.11.2016 г., по силата на който “ВиК”- Шумен” ООД, гр. Шумен, в качеството му на доверител е възложил на К. Г. М., в качеството му на Управител на “ВиК”- Шумен” ООД, гр. Шумен да управлява и представлява дружеството лично, добросъвестно и в защита интересите на доверителя. Съгласно нормата на чл.328, ал.2 от КТ, “... служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнявани с предизвестие в сроковете по чл.326, ал.2 и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца”. Цитираната разпоредба предоставя право на работодателя да си подбере нов екип от работници или служители, като извърши уволнение на служители, изпълняващи ръководни функции. Според § 1, т.3 от КТ “ръководство на предприятието” е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес...”. В правната доктрина и съдебната практика се споделя разбирането, че “други лица” по смисъла на закона са ръководители на цехове, филиали, отдели и др. обособени звена, т.е. това са служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или отделни негови звена. Няма спор, а се установява и от приложените по делото писмени доказателства /трудов договор, длъжностна характеристика и др./, че при ответника ищцата е изпълнявала длъжността Ръководител направление „Финансово- счетоводна дейност“, като част от основните ѝ задължения са били да планира, организира, ръководи и контролира цялостната финансова- счетоводна дейност. Ето защо заключава, че длъжността, заемана от ищцата е ръководна, тъй като установените за тази длъжност същински трудови функции и пряка йерархична подчиненост предполагат пряко ръководене на трудовия процес във връзка с финансите на ответното дружество. По отношение на срока, през който работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на процесното уволнително основание, съдът счита същият за спазен. Видно от текста на договора за възлагане на управлението на ответното дружество /т.7 от договора/, става ясно, че началната дата, на която влиза в сила договорът е 19.11.2016 г., т.е. изпълнението на договора за управление е започнало на 19.11.2016 г., от която дата е започнал да тече и срокът по чл.328, ал.2 от КТ. Няма спор, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е считано от 17.08.2017 г. Ето защо заключава, че е спазен и деветмесечния срок, предвиден в закона, през който работодателят може да извърши уволнение на това основание. На следващо място, както е посочено и по-горе, съдът счита, че е налице валидно сключен нов договор за управление на дружеството, което е следващата задължителна предпоставка за наличието на състава на нормата на чл.328, ал.2 от КТ. В договора за възлагане на управление на търговско дружество с ограничена отговорност №РО-02-16-ф-2/15.11.2016 г., на управителя е възложено да постигне определени стойности на посочени показатели, предвид дейността на дружеството, а именно: рентабилност на 100 лева нетни продажби, загуби на питейна вода /съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР/, качество на питейната вода и др. Няма спор, че изготвянето на бизнес плана за периода 2017-2021 г. е започнало по време на действие на предишния договор за управление, като е представен за одобряване в КЕВР преди датата на процесния договор за възлагане на управлението на дружеството. Няма спор, а се установява и от приетия по делото документ Решение №БП-Ц-15 от 25.09.2017 г., че бизнес планът за горепосочения период е внесен за одобрение в КЕВР със заявление от 04.07.2016 г., което е изменяно и допълвано със заявления от 11.08.2016 г., 28.09.2016 г., 19.12.2016 г., 01.03.2017 г., 18.04.2017 г., т.е. в разработването на бизнес плана за периода 2017-2021 г. е участвал и новия управител на дружеството, водейки се от сключения между него и ответника договор за възлагане на управлението. Съгласно константната и непротиворечива съдебна практика, за да е налице една от предпоставките на нормата на чл.328, ал.2 от КТ, няма значение, че сключеният нов по време договор за управление е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична като съдържание. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно: производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност. В този смисъл са Решение №261/30.10.2017 г. на ВКС по гр.д. №593/2017 г., IV г.о, Решение №249/04.07.2013 г. на ВКС по гр.д. №1358/2012 г., IV г.о., Решение №481/13.12.2011 г. на ВКС по гр.д. №168/2011 г., IV г.о., Решение №718/21.10.2010 г. на ВКС по гр.д.№67/2010 г., III г.о., Решение №76/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№937/2011 г., III г.о. и др. От доказателствата по делото съдът приема, че по силата на новия договор за възлагане на управлението на управителя е възложено постигането на бизнес задача с посочени икономически показатели, като безспорно възнаграждението на управителя се определя и зависи от постигнатите резултати /т.6 от договора за управление/. На следващо място, в договора са предвидени отговорност и санкции за управителя, в случай, че същият действа в нарушение на Правилата за избор на изпълнител за предоставяне на финансови услуги от кредитни и финансови институции по т.3.6.1 и т.3.6.2, т.е. изпълнението на посочените задължения са в зависимост и от работата на служителя, заемащ длъжността Ръководител направление „Финансово- счетоводна дейност“. Съдът намира за неоснователни и изнесените от ищцовата страна доводи, че сключеният с управителя договор за управление не съдържа бизнес задачи с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне за периода след 2016 г., тъй като за 2017 г. липсвала разработена бизнес програма, която следва да се изпълни от управителя по време на действие на договора. Видно от представения по делото официално заверен препис от декларация от 24.11.2016 г., управителят на дружеството изрично е декларирал, че е запознат и приема да изпълнява, както бизнес плана на дружеството за 2016 г., така и бизнес плана за периода от 2017-2021 г. Съгласно Решение №230 от 08.06.2015 г. на ВКС по гр.д. №346/2015 г., IV г.о., не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител. Ето защо съдът приема, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е налице конкретна бизнес задача и бизнес програма, която управителят на дружеството следва да изпълнява. Бизнес задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях. Безспорно, в при разглежданата хипотеза е налице такава връзка между договора за възлагане управлението на дружеството и бизнес плана за периода 2017-2021 г., който управителят е приел да изпълнява. Разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ дава възможност на сключилия договора за управление да прецени доколко работещите в ръководството на предприятието са подходящи за осъществяването на програмата, която следва да изпълни по време на действие на договора, като по този начин му се предоставя право да сформира свой управленски екип, което и в случая е сторено. Имайки предвид изложеното, съдът стигна до извода, че уволнението на ищеца е законосъобразно, при кумулативна наличност на предпоставките на разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ. Ето защо претенцията по първия обективно съединен иск следва да бъде отхвърлена.

Отхвърлянето на първия обективно съединен иск влече след себе си същата правна последица и по отношение на другите две акцесорни претенции по чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ.

Доколкото съдът счита главните искове за неоснователни, то следва да се произнесе по евентуално предявения иск от ищеца за заплащане на сума в размер на 37 380.00 лева, представляваща уговорено между страните в трудовия договор обезщетение, което работодателят следва да заплати на ищеца при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя.

По този иск, от фактическа и правна страна, съдът съобрази следното:

Няма спор, а се установява и от приложения по делото заверен препис от Допълнително споразумение №299/29.09.2016 г. към трудовия договор, сключен с ищцата, че на горепосочената дата страните са постигнали съгласие за изменение на трудовия договор, като са предвидили и заплащане на обезщетение от страна на работодателя в случай на изменение или прекратяване на трудовите правоотношения от страна на работодателя, независимо от основанието за прекратяване. Обезщетението е предвидено за 12 месеца, в размер на брутното месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от КТД. Ответникът оспори валидността на тази клауза от споразумението, сочейки, че същата е недействителна, тъй като противоречи на закона и по- конкретно на Наредба за peгулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, на Закон за регулиране водоснабдителните и канализационните услуги, на Наредба за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги; заобикаля закона и накърнява добрите нрави. Действително нормата на чл.66, ал.2 от КТ предвижда възможност в трудовия договор да се уговарят и условия, които са по-благоприятни за работника или служителя от установените в колективния трудов договор. В случая в атакуваната от ответника клауза е предвидено заплащането на обезщетение на работника при изменение или прекратяване на трудовото правоотношение. Не е уточнено какви точно вреди се цели да се обезщетят на ищцата в случай на някакво изменение или прекратяване на правоотношението между страните, т.е. не е ясна целта на това обезщетение. В областта на частното право обезщетението има функцията на репариращо и санкциониращо средство. Смисълът на всяко едно обезщетение е да компенсира някакви настъпили вреди или вреди, за които има вероятност да се проявят в един бъдещ момент. В трудовото право законодателят е предвидил изрично случаите, в които следва да се ангажира имуществената отговорност на работодателя /Глава десета от КТ/, като подробно са изредени хипотезите, в които работодателят следва да обезщети работника или служителя, с оглед компенсацията на последния за причинените му във връзка с трудовия процес вреди. В разглежданата хипотеза, както е посочено по- горе не става ясно какви точно вреди е уговорено да се репарират на служителя, особено при неясната формулировка в допълнителното споразумение, че обезщетение в един и същ размер се дължи както при изменение на трудовото правоотношение, така и при прекратяване на последното. Ответникът оспори клаузата за обезщетение, като изложи възражения, че същата е нищожна поради противоречието ѝ със специалните норми, регулиращи дейността на ответното дружество, а именно: Наредба за peгулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, на Закон за регулиране водоснабдителните и канализационните услуги, на Наредба за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги. Безспорно, предвид характера и вида на дейността, която осъществява ответното дружество, същата е уредена с множество специални разпоредби. С оглед обществената значимост на дейността на ответника, регулирането на В и К услугите се осъществява от нарочно създаден държавен орган, а именно Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Според Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, КЕВР регулира цените и качеството на В и К услугите, извършвани от В и К операторите, независимо от формите на собственост и управлението на В и К системите. Съгласно чл.10, ал.2, 3 и 4 от Наредба за peгулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги, признатият размер на разходите на В и К оператора се утвърждава от КЕВР, като В и К операторите предоставят информация за разходите и връзката им с изпълнението на показателите за качество на В и К услугите. В цените се включват разходите съгласно чл.13, ал.1, т.2 от ЗРВКУ, както и други икономически обосновани разходи по преценка на Комисията, с цел да се гарантира устойчивостта на предоставянето на В и К услуги. Видно от ангажираните по делото доказателства, включително и от приетата ССЕ, се установи, че ответното дружество е приключило 2016 г. със загуба в размер на 1 214702, 00 лева. В одобрения от КЕВР бизнес план за периода 2017-2021 са предвидени социални разходи и обезщетения по КТ, КСО и КТД в размер на 60 000 лева за 2015 г., 74 000 лева за 2016 г. и по 60 000 лева за периода от 2017-2021 г. По данни от счетоводството на дружеството през 2015 г. са изплатени обезщетения по КТ и КТД в размер на 71 000 лева; през 2016 г.- 127 000 лева и през 2017 г. са изплатени 90 000 лева. Освен предвидените в КТД споразумения, индивидуални споразумения от вида на процесното са сключени само с част от персонала на дружеството, а именно с 14 души. ВЛ сочи, че тези бъдещи доходи на персонала /обезщетенията по индивидуалните споразумения/ не са включени като потенциални задължения във финансовите отчети на дружеството за 2016 г. Същевременно обаче, в бизнес плана за периода 2017-2021 г. са предвидени по 60 000 лева на година за социални разходи и обезщетения по КТ и КСО и КТД, които са вид икономически разходи по смисъла на чл.10, ал.4 от Наредба за peгулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги. Тези разходи са включени при определянето на цената на В и К услугите. ВЛ дава заключение, че разходът по евентуално плащане от страна на ответното дружество на допълнително обезщетение на ищцата, което е в размер на 37 380.00 лева, ще повлияе при определяне крайната цена на В и К услугите в посока увеличение /в бъдещ период/, само ако със стойността на обезщетението се надхвърли годишния размер на предвидения разход, посочен в бизнес плана. Предвид изложеното и, въпреки че се събраха доказателства, че при изплащане от страна ответника на разглежданото обезщетение на ищцата би могло да се стигне до евентуално увеличение цената на В и К услугите, предлагани от дружеството, съдът не счита, че атакуваната клауза в споразумението противоречи на сочените от ответника нормативни актове. Това е така, тъй като тези актове не съдържат изрична императивна правна норма забраняваща на В и К операторите да уговарят с работниците и служителите си изплащане на обезщетения във връзка с трудовия процес, дори и това изплащане да води до увеличаване на признатите и одобрени от КЕВР разходи на предприятието. От друга страна, обаче, както е посочено по- горе, такъв вид обезщетение при изменение или прекратяване на трудовото правоотношение не е предвидено нито в КТ, нито в КТД, като е уговорено само с 14 души от работниците и служителите. Не се установиха и конкретните причини, мотивирали страните да уговорят нов, непредвиден в закона и КТД начин за обезщетяване на ищцата. Не стана ясно и какъв по вид вреди се цели да се обезщетят, при положение, че в КТ и в действащия при ответника КТД подробно са описани случаите, в които на работниците и служителите им се дължат обезщетения, включително и при изменение или прекратяване на трудовото правоотношение. Буди любопитство и фактът, че въпросното споразумение е сключено между ищцата и ответното дружество, представлявано тогава от бившия управител на дружеството, дни след като е проведено общо събрание на съдружниците на В и К- Шумен, на което събрание е взето решение за освобождаване на управителя и е избран нов управител на дружеството, т.е. когато е станало ясно, че предстои да се сключи нов договор за управление на дружеството. На следващо място, тълкувайки разглежданата клауза, съдът стига до извода, че уговореното обезщетение наподобява това, предвидено в разпоредбата на чл.331 от КТ. Според текста ал.1, изр. първо от цитираната разпоредба, работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. В посочения случай на страните по трудовото правоотношение се дава възможност чрез юридическия механизъм на взаимно съгласие да постигнат взаимен интерес. Но тази разпоредба изрично урежда механизма, по който се постига това взаимно съгласие. В разглеждания казус, съдът, съпоставяйки възможността за едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя с насрещното право на ищцата да получи обезщетение срещу прекратяването, стига до извода, че страните действително са целели постигането на някакъв общ и за двете страни интерес, за какъвто е предвидено и основанието за прекратяване по чл.331 от КТ. Но в случая не е спазен механизмът, по който следва да се формира взаимното съгласие между страните, а единствено е предоставено право на работника да получи обезщетение в един сравнително висок размер, независимо от основанието за прекратяване на договора. Ето защо съдът стига до извода, че с процесната клауза страните са желали да породят резултат, който императивни норми не допускат /уговаря се обезщетение, непредвидено нито в КТ, нито КТД, на което не са ясни целите и функциите; обезщетението е предвидено и при прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя, като в тази хипотеза не е спазен редът, по който работникът следва да получи такова обезщетение/, т.е. налице е заобикаляне на закона. Безспорно заобикалянето на закона е основание за нищожност на договора /чл.74, ал.1 от КТ, чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД/, при което има не само обективно правонарушение, но и намерение да се използват позволени средства за постигане на забранени цели. На следващо място, както е посочено по- горе, разглежданата клауза е включена в трудовия договор на ищцата, дни след като е установено, че предстои да се сключи нов договор за управление на дружеството, с лице, различно от управителя, подписал споразумението в качеството на представляващ работодателя, т.е. когато е осъзната вероятността новият управител да се възползва от правото си да сформира нов ръководен екип. С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че към датата на сключване на допълнителното споразумение и на двете страни им е било ясно, че В и К дружеството следва да приключи 2016 г. със значителна загуба. Предвид трудовите функции на ищцата, на последната следва да ѝ е бил известен и размера на предвидените както в действащия към датата на споразумението бизнес план, така и в този, действащ за периода от 2017-2021 г., социални разходи и обезщетения по КТ, КСО и КТД. По същата причина на ищцата би следвало да ѝ е известно и, че изплащането на уговорените индивидуални обезщетения на някои от служителите ще доведе до превишаване на горепосочения размер, както и до натрупване на още загуби за предприятието, които загуби биха могли да рефлектират върху цената на В и К услугите. Ответното дружество осъществява дейност в защита на обществен интерес като на тази основа би следвало и ръководството на дружеството да осъществява трудовите и служебните си функции съобразявайки и този обществен интерес. Ето защо съдът приема, че ищцата в случая е действала недобросъвестно, тъй като на нея, предвид длъжността, която е заемала, ѝ било известно финансовото състояние на дружеството. Основен принцип в гражданското право е принципът на добросъвестност. Този принцип е изрично установен и в областта на трудовото право. Съгласно нормата на чл.8, ал.1 от КТ, трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Безспорно договорната свобода е друг основен принцип на гражданското право, но свободата на договаряне не е безпределна, тъй като е ограничена от императивните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които правните субекти следва да спазват при сключване на сделките, а в конкретния случай при изменение на трудовия договор. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на закона. Това не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. В случая е уговорено обезщетение, неясно по вид и с неуточнени функции, в един значително и необосновано висок размер, изплащането на което би довело до несправедливо облагодетелстване. В случая е нарушен и друг основен принцип в частното право, а именно принципа на справедливостта, от който следва да се водят всички субекти в гражданските правоотношения. Ето защо съдът заключава, че оспорената клауза накърнява и добрите нрави, което е още едно основание за недействителността ѝ. Поради изложеното съдът стига до извода, че клаузата в Допълнително споразумение № 229/29.09.2016 г. към Трудов договор №41-ТД/30.10.2013 г., сключен между ищцата и ответника, гласяща, че при едностранно изменение или прекратяване на трудовите правоотношения от страна на работодателя, независимо от основанието, служителят има право на обезщетение за 12 (дванадесет) месеца в размер на брутното му месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по чл. 23, ал. 1 от КТД на дружеството е недействителна, поради което не следва да намери приложение. Предвид изложеното съдът намира предявения от ответника ИУИ за основателен, а евентуалният иск на ищеца за заплащане на обезщетението, уговорено в допълнителното споразумение за неоснователен.

На основание чл.78, ал.3 и ал.1 от ГПК, ищецът по първоначално предявените искове следва да заплати на ответника и ищец по ИУИ направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съразмерно уважената част от ИУИ, в размер на 3 724.00 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, тъй като възнаграждението за процесуално представителство е съобразно минималните размери, определени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Галинa Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „В и К - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Войн“ № 1, представлявано от К. Г. М., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за признаване на уволнението, извършено със Заповед №67/16.08.2017 г. за незаконно, като същото бъде отменено; за възстановяване на ищеца на заеманата при ответника, преди уволнението, длъжност- „Ръководител направление ФСД“, и за присъждане на обезщетение по смисъла на разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което е останал без работа, като за шест месеца, считано от 17.08.2017 до 17.02.2018 г., в размер на 15 792.00 лева /петнадесет хиляди седемстотин деветдесет и два лева/, ведно с обезщетение за забава върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Галинa Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „В и К - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Войн“ № 1, представлявано от К. Г. М., в условията на евентуалност иск по чл.66, ал.2 от КТ, за заплащане на сума от 37 380.00 лева /тридесет и седем хиляди триста и осемдесет лева/, представляваща уговорено между страните в трудовия договор обезщетение, което работодателят следва да заплати на ищеца при едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, ведно с обезщетение за забава върху посочената сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, на основание чл. 74, ал. 4 КТ, във вр. с чл.74, ал.1 от КТ, клаузата в т. 7 на Допълнително споразумение № 229/29.09.2016 г. към Трудов договор №41-ТД/30.10.2013 г., сключен между Галинa Н.Р., ЕГН **********, с адрес: *** ООД, ЕИК 837068284, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Войн“ № 1, представлявано от К. Г. М., а именно: „При едностранно изменение или прекратяване на трудовите правоотношения от страна на работодателя, независимо от основанието, служителят има право на обезщетение за 12 (дванадесет) месеца в размер на брутното му месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, увеличено с размерите по чл. 23, ал. 1 от КТД на дружеството“, като заобикаляща закона и накърняваща добрите нрави.

ОСЪЖДА Галинa Н.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „В и К - Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Войн“ № 1, представлявано от К. Г. М., сумата от 3 724.00 лева /три хиляди седемстотин двадесет и четири лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете и съразмерно уважения ИУИ.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: