Р Е Ш Е Н И Е

86/2.2.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, IХ - ти състав, в открито заседание, на шестнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 3122/2017 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по отрицателен установителен иск срещу „Топлофикация-Шумен“ ЕАД гр. Шумен, с правно основание чл. 439 ГПК, с който ищцата – Д.Д.Д., реализира защита срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по ИД № 211/2017 г., по описа на ДСИ при ШРС.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че въз основа на Изпълнителен лист издаден по ЧГД № 2379/2010 г., по описа на ШРС, е била осъдена да плати на ответника, сумата 1834.20 лв., от която 1547.88 лв. - главница за консумирана топлоенергия, за периода месец август 2005 г. - месец юни 2009 г. и 286.32 лв. - мораторна лихва върху главницата, за периода 02.10.2005 г. - 22.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.04.2010 г. до окончателното плащане, въз основа на който на 27.03.2013 г., било образувано ИД № 48/2013 г., по описа на СИС при ШРС. Твърди се, че изпълнителното дело били извършени справки за налични активи на длъжника и настоящ адрес, като последното изпълнително действие било на 19.11.2013 г.. На 23.01.2017 г. държавният съдебен изпълнител прекратил ИД № 48/2013 г., по описа на СИС при ШРС, но в последствие било образувано второ изпълнително дело № 211/2017 г., по описа на СИС, по което били предприети действия изразяващи се в уведомление на длъжника за образуване на ИД и за размера на задължението. Ищцата счита, че задълженията са погасени по давност и моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сума в размер на 1 834.20 лв., по Изпълнителен лист издаден по ЧГД № 2379/2010 г., по описа на ШРС, въз основа на който е образувано ИД № 211/2017 г., по описа на ДСИ при ШРС. Претендира разноски.

В исковата молба е обективирано и искане, с правно основание чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. 3 вр. чл. 391, ал. 1, т. 1 вр.чл. 389 ГПК, за обезпечаване на иска, което съдът, с Определение рег. № 2398/24.10.2017 г., е уважил и в полза на ищцата Добрина Д.Д. е издадена Обезпечителна заповед, с която е наложена обезпечителна мярка спиране на изпълнителното производство.

В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават; не е изложил възражения срещу исковите претенции и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателства и конкретни обстоятелства, които ще доказва с тях, не е представил писмени доказателства, с които разполага.

В съдебно заседание упълномощеният представител на ищеца – адв. А. от АК Шумен, поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена, като в устните състезания излага подробни мотиви в тази насока. Представител за ответното дружество не се явява. От негово име е подадена молба, с която искът се оспорва, като намира направеното възражение за изтекла погасителна давност за неоснователно - счита, че давността за сумите по приложения изпълнителен лист е пет години, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.04.2010 г, въз основа на Заявление по чл. 410 ГПК, по образуваното ЧГД № 1433/2010 г., по описа на ШРС, в полза на „Топофикация-Шумен” ЕАД срещу Д.Д.Д., е издадена Заповед № 886/26.04.2010 г., за изпълнение на парично задължение /лист 7 от ЧГД № 1433/2010 г./ за: сумата 1 948.63 лв. - главница за консумирана по неплатена топлоенергия за периода от месец август 2005 г. до юни 2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.04.2010 г. до изплащане на вземането; сумата 470.48 лева - лихва за периода от 02.10.2005 г. до 23.04.2010 г., както и сумата 63.97 лв. - разноски по делото. Срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение за недължимост на вземането рег. № 8517/11.05.2010 г. и въз основа на искова молба от 14.06.2010 г. е образувано ГД № 2379/2010 г., по описа на ШРС, по което с Решение № 45/17.01.2012 г., влязло в законна сила на 02.03.2012 г., съдът е признал за установено, по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува парично вземане в размер на 1 834,20 лева, представляваща 1 547,88 лева - главница за консумирана топлоенергия за периода месец август 2005 г. – месец юни 2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1547,88 лева, считано от 23.04.2010г., до окончателното плащане; 286,32 лева - мораторна лихва върху главницата, за периода 02.10.05 г. – 22.04.2010 г., и 389,67 лева, - разноски в исковото производство.

След влизане в сила на решението, в полза на „Топофикация-Шумен” ЕАД е издаден Изпълнителен лист от 14.03.2012 г., за присъдените суми, въз основа на който по молба рег. № 1236/27.03.2013 г., по описа на ШРС, срещу Д.Д.Д., е образуване на ИД № 48/2013 г., по описа на ДСИ при ШРС /лист 1 от ИД/. С Уведомление изх. № 2203/28.03.2013 г., /лист 13 от ИД/, връчено на 17.04.2013 г., длъжникът е информиран за образуваното срещу него изпълнително производство и е поканен да изпълни задължението си. Изискана е справка от ТД на НАП Шумен за банкови сметки, декларирани МПС-та и имоти на длъжника, както и от НОИ РУСО гр. Шумен за получаваната от длъжника пенсия. По молба на взискателя рег. № 2618/04.07.2013 г. /лист 14 от ИД/, на 09.07.2013 г. е постановен опис на имуществото на длъжника /лист 13 от ИД/. Призовката за извършване на описа е връчено на длъжника на 31.07.2013 г.. Със заявление рег. № 2993/09.08.2013 г., по описа на ДСИ при ШРС, длъжникът се задължава да внася ежемесечно по 100 лева като моли насрочения опис да бъде отложен и е представил вносна бележка за платен сума. С Разпореждане от 15.08.2015 г., поради неявяване на взискателя, описа на имущество на длъжника е отложен. С Постановление от 06.02.2017 г., изпълнително дело № 48/2013 г., по описа на ДСИ при ШРС, е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което взискателят е уведомен на 15.02.2017 г., а на 03.04.2017 г. Изпълнителния лист от 14.03.2012 г. издаден по ГД № 2379/2010 г., по описа на ШРС, му е върнат.

По молба от взискателя рег. № 2412/09.08.2017 г., въз основа на Изпълнителният лист от 14.03.2012 г., издаден по ГД № 2379/2010 г., по описа на ШРС, е образувано ИД № 211/2017 г., по описа на ДСИ при ШРС /лист 2 от ИД № 211/2017 г., по описа на ДСИ при ШРС/. С Уведомление изх. № 4307/24.08.2017 г., /лист 10 от ИД № 211/2017 г., по описа на ДСИ при ШРС/, връчено на 25.09.2017 г., длъжникът е информиран за образуваното срещу него изпълнително производство и за дължимите суми, като е поканен да изпълни задължението си. Изискана е справка от ТД на НАП Шумен за банкови сметки, декларирани МПС-та и имоти на длъжника.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

По делото е приета ССчЕ, съгласно която дължимите суми са както следва: 1 547.88 лева - главница; 100.08 лева - мораторна лихва за периода април 2007 г. до 22.04.2010 г. след приспадане на заплатени суми; 1220.29 лева - законова лихва за периода от 23.04.2010 г. до 08.01.2018 г.; 25.00 лева - разноски по ИД и такса по чл. 53 от Тарифата за ДТ, която към всяка определена дата е различна, при промяна на дължимата сума, като към 08.01.2018 г. следва да бъде в размер на 249.46 лева. Вещото лице е констатирало, че в изпълнителния лист е записано, че главницата е за периода от август 2005 г. до юни 2009 г., а лихвата е за периода 02.10.2005 г. до 22.04.2010 г., задължението е за периода април 2007 г. до юни 2009 г. за главницата и съответно април 2007 г. до 22.04.2010 г. за мораторната лихва. Общия размер на задължението към 08.01.18 г. е 3 142.71 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск за оспорване на изпълнението, уреден в чл. 439 ГПК, е отрицателен установителен, който по правната си същност е извънредно средство за защита на длъжника в изпълнителното производство и има за предмет само оспорване на изпълняемото материално право, като длъжникът би могъл да търси защита по този реда и относно „вземането“ по смисъла на чл. 410 ГПК, признато в настоящия случай с влязло в законна сила на 02.03.2012 г. съдебно решение № 45/17.01.2012 г., по ГД № 2379/2010 г., по описа на ШРС, постановено по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК. Надлежни страни по това оспорване са само носителите на оспорваното материално право /длъжник и взискател/, като действия на съдебен изпълнител не могат да бъдат оспорвани чрез иск по чл. 439 ГПК, а само по реда на обжалването предвиден в чл. 435 ГПК /в този смисъл е Опр. № 313/25.03.2011 г., по ЧТД № 157/2011 г., II т. о., по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК/.

Специфична предпоставки за допустимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК е наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в частност след влизане в сила на съдебно решение при редовно проведено установително производство по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК. Такъв факт е бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство. Това бездействие поражда за длъжника потестативното право да се позове на погасяване на искането за принудително осъществяване правото на принудително изпълнение, било поради изтекла погасителна давност, било поради настъпила перемция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Ищецът се позовава на изтекла в негова полза погасителна давност. По принцип правото на длъжника да се позове на изтекла в негова полза давност може да се осъществи само като възражение пред съд /при предявен иск/ или пред правозащитен орган /при предприети от кредитора действия по принудително изпълнение - привеждане в изпълнение на ИЛ/. По изключение това право може да се осъществи и чрез отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК, като извънредно средство за защита в изпълнителното производство.

В процесния случай ищецът твърди, че от 27.03.2013 г. /образуването на ИД № 48/2013 г., по описа на ДСИ при ШРС/ до 23.02.2017 г. /влизане в сила на Постановлението от 06.02.2017 г., с което същото е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/, не са предприети никакви действия по принудително събиране на вземането, поради което счита, че правото на кредитора е погасено с 3 годишна давност и второто по ред образувано ИД № 211/2017 г., по описа на ДСИ при ШРС, следва да бъде прекратено поради давност.

Бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство, има правно значение, както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и за давността. В гражданското право давността е правна последица на бездействието на кредитора, но ако той няма правна възможност да действа, то давност не тече, поради което в изпълнителното производство теченето на тази нова давност има редица особености в сравнение с исковия процес, както относно спирането, така и относно прекъсването.

От една страна действително задълженията за лихви и за консумирана топлоенергия представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на три годишна давност – арг. чл. 111 ЗЗД, но в случая вземането на ответника е установено със съдебно решение № 45/17.01.2012 г., постановено по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, по ГД № 2379/2010 г., по описа на ШРС, влязло в законна сила на 02.03.2012 г., от който момент е започнала да тече нова давност, чиято продължителност, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е всякога пет години. От друга страна съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността. Следователно предвид, че със заявление рег. № 2993/09.08.2013 г., по описа на ДСИ при ШРС, с което се е задължил да внася ежемесечно по 100 лева и е представил вносна бележка за платена сума, то длъжникът изрично е признал вземането и теченето на давността е била прекъсната. По правило последица от прекъсването на давността е, че започва да тече нова давност, т. е. възобновява се съответният давностен срок – общ, специален или особен. В процесния случай се прекъсва давностен срок установен със съдебно изпълнително основание /решение № 45/17.01.2012 г., постановено по ГД № 2379/2010 г., по описа на ШРС/, поради което се е превърнал в общ и тази нова давност, като съответна на прекъснатата, също е обща поради което изтича на 09.08.2018 г..

Молбата на взискателя, въз основа на която е образувано ИД № 211/2017 г., по описа на ДСИ при ШРС, е от 09.08.2017 г. /преди изтичане на новия давностния срок/, поради което искът с правно основание чл. 439 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В хода на новообразуваното изпълнително производство взискателят има възможност да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочен от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи,. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ би довел до ново прекъсване на давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица/, прекъсва давността. Следователно при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на ИД, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др. /в този смисъл е ТР № 2/26.06.2015 г., по ТД № 2/2013 г., т. 10 ОСГТК/.

По отношение наложената с Определение рег. № 2398/24.10.2017 г., обезпечителна мярка спиране на изпълнителното производство по ИД № 211/2017 г., по описа на ДСИ при ШРС, съдът не дължи произнасяне в настоящото производство предвид доспозитивното начало в гражданския процес – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК.

Относно разноските:

При този изход на делото на ответника се дължат разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото не са поискани, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

Отхвърля предявения от Д.Д.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу “Топлофикация-Шумен” ЕАД /в несъстоятелност/, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. ”Съединение” № 62А, отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване като установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи парична сума в общ размер 1 834.20 лв., от която 1547.88 лв. – главница за доставена и неплатена през месеците август 2005 г. – месец юни 2009 г. топлоенергия, ведно със законната лихва, считано от 23.04.2010 г. до окончателното изплащане и 286.32 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от 02.10.2005 г. до 22.04.2010 г., конкретизирана в Изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2379/2010 г., по описа на ШРС, за събиране на която е образувано ИД № 211/2017 г., по описа на ДСИ при РС – Шумен, поради новонастъпил факт довел до настъпване на предпоставките за прекратяване на изпълнението, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: