Р Е Ш Е Н И Е
60/26.1.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, девети състав, в публично
съдебно заседание проведено на шестнадесети януари, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа
докладваното от съдията ГД № 3146/2017г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Ш.Х.Т. против А.Г.Т., в която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване
конститутивен иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на
гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство
настъпило след сключването му, ведно с иск,
с правно основание чл. 49, ал. 3 СК за обявяване, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има ответника, както и небрачни искове, по които, на
основание чл. 322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне,
както следва: с правно основание чл. 127,
ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК и чл. 149
СК, за постановяване на решение, с което да бъде разрешен съществуващ между
страните спор, в качеството им на родители на непълнолентния Г. по
въпросите относно упражняването на родителските права и местоживеенето на
детето; личните отношения на ответника с детето и плащане на месечна издръжка
за бъдеще време; с правно основание чл.
56, ал. 1 СК за предоставяне ползването на
семейното жилище на ищцата; с правно основание чл. 53 СК, след
прекратяването на брака жената да носи брачното си фамилно име.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че
страните са съпрузи, по силата на сключения между тях на 18.07.1998 г.
граждански брак, като от него имали две деца, едното пълнолетно, а другото –
непълнолетно. Домакинството се помещавало в дома на родителите на ответника. Проблемите в
съпружеските отношения започнали непосредствено след раждането на
първия син. Ответникът често отсъствал от дома, посещавал нощни заведения, не вземал
участие в грижите по отглеждането и възпитанието на новороденото, не участвал в
издръжката. Предизвиквал скандали с повод и без повод. Забранявал на ищцата всякакви социални контакти, а на
25.08.2017 г. и нанесъл побой пред малолетното дете. Твърди се, че от месец
февруари 2017 г. ответникът бил изгонен от семейното жилище от баща му.
Настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, ищцата обуславя на
твърдения от живота на съпрузите сочещи разпад на брачната връзка, която не
могли да съхранят с нужното доверие, взаимно уважение и разбирателство между
партньорите. Моли за постановяване на решение, с което бракът между страните
бъде прекратен, по вина на ответника. Моли да й бъде предоставено
упражняването на родителските права, както и да бъде определено местоживеенето
на непълнолентния Г.,
при нея; ответникът да бъде осъден да плаща месечна издръжка на детето в размер
на 250 лв., считано от депозиране на исковата молба, с падеж 20-то число на
месеца, за който се дължи; на бащата да бъде определен режим на лични контакти,
както следва: всяка първа и трета събота от месеца, както и 15 дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск; семейното жилище, намиращо се в с.
Ц. ул. ***, да бъде предоставено
за ползване от ищцата, като бъде запазено фамилното й име Г.. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът депозира
отговор на исковата молба. Не се противопоставя брака да бъде прекратен по
негова вина. Съгласен е родителските права върху непълнолентния Г. да
бъдат предоставени на майката, както и местоживеенето му да бъде при нея. Моли
режима на лични контакти с детето да бъде както следва: всяка първа и трета
неделя от месеца от 9 ч. до 18 ч., както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск. Не се противопоставя семейното жилище да
бъде предоставено за ползване на ищцата и детето, както и тя да запази
фамилното си име. Възразява върху искания размер на издръжка, като моли да му
бъде присъдена минималния размер от 115 лв., платима до 20-то число на месеца.
В открито съдебно заседание страните лично и чрез
процесуалните си представители поддържат исковата молба и отговора. Контролиращата
страна Д „СП“ Шумен, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи по силата на сключения между тях
граждански брак на *** г., за което обстоятелство е
съставен Акт за граждански брак №*** от същата
дата, от длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство село Ц., Община Ш.. По време на брака на страните им се раждат две
деца – Г. А. Г. – роден на *** г.,
който към настоящия момент е пълнолетен и Г.А. Г. – роден на *** г..
По делото са приети като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, по смисъла на чл. 155 ГПК
или 154, ал. 2 ГПК, че бракът е дълбоко и непоправимо разтроен по вина на
ответника, че страните са родители на непълнолентния Г.; че родителските права следва да бъдат
предоставени на майката; че местоживеенето на детето следва да бъде определено
при майката; че семейното жилище следва да бъде предоставено на ищцата, както и
ищцата да запази брачното си фамилно име. От приетата
по делото Справка
за осигурителния доход на страните с рег. № 206/04.01.2018 г. се установява, че в периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017
г., ищцата е осигурявана върху среден доход от 525 лв., а ответникът върху 898
лв..
От приетият по делото Социален доклад, рег. № 780/12.01.2018 г. на Д ”СП” – Шумен, се установява, че малолетното дете
живее с майка си в село Ц. и посещава
редовно училище. Жилището
е в добро състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно
домакинство. Хигиенно – битовите условия са добри. Майката притежава
необходимия родителски капацитет, за да полага грижи за детето.
От ангажираните по делото гласни
доказателства посредством разпит на свидетеля Г. А. Г. – син на страните, кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че непосредствените грижи за непълнолентния
Г. полага майката, като бащата не се интересува от детето,
което е ученик в четвърти клас и посещава клуб по футбол.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Изхождайки от установената по
делото фактическа обстановка и поведението на страните, решаващият състав приема за установено, че брачните отношения между
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Помежду им е изчезнало взаимното
доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и
желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на
семейството. Съдът основава изводите си в тази насока, на
събраните в хода на делото доказателства. Предвид всичко изложено, съдът
намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от
съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич,
взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен. За да се произнесе по въпроса за вината, на
основание чл. 49, ал. 3 СК, съдът намира, че с поведението си съпругът е
допринесъл за разстройството на брачните отношения и следва да понесе
отговорността за разтрогването им. В хода на производството не се събраха
доказателства за виновно поведение на съпругата, с което последната да е
съпричинила дълбокото и непоправимо разстройство на брака и съдът следва да
обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът.
Съгласно разпоредбата на чл. 127,
ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно родителските права,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето,
личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на детето. По
делото е установено, че до настоящия момент детето живее с майката, която
полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се
установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и занапред
или които да опровергаят родителските й качества. С отговора на исковата молба
ответникът не възразява родителските права върху детето да бъдат предоставени
на майката, както и местоживеенето му да бъде при нея. Съобразявайки горното,
както и привързаността на детето с майката, неговата възраст, възможност за
обгрижването и възпитанието им, така и от съвкупността от обстоятелства,
релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва
да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя местоживеене на
детето при нея.
На бащата, поради гарантираната
от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с детето.
Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с
конкретно предявената такава от страните. Поради горното режимът на лични
отношения на бащата следва да бъде съобразен, както с възрастта на детето, така и с
местоживеенето на бащата. Съдът счита, че следва да вземе предвид изразеното от
процесуалния представител на ищцата, че не се противопоставят режима на лични
контакти изложен в отговора на исковата молба, а именно, всяка първа и трета
неделя от месеца от 9.00 ч. До 18.00 ч., както и един месец през лятото, когато
майката не е в платен гоодишен отпуск.
Спорът между страните е
единствено относно размерът на издражката дължима на непълнолентния
Г.. Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК издръжката се определя от нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Детето е
на десет години. Нуждите му, съобразно твърденията в исковата молба, са в
рамките на нормалните за възрастта разходи. Не са налице конкретни данни за
влошено здравословно състояние. Съдът намира, че задължение и на двамата
родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява
изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото
писмени доказателства се установява че ответникът получава доходи в размер на 898
лв., в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които да го
възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. За да определи размера на месечната издръжка за детето, съдът прецени потребностите им съобразно неговата възраст от средства за прехрана,
облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание.
При така преценените потребности на детето и възможностите на страните, съдът определя обща месечна издръжка на детето в
размер на 300.00 лв, от която бащата следва да заплаща 200.00 лв, като разликата следва
да се
поеме от майката. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното
непосредствено полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на
елементарните им жилищно-битови потребности. Началният момент на дължимост на издръжката е подаване
на исковата молба. В останалата му част предявеният
иск за издръжка следва да се отхвърли, като неоснователен.
Семейното жилище, находящо се в село
Ц., Община Ш, ул. ***, предвид че е напуснато от
ответника доброволно, следва да се предостави на ищцата.
Предвид липсата на спор между
страните, относно фамилното име на съпругата следва да се постанови решение, с
което след прекратяване на брака, да се допусне запазване брачното, на основание чл. 53 СК.
Относно разноските.
При този изход на делото по искът, с правно основание
чл. 142, ал. 1 СК, като иск за периодични платежи за неопределено време съгласно
разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай в
тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата,
към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ
„Алианц България“ АД – Шумен, общо сумата 288.00 лева и 5 лева такса в случай
на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Искането на ищцата, за присъждане на разноски по
делото, за което има представен списък по чл. 80 ГПК, в това число и платено
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, е основателно, поради
което следва да бъде уважено в размер на 625 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника,
след приспадане на първоначално внесената такса от ищцата в размер на 25 лв., на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка, на
основание 242, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между Ш.Х.Т., с ЕГН **********
и адрес: *** и А.Г.Т., с ЕГН ********** ***,
сключен на 18.07.1998 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство
село Ц., Община Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт
за граждански брак № ***, на
основание чл. 49, ал. 1 СК.
Обявява, че вина за
разстройството на брачните отношения има мъжът, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
Предоставя
упражняването
на родителските права по отношение на Г. А. Г., с ЕГН: **********, роден на *** г., на майката Ш.Х.Т., с
ЕГН ********** и адрес: ***, като определя местоживеенето на детето при майката, на основания чл. 127,
ал. 2 СК.
Определя режим на лични отношения на бащата А.Г.Т., с ЕГН: **********, с детето Г.
А. Г., с
ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета
неделя от месеца от 09.00 ч. до 18.00 ч. и един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.
Осъжда А.Г.Т., с ЕГН ********** ***, да плаща в полза на детето Г.
А. Г., с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител - Ш.Х.Т., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 200.00 лева (двеста лева), която следва да се внася по банкова сметка ***
„Инвестбанк“ АД с IBAN ***, счетоводна сметка № 1715
1000 0397 9260 01 на клиент с име Ш.Х.Т., считано от датата на подаване на исковата
молба – 16.10.2017 г., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска с
падеж пето число на месеца, за който се дължи, до настъпването на законово
основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143
СК, като отхвърля иска
в останалата му част, до пълният предявен размер от 250 лева, като
неоснователен.
Предоставя ползването на
семейното жилище в с. Ц., Общ. Ш., ул. ***, което ответникът е напуснал, на
ищцата Ш.Х.Т., на основание чл. 56, ал. 1
СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да
носи брачното си фамилно име Т., на основание чл. 53 СК.
Осъжда
А.Г.Т., с ЕГН ********** ***, да плати на
Ш.Х.Т., с
ЕГН ********** и адрес: ***, разноски по
делото, за които има представен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 625 (шестстотин двадесет и пет) лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда
А.Г.Т., с ЕГН ********** ***,
да плати в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 288.00 (двеста осемдесет и осем) лева, представляваща държавна такса по иска за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева,
представляваща окончателна държавна такса по иска за развод, на основание чл.
6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен съдия: