Р Е Ш Е Н И Е

138/20.2.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На седми февруари през две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №3166 по описа на ШРС за 2017 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.150 от СК, във вр. с чл.143 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Т.А.Ф., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.К. П.от ШАК срещу М.Н.Ф., с ЕГН**********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете Е.Т.Ф., с ЕГН********** и срещу Н.Т.Ф., с ЕГН**********, действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител М.Н.Ф., с ЕГН**********, и тримата с постоянен адрес: ***.

В съдебно заседание, с оглед на обстоятелството, че детето Н.Т.Ф., с ЕГН********** е навършило пълнолетие и с оглед на оттегляне на исковата молба по отношение на него производството по делото по отношение на Н.Т.Ф. е прекратено, като определението е влязло в сила.

Ищецът твърди, че е баща на децата Е.Т.Ф. и Н.Т.Ф., както и че по силата на влязло в сила Решение №159/02.03.2016 год. по ГД №322/2016 год. по описа на ШРС родителските права върху децата били предоставени на тяхната майка, която била негова бивша съпруга, като той самият бил осъден да заплаща издръжка в размер на по 250 лЕ. месечно по отношение на всяко едно от децата, считано от 02.03.2016 год. с падеж 05-то число на месеца, за който се дължи до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка. Счита, че от посочената дата е изминал дълъг период от време, през който значително са се променили обстоятелствата, при които е била определена издръжката. Твърди, че на 31.10.2016 год. постъпил на лечение в УМБАЛСМ „***“ ЕАД с диагноза „херния дискалис Л4-Л5 декстра“ и че на 01.11.2016 год. била извършена оперативна интервенция, по повод на която последвал дълъг възстановителен период. В исковата молба излага, че поради заболяването не е в състояние да извършва трудова дейност и не реализира доходи. Твърди, че му предстои втора операция. Поради изложените съображения дружеството, което представлява приключило годината на данъчна загуба в размер на 10317 лв. Счита, че не е в състояние да заплаща определения му размер на издръжката.

Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на месечната издръжка изплащана на детето Е.от 250 лв. на 115 лв. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично. За него се явява упълномощен представител – адв.К. П.от ШАК, като поддържа изцяло предявения иск. В представени по делото писмени бележки излагат конкретни мотиви в подкрепа на исканията си.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответната страна. В законоустановения едномесечен срок от тяхна страна е бил депозиран писмен отговор, към който са приложени доказателства. В отговора ответницата излага, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорват факта, че с посоченото решение ищецът е бил осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на по 250 лв. Оспорват твърдението на ищеца, че заплащането на този размер на издръжката представлява изключително затруднение за него. В подкрепа на този извод излагат, че по образуваното срещу ищеца изпълнително дело същият на 18.12.2017 год. е заплатил наведнъж дължимата от негова страна сума. Считат, че същият реализира доходи и е в състояние да заплаща така определения размер на издръжката по отношение на детето Е.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв.С. Г.от ШАК, като поддържат отговора на исковата молба и молят исковете да бъдат отхвърлени.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е баща на децата Е. Т.Ф. и Н.Т.Ф., като по силата на влязло в сила Решение №159/02.03.2016 год. по ГД №322/2016 год. по описа на ШРС родителските права върху децата били предоставени на тяхната майка – ответницата М.Н.Ф., която била негова бивша съпруга, като той самият бил осъден да заплаща издръжка в размер на по 250 лв. месечно по отношение на всяко едно от децата, считано от 02.03.2016 год. с падеж 05-то число на месеца, за който се дължи до настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка. Междувременно детето Н. на 25.12.2017 год. е навършило 18 годишна възраст.

През учебната 2017/2018 год. детето Е.е ученичка в шести клас на СУ „С. Д.“. В същото време, считано от 01.09.2017 год. същата посещава индивидуални уроци по математика два пъти седмично по един учебен час в Учителска кантора „***“ ООД, гр.Шумен, като цената на един час е 12 лЕ.. От представените по делото писмени доказателства се установява, че за периода от 01.09.2017 год. до 31.12.2017 год. е посетила 32 индивидуални урока по математика, за които е била заплатена сумата от 384 лЕ..

Ищецът е управител и едноличен собственик на капитала на „***15 ЕООД. Видно от представената като писмено доказателство по делото Удостоверение за декларирани данни изх. №270191800026740/09.01.2018 год. същият, считано от м.април 2017 год. се осигурява освен като самоосигуряващ се и като работещ и по допълнително трудово правоотношение, по което е декларирал, че е полагал труд през всички работни дни от съответния месец в посочения обем часове.

На 31.10.2016 год. ищецът постъпил на лечение в УМБАЛСМ „***“ ЕАД с диагноза „херния дискалис Л4-Л5 декстра“, като на 01.11.2016 год. била извършена оперативна интервенция. Бил изписан от болницата на 04.11.2016 год., като в епикризата е посочено, че лицето се изписва с подобрение. След посочената дата лисва медицинска документация или други данни за влошаване на здравословното състояние на ищеца. От представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение №27-00053906/09.01.2018 год. се установява, че за периода от 01.01.2016 год. до 09.01.2018 год. на ищеца не са били изплащани парични обезщетения за временна нетрудоспособност или други помощи.

От приложеното по делото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице изх. №20/2018 от 09.01.2018 год. се установява, че ищецът притежава в съсобственост с ответницата множество недвижими имоти. В същото време през 2017 год. ищецът е придобил и декларирал два броя леки автомобили - марка „БМВ 530 Д“ и „Смарт Мц“.

Ответницата Марияна Н.Ф. е управител и едноличен собственик на капитала на "***" ЕООД, като по делото липсват данни за реализираните от нея доходи.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства и по-специално от Решение №159/02.03.2016 год. по ГД №322/2016 год. на ШРС, Данъчна декларация от 28.03.2017 год., Епикриза, Резултат от изследване с АМР от 21.10.2016 год., фактури, Дебитно известие, ведно с касови бонове, Удостоверение за раждане от 29.02.1999 год., Удостоверение за раждане от *** год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Документ за заплатена държавна такса, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №60, том V, рег.№7958, дело №802/2015 год., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №113, том II, рег.№2525, дело №243/2014 год., годишен финансов отчет на „***15“ ЕООД за 2016 год. и счетоводен баланс на „***15“ ЕООД за 2016 год., удостоверение №27-00053906/09.01.2018 год. от НОИ, оригинал на удостоверение изх. №573/08.01.2018 год. от ЧСИ Д. З., оригинал на удостоверение рег. №86900-304/09.01.2018 год. от сектор ПП към ОДМВР – Шумен, ведно със справка от централна база – КАТ Шумен, оригинал на писмо изх. №6/05.01.2018 год. от Агенция по вписванията, оригинал на удостоверение изх. №20/09.01.2018 год. от Агенция по вписванията, оригинал на удостоверение за декларирани данни изх. №УД000079/05.01.2018 год. отдел „Местни данъци и ТБО“, служебна бележка №458/10.01.2018 год., оригинал на служебна бележка от 10.01.2018 год., оригинал на удостоверение за декларирани данни изх. №270191800026740/09.01.2018 год., ведно със справка-данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2015 год. до 31.12.2017 год., оригинал на справка актуално състояние на действащи трудови договори за ЕГН ********** за период от 01.01.2015 год. до 31.12.2017 год., социален доклад изх. №ПР/Д-Н/181/001/05.01.2018 год., изготвен от АСП ДСП – Шумен, служебна бележка от 02.02.2018 год., фактура №4/18.01.2018 год., ведно със фискален бон, фактура №5/02.02.2018 год., ведно с фискален бон.

По отношение на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. Д. С.съдът намира, че същите не допринасят съществено за изясняване на делото от фактическа страна, доколкото свидетелят не разполага с преки наблюдения над дейността на ищеца и реализираните от негова страна приходи. В същото време за фактите, за които свидетелства страната е ангажирала и писмени доказателства, поради което същите следва да бъдат кредитирани и обсъдени именно във връзка с тях.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която е била определена предишната издръжка на детето Е.до настоящия момент е изминал период по-малко от две години. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството писмени доказателства се установява по безспорен начин, че детето Е. е ученичка в шести клас, като считано от 01.09.2017 год. същата редовно, два пъти седмично, посещава индивидуални уроци, които изискват допълнително заплащане в размер на 12 лв. на час. Обстоятелството, че към момента на определяне на първоначалната издръжка детето е било в начална форма на обучение, а сега е ученичка в шести клас, само по себе си показва, че са нарастнали нуждите му от допълнителни средства за учебни пособия, тетрадки и допълнителни уроци. В същото време с оглед възрастта на детето и изминалия период от време от около две години следва да се приеме, че са нараснали и неговите ежедневни потребности от храна, облекло и други необходими. Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна, облекло, учебни пособия, помагала, за интелектуално и културно развитие.

От материалите по делото и по-специално от приложените писмени доказателства не се установява нуждите на детето да са намалели, респективно да са намалели нужните средства за неговата издръжка.

В същото време от материалите по делото не се установява по категоричен начин настъпване на трайна съществена промяна и във възможностите на ищеца да дава издръжка на своята дъщеря Е.. В тази връзка следва да бъде отчетен факта, че считано от датата на определената с Решение №159/02.03.2016 год. по ГД №322/2016 год. на ШРС издръжка до 25.12.2017 год. ищецът е заплащал издръжка както на детето Е., така също и на другото си дете Н.. В същото време обаче, считано от 25.12.2017 год. детето Н. е навършило 18-годишна възраст, с оглед на което са настъпили законоустановени причини за прекратяване на изплащаната на същия издръжка, т.е. след тази дата и към настоящия момент ищецът дължи издръжка само на детето Е., което само по себе си показва нарастнала възможност за нейното изплащане.

От материалите по делото не се установява и твърдяното от ищеца трайно влошаване на здравословното му състояние, което да налага извод за невъзможност за престиране на труд, а от тук и до намаляване на реализираните доходи. В тази връзка от ангажираните от страна на ищеца писмени и гласни доказателства се установява, че Ф. действително на 01.11.2016 год. е претърпял оперативна интервенция. В същото време обаче от материалите по делото се установява, че на 04.11.2016 год. е бил изписан от болничното заведение с извод за подобряване на състоянието, като в периода след тази дата не е ползвал болничен, не е получавал обезщетение за временна нетрудоспособност и е продължил да полага труд във връзка с осъществяваната от него дейност. В тази връзка липсва медицинска документация след тази дата, от която да се установява, че здравословните проблеми на ищеца са се задълбочили и че същият се нуждае от някакво допълнително лечение. В същото време, както бе посочено и по-горе от материалите по делото се установява, че ищецът е управител и едноличен собственик на капитала на „***15 ЕООД, като видно от представеното като писмено доказателство по делото Удостоверение за декларирани данни изх. №270191800026740/09.01.2018 год. същият, считано от м.април 2017 год. е започнал да се осигурява освен като самоосигуряващ се и като работещ и по допълнително трудово правоотношение, по което е декларирал, че е полагал труд през всички работни дни от съответния месец в посочения допълнителен обем часове. В същото време от представените писмени доказателства се установява, че ищецът има назначен персонал, на когото е заплащал възнаграждение и чрез който осъществява дейността си във фирмата. Следователно изложеното опровергава твърдението, че след опаративната интервенция, вследствие влошено здравословно състояние ищецът не бил в състояние да полага труд и да развива обичайната си дейност.

Съдът не кредитира като годни доказателства за твърдението за влошено финансово състояние и представените от страна на ищеца Данъчна декларация от 28.03.2017 год., годишен финансов отчет на „***15“ ЕООД за 2016 год. и счетоводен баланс на „***15“ ЕООД за 2016 год. В тази връзка следва да бъде съобразено обстоятелството, че посочените доказателства отразяват приключване на 2016 год. със счетоводна загуба от 10317 лв. В същото време обаче при детайлно запознаване с посочените документи се установява, че същата се дължи основно на извършени разходи за суровини и материали, необходими за производствено потребление, за външни услуги, наеми и разходи за нает персонал, като загуба е била отчетена и през предходната данъчна година. В същото време както бе отбелязано и по-горе непосредствено след деклариране на посочените данни, видно от удостоверение за декларирани данни изх. №УД000079/05.01.2018 год. отдел „Местни данъци и ТБО“ и справка от централна база – КАТ Шумен, сектор ПП към ОДМВР – Шумен ищецът съответно на 28.02.2017 год. и на 21.03.2017 год. е придобил и декларирал два броя леки автомобили - марка „БМВ 530 Д“ и „Смарт Мц“.

А с оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че от материалите по делото не се установява наличието на което и да е от визираните в разпоредбата на чл.150 от СК обстоятелства, налагащи изменение на размера на присъдената издръжка - трайно съществено намаляване на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, поради което и предявения иск с правно основание чл.150 от СК, във вр. с чл.143 от СК се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При преценка на иска съдът съобрази и разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители.

С оглед на обстоятелството, че предявения иск е отхвърлен изцяло на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на направените по делото разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък.

С оглед изхода на делото на ищеца разноски не се дължат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.А.Ф., с ЕГН**********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.К. П.от ШАК срещу М.Н.Ф., с ЕГН**********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете Е. Т.Ф., с ЕГН********** иск с правно основание чл.150 от СК, във вр. с чл.143 от СК за изменение на присъдената с Решение №159/02.03.2016 год. по ГД №322/2016 год. по описа на ШРС ИЗДРЪЖКА, дължима от Т.А.Ф., с ЕГН********** в полза на малолетното дете Е. Т.Ф., с ЕГН********** чрез нейното намаляване от 250 лв. /двеста и петдесет лв./ на 115 лв. сто и петнадесет лв./, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т.А.Ф., с ЕГН********** да заплати на М.Н.Ф., с ЕГН**********, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете Е. Т.Ф., с ЕГН********** сумата от 300 лв. /триста лв./, представляваща направени от тяхна страна разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, съгласно представен списък.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 21.02.2018 год.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: