Р Е Ш Е Н И Е

43/23.1.2018г., Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 18 (осемнадесети) януари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3174 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 239 от ГПК.

Предявен е иск с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът „Н-М” ООД гр. В.Т., представлявано от Т.И.А. и Л.Д.И. твърди, че продало на „Б-90“ ооД с. Лозево, обл. Шумен, представлявано от С.П.П. части за селскостопанска техника. Стойността на стоките възлизала на 2083,20 лв., за което била издадена фактура. Ответникът платил част от дължимата сума в размер на 1083,20 лв. и останало задължено за сума в размер на 1000,00 лв. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. № 2808/2017 г. по описа на съда за посочената сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2017 г., както и за разноски в размер на 475,00 лв. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, „Б-90“ ООД подало възражение. Междувременно, на 29.09.2017 г. ответникът платил на ищеца дължимата главница в размер на 1000,00 лв., но не и останалите суми, за които била издадена заповедта. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува вземането на ищцовото дружество за законната лихва върху главница в размер на 1000,00 лв. за периода от 18.09.2017 г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК/ до 29.09.2017 г. /датата на извършено от ответника плащане на сумата/, за плащането на което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1646 от 19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2808/2017 г. по описа на ШРС, като претендира и разноските по заповедното и по настоящото исково производство.

Ответникът не изразява становище по иска, не представя в срок писмен отговор на исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по делото заседание.

С писмено изявление от 15.01.2018 г., пълномощникът на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен.

В първото по делото заседание на 18.01.2018 г., съдът с определение е допуснал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 24.10.2017 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: извлечение от банкова сметка ***.09.2017 г. и тези, находящи се в ч.гр.д. № 2808/2017 г. по описа на ШРС.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Искът е предявен от „Н-М” ООД гр. В. Т. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника „Б-90“ ООД с. Лозево в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1646/19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2808/2017 г. на ШРС, и след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че искът е допустим.

По основателността на исковете:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че съществува вземане в полза на ищеца срещу ответника за законната лихва върху главница в размер на 1000,00 лв. за периода от 18.09.2017 г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК/ до 29.09.2017 г. /датата на извършено от ответника плащане на сумата/. Установи се по делото, че след издаване на заповедта за изпълнение, длъжникът извършил плащане на главницата, възлизаща на 1000,00 лв., но не и на законната лихва върху нея за посочения период.

Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на „Н-М” ООД гр. В. Т. от „Б-90“ ООД с. Лозево за законната лихва върху главница в размер на 1000,00 лв. за периода от 18.09.2017 г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК/ до 29.09.2017 г. /датата на извършено от ответника плащане на сумата/.

При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Н-М” ООД гр. София направените разноски по настоящото исково производство в размер на 325,00 лв. и по заповедното производство в размер на 475,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „БАНЧЕВ-90“ ООД с ЕИК ***, със седалище с. Лозево, адрес на управление с. Л. 9746, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. „А.П“ № 26, представлявано от С.П.П. и „Н- М” ООД с ЕИК ***, със седалище: гр. В .Т, адрес на управление: гр. В.Т. 5000, обл. В. Т., ул. „М” № 30, представлявано от Т.И.А. и Л.Д.И., че съществува вземане на „Н-М” ООД от „Б-90“ ООД за законната лихва върху главница в размер на 1000,00 лв. за периода от 18.09.2017 г. /датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК/ до 29.09.2017 г. /датата на извършено от ответника плащане на сумата/, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1646 от 19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 2808/2017 г. по описа на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА „Б-90“ ООД с. Лозево да заплати на „Н-М” ООД гр. В. Т, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 325,00 лв. (триста двадесет и пет лева) и по заповедното производство в размер на 475,00 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева).

Настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

В едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът може да поиска неговата отмяна от въззивния Шуменски окръжен съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите, посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Районен съдия: