Р Е
Ш Е Н
И Е
644/29.6.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадесет и
пети юни 2018 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 3202/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен негаторен иск, с правно основание чл. 109 от ЗС и иск за обезщетение от непозволено увреждане, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на А.С.А.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу А.Г.М., ЕГН : ********** и И.Ц.М., ЕГН : **********,***,
с посочено правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 109 от ЗС, и цена на
облигационните от 2000 лева.
Ищецът сочи, че бил собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 83510.661.93.1.2 по КК на гр.
Шумен, представляващ втори жилищен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда,
източната част от тавана и източните избени помещения с № 2, 4 и 6 с адрес –
гр. Шумен, ул. “Л.Д.” № 5. Ответниците били собственици на първия жилищен етаж
от сградата и западните избени помещения с № 1, 3 и 5. Избените помещения се
използвали като жилищни. Между избени помещения 3 и 4 имало две коминни тела,
като ответниците били запушили отвора на едното от тях към избата на ищеца -
№4. Това не позволявало отопление в помещението с твърдо гориво, а ищецът
живеейки там влошил здравословното си състояние. Поради нежелание на
ответниците да премахнат строителните материали с които са запушили отвора на
коминното тяло между изба 3 и 4, ищецът иска осъждането им да го сторят за
тяхна сметка и да му заплатят сумата от 2000 лева за претърпени неимуществени
вреди вследствие на противоправното си поведение и разноските в производството.
В срока за отговор на исковото молба,
ответниците, редовно уведомени, вземат становище, както по допустимостта и
основателността на исковете, така и по обстоятелствата на които те се основават.
Считат ги за допустими и неоснователни. Твърдят, че по проект и по споразумение
на съсобствениците спорният комин следвало да се ползва за димоотвод на
ответното жилище, а не от ищеца, който имал изграден комин за ползване от него
в другото му избено помещение. Искат отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
В открито съдебно заседание, страните редовно призовани, лично и с представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори, а и представените писмени
доказателства и гласни доказателствени средства сочат, че страните са
собственици, ищецът на жилище на втори жилищен етаж, а ответниците на жилище на
първи жилищен етаж, в гр. Шумен, ул. „Л.Д.“ № 5. Няма спор и, че непосредствено
след построяване на сградата избените помещения били използвани като жилищни.
Показанията на разпитаните свидетели и заключението на СТЕ, сочат, че още при
строежа на сградата, по уговорка между съсобствениците, били предвидени и
изградени коминни тела, които да обслужват избените помещения. Те били отразени
и в проектната документация, част от която приложена по делото/л. 51/. За
избените помещения на ищеца /2, 4 и 6/, бил предвиден и изграден комин в изба №
6. Спорните коминни тела на западната стена на изба № 4, обитавана от ищеца,
били предвидени за изба № 3 на ответника и стая от жилището му над нея, на
първи жилищен етаж, като ревизиите и на двете били изпълнени в изба № 3. В
процесната изба № 4 имало изградени още две коминни тела на източната и стена,
които били за стаите на първи и втори жилищен етаж и въпреки, че не били изградени ревизии и розетки в изба
№ 4, в тях също можело да се включи отоплителен уред. На едно от коминните тела
от западната стена в изба № 4 имало пробита дупка, според вещото лице след
построяване на сградата, поради липса на розетка, която била запушена от към
изба № 3 с циментов разтвор. Показанията на свидетелите са непротиворечиви по
въпроса, кога е запушена избитата от към изба № 4 дупка за тръби от печка в
димоотвода на западната стена, и не е спорно, че запушването е извършено от
ответника. Това е станало преди 2-3 години, когато ответникът решил да ползва
комина си, което било невъзможно без това действие. Въпреки противоречията на
показанията за ползването на печка в изба № 4, включена в ответния димоотвод,
може да се приеме, че това е било така, до запушването на дупката от ответника.
След това ищецът продължил да обитава избата и се отоплявал с газова печка. По
стените на помещението имало мухъл, било влажно, като причина за това, не било
неотоплаване, а възможни течове от преминаващите щтрангове на чист и мръсен
канал, липса на хигиена и др.. Заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ,
е категорично, че в следствие на престоя в описаната среда при ищеца не са се
проявили заболявания, нито са се обостряли или задълбочили налични.
Така приетото за установено от
фактическа страна, доведе до следните изводи :
По иска с правно основание чл. 109 от ЗС
– Съгласно трайно залегналото в доктрината и съдебната практика становище,
предпоставки, за уважаване на негаторния иск, са пълното доказване от страна на
ищеца, че е собственик или съсобственик на процесния имот, че ответника, без да
упражнява владение над него е извършил/извършва действия, създал или търпи
състояние, което му пречи да упражнява правото си на собственост, като първата
и вторите две са комулативно дадени. В настоящото производство посочените не се
установиха, в съвкупност. Действително процесния имот, е собствен на ищеца, но
ответните действия, не могат да бъдат възприети, като пречене на ищеца да
упражнява правото си на собственост. Ползването на димоотвод, предвиден за чуждо
жилище, в случая изба, е пречене от страна на ищеца, на ответника пълноценно да
упражнява правата си, а не обратно, а ответните действия са извършени, за да се
осигури възможност за упражняване на собственото право, без засягане на чужди. Съгласно
чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, строежите и части от тях следва да се ползват по
предназначението им, което правило включва и задължение на собствениците да
ползват коминни тела предвидени за собствените им помещения, а не за чужди,
съобразно проектната документация на сградата. Изложеното налага отхвърляне на
иска като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД
– За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено увреждане, е необходимо да
са на лице следните предпоставки – деяние – противоправно действие или
бездействие, вина, вреда, наличие на причинна връзка, в случая вредите да са
пряка и непосредствена последица от ответно действие. Както се посочи ответникът
е запълнил пробита от ищеца дупка в комин предвиден за негово помещение, за да
може да го използва. Трудно е това му действие да се определи като
противоправно. Даже и да е такова, то, не е довело до невъзможност обитаваната
от ищеца изба да се отоплява с печка с твърдо гориво, както се твърди, тъй като
ищецът е могъл и може да използва предвидените по проект димоотводи за
собствените си помещения. Не е доказано и наличието на вреда. Приетото
заключение по СМЕ, не установява заболявания на ищеца, проявили се след
ответните действия. Липсва и нужната причинна връзка. Приетите доказателства
сочат липса на всеки от елементите, от фактическия състав на непозволеното
увреждане, което изключва възможност за уважаване на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответниците сумата от 970 лева разноски в производството.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.С.А., ЕГН : **********, с адрес ***,
срещу А.Г.М., ЕГН : ********** и И.Ц.М., ЕГН : **********,***, искове с правно
основание чл. 109 от ЗС, да се осъдят ответниците да премахнат строителните
материали с които са запушили отвора на коминното тяло между изба № 3 и № 4 на
приземния етаж в сграда на ул. “Л.Д.”*** и с правно основание чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за непозволено
увреждане в размер на 2000 лева неимуществени вреди, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.С.А., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на А.Г.М., ЕГН : ********** и И.Ц.М., ЕГН : **********,***,
сумата от 970 лева – разноски в производството на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: