Р Е
Ш Е Н
И Е
52/24.1.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на двадаесет и втори януари 2018
година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Йорданова
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 3223/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск, с
правно основание чл. 422 ГПК.
Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : *** със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. „***“ №
25, ет. 2, офис 4, срещу П.В.И., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено
правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 357,62 лева.
Ищецът сочи, че
имал вземане срещу ответника за сумата от 357,62 лева, представляваща 99,22
лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 10,38 лева
договорна лихва, за периода 02.12.2015г. – 09.03.2016г., 15,34 лева лихва за
забава, за периода 09.05.2016г. – 30.08.2017г., 27,68 лева неустойка, за
периода 06.12.2015г. – 09.03.2016г., 85 лева такса разходи за събиране за
периода 15.01.2016г. – 09.03.2016г., 120 лева такса дейност на служител. За
така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ГД №
2616/2017г., ответника възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване
за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му
заплати разноските в производствата.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание,
страните редовно призовани, ищецът, чрез представител, заявява искане за
постановяване на неприсъствено решение, а ответникът не се явява и не изпраща
представител.
Така предявената
молба се явява допустима, разгледана
по същество е основателна, по следните съображения :
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът, постановява неприсъствено
решение когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание и искът вероятно е, или не е
основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени
доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретният
случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован,
като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му
били указани. Представените писмени доказателства сочат валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от
същото, за ответника да заплати сума пари; изпълнение на насрещните задължения;
забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и
нейният размер; уведомление до ответника от цедента по твърдения договор за
цесия.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски, в размер на 450 лева, представляващи държавна такса – 300 лева и юрисконсултско
възнаграждение – 150 лева, в настоящото и по ЧГД № 2616/2017г. по описа на ШРС.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “***” ЕАД, ЕИК : *** със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. „***“ №
25, ет. 2, офис 4, срещу П.В.И., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува
вземане за сумата от 357,62 лева, представляваща 99,22 лева главница –
неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 10,38 лева договорна
лихва, за периода 02.12.2015г. – 09.03.2016г., 15,34 лева лихва за забава, за
периода 09.05.2016г. – 30.08.2017г., 27,68 лева неустойка, за периода
06.12.2015г. – 09.03.2016г., 85 лева такса разходи за събиране за периода
15.01.2016г. – 09.03.2016г., 120 лева такса дейност на служител, в едно със
законната лихва върху главницата от 30.08.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.В.И., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК : *** със седалище
и адрес на управление – гр. София, бул. „***“ №
25, ет. 2, офис 4, сумата от 450 лева, представляваща разноски в производството
на настоящата инстанция и по ЧГД № 2616/2017г. по описа на ШРС.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239,
ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: