Р Е Ш Е Н И Е

18/15.1.2018г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 11 (единадесети) януари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3228 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 330 от ГПК – развод по взаимно съгласие, образувано след допуснато изменение на иск по чл. 49, ал. 1 от СК в молба с правно основание чл. 50 от СК.

В съдебно заседание молителите Е.Р.С. и В.В.С. излагат, че са съпрузи от 25.03.2000 година. По време на брака си имали родени две деца – Д., роден на *** г. и Т., роден на *** година. Твърдят, че са постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Представят споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, в което излагат уредените от тях всички лични и имуществени отношения помежду си. Молят съда да постанови решение, с което да допусне развода по взаимно съгласие без да се издирват мотивите за прекратяването на брака и да одобри представеното споразумение.

В съдебно заседание молителите се явяват лично и всеки от тях потвърждава сериозното си и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: молителите са съпрузи от 18.04.2000 г., когато с акт № ***/18.04.2000 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство Сушево, Община Завет, сключват граждански брак. От брака си имат родени две деца – Д.В.С., роден на *** г. и Т.В.С., роден на *** г. в гр. Шумен, видно от удостоверения за раждане, изд. въз основа на актове за раждане №№ ***/21.07.2000 г. и ***/18.12.2007 г., съставени от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен.

Предвид изразеното от молителите сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака и като съобрази, че са налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това. Представеното от молителите споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал. 1 от СК, не противоречи на закона, в състояние е да защити интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което следва да бъде утвърдено.

На осн. чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ по ГПК, по делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 лв., която следва да се възложи по равно на молителите. Молителят С. следва да заплати държавна такса върху размера на определените издръжки, в общ размер 183,60 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 18.04.2000 г. с акт № ***18.04.2000 г. съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Кметство С., Община З., обл Р., между В.В.С. с ЕГН **********,*** и Е.Р.С. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. А.А. от ШАК, гр. Шумен, ул. „А.М.“ № 1, ет. 2, кантора 14, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между В.В.С. и Е.Р.С. споразумение по чл. 51, ал. 1 от Семейния кодекс, както следва:

1. След прекратяване на брака Е.Р.С. ЗАПАЗВА придобитото при сключване на брака фамилно име – С..

2. Местоживеенето на роденото от брака дете Д.В.С. с ЕГН ********** се определя – при майката – Е.Р.С., на адрес ***.

3. Упражняването на родителските права по отношение на детето Д.В.С. се предоставя на майката Е.Р.С..

4. Определя се режим на лични отношения на бащата В.В.С. с детето Д.В.С. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя /с преспиване/; по три дена от пролетната и зимната ученическа ваканция от 10,00 часа на първия ден до 17,00 часа на третия ден /с преспиване/, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

5. Бащата В.В.С. се задължава да заплаща на детето Д.В.С. с ЕГН **********, действащо със съгласието на своя родител и законен представител Е.Р.С., месечна издръжка в размер на 127,50 лева (сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки), считано от 15.01.2010 г., до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като издръжката се дължи до пето число на текущия месец.

6. Местоживеенето на роденото от брака дете Т.В.С. с ЕГН ********** се определя – при майката – Е.Р.С., на адрес ***.

7. Упражняването на родителските права по отношение на детето Т.В.С. се предоставя на майката Е.Р.С..

8. Определя се режим на лични отношения на бащата В.В.С. с детето Т.В.С. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя /с преспиване/; по три дена от пролетната и зимната ученическа ваканция от 10,00 часа на първия ден до 17,00 часа на третия ден /с преспиване/, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

9. Бащата В.В.С. се задължава да заплаща на детето Т.В.С. с ЕГН **********, чрез неговия родител и законен представител Е.Р.С., месечна издръжка в размер на 127,50 лева (сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки), считано от 15.01.2010 г., до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като издръжката се дължи до пето число на текущия месец.

10. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Шумен, ул. „Д.” № 12, вх. 3, ет. 4, ап. 5, след прекратяването на брака СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на В.В.С., като Е.Р.С. го е напуснала.

11. Молителите не си дължат взаимно издръжка след прекратяването на брака.

12. Молителите не са придобивали по време на брака недвижими имоти и движими вещи. 

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 (четиридесет) лв., като ОСЪЖДА В.В.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лв. и ОСЪЖДА Е.Р.С. заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 лева.

ОСЪЖДА В.В.С. да заплати държавна такса върху размера на определените издръжки общо в размер на 183,60 лв. (сто осемдесет и три лева и 60 стотинки).

Решението, на основание чл. 330, ал. 5 от ГПК, не подлежи на обжалване.

Районен съдия: