Р Е Ш Е Н И Е

1115/18.12.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На четвърти декември две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3242 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание по чл.32, ал.2 от ЗС.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявена искова молба от С. С. П. с ЕГН ********** и Й.И.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 9, чрез адв. Г.Г. от ШАК срещу Б.К.П. с ЕГН ********** с адрес ***, К.В.А. с ЕГН ********** с адрес ***, З.И.З. с ЕГН ********** с адрес *** и М.И.Н. с ЕГН ********** с адрес ***.

В исковата молба се излага, че ищците били собственици по силата на Нотариален акт № 131, том IX, н. д. 4046/1995г. и Нотариален акт № 174, том III, н.д. № 613/2000г.( поправен с Нотариален акт № 190, том III, н.д. № 630/2000г.) на двуетажна масивна жилищна сграда, ведно с дворно място, в което била построена жилищната сграда, съставляващо парцел УПИ III – 2527, 2528 в кв. 120 по плана на гр.Шумен. С първия нотариален акт придобили първия етаж от жилищната сграда и 4/5 ид.ч. от мястото, а по силата на втория нотариален акт придобили втория жилищен етаж от сграда и 1/5 ид.ч. от дворното място. Преди години имало проведено производство по чл.32, ал.2 от ЗС по гр.д. № 936/1970 г. на Шуменския Народен съд, по което било разпределено реалното ползване на свободната незастроена част от парцела, с оглед започващия строеж на второто застроително петно, в което била построена четириетажната сграда на ответниците. Според решението в южната част на имота бил оставен проход от 25 кв.м. за достъпа на товарни автомобили до строежа. Като компенсация на праводателите на ищците било определена площ за реално ползване от 50 кв.м. Това положение било до месец юли 2015г. когато ответниците, чрез заключване на вратата към собствения на ищците парцел им отнели възможността да ползват каквато и да е част от него. Това обусловило и правния им интерес от водене на настоящото производство. В заключение се моли да се постанови решение, с което да бъде разпределено между страните реалното ползване на незастроената част на съсобствения на страните парцел III – 2527, 2528, в кв. 120, ул***по плана на гр.Шумен, като им бъдат присъдени разноските в производството. С исковата молба се отправя и покана за заплащане на обезщетение на основание чл.31, ал.2 от ЗС.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответниците, като в предоставения им по чл.131 от ГПК срок от името на всички тях, чрез процесуалния им представител адв. С.П. от ШАК, бил депозиран писмен отговор. В отговора се оспорват фактическите констатации изложени в исковата молба. Посочва се, първоначално до 1969 г. съществували два отделни парцела – 2527 и 2528, които били съседни. През 1969 г. от дворно място с номер 2528 били отчуждени 255 кв.м. за нуждите на „Горско стопанство“ и така ответниците били лишени от изход към улицата. Това наложило при стоежа на четириетажната им жилищна сграда общината да обедини двата парцела и да ги включи в УПИ III 2527, 2528 в кв. 120 по плана на гр.Шумен, сега с идентификатор 83510.662.354 с площ 739 кв.м. По съдебен ред било разпределено ползването на имота, като от южната част на 2527 бил даден вход (изход) към улицата на новостроящата се сграда. След построяването на сградата там била изградена желязна порта, която служила за вход и изход. През 1995г. и 2000г. ищците закупили двуетажната жилищна сграда и съответните идеални части от поземления имот. В последствие в имота била изградена и Лутеранска църква, граничеща с входа на ответниците. Поради това, че П. постоянно ползвал входа и поради това, че в непосредствена близост до него била шахтата на общия им водомер, ответниците се принудили да заключат входа. На 30.07.2015г. П. иззидал дървената врата находяща се между имотите 2527 и 2528, като по този начин сам се лишил от възможността да ползва останалата част от съсобствения парцел. В последствие изградил и ограда. Именно от тази дървена врата той имал достъп до ползване на дадената му със съдебното решение за реално ползване част от имота. Въпреки усИ.та на ответниците страните не успели да решат извънсъдебно спора за ползването, само поради отказа на ищеца, който имал претенции да ползва повече отколкото му се полагало. С писмения отговор се отправяла покана ищците да ползват съответната част от имота, както и прави искане за заплащане на обезщетение за ползата, от която били лишени, поради затварянето на достъпа до частта им определена за ползване, съобразно предходното съдебно решение. Правят искане да не бъдат осъдени за разноски, като претендират съответно направените от тях такива в производството.

С доклада си по делото, съдът е указал на страните, че следва да уточнят размера на претендираното от тях обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, като в първото по делото заседание такова уточнение не е направено от никоя от страните.

В съдебно заседание ищците се явяват лично, заедно с адв. Г.Г.. Поддържат исковата молба и правят искане съдът да уважи искът, предявен от тях, като разпредели реално ползването на съсобствения им имот, съгласно вариант втори на изготвеното особеното мнение от вещото лице, участвало в тройната съдебно-техническа експертиза. В представените по делото писмени бележки, се излагат обстойни доводи за начина, по който следва да бъде направено разпределението, отчитайки най-добрия интерес на страните и фактическото положение към момента.

В съдебно заседание по делото се явява лично ответника З. И.З., като за него и за всички останали ответници се явява адв. С.П. от ШАК. Молят съда да направи разпределението на правото на ползване, съгласно заключението на вещото лице по единичната съдебно-техническа експертиза. В депозираната писмена защита се излагат доводите в тази връзка.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че са съсобственици на недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващ парцел III – 2527, 2528, в квартал 120 по плана на гр.Шумен, находящо се в гр.*** с идентификатор 83510.662.354, съгласно скица № 15-565044/13.11.2017г. на СГКК – Шумен. Видно от представените по делото документи за собственост – Нотариален акт № 131, том IX, н.д. № 4046/95г. на Нотариус при ШРС и Нотариален акт № 174, том III, рег. № 8676, н.д. № 613 от 06.12.2000г. (поправен с Нотариален акт № 190, том III, рег. № 8857, н.д. № 630 от 13.12.2000г.) на Нотариус С.С., ищците притежавали в режим на СИО двуетажна масивна жилищна сграда и съответните идеални части от общите части на сградата и барака, заедно с идеални части от дворното място, в което са построени, цялото с площ от 740 кв.м. съставляващо парцел III – 2527, 2528 в кв. 120 по плана на гр.Шумен. Така те били собственици в режим на СИО на дворно място от 210 кв.м. от имот № 2527 в кв. 120 по плана на гр.Шумен, включен в урегулиран поземлен имот № III – 2527; 2528 от кв. 120 по плана на гр.Шумен с обща площ от 730 кв.м.

Видно от представените по делото документи, ответниците били съсобственици на 520 кв.м. от дворно място, представляващо имот № 2528, като всеки от тях бил собственик на етаж от построената във вътрешността на имота масивна четириетажна жилищна сграда, включен в урегулиран поземлен имот № III – 2527; 2528 от кв. 120 по плана на гр.Шумен с обща площ от 730 кв.м.

От Удостоверение № 94-9-136/12.04.2001г. на Община Шумен (стр.96 от делото) се установява, че имот № 2527 съдържа 210 кв.м., имот № 2528 съдържа 760 кв.м., като частта от имот № 2528 с която се включва в имот № 2527 е 520 кв.м., а останалата част е отчуждена с протокол от 03.07.1969г. за нуждите на Окръжно управление на горите – гр.Шумен. От приложения по делото Протокол от 03.07.1969г. се установява, че със Заповед на Председателя на Градския народен съвет е отчуждена част от имот № 2528 в кв. 120 по плана на Шумен, собственост на В.К.А., И.З.Г. и Г. К.З., за което е направена оценка на подобренията.

От удостоверение № 94-3-81 от 04.11.2015г. на Община Шумен, се установява, че имотът планоснимачен № 2527; № 2528, кв. 120, с площ 740 кв.м. и този в представените от ищците нотариални актове е идентичен с имот с идентификатор 83510.662.354 по кадастралната карта на гр.Шумен с площ 739 кв.м., като разликата в квадратурите се дължи на измервания.

С Решение от 01.03.1971г. по гр.д.№ 936/1970г. на ШРС, влязло в законна сила на 19.05.1971г. (стр.9 от делото) съдът е разпределил реалното ползване на съсобствения недвижим имот на основание чл.32 от ЗС.

Към момента в дворното място, видно от представените скици на СГКК – Шумен (стр.46 от делото) има изградени три самостоятелни постройки, като двуетажната жилищна сграда и офис на благотворително сдружение „Д-р М.Л.“ са собственост на ищците, а четириетажната сграда е собственост на ответниците. Не се оспорва от страните по делото, че между имотите има изградена ограда, която ги разделя, като към момента вратата в оградата е зазидана и достъпа на ищците към дворното място се осъществява през метална врата, която се заключва от ответниците.

По делото се събраха гласни доказателства, чрез разпита на свид. Н.П.Х.– съсед на страните, свид. Х.П.Х. – районен инспектор, свид. Ж.П.М.– познат на ответниците и свид. Р.В.Я. – познат на ищците. Съдът кредитира разпита на свидетелите, с изключение на разпита на свид. Я., който свидетелства не за факти, касаещи предмета на делото, а за обстоятелството, че при извършения от вещото лице по единичната съдебно-техническа експертиза оглед на местото е присъствал и адвокат С.П. и били разменени реплики между ищеца С.П. и адв. П.. Тези обстоятелства са ирелевантни за предмета на делото, поради което съдът не кредитира разпита на този свидетел.

Свид. Х.Х., който познава страните служебно, разказва, че между страните съществували спорове, като преди 2-3 години бил повикан по сигнал подаден от ответника З., защото ищецът С.П. зазиждал отвора в оградата, деляща съсобственото на страните дворно място. Свид. Н.Х.е съсед на страните, като живее на улицата от 1962 година. Бил е свидетел на строежа на четириетажната кооперация на ответниците, като между двата стари имота е имало ограда отпреди. Свидетелства, че към имота на ответниците имало достъп откъм ул.“Л.К.“, като след построяването на Горското стопанство достъпа бил прекъснат и те вече имали вход откъм улица „Х.А.“. Свид. Х. казва: „….Излаза за товарните коли, това беше в имота на дядо И., на праводателите на ищците. Дядо И. като компенсация на това, че му вземат от имота, доколкото съм виждал, едно място източно от неговия тогавашен имот му дадоха, което е било част от имота на бащата на ответника (З.). И досега го има това място да кажем 4 х 8 м. по моя преценка. ……Ищците дойдоха отпреди 20 години, не съм сигурен в годините. Продължиха да използват това място……Казвам, че допреди 2-3 години са го обработвали, защото тази врата за която говорим кога е поставена, често стоеше отворена и аз съм влизал и при единия и при другия съсед…“. Свид. Ж.М.разказва, че бил пряк свидетел на строежа на кооперацията, като се включвал в строежа, защото бил приятел и съученик на единия от собствениците - Б.П.. През време на строежа била изградена водна шахта, като между двата имота имало връзка с междинна врата. От казаното от него се изяснява, че ищеца ползвал ивицата земя „от вратичката до неговата ограда“, като имало натрупани дърва, камъни, тухли, керемиди и тръби. Съдът кредитира свидетелските показания на тези свидетели, тъй като те са вътрешно безпротиворечиви и логични и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

По делото е назначена единична съдебно - техническа експертиза, заключението по която е прието от съда като обективно, компетентно и пълно дадено. В констативно-съобразителната част се излага, че имот № 2527 и имот № 2528 по плана от 1958г. били включени в един общ парцел V в кв. 120, като образували един общ парцел. УПИ III – 2527, 2528 от кв. 120 бил образуван по плана на гр.Шумен със Заповед № 4417 от 1971г. С Удостоверение № 101 от 22.12.2017г. на Община Шумен в поземления имот с идентификатор 83510.662.354 бил въведен в експлоатация Офис на благотворително сдружение „Д-р М.Л.“ . Сочи се, че имот с идентификатор 83510.662.354 и с площ от 739 кв.м. е идентичен с урегулирания поземлен имот III, в кв. 120 по плана от 1979 година, състоящ се от имот № 2527 – с площ 227 кв.м. и имот № 2528 – с площ от 512 кв.м. Идеалните части на ищците били 0.2877 ид.ч., а за ответниците 0.7123 ид.ч. от процесния имот. Вещото лице посочва, че площта от бившия имот пл. № 2527, за която следва да се компенсират собствениците е в размер на 33.50 кв.м., от която площ и сега се ползва за открит проход от ул.“Х.А.“ към бивш имот пл. № 2528. Оптималния вариант за разпределение на ползването е онагледен с проект на скица (стр.155 от делото), като вещото лице сочи в съдебно заседание, че оптималния вариант за извършено разпределение е този, който е даден през 1971г. и няма друг вариант за реално разпределение.

По делото е назначена тройна съдебно-техническа експертиза, подписана с особено мнение от едно от вещите лица – инж. Т.Ч.Б. – М.. Останалите две вещи лица – инж. П. и инж. В.Г. заключават, че няма друг вариант на техническо разрешение за разпределение на реалното ползване на съсобствените незастроени площи освен в източна посока на съществуваща на място масивна ограда, свързваща югоизточния ъгъл на сграда 83510.662.354.1 (собствена на ищеца) и североизточния ъгъл на сграда 83510.662.354.4 (собствена на ищеца), за което представят скица, като тяхното заключение се припокрива със заключението на вещото лице по единичната експертиза. В особеното мнение на вещото лице Б. – М. се предлагат два варианта на разпределение. Първия е проходът, за осигуряване на достъп до кооперацията на ответниците да бъде определен за общо ползване, тъй като по този начин ответниците ще имат достъп до водопроводната си шахта, а ищците до своите сгради и огради във връзка със стопанисването им. За да се изпълни това е необходимо преместване на съществуващите врати затварящи прохода на ул.“Х.А.“ навътре към имота в края на прохода, за да бъде достъпът и на двете страни свободен. Оставащата площ е целесъобразно да бъде разпределена по източната страна на сгради 83510.662.354.1 и 83510.662.354.4. Достъпът следва да се осъществява посредством врата непосредствено до южната част на сграда 4, за което са осигурени 0.60 см. При този вариант се определя площ за ползване от ищците от 17.27 кв.м. Втория вариант е да се определи площ по протежение на източната част на сграда 83510.662.354.1, съществуваща масивна ограда, източната страна на сграда 83510.662.354.4 и южната страна на сграда 83510.662.354.4, като следва да се определи площ за ползване на ищците 26.27 кв.м.

На основание чл.203 от ГПК съдът следва да вземе отношение по разногласията между вещите лица. В случая заключението на тройната експертиза е подписано от трите лица, като вещото лице Б. – М. го е подписала с особено мнение, а тезата ѝ е изложена отделно и е подписана. В съдебно заседание двете групи са обяснили становищата си. Съдът намира, че този начин на процедиране е в съответствие с чл.203 от ГПК, а съдът формира мнението си и на базата на останалите доказателства, поради което не се е наложило възлагане на допълнителни изследвания. Поради това е възприел единичното заключение на СТЕ и това по тройната СТЕ. По отношение на предложените варианти във особеното мнение на вещото лице Б. – М., за пълнота следва да се посочи, че вариантите предвиждат преустройства и изменение на съсобствената вещ, което е извън компетентността на съда в производството по чл.32, ал.2 от ГПК. В това производство съдебната администрация се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да е бъдещи преустройства с цел обособяване на отделните дялове за ползване, както е предвидено във Вариант 1 на вещото лице. В този смисъл е Решение 71 от 19.04.2011г. на ВКС по гр.д. № 727/2010г. II г.о., Решение № 164 от 11.07.2014г. на ВКС по гр.д. № 247/2014г. I г.о., Решение № 309 от 24.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 226/2012г. I г.о. По отношение на Вариант 2 на вещото лице, предвиждащ общо ползване на съсобствената вещ, съдът намира, че сформирането на общ дял за ползване зависи и от волята на страните, които е следвало да дадат съгласие за формирането на такъв дял, каквото в настоящия случай не би могло да бъде постигнато.

По допустимостта на иска: Допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС е свързана с несъгласие на част от съсобствениците с установения до момента начин на ползване на общия имот, което обуславя необходимостта от намеса на съда за разрешаване на спора. Предвид изложеното в исковата молба, съдът намира, че е налице спор, поради което и намира, че иска е допустим.

По отношение на основателността на иска: В настоящия случай е безспорно, че с влязлото в сила на 19.05.1971г. Решение по гр.д. № 936/70г. по описа на ШРС е извършено реално разпределение ползването на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, като са формирани два дяла за реално ползване, като са описани в съответствие със скица, неразделна част от съдебното решение.

В Решение № 280 от 17.12.2014г. на ВКС по гр.д. № 4008/2014г. I г.о. се сочи, че когато има влязло в сила съдебно решение за разпределение ползването на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, ново разпределение на ползването е допустимо, само ако след влизане в сила на това решение са настъпили нови обстоятелства, които правят невъзможно самостоятелното ползване на разпределената на един от съсобствениците част от имота или са довели до промяна в площта и границите на съсобствения имот или до промяна в квотите на собственост на отделни съсобственици, поради което постановеният с влязлото в сила решение начин на разпределение на ползване вече не съответства на правата на съсобствениците в съсобствеността. Или ново разпределение на ползуване е допустимо винаги, когато настъпят правни и фактически промени в обстоятелствата, които са обуславяли първоначално възприетият начин на ползване. В този смисъл са Решение № 183/05.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 1344/2010г. II г.о. и Решение № 467 от 1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 166/2010 г., I г. о.

Така също в Решение № 25 от 22.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 3985/2013г. II г.о. се посочва, че въпросът дали е настъпила промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение касаят съществото на материалния спор, а не неговата допустимост, поради което и съдът е изложил съображенията си по-горе за допустимостта на претенцията. Във същото решение се излагат и мотиви, кои обстоятелства следва да се приемат за съществени, а именно тези свързани със предназначението и състоянието на съсобствената вещ ( ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот, в резултат на регулационни изменения, изменение в обема на правата на съсобствениците, сделки между тях, чрез които намалява квотата на някои в сравнение с другите).

В конкретния случай в исковата молба се сочи, че ищците не са участвали в производството по предходното разпределение и не са обвързани със съдебното решение, а от друга страна се твърди, че построяването на четириетажната сграда е ново обстоятелство, с оглед на което следва да се извърши ново разпределение. Отделно от това е налице и невъзможност да ползват самостоятелно 50 кв.м. от имота, поради препятстване от страна на ответниците.

По отношение на твърдението, че съдебното решение не обвързва ищците: В Решение № 97 от 10.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 866/2012г. I г.о. и Решение № 25 от 22.04.2014г. на ВКС по гр.д. № 3985/2013г. II г.о. се сочи, че прехвърлянето на идеални части от вещта от съсобственик на трети лица (в случая ищците, в качеството им на купувачи) при липса на други промени в обстоятелствата, не съставлява основание да се иска преразпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, тъй като преразпределението не се извършва с оглед личността на съсобственика. Поради това прехвърлянето на идеална част от бивш имот № 2527, сега част от имот с идентификатор 85310.662.354 по КК на Шумен, само по себе си не е ново обстоятелство, според съдебната практика и не съставлява основание да се иска преразпределение.

По делото не се събраха и доказателства достъпът до дворното място да е бил ограничен единствено вследствие действията на ответниците. От свидетелските показания се изясни, че ограда между двата имота е съществувала, като вратата в нея била заварено положение за ищците. Изясни се, че вратата е зазидана от ищците, с което си действие сами са ограничили достъпа до местото, което следва да ползват реално. Тази площ дълго време е била обработвана и ползвана от тях, като към момента поради влошените отношения между страните същата не се ползва от ищците. Твърдяното за извършено от ответниците действие – заключване на вратата поставена в прохода водещ към тяхната сграда е извършено в участък отреден за реално ползване от тях, поради което не могат да се определят като неправилни. Поради това съдът намира, че липсват новонастъпили обстоятелства, имащи обективен характер, които да налагат съдебна намеса в отношенията между страните. Нетърпимостта в отношенията между тях не е основание за ново разпределение ползването на имота. В Решение № 146 от 06.02.2008г. на ВКС, V г.о. се приема, че допускането на съдебна администрация по исков ред няма законова цел да изглажда „крайно влошени отношения“ между съсобствениците и в тази връзка доводите, че съдебното решение ще генерира проблеми не се възприема от съда, тъй като при съдебната администрация водещи са съображенията за законност, а доводите за „влошените отношения“ нямат правен характер. В Определение № 574 от 08.10.2009г. на ВКС по ч.гр.д. № 444/2009г. I г.о. се сочи, че фактическите отношения между съсобствениците, дори и да са влошени не са релевантни за разпределението на ползването. В този смисъл доводи основаващи се на влошените им отношения не са относими към предявения иск. Трайно влошените отношения между страните и възникналите спорове е свързано с изпълнението на постановеното със съдебно решение разпределение и не дава възможност на съда да се намеси по реда на чл.32, ал.2 от ЗС, като измени първоначалното разпределение.

По отношение на твърденията и на двете страни, че с изграждането на самостоятелните постройки се е променило фактическото положение, съдът намира следното: Четириетажната сграда на ответниците се е изградила на място, където е съществувала постройка и с изграждането си незастроената площ на дворното място, която е била разпределена със съдебното решение не е променена. Действително в имота след извършеното първоначално разпределение е построена нова самостоятелна постройка – офис на благотворително сдружение „Д-р М.Л.“ , което съгласно Заповед № УТ 30 – 028/19.07.2017г. на Главния архитект на Шумен е с определена площ от 40 кв.м., а с реално застроена площ според единичната съдебно-техническа експертиза е със застроена площ от 45 кв.м. В случая обаче липсват доказателства постройката – лична собственост на ищците, да е изградена в частта, определена за реално ползване от ответниците, за да може това обстоятелство да налага преразпределение на ползването.

Твърденията и на двете страни по делото са, че са наясно и са спазвали доскоро параметрите на съдебното решение, с което е било реално разпределено ползването. Единствено изострените и влошени отношения между тях са причина да не изпълняват същото. Както беше посочено по-горе, не всяка промяна е основание на ново разпределение на ползването. Преразпределението ще бъде законосъобразно, ако настъпят нови обстоятелства, които поставят в несъответствие установеното ползване с правата на съсобствениците. В Определение № 402 от 27.05.2014г. на ВКС по гр.д. № 2892/2014г. III г.о. се сочи, че новите фактически обстоятелства, обуславящи изменение на вече извършено разпределение на ползване, следва да касаят дяловете в съсобствеността или положението на имота – промяна в площта му, поради нова регулация, изграждане на нови постройки и други. Докато не са налице такива промени, съдът не може да изменява установеното с договор или с решение на съда по чл.32, ал.2 от ЗС предходно разпределение на ползването.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция са претендирани разноски за производството и такива са направени от ответниците в размер на 1 730 лв., от които 1300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 430 лв. за възнаграждение за вещи лица, съобразно приложения списък (стр.234 от делото), поради което следва да се присъдят.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от С. С. П. с ЕГН ********** и Й.И.П. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 9, чрез адв. Г.Г. от ШАК срещу Б.К.П. с ЕГН ********** с адрес ***, К.В.А. с ЕГН ********** с адрес ***, З.И.З. с ЕГН ********** с адрес *** и М.И.Н. с ЕГН ********** с адрес ***, с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределяне ползването на незастроените части от дворно място, находящо се в гр.*** цялото от 739 кв.м., съставляващо УПИ III – 2527, 2528 от кв. 120 по плана на гр.Шумен, с идентификатор 83510.662.354 по одобрената кадастрална карта на гр.Шумен.

ОСЪЖДА С. С. П. с ЕГН ********** и Й.И.П. с ЕГН ********** да заплатят на Б.К.П. с ЕГН **********, К.В.А. с ЕГН **********, З.И.З. с ЕГН ********** и М.И.Н. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата общо от 1730 лв. (хиляда седемстотин и тридесет лева), представляваща направени от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещи лица, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: