Р Е
Ш Е Н
И Е
357/19.4.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на шестнадесети
април 2018 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 3243/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове, с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Искова молба от „***“, със седалище и
адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 71, срещу “***” ЕООД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 51 и Д.С.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***, без посочено правно основание и цена от 20000 лева главница и 4000
лева лихви.
Ищцецът твърди, че ответниците му
дължали солидарно връщането на сумата от 80000 лева по договор за заем и 35200
лева лихви. За сроковете на плащането им била постигната спогодба, която
ответниците не спазили. Иска осъждането им солидарно да му заплатят сумата от
20000 лева главница и 4000 лихви, като част от горните вземания, в едно със
законната лихва върху посочената главница от предявяване на иска до
окончателното плащане и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба,
ответниците, редовно уведомени, подават
отговори. Твърдят, че дружеството ответник е изпълнило задълженията си по
договора, оспорва всички представени документи от ищеца.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора, като ответникът лично и като представител на ответното дружество уточнява, че не оспорва представените частни диспозитивни документи за тяхното авторство.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Не се спори от страните, че на
19.02.2014г. между ищеца и първия ответник бил сключен договор за заем, за
сумата от 110000 лева главница и 12% възнаградителна лихва, обезпечен с
поръчителството на втория ответник. Договорената сума била предоставена на
ответника по сметка на 20.02.2014г., като заедно с договорната лихва следвало
да се върне до 30.06.2014г.. С анекс към договора от посочения падеж, било
уговорено срокът за връщане да стане 31.10.2014г., а възнаградителната лихва от
12%, да стане 24%. С три превода от 09 и 13.10. и 17.12.2014г. ответното дружество
върнало на ищеца сумата от 45000 лева. В спогодба между страните от
20.04.2017г., приели за установено по между си, че първият ответник дължи на
ищеца, по договора за заем 80000 лева главница и 35200 лева лихви, които следва
да се погасят до 24.05.2017г..
Така приетата за установена фактическа обстановка, доведе до следните изводи : За уважаване на предявеният иск, следва да са налице следните предпоставки – съществуване на валидно заемно правоотношение между страните, по което кредиторът –ищец е предоставил в заем определена сума пари; неизпълнение /връщане/, в определеният срок на получените вещи от същият вид, количество и качество. В конкретният случай посочените са на лице, което прави иска установен по основание, и до предявените размери от 20000 лева главница и 4000 лева лихви, до който следва да се уважи. Договорът за заем е реален договор и е сключен с предаването на предмета му. В случая събраните доказателства сочат предаване на сумата от 110000 лева, като липсват такива за връщането и заедно с уговорената лихва в срок. Действително първият ответник, е погасил част от вземането за главница и цялата дължима лихва /26400 лева съгласно анекс от 30.06.2014г./, съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, но според споменатата спогодба от 20.04.2017г., е приел, че дължи лихви по договора, чийто размер надхвърля значително частично предявения. Солидарността на ответниците произтича както от първоначалния договор, така и от спогодбата, с която втория ответник встъпва в дълга на първия – чл. 101 ЗЗД.
При така
посоченият изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва
да заплатят на ищеца сумата от 2770 лева – разноски в производството на
настоящата инстанция, като всеки от тях заплати половината, предвид липсата на
солидарност за това им задължение.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
“***”
ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 51
и Д.С.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на „***“, със
седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 71, сумата 20000 лева –
главница, част от вземане за главница от 80000 лева и 4000 лева лихви, част от
вземане за лихви от 35200 лева по договор за заем от 19.02.2014г. и спогодба от
20.04.2017г., в едно със законната лихва върху главницата от 20000 лева,
считано от 27.10.2017г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
“***”
ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 51,
да заплати на „***“, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***”
№ 71, сумата от 1385 лева – разноски в производството на настоящата инстанция.
ОСЪЖДА
Д.С.Д.,
ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на „***“, със седалище и адрес на
управление – гр. Шумен, ул. “***” № 71, сумата от 1385 лева – разноски в
производството на настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :