Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

357/19.4.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на шестнадесети април 2018 година

в публично заседание в следния състав:  

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3243/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Предявени искове, с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Искова молба от „***“, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 71, срещу “***” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 51 и Д.С.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно основание и цена от 20000 лева главница и 4000 лева лихви.

Ищцецът твърди, че ответниците му дължали солидарно връщането на сумата от 80000 лева по договор за заем и 35200 лева лихви. За сроковете на плащането им била постигната спогодба, която ответниците не спазили. Иска осъждането им солидарно да му заплатят сумата от 20000 лева главница и 4000 лихви, като част от горните вземания, в едно със законната лихва върху посочената главница от предявяване на иска до окончателното плащане и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответниците, редовно уведомени,  подават отговори. Твърдят, че дружеството ответник е изпълнило задълженията си по договора, оспорва всички представени документи от ищеца.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора, като ответникът лично и като представител на ответното дружество уточнява, че не оспорва представените частни диспозитивни документи за тяхното авторство.

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна, по следните съображения :  

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се спори от страните, че на 19.02.2014г. между ищеца и първия ответник бил сключен договор за заем, за сумата от 110000 лева главница и 12% възнаградителна лихва, обезпечен с поръчителството на втория ответник. Договорената сума била предоставена на ответника по сметка на 20.02.2014г., като заедно с договорната лихва следвало да се върне до 30.06.2014г.. С анекс към договора от посочения падеж, било уговорено срокът за връщане да стане 31.10.2014г., а възнаградителната лихва от 12%, да стане 24%. С три превода от 09 и 13.10. и 17.12.2014г. ответното дружество върнало на ищеца сумата от 45000 лева. В спогодба между страните от 20.04.2017г., приели за установено по между си, че първият ответник дължи на ищеца, по договора за заем 80000 лева главница и 35200 лева лихви, които следва да се погасят до 24.05.2017г..  

Така приетата за установена фактическа обстановка, доведе до следните изводи : За уважаване на предявеният иск, следва да са налице следните предпоставки – съществуване на валидно заемно правоотношение между страните, по което кредиторът –ищец е предоставил в заем определена сума пари; неизпълнение /връщане/, в определеният срок на получените вещи от същият вид, количество  и качество. В конкретният случай посочените са на лице, което прави иска установен по основание, и до предявените размери от 20000 лева главница и 4000 лева лихви, до който следва да се уважи. Договорът за заем е реален договор и е сключен с предаването на предмета му. В случая събраните доказателства сочат предаване на сумата от 110000 лева, като липсват такива за връщането и заедно с уговорената лихва в срок. Действително първият ответник, е погасил част от вземането за главница и цялата дължима лихва /26400 лева съгласно анекс от 30.06.2014г./, съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, но според споменатата спогодба от 20.04.2017г., е приел, че дължи лихви по договора, чийто размер надхвърля значително частично предявения. Солидарността на ответниците произтича както от първоначалния договор, така и от спогодбата, с която втория ответник встъпва в дълга на първия – чл. 101 ЗЗД.

При така посоченият изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 2770 лева – разноски в производството на настоящата инстанция, като всеки от тях заплати половината, предвид липсата на солидарност за това им задължение.  

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 51 и Д.С.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на „***“, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 71, сумата 20000 лева – главница, част от вземане за главница от 80000 лева и 4000 лева лихви, част от вземане за лихви от 35200 лева по договор за заем от 19.02.2014г. и спогодба от 20.04.2017г., в едно със законната лихва върху главницата от 20000 лева, считано от 27.10.2017г., до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 51, да заплати на „***“, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 71, сумата от 1385 лева – разноски в производството на настоящата инстанция.

 

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на „***“, със седалище и адрес на управление – гр. Шумен, ул. “***” № 71, сумата от 1385 лева – разноски в производството на настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – гр. Шумен.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :