Р Е
Ш Е Н
И Е
619/21.6.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на осемнадесети юни 2018
година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 3288/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск, с
правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК и обратни искове с правно основание чл.
386, ал. 1 от КЗ.
Искова молба от Р.Н.С.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Я. Й. Б. – ЧСИ № 775, с адрес – гр. Шумен,
ул. “***” № 2, ет. 2, ап. 1, с посочено правно основание чл. 55, ал. 1,
предложение първо и трето от ЗЗД и цена от 928 лева.
Ищецът сочи, че
ответникът се обогатил за негова сметка, получавайки сумата от 928 лева, като
такси за изпълнителни действие, по водено от него изпълнително дело. С влязло в
сила решение било признато за установено, че поради изтичане на предвидената
давност за изпълняемото вземане, изтекла на 27.09.2009г., то не се дължи,
съответно извършените след тази дата изпълнителни действия, не били
законосъобразни и валидно извършени. Поради това, според ищеца, ответникът
дължал връщане на събрани такси за тези изпълнителни действия, на отпаднало или
при липса на основание, за което се иска осъждането му, както и за разноските в
производството.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска
допустим и неоснователен. Оспорва фактите на които искът се основава, признава
някои – водене на твърдяното ИД, получаване на сумата като такса за проведени
изпълнителни действия. Позовава се на изтичане предвидената за ищцовото вземане
давност. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Заявява искане за
привличане на трети лица – ЗАД „***“, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. *** № 2 и ЗАД „***“, ЕИК : ***, със седалище и
адрес на управление – гр. София, пл. „***“ № 5, като предявява срещу тях
обратни искове с правно основание чл. 386, ал. 1 от КЗ. Основава интереса си от
привличане на третите лица, съответно исковете срещу тях, с това, че към датата
на процесните изпълнителни действия е имал валидно сключени застрахователни
договори за професионална отговорност.
С Определение №
52/12.02.2018г. по ВЧГД № 21/2018г. на ШОС е допуснато привличане на трети лица
подпомагащи ответника - ЗАД „***“, ЕИК : ***, с адрес – гр. София, пл. *** № 5
и ЗАД „***“, ЕИК : ***, с адрес – гр. София, ул. *** № 2 и разглеждане
предявените срещу тях обратни искове.
В срока за отговор
на обратните искове, третите лица, ответници по тях, редовно уведомени, отговор
подава само ЗАД „***“. Не взема становище по допустимостта на иска, счита го
неоснователен и иска отхвърлянето му, без посочване конкретни аргументи.
Поддържайки становището на ответника счита първоначалния недопустим и
неоснователен, иска отхвърлянето му.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищецът, лично и с представител, поддържа иска като предявен на основание чл. 441, ал. 1 от ГПК, ответникът поддържа заявеното в отговора, а третите лица не изпращат представители.
Така предявения
първоначален иск е допустим,
разгледан по същество е неоснователен,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ответникът е водил ИД №
20067750400083, с взискател ищецът и длъжник М. Д. М., ЕГН : **********,
по което е получил сумата от 928 лева на 30.10.2012г., като такса за поискани
от взискателя изпълнителни действия. Делото му било прехвърлено от ДСИ на
25.10.2006г.. С влязло в сила решение № 270/09.05.2017г. по ГД № 381/2017г. на
ШРС, по отношение на ищеца било признато за установено, на основание чл. 439
ГПК, че посоченото трето, неучастващо в делото лице, не му дължи сумата по
изпълнителен лист, въз основа на който било образувано воденето от ответника
изпълнително дело, поради изтичане предвидената за вземането давност. В
мотивите на решението, съставът посочил, че то било прекратено по силата на
закона на 25.07.2009г., съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а през 2012г. били
извършени изпълнителни действия. За периода на извършването им ответникът имал
сключени застрахователни договори за застраховане професионалната отговорност в
качеството му на ЧСИ с ответниците по обратните му искове.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе
до следните изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено
увреждане, е необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние –
противоправно действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна
връзка, в случая вредите да са пряка и непосредствена последица от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Приетото за установено от фактическа
страна, сочи липсата на част от посочените – причинна връзка и вреда.
Действително ЧСИ, е извършил изпълнителни действия, след
настъпване т.нар. в практиката „перемпция“, за което е събрал определените в
тарифа такси. Доктрината определя такива действия като недопустими. Уреждане на
част от последиците им в закона, не е аргумент за тяхната законосъобразност –
чл. 433, ал. 4 ГПК. Задължение на съдебният изпълнител е да следи предпоставките
на т. 8 от ал. 1 на чл. 433 ГПК, като при поискване на действия от взискателя
след посочения срок, следва да откаже извършването им, въпреки разпоредбата на
чл. 19, ал. 3 от ЗЧСИ. Тя има предвид висящ процес, не и действия по прекратен.
Няма друга възможност за определяне на
действия извършени след прекратяване на дело, освен като незаконосъобразни. В
случая обаче, конкретно извършените, не са в причинна връзка с твърдяната от
ищеца вреда. Даже и да се приеме, че платената такса за извършване на
изпълнителни действия по молба на взискателя, представлява вреда, каквото
становище съставът не споделя, то тя е резултат от ищцово поведение, а не на
съдебния изпълнител. Касае се за продължително бездействие на взискателя, чийто
последици са му били известни, както на него предвид упражняваната професия -
адвокат, тъй и на повереника му – настоящ ЧСИ. В тази насока, не без значение
е, че действията са извършени от ЧСИ, по искане на взискателя. Желанието му да
удовлетвори притезанието си по прекратено производство и свързаните с него
разноски, не следва да са в тежест на съдебния изпълнител. Отделно от посоченото,
изпълнителните действия са извършени преди уеднаквяване на практиката с ТР № 2/2015г.
на ОСГТК ВКС, когато действаха постановките на Постановление № 3/1980г. на
Пленума на ВС, че докато трае изпълнителния процес давност не тече, в следствие
на което извършването на изпълнителни действия след перемция, бе по скоро
практика, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 ЗЗД. Промяната в тълкуване
на законови разпоредби, свързани с погасителната давност, въпреки нормата на
чл. 50, ал. 1 от ЗНА, също не е риск, който да носи съдебния изпълнител, чрез
отговорност за макар и незаконосъобразни действия. Затова извършването на
разноски за действия по удовлетворяване на вземане погасено по давност, не може
да е вреда причинена от другиго на бездействалия кредитор. Обратното би било в
противоречие и заобикаляне на общия принцип “res perit
domino”.
Изложеното налага отхвърляне
на предявеният иск, като неоснователен.
Независимо от всичко споменато, ответното възражение за
погасяване ищцовото вземане с изтичане на предвидената давност, също е
основателно. Вземанията за непозволено увреждане се погасяват с изтичане на пет
годишен срок. Тъй като в случая противоправното деяние е действие на ЧСИ, то
деецът е известен още при извършването му, следва давността да тече от
последното извършено изпълнително действие. То според данните по делото е налагане
запор върху арендно възнаграждение на 04.10.2012г. от когато до предявяване на
иска – 30.10.2017г. е изтекъл по дълъг срок от пет години. Обявяването за
купувач на 30.10.2012г., с което вероятно е съобразено предявяването на иска,
не е изпълнително действие според т. 10 от споменатото ТР.
При така посочения изход на спора по първоначалния иск,
поради несбъдване на вътрешно процесуалното условие, при което са предявени,
обратните искове на ответника срещу третите лица, не следва да се разглеждат.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати
на ответника, сумата от 415 лева – разноски в производството на настоящата
инстанция, представляващи 300 лева адвокатско възнаграждение, намалено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, по основателно възражение на ищеца, 15 лева
държавна такса за частна жалба и 100 лева държавна такса по обратни искове.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Н.С., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу Я. Й. Б. – ЧСИ № 775, с адрес – гр. Шумен, ул. “***” № 2, ет. 2, ап. 1, иск, с правно основание чл. 441 от ГПК, и цена от 928 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.Н.С., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на Я. Й. Б. – ЧСИ № 775, с адрес – гр. Шумен, ул. “***”
№ 2, ет. 2, ап. 1, сумата от 415 лева – разноски в производството на настоящата
инстанция.
На основание чл.
223, ал. 1 от ГПК, решението има установително действие в отношенията на ЗАД “***”,
ЕИК : *** и ЗАД „***“, ЕИК : ***, и Р.Н.С., ЕГН : **********, с адрес ***.
На основание чл.
223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите, е задължително за ЗАД “***”, ЕИК : ***
и ЗАД „***“, ЕИК : ***, в отношенията му с ЧСИ Я. Й. Б. № 775, Б-т : **********,
с район на действие този на ШОС, с адрес – гр. Шумен, ул. “***” № 2, ет. 2, ап.
1.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в двуседмичен
срок, от връчването му, на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: