Р Е Ш Е Н И Е
318/10.4.2018г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
На двадесет и седми март, през две хиляди и
осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3296 по описа на ШРС за 2017 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск, с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл.225, ал.2 от КТ .
Производството по настоящото дело е
образувано по искова молба от А.Х.А., ЕГН **********,
адрес: гр. Шумен, съдебен адрес:*** при ШАК, срещу ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „З.”
–ШУМЕН, адрес: гр. Шумен, бул. „С.” № ***, представлявана от Д. В..
Ищцата твърди, че работила в Областна дирекция „З.”
–Шумен от ***г., на длъжност „главен специалист“ в Главна дирекция „А. р.“ към
АД „З.“ Шумен.
На ***г. била освободена от работа със заповед №
РД ***г., на която било отразено, че е отказала да я подпише и връчването било
оформено със свидетели. Към момента на освобождаването й от работа била с
брутна месечна заплата от 633 лв.
Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение била атакувана от ищцата пред ШРС и с решение по гр.д. № ***/***г.
на ШРС, заповедта била отменена, решението е потвърдено от ШОС, след обжалване
пред ВКС е недопуснато до касационно обжалване и влязло в сила на 04.07.2017г.
С решението ответникът бил осъден да заплати обезщетение по чл. 344, ал.1, т 3
от КТ- сумата от 2 575,84лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1
от КТ, за периода от ***г. до ******г.- 4 месеца към датата на постановяване на
съдебното решение. Тази сума била изплатена на ищцата.
За останалите два месеца- за периода от ******г.
до ******г. се твърди, че обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ, в размер от 1 266лв.,
не било изплатено от ответника, въпреки проведените разговори.
С настоящата искова молба моли за решение, с което да
бъде осъден ответникът да заплати обезщетение за времето, през което е останала
без работа, за срок от 2 месеца- от ******г. до ******г., в размер на 1266,00лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на иска от ***г. Прилага
писмени доказателства.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията
към нея са били редовно връчени на ответника по реда на чл. 50, ал.4, вр. чл.
47, ал.1 от ГПК, като в предоставения
по реда на чл. 131 от ГПК срок, е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата не се
явява лично. За нея се явява упълномощен представител- адв.С. И. от ШАК, като
поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. В съдебно заседание, за
ответната страна се явява упълномощен представител - мл. експерт Н., като
поддържа становището, изразено в отговора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
За да се присъди на ищцата обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ, следва да е налице връзка между незаконното уволнение
и оставането без работа по трудово правоотношение поради незаконното
уволнение. Правото на ищеца на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставането без работа след
прекратяване на трудовия договор с ответника, е в зависимост от
признаването на уволнението за незаконно и е обусловено от него. Съгласно
разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ, ищцата има право на обезщетение при незаконно уволнение, в размер на
брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, но
за не повече от шест месеца, поради уволнението, като в тежест на
ищцата е да установи и да докаже, че е останала без работа поради незаконното
уволнение. За да
бъде уважен искът по чл.344, ал.1 т.3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ, е
необходимо да се установят от ищцата следните обстоятелства-незаконно
уволнение; вреда, съизмеряваща се с пропуснато трудово възнаграждение за
посочения срок; причинно- следствена връзка между двете, която се предполага.
Видно от приложеното гр. д. № ***/***г. на
ШРС е, че решението, с което съдът е признал за незаконно уволнението на ищцата, извършено със
Заповед №РД***г., като
го е отменил, възстановил я е на заеманата преди уволнението
длъжност, и е присъдил обезщетение за времето, през което е останала ищцата без работа поради уволнението, в
размер на 2575,84 лева, отхвърлил е последния иск до пълния му предявен размер
от 3793 лева,
е влязло в законна сила. В настоящия случай, от представените по делото писмени
доказателства, включително и приложеното гр. д. № ***/***г., както и писмо на
НАП вх. Рег .№ ***г., съдът приема за доказано, че след уволнението и най-вече
в периода, касаещ настоящата претенция от ******г. до ******г./ който период не
е включен във влязлото в сила решение по гр. д. № ***/***г . на ШРС/, ищцата не
е започнала друга работа.
Съобразно приетото заключение по ССЕ,
обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ, изчислено за 2 месеца- за периода от ******г.
до ******г., е в размер на 1252,24 лева.
Поради горното, съдът приема, че искът се
явява основателен до този размер, като същият следва да бъде отхвърлен за
претенцията над тази сума до първоначално предявения размер от 1266лв.
По направеното
възражение от представителя на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът съобрази следното: Съобразно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба №
1 за минималните адвокатски възнаграждения за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията при интерес
от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., в случая цената
на иска е 1266лв. и сумата за адвокатско възнаграждение възлиза на 318,62лв. Същевременно
съдът съобрази и разпоредбата на чл. 7, ал.8 от Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения, съгласно която при защита по дела с повече от две
съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100
лв.В конкретния случай при проведени три съдебни заседания, общата сума за
адвокатско възнаграждение от 400 лв. не превишава предвидения минимален размер
съобразно Наредбата. Поради изложеното, съдът приема възражението за
неоснователно.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 395,65 лева, съразмерно на уважената част
от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да внесе по сметка на Шуменски районен съд обща сума в размер 148,99лв., от която сумата в размер на 50,08
лева представлява държавна такса върху уважената част по иска по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ, а 98,91 лева – възнаграждение на вещо лице, съразмерно на уважения
иск.Останалата част от сумата за възнаграждение на вещото лице до пълния платен
размер от 100 лв., остава за сметка на съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „З.”
–ШУМЕН, адрес: гр. Шумен, бул. „С.” № ***, представлявана от Д. В.,
да заплати на А.Х.А., ЕГН:**********, сума в размер на 1 252,24 лв. (хиляда двеста петдесет и
два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за оставането без работа, поради незаконното
й уволнение, за периода от ******г. до ******г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба- ***г., до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „З.”
–ШУМЕН, адрес: гр. Шумен, бул. „С.” № ***, представлявана от Д. В.,
да заплати на А.Х.А., ЕГН **********, сумата 395,65лв. (триста деветдесет и пет лева и шестдесет и пет ст. ) –разноски за адвокатско
възнаграждение съразмерно уважената претенция.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ „З.”
–ШУМЕН, адрес: гр. Шумен, бул. „С.” № ***, представлявана от Д. В.,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС,
обща сума в размер 148,99лв./ сто
четиридесет и осем лева и деветдесети
девет ст./,от които 50,08лв.
(петдесет лева и осем ст.) – държавна такса върху уважения размер на иска по
чл.344, ал.1, т.3 от КТ и 98,91 лв. (деветдесет
и осем лева и деветдесет и една ст.) за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от 10.04.2018г. на основание чл. 315, ал.2 от
ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: