Р Е Ш Е Н И
Е
251/23.3.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, девети състав, в публично съдебно
заседание проведено на дванадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т.,
като разгледа докладваното от съдията ГД
№ 3326/2017 г., по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по иск, с правно основание чл. 144 СК, от И.Й.Д., против Й.В.Д., за присъждане
на месечна издръжка на навършило пълнолетие дете, което продължава
образованието си във висше учебно заведение, редовна форма на обучение.
Ищцата обосновава исковата си
претенция твърдейки, че бракът между
родителите й бил прекратен с Решение по ГД № 542/2011 г., по описа на ШРС, като
бащата - ответникът бил осъден да й плаща месечна издръжка в размер на 90 лв.
От фактическата им раздяла ищцата живеела заедно с майка си. В момента през учебната 2017/2018 г. била студентка в УНСС, редовно обучение и плащала
такса за обучението, учебници и квартира. Твърди, че не притежава движимо и
недвижимо имущество, от което да реализира доходи; че ответникът реализира
значителни доходи и няма задължения към трети лица. Моли съдът да постанови
решение с което ответникът да бъде осъден да плаща месечна издръжка в размер на
300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 01.11.2017 г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, до настъпване на
законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното плащане на
задълженията.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава
отговор, като намира иска за процесуално допустим, но
неоснователен. Твърди, че получава брутно месечно възнаградение в размер на
600,00 лв. и няма финансовата възможност за плащане на претендираната издръжка.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез представителя
си, поддържа исковата молба, а ответникът подържа отговора.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото, на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, е прието за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е родител
на ищцата - И.Й.Д..
От Удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № *** г. /л. 5 от делото/ се
установява, че същата има навършени 19 години. От представеното Уверение №
110/18.10.2017 г., издадено от УНСС /л. 3 от делото/, се установява, че ищцата
е студент, първи курс, редовно обучение, образователно-квалификационна степен “бакалавър”, специалност “Социология, антропология
и наука за културата“, а
от Договор /л.
7-12 от делото/, че живее при месечен наем от 450 лева. От справка на ТД на НАП Варна,
офис Шумен /л.
53 от делото/ се установява, че към 19.02.2018 г. ищцата има
регистрирани действащи трудови договори с “Теомакс М“ ЕООД гр. Плевен и “Т.“ ЕООД гр. Плевен /л. 53
от делото/. В сектор ПП – ОД МВР – Шумен на името на ищцата има регистриран л.а.
“Ровър 214“ - Удостоверение, рег. №
869000-2773/22.02.2018 г., по описа на ОД на МВР Шумен /л. 56 от делото/, с който
съгласно приет по делото Договор с нотариално заверени подписи рег. №
3288/04.05.2017 г., по описа на нотариус С. С., /л. 58 от делото/, се е разпоредила.
От приетата
по делото справка
за осигурителния доход изх. № 1293-1/31.01.2018 г., по описа на ТД НАП гр.
Шумен, /л. 43 от делото/ се
установява, че в периода от месец януари 2017 г. – месец декември 2017 г., ответникът е в трудови
правоотношения с “Теси“ и е осигуряван върху среден доход в размер на 1 264.20
лв.. Ответникът представя Договор за заем от 25.06.2017 г. с трето лице
в размер на 9 300 лв. /л. 60 от делото/. От ангажираните
по делото гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля С. М., се установява, че ответникът
често изпадал във финансови затруднения пре което заемал от нея суми в размер
на 200-300 лв. Твърди, че същият живе на семейни начала с друга жена, която
също имала дете. Не й е известно ответникът да извършва друга дейност, освен
тази по трудов договор.
Представени са и други
неотносими към правния спор писмени доказателства.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Правото на издръжка е дефинирано като признатата и
гарантирана от закона възможност на лице, което е нетрудоспособно и не може да
се издържа от имуществото си, да получава средства за съществуване от законово определен
кръг лица. Отговорността на кръга на задължените да дадат издръжка лица е точно
определен въз основа на съществуваща семейно - правна връзка, като може да бъде
ангажирана само и доколкото се установи, че лицето има възможност да дава
издръжка. Възможността да се дава издръжка е въпрос по същество и се преценява
с оглед на цялото имущество на правно-задълженото според закона лице.
Възможността на едно лице да дава издръжка означава същото да разполага със
свободни средства - т. е. средства извън необходимите за собствената му
издръжка, в т. ч. и на негови близки от по-близък ред, на който също дължи
издръжка.
При навършване на пълнолетие издръжката на детето се
прекратява по силата на закона - щом детето навърши 18 г. съдебното решение, с
което е присъдена издръжка губи силата си. Задължението на родителя да дава издръжка на
пълнолетното си дете не е безусловно, каквото е задължението му към
ненавършилите пълнолетие деца. Решението
за издръжка на дете навършило 18 години, ако то се запише или следва редовно в
средно, полувисше и висше учебно заведение, не продължава автоматически, защото
в тези случаи не се дължи издръжка при същите условия, при които тя е била
присъдена. Затова навършилото пълнолетие дете, което учи редовно, за да
получава издръжка трябва да предяви иск. Съгласно даденото в разпоредбата на чл. 144
СК разрешение, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца,
ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение
в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, като в този случай е необходимо
да се прецени и обстоятелството дали плащането на издръжка няма да създаде
особени затруднения за родителите.
В тази връзка за
уважаването на предявеният по реда на чл. 144 СК иск за издръжка в тежест на ищцовата страна е, съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, при условията на пълно и главно доказване, да
установи качеството си на правоимащо да получи търсената издръжка лице, а
именно, че като пълнолетна продължава редовното си обучението в средно,
полувисше или висше учебно заведение и нуждата от издръжка, т. е. че не може да
се издържа от доходите и имуществото си, както и че ответникът разполага с
материалната възможност без особени затруднения да плаща съответния размер на
издръжка.
Предпоставката „Да не може да се издържа от доходите и имуществото си”, предполага установяване и изследване
на всички имуществени права на лицето, който биха могли да бъдат източник за
осигуряване на средства за препитание /без тези, който не могат да се
трансформират като такива поради несеквестируемостта им/. Последната
предпоставка означава, че родителят трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката
за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот
на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че
възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя
от имуществото и от доходите на задълженото лице, като при присъждане на
издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането
й няма да създаде особени затруднения за родителите, като основателността на иска е предпоставена от цялостна
оценка на посочените правно-релевантни факти.
Независимо от
моралното задължение на родителя да подпомага финансово своето навършило
пълнолетие дете при получаване на по-добро образование и поделяне на разноските
за това с другия родител, скрепеното с правна принуда юридическо задължение на
родителя да издържа пълнолетното си дете, ако то продължава своето образование,
възниква само при условие, че трите посочени по – горе предпоставки са налице кумулативно.
В разглеждания случай,
ангажираните по делото писмени доказателства еднозначно установяват, че ищцата е
навършила пълнолетие, че същата се явява по рождение низходящ от първа степен
на ответника, че понастоящем е студентка в УНСС - първи курс, редовно, както и,
че независимо от формата на обучение е във валидни трудови правоотношения с “Теомакс М“ ЕООД гр. Плевен и “Т.“ ЕООД гр. Плевен. В тази връзка от
една страна съдът счита, че поради редовната форма на обучение, присъствието й на
учебни занятия в университета обективно създава определени затруднения за
пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства, но от друга
страна съобразява наличието към 19.02.2018 г. на регистрирани действащи трудови договори с двама работодатели, което налага извода, че към настоящият
момент е в състояние да се издържа от трудов доход, както и че от продажбата на
притежавания от нея автомобил също е получила доход от имущество.
Следователно липсва една
от кумулативните предпоставки за основателността на иска по чл. 144 СК, поради
което същият следва да бъде оставен без уважение.
Относно разноските.
При този изход на делото, съгласно разпоредбата на чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, при иск за периодични платежи за неопределено време,
дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три
години. В процесния случай в тежест на ищцата следва да бъдат възложени за
плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, 4 % върху сбора на
платежите за три години, общо сумата 432.00 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни
листи. Ответникът претендира разноски за платено адвокатско
възнаграждение от 800 лв. и поради липса на възражение за прекомерност, следва
да бъдат присъдени в тежест на ищцата в претендирания размер.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявения от И.Й.Д., с ЕГН **********
и адрес: ***, срещу Й.В.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск за осъждане на
ответника да заплаща на ищеца, който е пълнолетен и учи редовно във висше
учебно заведение, месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 01.11.2017 г., на основание чл. 144 СК, като
неоснователен.
Осъжда И.Й.Д., с ЕГН **********
и адрес: ***, да плати на Й.В.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, разноски по делото в размер на 800.00 лв. (осемстотин лева), представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда И.Й.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт,
по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо
сумата 432.00 лева (четиристотин тридесет и два лева), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок от 26.03.2018 г.,
на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Районен съдия: