Р Е Ш Е Н И Е

гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменски районен съд, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №3330 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство и образувано въз основа на иск предявен от И.В.Г. с ЕГН: ********** *** срещу С.Н.Т. с ЕГН: ********** и Х.Н.Т. с ЕГН: ********** *** с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, с искане да бъде установено от съда, че ищеца е собственик на 1/3 ид.част от недвижим имот, представляващ дворно място, поземлен имот с идентификатор № ***, с площ 341кв.м., намиращ се в гр.Шумен, ул.*** №***. Ищецът твърди, че е собственик на имот, представляващ апартамент в сградата, построена в процесното дворно място по силата на извършена публична продан по постановление на ЧСИ рег.№*** гр.Шумен и понеже дворното място представлявало прилежаща обща част към сградата, в резултат на възложения имот е придобил собствеността и върху 1/3 ид.ч. от земята.

На основание чл.131 ал.1 от ГПК на ответника Х.Т. е изпратен препис от исковата молба и доказателствата, като му е предоставен едномесечен срок за отговор. Във визирания срок ответникът депозира отговор, като твърди, че искът е неоснователен, понеже дворното място не било обща част към сградата. На основание чл.131 ал.1 от ГПК на ответника С.Т. е изпратен препис от исковата молба и доказателствата, като му е предоставен едномесечен срок за отговор. Във визирания срок, ответникът не депозира отговор.

След като се запозна със събраните в хода на процеса писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното: С Постановление на ЧСИ Д.З., рег.№*** с район на действие ШОС от 17.03.2017г. след проведена публична продан, на ищеца И.В.Г. бил възложен недвижим имот- апартамент на трети етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***.1.3 по КК на гр.Шумен, в сграда намираща се в поземлен имот с идентификатор № *** и с площ 341кв.м., с административен адрес: гр.Шумен, ул.*** №***, ведно с избена клетка №24. Имотът бил собственост на ответниците по силата на дарение, обективирано в Нотариален акт № *** том.*, н.д.***г., заедно с 1/3ид.ч. от дворното място. В съсобствения поземлен имот е построен гараж, който е собственост на ответниците и същия е търпима сграда, за което не се спори между страните. Няма данни за строителни книжа, но гаражът е отразен в КК под съответен идентификационен номер. Публична продан не е била проведена за дворното място и гаража.

Твърди се пропуск в Постановлението на съдебния изпълнител, в който не е отразено изрично възлагането на дворното място. Пропускът на съдебния изпълнител при индивидуализиране на допуснатите до публична продан имоти да впише и припадащите се идеални части, няма за последица отпадането им от елементите, с които те се индивидуализират, като възлагането на общите части има акцесорен характер и следва собстевността./Определение № 907 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 907/2010 г., I г. о., ГК и Решение чл.222 от 22.06.2010г по гр.д.№569/2009г. III г.о./. В настоящия казус е необходимо да се направи преценка въз основа на доказателствата, дали дворното място има статут на обща част по смисъла на чл.38 ЗС. Безспорно е, че сградата представлява етажна собственост, като общия принцип е, че незастроената част от дворното място по предназначение обслужва сградата и представлява обща част за ползване. Съобразно практиката на ВКС, дворното място е обща част, когато е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на терена, какъвто не е процесния казус. Когато в дворното място е построена сграда, в която правото на собственост върху различни самостоятелни обекти принадлежи на различни лица, т.е. сградата е в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с това право на собственост върху идеални части от дворното място притежава и лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС /Решение № 28 от 1.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 331/2011 г., II г. о., ГК/. В случая, ответниците притежават право на собственост върху друг самостоятелен обект в поземления имот и дворното място има предназначението да обслужва освен сградата етажна собственост, в която ответниците са загубили собствеността си, но и гаражът. Следователно, същото не представлява обща част към сградата. Ищецът не доказа да е придобил право на собственост върху претендираните идеални части от дворното място, изчислени по плавилото на чл.40 от ЗС.

В този смисъл е и практиката на ВКС в Решение № 843 от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 132/2010 г., I г. о., ГК по почти идентичен казус, като ВКС е приел, че в противоречие на закона е бил разрешен въпросът дали дворното място, е със статут на обща част и отменил Решение № 432 от 20.10.2009 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 517/2009 г., с което съдът е отхвърлил иска за делба на терена по съображения, че той е в режим на обща част, тъй като обслужва както съсобствената между страните сграда, така и гаража, който е изключителна собственост на една от страните.

С оглед на изложеното, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл. 78 ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника Х.Т. направените по делото разноски в размер на 300лв. адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от И.В.Г. с ЕГН: ********** *** срещу С.Н.Т. с ЕГН: **********,*** и Х.Н.Т. с ЕГН: ********** от с.*** кв.** с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, с искане да бъде установено, че ищецът е собственик на 1/3 ид.част от недвижим имот, представляващ дворно място, поземлен имот с идентификатор № ***, с площ 341кв.м., намиращ се в гр.Шумен, ул.*** №***, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.В.Г. с ЕГН: ********** да заплати на Х.Н.Т. с ЕГН: **********, направените деловодни разноски в размер на 300лв. /триста лева/ адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :