Р Е Ш Е Н И Е

 

253/23.3.2018г.                      гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, осми състав

На двадесет и втори март , две хиляди и осемнадесета година

В открито заседание в следния състав:

Председател: Валентина Тонева

Секретар: Й. К.

Като разгледа докладваното от съдията- докладчик

ГД №3407 по описа за 2017 г. на ШРС

За да се произнесе взе предвид следното:  

Предявен е иск с правно основание чл.150, вр. чл. 143 от Семейния кодекс.

Производството по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 ГПК е образувано по молба от Н.М.П., ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител А. П. Х., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу М.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска изменение на размера на присъдена издръжка от 70 лв. на 150лв. Ищецът, непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на своята майка и законен представител твърди, че ответникът е негов баща и по силата на съдебно решение по ГД №*** год. по описа на ШРС, е осъден да му плаща месечна издръжка в размер на 70 лева. В исковата молба излага, че от 2011г. са се променили икономическите условия на живот в страната и значително са нараснали нуждите му от финансови средства за обучение и издръжка. В момента е ученик в СУ“С. Д.“- Шумен. Майката, която е поела цялата издръжка на непълнолетния, изпитвала сериозни материални и финансови затруднения по отглеждането му, тъй като погасявала и кредити към банки и кредитни институции. Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената месечна издръжка от 70 лева на 150 лева месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – ***год. до настъпване на законни причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка.

С определение от ***г., на осн. чл. 47, ал.6 от ГПК, на ответника е назначен особен представител -адв. Б. при ШАК. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са били редовно връчени на особения представител, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор. Оспорва размера на претендираното увеличение. Твърди, че исканата сума е неоснователно висока. В съдебно заседание за ответника се явява назначеният особен представител. В съдебно заседание ищецът се явява лично, като поддържа исковата молба на посочените основания и представя доказателства.

           ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът е баща на Н.М.П., ЕГН **********, което се установява от Удостоверение № 489539, издадено въз основа на Акт за раждане №***г.

С Решение по гр.д. № ***г. на ШРС, е прекатерен гражданският брак между родителите на ищеца Н.М.П., М.Я.П. и А. П. П..С решението родителските права върху родените от брака деца са предоставени на майката, определен е режим на лични контакти на бащата с децата- Я. и Н. и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 40 лв. за всяко от двете деца. По ГД №***г. по описа на ШРС, от съда е била одобрена спогодба между страните, по силата на която, ответникът е осъден да заплаща издръжка за детето Н. в размер на 70лв., считано от 11.05.2011г., платима до 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законни причини за изменение на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане на сумата.

От датата, към която е била определена издръжката за непълнолетното дете, до датата на подаване на молбата, са изминали повече от 6 години. Към настоящия момент непълнолетният ищец вече е на 16 години и учи в СУ „С. Д. “ гр. Шумен, като живее при майка си в Шумен.

Майката на ищеца е самоосигуряващо се лице и видно от представеното Удостоверение за доходи изх. № ***г., получава средно около 476лв. месечно. По делото е представен договор за потребителски кредит за закупуване на преносим компютър, сключен от майката А. П. П. на ***г., съгласно който плаща месечни вноски по 61,73лв. От представената служебна бележка от СУ „С. Д.“ гр. Шумен се установява, че ищецът не получава стипендия.

По делото няма данни за наличие на други алиментни задължения на ответника. При преценка доходите на ответника, съдът, поради липса на категорично доказателство относно неговия точен размер в изискуемата от закона форма, приема, че доколкото се намира в трудоспособна възраст, то същият следва да реализира доходи в размер на минималната работна заплата, а именно 510 лв. Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото и приети писмени доказателства и от гласните доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която е одобрена спогодба /по ГД №*** г. по описа на ШРС / с която е бил изменен първоначалният размер издръжка на 70лв., до настоящия момент, са изминали повече от 6 години.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. В настоящия случай, от материалите по делото, се установява по безспорен начин, че с оглед възрастта на непълнолетния ищец на 16 навършени години, са се увеличили разходите, необходими за отглеждането и издръжката му. Нараснали са и ежедневните му потребности от храна, облекло, учебници и други помагала. Нуждите на детето- ищец следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна, облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на училище. Съгласно задължителна съдебна практика на ВКС- Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Според същото постановление, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определя от доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката, от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му, във връзка с отглеждането на детето. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, дадена по чл.290 от ГПК – Решение № 280/ 28.09.2011 г. по гр. дело № 1654/2010 г. на ВКС, III г. о., Решение № 341/ 01.11.2011 г. по гр. дело № 147/2011 г. на ВКС, III г. о. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.

По делото липсват доказателства за задължения на ответника към други ненавършили пълнолетие деца. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и се явява част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на нуждите на дете на 16- годишна възраст от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за ищеца, следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 280 лева, въпреки, че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата, установена за страната и по-малка от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство.

Съгласно нормата на чл. 140, ал. 3 от СК, тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, полагани от страна на майката. В този смисъл, съдът намира, че бащата следва да участва в издръжката на детето със сумата от 150 лв., който размер намира за съобразен с възможностите му и нуждите на непълнолетния ищец. Останалата част от издръжката за детето в размер на 130 лева следва да се поеме от майката, която ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на непълнолетния.

При определяне размера на издръжката, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно  ПМС № 316/20.12.2017г. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 510 лева от 01.01.2018г., т.е. минималният размер е 127,5лв.

Така увеличеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата искова молба – ***год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на първо число от месеца, за който се отнася.

На основание чл. 69, ал.1, т.7 от ГПК във връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно увеличения размер на издръжката в размер сумата от 115,20 лв. по сметка на ШРС .

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК  ответникът следва да заплати по сметка на ШРС  сумата от 300лв. за възнаграждение на особения представител.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ размера на определената по ГД №*** год. по описа на ШРС, ИЗДРЪЖКА, дължима от М.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***, в полза на непълнолетния Н.М.П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. П. Х., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 70 /седемдесет лв./ лева на 150 лв./сто и петдесет/лева месечно, считано от ***год., платима на 1-во число от месеца, за който се отнася, до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната част за издръжката, решението подлежи на предварително изпълнение.

ОСЪЖДА М.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на ШРС сумата от 115,20 лв./сто и петнадесет лева и двадесет ст./, представляваща държавна такса върху уважения размер на издръжката и 5,00 лв./пет/лева при издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М.Я.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на ШРС сумата от 300лв./триста/лева за възнаграждение на особен представител на ответника по делото .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: