Р Е Ш Е Н И Е

198/8.3.2018г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 08 (осми) февруари Година 2018

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е. П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 3426 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищцата И.П.Д. твърди, че на 01.11.2017 г. получила призовка за доброволно изпълнение по изп.д. № 20177740400436 по описа на ЧСИ Я.Д, образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.04.2011 г., изд. по ч.т.д. № 2585/2011 г. по описа на ШРС, издаден в полза на ответника „Енерго-про продажби” АД гр. Варна, представлявано от П.С., Г.К. и Я.Д.. Изпълнителният лист бил издаден срещу ЕТ „В. – И.П.“, чийто собственик преди години била тя, като вземането на дружеството било за консумирана, но незаплатена електрическа енергия. Сита, че вземането на ответника е погасено по давност, поради изтичане на тригодишния давностен срок. Преди образуване на посоченото изпълнително дело, въз основа на същия изпълнителен лист на 14.10.2011 г. било образувано друго изпълнително дело – № 362/2011 г. по описа на същия ЧСИ, а последното извършено по него действие било на 28.11.2011 г., поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството по него си счита прекратено на 28.11.2013 г. по силата на закона. В съответствие с приетото в ТР № 2/2013 г., счита, че вземането на ответника е погасено по давност на 28.11.2014 г. – с изтичане на тригодишен давностен срок от извършване на последното валидно изпълнително действие. Моли съда да постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сума в размер на 4843,01 лв., включваща главница, лихви и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 24.08.2011 г. по ч.т.д. № 2585/2011 г. по описа на ШРС по реда на чл. 410 от ГПК и въз основа на него е образувано изп.д. № 20177740400436 на ЧСИ Я. Д. – рег. № 774 на КЧСИ, поради погасяване на вземанията по давност, както и да ѝ бъдат присъдени деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез пълномощника си, подава отговор на исковата молба. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Счита, че не е изтекла предвидената в закона петгодишна погасителна давност, тъй като било образувано второ изпълнително дело. Моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна, като му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения изпълнителен лист от 24.08.2011 г., издаден по ч.т.д. № 2585/2011 г. по описа на ШРС е, че ЕТ „В – И.Д.“***, представляван от И.П.Д. бил осъден да заплати на „Енерго-про продажби“ АД гр. Варна сумата 4635,26 лв., от която 3119,81 лв. – главница, 515,45 лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 4635,26 лв., считано от 07.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата 207,75 лв. – разноски по делото. Изпълнителния лист е издаден въз основа на депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение № 1622/12.07.2011 г. по цитиранато дело. На обратната страна на представения документ ЧСИ Я.Д рег. № 774 на КЧСИ е отразил, че въз основа на този лист на 14.10.2011 г. е образувано изп.д. № 362/2011 г., като последното изпълнително действие по него е извършено на 28.11.2011 г. Съдът констатира от приложеното копие на изп.д. № 20177740400436 по описа на ЧСИ Я.Д рег. № 774 на КЧСИ, че същото било образувано на 05.10.2017 г. въз основа на молба от ответното дружество срещу едноличния търговец и представения от него изпълнителен лист по дело № 2585/2011 г. по описа на ШРС. Частният съдебен изпълнител е извършил справки и констатирал, че едноличният търговец на ищцата е заличен в Търговския регистър.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Ищцата предявява отрицателен установителен иск, като твърди, че в полза на ответника не съществува право да получи сума в размер на 4843,01 лв., от която 3119,81 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2011 г. до изплащане на вземането, 1515,45 лв. – мораторна лихва и 207,75 лв., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 24.08.2011 г. по ч.т.д. № 2585/2011 г. по описа на Районен съд – Шумен въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1622/12.07.2011 г. и въз основа на него е образувано изп.д. № 20177740400436 по описа на ЧСИ Я.Д рег. № 774 на КЧСИ, като погасена по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като претенцията му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Безспорно, такъв факт е правопогасяващия такъв – изтичане на предвиден в закона срок.

Установи се по делото, а и не се спори между страните, че „Енерго-про продажби“ АД гр. Варна се снабдило с изпълнителен лист срещу заличения понастоящем едноличен търговец на ищцата, въз основа на издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Вземанията на дружеството се основавали на потребена и незаплатена електрическа енергия. Тоест, задълженията на И.Д. към ответното дружество имат характер на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, доколкото същите представляват повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в общите условия падеж. Поради това, в настоящия случай, както по отношение на главното вземане, така и по отношение на претенцията за лихви са налице условията за приложение на специалната тригодишна давност, независимо че отделните задължения за плащане не са еднакви по размер.

Доказа се, че на 14.10.2011 г. въз основа изпълнителния лист, издаден на ответника по ч.т.д. № 2585/2011 г. по описа на ШРС, било образувано изп.д. № 362/2011 г. по описа на ЧСИ Я.Д рег. № 774 на КЧСИ. Не се спори между страните, че последното изпълнително действие по това изпълнително дело било извършено на 28.11.2011 г. От прекъсване на давността по чл. 116, б. „в” от ЗЗД, с предприемане на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, срокът на новата давност съобразно нормата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на производството. Когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като това прекратяване настъпва по силата на закона. В случая, последното изпълнително действие по изп.д. № 362/2011 г. е извършено на 28.11.2011 г., поради което следва да се приеме, че производството по цитираното дело е прекратено на 28.11.2013 г. Независимо от това, именно от датата на последното изпълнително действие, прекъсващо давността, започва да тече нова такава, която в случая е тригодишна. Тоест, от 28.11.2011 г. е започнала да тече тригодишна давност относно вземанията на ответника от ищцата. Съобразно това и с оглед обстоятелството, че нова молба за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист е подадена едва на 27.09.2017 г., съдът намира, че вземанията на „Енерго-про продажби“ АД срещу И.Д. по изпълнителния лист /за главница, лихви и разноски/ са погасени по давност, поради което са недължими от последната.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията е изцяло основателна, поради което следва да бъде признато за установено, че И.Д. не дължи, поради погасяване по давност, на ответното дружество сума в размер на 4843,01 лв., включваща главница, лихви и разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 24.08.2011 г. по ч.т.д. № 2585/2011 г. по описа на ШРС въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1622/12.07.2011 г. и въз основа на него е образувано изп.д. № 20177740400436 по описа на ЧСИ Я.Д рег. № 774 на КЧСИ.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в размер на 770,73 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.Д. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.М от ШАК, гр. Шумен, ул. „С“ № 119а, офис № 13 и „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК ***, със седалище: гр. Варна, адрес на управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл. Варна, район „В.В”, бул. „В.В” № 258, „Варна Тауърс – Г”, представлявано по закон от П.С.С, Г.К. и Я.М.Д., че И.П.Д. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сума в размер на 4843,01 лв. (четири хиляди осемстотин четиридесет и три лева и 01 стотинка), от която 3119,81 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2011 г. до изплащане на вземането, 1515,45 лв. – мораторна лихва и 207,75 лв., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 24.08.2011 г. по ч.т.д. № 2585/2011 г. по описа на Районен съд – Шумен въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1622/12.07.2011 г. и въз основа на него е образувано изп.д. № 20177740400436 по описа на ЧСИ Я.Д рег. № 774 на КЧСИ, като погасена по давност.

ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД гр. Варна да заплати на И.П.Д. направените деловодни разноски в размер на 770,73 лв. (седемстотин и седемдесет лева и 73 стотинки).

Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: