Р
Е Ш Е Н И Е
289/29.3.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в
открито заседание на първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Б.Бойн
при секретаря М.Н., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№3435 по описа за 2017г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Гр.д.№ 3435/2017г. по описа на
ШРС е образувано по повод предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 ал.1 и ал.2 от ГПК, във
връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, от И.Х.И.
*** срещу „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД-гр.София, с ЕИК ***. Ищецът сочи,
че било образувано изп.д.№*** по описа на ЧСИ З. при ШРС между настоящите
страни, по което му било връчено запорно съобщение. Въз основа на изпълнителен
лист издаден по ч.гр.д.№ *** от 2011г. на РС Шумен, в полза на „БНБ Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД било образувано посоченото изп.дело, като до 07.11.2017г. по него не били
извършвани валидни изпълнителни действия и
била изтекла абсолютната давност за търсенето на главницата и лихвите по
вземането. Моли съда да се произнесе с решение, с което да признае за
установено, че с оглед минал давностен период от пет години от последното
действие по изпълнението, ищецът не дължи на ответника сума в размер на
343,00лв.- главница. В петитума няма предявена претенция за лихвите и другите
вземания посочени в запорното съобщение. Допълнително се уточнява, че
претенцията е само за главницата в посочения размер.
Ответникът е представил писмен
отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, както и доказателства.
Твърди, че не е изтекла твърдяната давност, погасила вземанията. Между страните
било налице друго изпълнително производство- №***г. на ЧСИ А.Т., по което били
осъществени множество изпълнителни действия, като запор на трудово
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа и правна страна: По гр.д.№***г. по описа на ШРС/унищожено
към момента/, въз основа на Заповед за изпълнение №***/26.05.2011г., по молба
на ответника бил издаден изпълнителен лист на 04.08.2011г. срещу ищеца за
сумата 343,99лв.- главница, 120,10лв. възнаградителна лихва и мораторна лихва в
размер на 310,35лв., ведно със законната лихва от 19.05.2011г. до окончателното
изплащане на главницата и направени разноски в размер на 125,00лв.
Въз основа на така издадения
изпълнителен лист, взискателя подал молба на 28.11.2011г., по която било образувано изп.д.№***г. на ЧСИ А. Т., с рег.№***
при ШРС, приложено по настоящото дело. С молбата, взискателят възложил всички
действия на съдебния изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ. По делото били
извършени множество справки за месторабота и имущество на длъжника, като не
била връчена ПДИ на длъжника. На 30.10.2015г. бил наложен запор на трудовото му
възнаграждение. Била събрана сумата 68,90лв., което е отразено на изпълнителния
титул и същата била преведена на взискателя. С Решение №*** от 21.01.20016г. на
ШОС, наложеният запор бил отменен, като незаконосъобразен, понеже
възнаграждението било в изцяло несеквестируем размер. Съответно, отмяната
засегнала редовността на извършеното плащане към кредитора.
На 12.02.2016г. от длъжника била
депозирана молба за прекратяване на изпълнителното дело.
Следователно, последното действие
на взискателя е било извършено на 28.11.2011г.,
когато била депозирана молба за предприемане на изпълнителни действия,
възложени на ЧСИ и за образуване на изпълнително дело. С Постановление на съдия-изпълнител,
след молбата на длъжника през 2016г., изпълнителното дело било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и след това, въз основа на нова молба от взискателя
от 07.03.2016г. и същия изпълнителен лист, било образувано изп.д.№ *** по описа
на ЧСИ Д.З. рег. №***.
Предвид разпоредбата на чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното
производство се прекратява автоматично по силата на закона, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Постановлението на ДСИ,
само констатира настъпилото прекратяване и обявява същото като юридически факт. Прекратяването на делото,
което е настъпило по силата на закона /Т.Р.№
2 от 2015г. на ОСГТК/, две години след последното действие от страна на
взискателя, е на 28.11.2013г., като от тази дата до
образуването на новото изпълнително дело на 07.03.2016г.
не е изтекла
предвидената в чл.110 от ЗЗД, пет годишна давност за главницата. Дори да се
приеме, че молбите на взискателя не са прекъснали течащата давност, то не са
изминали пет години и от образуването на заповедното производство на 19.05.2011г.
до първо изпълнително действие чрез запор на 22.03.2016г.
Твърдението на ищеца, посочено в
исковата му молба е, че ответника се е снабдил с изпълнителен лист по
прекратено по давност вземане, за което не се събраха доказателства. После се
сочи, че давността е изтекла в периода от 28.05.2008г. до 07.11.2017г., когато
е предприет пореден изпълнителен способ запор по второто образувано дело. Ищецът
не отчита факта на действията на взискателя при образуването на първото и
второто изпълнително дело и извършените по второто дело действия по налагане на
запор на трудово възнаграждение/с постъпил отговор от работодателя/ и насрочен
опис още на 22.03.2016г./стр.24 и стр.29
от изп.д/, като прекъсващи давностния срок.
При
така установената фактическа и правна обстановка, съдът намира, че предявения
иск с правно основание чл.439 ал.2 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК се
явява неоснователен и недоказан, поради ненастъпил факт на изтекла погасителна
давност след постановяване на съдебния акт, поради което и следва да бъде отхвърлен.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Отхвърля предявеният от И.Х.И. с ЕГН: ********** *** иск за признаване за установено по
отношение на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД-гр.София, с ЕИК ***., ул.”***”№***
с изпълнителен директор П.Н.Д., че ищецът не дължи на ответника сума в общ размер на 343,99лв. /триста четиридесет и три лева и
деветдесет и девет стотинки/- главница по изпълнителен лист от 04.08.2011г.
издаден по гр.д.№***г. по описа на ШРС, въз основа на Заповед за изпълнение №***/26.05.2011г.,
поради изтекла погасителна давност след издаването на изпълнителния лист, като
неоснователен и недоказан.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от
уведомяване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: