Р Е
Ш Е Н
И Е
790/7.9.2018г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на трети
септември 2018 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 3440/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на В.И.И.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ООД, ЕИК : 203421622, със седалище и
адрес на управление – ***, с посочено правно основание чл. 55 от ЗЗД и цена от
3188,29 лева.
Ищецът сочи, че ответникът се обогатил
за негова сметка, ползвайки негов собствен имот, без основание. Считайки, че
размерът на обезщетението е съизмерим с уговорения между ответника и
праводателя му наем за имота, преди да го придобие, иска осъждането му да го
заплати и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, ищецът лично и с представител, поддържат заявеното в исковата молба, а ответникът не изпраща такъв.
Така предявената молба е допустима, разгледана по същество
е неоснователна,
по следните съображения :
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
По договор за покупко-продажба от
21.10.2016г., за което бил съставен нотариален акт № 26 по НД № 769/2016г.
на нотариус № 222, с район на действие този на ШРС, ищецът придобил
собствеността на процесните недвежими имоти – земеделска земя – ниви в
землището на с. Боян, Община Венец, с № 020047; 011004 и 0111007. По договори
за наем, съответно от 30.07.2015г. и 10.07.2016г. праводателят на ищеца – *** ЕООД,
отдало под наем земеделските земи на ответното дружество. Показанията на
разпитаните свидетели, на които съдът, не намери основание да не даде вяра,
сочат, че ответното дружество ползвало земеделските земи на ищеца през
стопанската 2016/2017г.. Това се установява и от представените разпечатки от сайта
на ДФ „Земеделие“, където, то е било бенефициент за директни плащания на площ,
декларирайки, че обработва земеделските земи на ищеца. Претендираната за
връщане сума е съответна на уговорения наем на декар в последния от посочените
договори – 35 лева, или за общо 91,094 дка – 3188,29 лева. Чл. 6 от
представения договор за наем между ищцовия преводател и ответника гласи, че „за
всички неуредени въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за арендата“.
Изложеното сочи липса на всички
предпоставки необходими за уважаване на иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД - размера
на обогатяването на ответника за сметка на ищеца; размера на обедняването;
връзката между обедняването и обогатяването; липсата на основание. Както се
посочи между праводателя на ищеца и ответника е съществувал договор за наем на
земеделска земя. Поради цитираната уговорка във връзка с разпоредбите на чл. 17
от Закон за арендата в земеделието, ищецът замества праводателя си като страна
по договора и следва да уведоми, в случая наемателя за заместването – чл. 17,
ал. 2 от ЗАЗ. Това изключва възможността да се приеме, че липсва основание за
твърдяно имуществено разместване, съответно, при така заявените твърдения и
формулирана претенция, искът е неоснователен. В тази връзка следва да се
отбележи, че нито в исковата молба, нито в открито заседание има заявени твърдения
за отпадане основание между страните, нито за претенция въз основа на такова,
което изключва указания за отстраняване нередовности в искова молба или
прекратяване производството поради недопустимост, по аргумент от чл. 59, ал. 2
ЗЗД. Към датата на предявяване на иска, не е бил изтекъл уговорения срок в
договора, в който ответникът е дължал плащане на наемната цена, което изключва
основателност на претенция за неоснователно обогатяване, даже и да се
квалифицира по някой от съставите на чл. 55 ЗЗД, по гореизложените съображения,
а именно наличието на договор изключва извън договорните източници при
облигационните правоотношения.
При този изход на спора разноски между
страните, не се присъждат.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.И.,
ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“ ООД, ЕИК : 203421622, със седалище и
адрес на управление – ***, иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за връщане
на сумата от 3188,29 лева, с която ответникът се обогатил без основание за
сметка на ищеца, ползвайки земеделските му земи през 2017г., като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :