Р Е
Ш Е Н
И Е
1089/10.12.2018г.,
Шуменският районен съд, в публично заседание на осми ноември , през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Зара Иванова
при съдебения секретар А.Пушевска, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №3473
по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание Предявен е иск
по чл. 245,ал.1 и чл.215 от КТ
Депозирана е искова молба от Г.С.Г.
, ЕГН ********** , съдебен адрес *** срещу
„ХИОСИ ГРУП“ ЕООД ,
EИK:*** ,
седалище гр.Шумен, адрес на управление: гр.Шумен. 9700, ул.***,
представлявано от Х.Ф.Х. , в
която посочва , че на 27.02.2017 г. сключил трудов
договор с ответника за работа като „Международен шофьор", с уговорено
трудово възнаграждение месечно 1600 евро. т.е. 3129,32 лева (при курс на БНБ за
1 евро - 1,95583 лв.), видно от приложения трудов договор. Автомобилният парк
на ответника се намирал в гр. Гент,
Кралство Белгия, тъй като дейността на фирмата се заключавала в извършване
превоз на товари по линията: Холандия - Франция и обратно. Ищецът излага, че не
му е била предоставена писмена длъжностна характеристика, но бил инструктиран
от управителя Х.Х. в гр.Гент, Белгия за превозите, които следвало да извършва с
автомобили на фирмата-работодател. Ищецът твърди, че в периода
от 07.03.2017 г. до 16.05.2017 г. изпълнявал служебни задължения като
международен шофьор, като извършвал
превоз на товари по
различни маршрути, но винаги извън пределите на Република България. В сочения
период управлявал два товарни автомобила с
регистрационни номера:*** и ***
Излага, че започнал трудова дейност при работодателя, като първоначално на
датите 04.03.2017 г. и 05.03.2017
г. пътувал в посока гр.Гент, Белгия. Пристигайки там, управителят Х. му
възложил да тръгне с него (като екипаж) и на дата 07.03.2017 г.
двамата тръгнали с автомобил с регистрационен № ***, марка „***“.
лицензиран за извършване на товарни международни превози. За периода от
07.03.2017 г. до 16.05.2017 г.
осъществявал трудова дейност по управление на двата автомобила,
дейността била извършвана единствено в чужбина. Твърди, че за посочения период към двата камиона, които
управлявал, винаги били прикачвани хладилни ремаркета, като превозвал различни
товари, като маршрутите за движение на товарите бил от Франция към Холандия или
обратно. Имало по изключение пет превоза на товари от Италия до Холандия.
Твърди, че за периода на трудовата си дейност получил като възнаграждение общо сумата от 2920 лева, като плащането било извършено на 28.04.2017 г. по
банковата му сметка, като парите са внесени в брой по сметката му от
пълномощника на работодателя Т.Ф.Х. /брат на управителя/, който притежавал
лиценз за международен превоз на товари от ИААА и същия се ползвал от
ответника, за да извършва тези именно превози.
Ищецът твърди, че не разполагал с документи удостоверяващи превоза
на товарите, но такива можело да бъдат изискани от главния спедитор на
всички тези превози - „***.“ със седалище Барневелт, Холандци, ответникът
би подизпълнител на същите превози. Ищецът претендира заплащане от страна
на ответника на дължимо трудово
възнаграждение в размер на 4380 лева за
месеците март, април и май 2017 г. Претендира също така заплащане
на сума за командировки в размер на 2834 лева, ведно със законна лихва считано
от деня на завеждането на исковата молба до деня на плащане на главницата,
както и деловодни разноски.
В хода на делото прави увеличение на исковете както следва : за претенцията за незаплатено брутно трудово възнаграждение за положен от ищеца труд, от сума в размер на 4380 лв., за сума в размер на 7123.48 лв., за периода от 07.03.2017 г. до 16.05.2017 г., ведно със законна лихва считано от деня на завеждането на исковата молба до деня на плащане и за обезщетение за командировка от сума в размер на 2834 лв., за сума от 3338.29 лв., за периода от 07.03.2017 г. до 16.05.2017 г., ведно със законна лихва считано от деня на завеждането на исковата молба до деня на плащане , което увеличение е допуснато с протоколно определение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира
отговор, в който оспорва изцяло
предявеният иск. Излага, че искът принципно се явява процесуално допустим. По
отношение основателността на исковете счита, че
същите са частично неоснователни и недоказани. Твърди, че от представените писмени доказателства
по делото не ставало ясно, че ищецът е извършвал превози извън пределите на
РБългария, напротив, видно от представената разпечатка от картата на ищеца
много ясно се виждало, че същия е извършвал превози в България през целия
претендиран период. Ответникът излага, че от описаните от ищеца автомобили, които бил управлявал за
посоченият период, от разпечатката се вижда , че са управляваш от него в
държава - България. На практика претенцията му относно претендираните
командировъчни счита за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. В
хода на делото заявява , че не оспорва обстоятелството , че ищецът е полагал
труд единствено извън пределите на страната .
След като се запозна със събраните в
хода на процеса доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
възприе следното:
По
делото не е спорно и се доказва от представените и приети като
доказателство Трудов договор № 32 от 27.02.2017 г.;
лична карта на водача; заявление за прекратяване на трудово правоотношение от 02.06.2017 г. , че за
периода от 27.02.2017г. до 02.06.2017г.
, между страните е съществувал валиден трудов договор , по силата на който
ответникът изпълнявал длъжността „международен шофьор“ , с уговорено трудово
възнаграждение в размер на 1600 евро . Претенцията на ищеца за трудово възнаграждение
касае периода 07.03.2017
г. до 16.05.2017 г. и съгласно заключението по назначената ССЕ дължимото
възнаграждение за този период , съгласно уговорките в договора е в размер на
10043,48 лева (брутно ) . По делото са
представени доказателства за заплатена сума от
2 920 лева , поради което незаплатеното трудово възнаграждение е в
размер на 7123,48 лева (брутно) , следователно искът е изцяло основателен .
Относно претенцията по чл.215 от КТ единственото
възражение на ответника е , че не е доказано по категоричен начин , че
командировката е осъществявана извън пределите на РБългария . Съдът намира за
неоснователни тези възражения . На първо място с оглед изявленията на ответника
, в хода на делото е прието за установено ,
че за процесният период, ищецът е управлявал посочените в исковата молба МПС с ДК№ *** и ДК № ***
само и единствено извън пределите на Р България. Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на разпитания по искане на ответника св.Т.Ф. ,
който също заявява , че ищецът е работил извън пределите на РБългария . Такива
данни се съдържат и в показанията на св. С.Т. , която твърди , че при извършена
проверка от ОИТ –Шумен , законният представител на ответника заявил , че
притежаваните от него товарни автомобили са извън страната и извършват превози
само извън РБългария . Следва да се посочи , че действително заповедта за
командироване на ищеца е непълна и не съдържа основни реквизити изискуеми от КТ,
като в подобна хипотеза съдебната практика е категорична , че тежестта на доказване се размества , когато работодателят оспорва изпълнението на трудовите задължения през
времето на командироване , тежестта да докаже това обстоятелство е негова
В настоящият случай от работодателя не
са представени доказателства за неизпълнение на
поставената задача , поради което
съдът приема , че работникът е бил надлежно командирован , извършил е работата
, за което му се дължи обезщетение по
чл.215 от КТ . Освен горното , налице
са и данни от дигиталната карта на тахографа
на управляваните от ищеца МПС ,
според които ВЛ по назначената САТЕ е извело заключенията си за маршрута
и времетраенето на командировката . Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или
служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и
пътни, дневни и квартирни пари при условия и размери, определени от Министерски
съвет. По силата на тази законова делегация с ПМС № 72/1986 г. /Д.В. бр.
11/1987 г./ е приета Наредбата за командировките в страната; С ПМС № 115/2004
г. /Д.В. бр. 50/2004 г./ е приета Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина; С ПМС № 40/02.07.1987 г. е приета Наредба за
служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни
автомобилни превози на товари и пътници. /НСКШСЧМАПТП/. Съгл. § 1 от
Заключителните разпоредби на НСКШСЧМАПТП, тази наредба се прилага от всички
стопански организации, които имат собствени автомобили и автобуси и извършват
международни превози , като съдът счита , че такъв е и настоящият случай .
Съобразно горното и като взе предвид заключението по назначената ССЕ , съдът
намира , че дължимото , но неизплатено обезщетение по чл.215 от КТ , за
периода 07.03.2017 г. до 16.05.2017 г. е в размер на 3338,29 лева , т.е.
искът се явява изцяло основателен .
На основание чл.78, ал.1 от ГПК , ответникът дължи на
ищеца извършените деловодни разноски в размер на 150 лева .
На
основание чл.78 , ал.6 от ГПК , ответникът дължи в полза на Бюджета на СВ , по
сметка на ШРС , сума от 854,77лева , от която 418,47 лева – държавна такса
върху размера на уважените , обективно съединени искове по чл.245 , ал.1 и
чл.215 от КТ , 350 лева - възнаграждение на ВЛ по допуснатите САТЕ и
ССЕ и 86,30 лева – превод на документи по изготвена съдебна поръчка до
КХоландия .
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ХИОСИ
ГРУП“ ЕООД , EИK:*** ,
седалище гр.Шумен, адрес на управление: гр.Шумен. 9700, ул.***,
представлявано от Х.Ф.Х. да заплати на Г.С.Г. , ЕГН **********
, съдебен адрес *** сумата 7123,48
(седем
хиляди сто двадесет и три лева и четиридесет и осем ст.)лева
– брутен размер на трудово възнаграждение за периода 07.03.2017
г. до 16.05.2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2017г. , до окончателното
изплащане на главницата .
ОСЪЖДА ХИОСИ ГРУП“ ЕООД ,
EИK:*** , да заплати на Г.С.Г. ,
ЕГН ********** , сумата 3338,29 (три хиляди триста тридесет и осем лева и двадесет и девет
ст.)лева – брутен размер на
обезщетение за
командировка по чл.215, ал.1 от КТ ,
за периода 07.03.2017 г. до 16.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2017г. ,
до окончателното изплащане на главницата .
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ,
решението в осъдителната част подлежи на предварително изпълнение .
ОСЪЖДА ХИОСИ ГРУП“
ЕООД , EИK:*** , да заплати на Г.С.Г. ,
ЕГН ********** , , сумата 150 (сто и петдесет) лева –
деловодни разноски .
ОСЪЖДА
ХИОСИ ГРУП“
ЕООД , EИK:*** , да
заплати в полза на Бюджета на СВ , по сметка на ШРС , обща сума от 854,77
(осемстотин петдесет и четири
лева и седемдесет и седем ст.) лева , от която 418,47 лева – държавна такса върху размера на
уважените , обективно съединени искове по чл.245 , ал.1 и чл.215 от КТ , 350 лева
- възнаграждение на ВЛ по допуснатите САТЕ и ССЕ и 86,30 лева – превод
на документи по изготвена съдебна поръчка до КХоландия .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: