Р Е Ш Е Н И Е
216/15.3.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми състав
На
01 (първи) март Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3511
по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по глава
ХХV от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 144 пи чл. 149 от СК.
В предявената на 21.11.2017 г. искова молба
ищцата М.П.Г. твърди, че ответникът П.Н.Г. е неин баща. Понастоящем Г. била
студентка в „Робърт Гордън – Университет Абърдийн“ – Шотландия, специалност
„Моден мениджмънт“ – редовна форма на обучение. Същата не заплащала такси за
обучението си, но ѝ били необходими средства за издръжката ѝ,
включващи плащан от нея наем, разходи за храна, за транспорт, за учебници,
учебни помагала, за дрехи и обувки. Освен това, ищцата имала сериозни
здравословни проблеми – дразнимо дебело черво, хроничен гастрит и колит,
хранителна алергия. От друга страна, ответникът напълно се дезинтересирал от
нуждите на дъщеря си, като след 2016 г. не я подпомагал за обучението ѝ.
Същият бил в трудоспособна възраст, в добро здравословно състояние, получавал
достатъчно доходи и разполагал с имущество. Поради това счита, че П.Г. е в
състояние да ѝ плаща месечна издръжка. Моли съда да постанови решение, по
силата на което да осъди ответникът да му заплаща месечна издръжка на навършило
пълнолетие дете от родител, в размер
на 1000,00 лв., считано от предявяване на исковата молба, както и издръжка в
същия размер за минало време – за периода от 21.11.2016 г.
до 20.11.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и
направените деловодни разноски.
В съдебно заседание на 22.02.2018 г., по искане на
пълномощника на ищцата е допуснато изменение на предявените искове, като същите
се считат за предявени с цена на иска – в размер на 500,00 лв. месечно и за
двете претенции.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете по основание. Твърди, че издържал ищцата през периода 2013 г. – 2016 г. Описва доходите си и
излага, че исканата от ищцата издръжка ще представлява особено затруднение за
него, предвид имущественото му състояние. Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни, като му бъдат присъдени направените разноски.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
Видно
от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на
акт за раждане № 1545/21.11.1994 г., съставен от длъжностното лице по
гражданското състояние в Община Шумен е, че ответникът П.Н.Г. е баща на ищцата
М.П.Г., като последната навършила пълнолетие на 21.11.2012 година. По силата на
Решение № 389/23.06.2017 г., постановено по гр. д. № 139/2017 г. по описа на
ШРС, влязло в сила на 19.07.2017 г. е, че бракът, сключен между П.Н.Г. и Ж.И.О. бил прекратен. От
представените потвърждение за регистрация и студентски статус от 29.09.2017 г.
и от 20.02.2017 г., изд. от Университет „Робърт Гордън“ гр. Абърдийн,
Шотландия, Кралство Великобритания и Северна Ирландия се установява, че ищцата
е записана за учебната 2017/2018 г. като студент в трети курс, редовна форма на
обучение по специалността „Моден мениджмънт“. Видно
от недатирано писмо от описания по-горе университет е, че номера на Г. като
студент е 1508240, като същата се обучавала през периода 30.09.2013 г. –
31.07.2014 г. в програма „Управление на събития“, а след това се прехвърлила,
считано от 21.09.2015 г. в програма „Управление на модата“. Очаква се студентът
да завърши образованието си на 13.06.2019 г. По
делото е представен договор за наем от 20.09.2017 г., сключен от М.Г., като
същата поела задължение за плащане на месечна сума в размер на 345 паунда на
месец за ползване на недвижим имот – стая № 3, Крейгивар Кресент № 75 в гр.
Абърдийн. Съдът констатира от приложените епикриза
към ИЗ № 17102/07.08.2015 г. изд. от Отделение по Гастроентерология на УМБАЛ
„Софиямед“ гр. София, 2 бр. амб. листи от 31.08.2015 г. изд. от АМЦПМП
„Надежда“ гр. Варна, епикриза към ИЗ № 9378/20.06.2015 г. изд. от
„МБАЛ-Шумен“ АД гр. Шумен, че ищцата
страда от хроничен колит и хроничен гастрит, преболедувала е от Лаймска болест
през 2015 г. и ѝ били извършени изследвания за алергия. Г. представя
касови бонове, фактури, отразяващи закупуване на лекарствени средства и
биопродукти. Видно от приложената справка от 29.08.2017 г., съдържаща данни за
служител, напускащ работа, издадена от Служба за приходи и Митница на Нейно
величество на Кралство Великобритания и Северна Ирландия
е, че П.Г. напуснал работа на 01.09.2017 г., като полагал труд през 22 работни
седмици и сумата, която следва да получи възлиза общо на 6522,11 лири
стерлинги, а данъка, който следва да плати – на 330,40 лири стерлинги. В идентична
справка, изд. на 06.09.2016 г. е отразено, че сумата за получаване при
напускане на 04.09.2016 г. е 9363,49 лири стерлинги, а данъка – 941,00 лири
стерлинги. Съдът констатира от служебна бележка изх. № 6—03-14-1876/12.01.2018
г., изд. от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Шумен, че ответникът бил регистриран
като безработен в периодите 13.09.2016 г. – 12.01.2017 г. и 13.01.2017 г. –
22.06.2017 г. Видно от удостоверение изх. № **********-1/15.02.2018 г., изд. от
ТП на НОИ гр. Шумен е, че през периода от м. януари 2014 г. до м. февруари 2018
г. на същия са изплатени следните суми, представляващи парични обезщетения при
безработица: м. май 2017 г. – 7229,46 лв.; м. юни 2017 г. – 1475,40 лв. и през
м. юли 2017 г. – 1180,32 лв., или общо 9885,18 лв. От представения договор за
наем от 26.09.2017 г., сключен от П.Г. се установява, че последният ползва
временно и възмездно апартамент, находящ се в гр. София, като срока на договора
е до 27.09.2018 г., а наемателят плаща месечна наемна цена в размер на 570,00
лева.
От показанията на разпитаните като
свидетели И.Д и М.Д. се установява, че ищцата живее в жилище под наем в гр.
Абърдийн, за което плащала около 350-400 паунда. Същата
страдала от заболяване, налагащо специална диета с биопродукти. Свид. Д. сочи,
че понастоящем Г. провежда стаж, като част от обучението си, като полага труд
на осемчасов работен ден и получава възнаграждение за това. Същата свидетелка
описва, че жилището, в което живее ищцата в гр. Абърдийн се ползва от още едно
момиче. До раздялата на родителите на Г., ответникът я подпомагал в издръжката
ѝ, като през последните три години работил за периоди от по шест месеца в
Кралство Великобритания. Освен това, в родината си същият се занимавал с
поставяне и ремонт на климатици.
Като свидетели по делото са разпитани и П. П.,
и С. В., които заявяват, че ищцата е студентка от 2013 г., като в продължение
на три години ответникът работил във ферма в Англия, за да осигурява средства
за издръжката ѝ. От около година и половина, обаче, Г. отказвала да
подържа каквато и да е връзка с баща си. Понастоящем П. Г. се установил в гр.
София, като заедно с жената, с която съжителства на съпружески начала и двете
ѝ деца, обитавали апартамент под наем. Ответникът не полагал труд.
Предвид така
установеното от фактическа страна, съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 144 от СК се явява НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Съгласно цитираната разпоредба,
родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните
не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си,
когато учат редовно във висши учебни заведения за предвидения срок на обучение
до навършване на 25-годишна възраст. Доказа се по делото, че ищцата е дете на
ответника, както и че понастоящем е навършила пълнолетие, ненадвишаващо
25-годишна възраст. Установи се също така, че Г. учи във висше учебно заведение
при редовна форма на обучение в гр. Абърдийн, Кралство Великобритания и Северна
Ирландия.
В случая не се ангажираха доказателства
относно невъзможността на М.Г. да се издържа от доходите си и от използване на
имуществото си. Установените
заболявания – хроничен гастрит и колит, и алергия, не се отразяват на
работоспособността на същата. Освен това, свид. М. Д. сочи, че през тази учебна
година ищцата полага труд, като част от програмата за обучение, за който
получава възнаграждение. Липсват, обаче, доказателства относно размера на това
възнаграждение, но следва да се отбележи, че през 2017 г. минималната работна заплата
в Кралство Великобритания и Северна Ирландия е възлизала на 1397,00 евро.
Според чл. 144 от СК, издръжка на
навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено
затруднение за родителите. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот
на родителя. По делото се установи, че през 2017 г. П.Г. не е полагал труд в
страната, а е извършвал сезонна работа в Кралство Великобритания, за което е
получил общо 13166,86 лв. /6191,71 британски лири по курс към 01.09.2017 г.
2,12653 лири за лев/. Освен това, при регистрацията си като безработен на
територията на Република България, ответникът получил и сума в размер на
9885,18 лв., но същото се изплаща за три години, тоест за 2017 г. е получил
3295,06 лв. Съобразно горното, доказва се, че през 2017 г. Г. получил общо
сумата от 16461,92 лв. или 1371,83 лв. на месец. Установи се, че същият плаща
месечен наем за ползване на жилище в гр. София в размер на 570,00 лв. Според
данните на Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ и
статистическите изследвания за четвърто тримесечие на 2017 г., за нормален
живот на един човек в страната са необходими 581,31 лв. Или, сумата, която
остава след приспадане на разходите за собствената издръжка на ответника и
плащания от него наем, остава надвишение в размер на 220,52 лв. Следва, обаче,
да се отбележи, че чрез гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свид.
В.,
понастоящем Г. живее на съпружески начала с жена и с двете ѝ малолетни
деца. Тоест, домакинството на ответника е четиричленно, като според същите
статистически изследвания, необходимата месечна издръжка за нормален живот на
четиричленно домакинство в гр. София се равнява на 3003,32 лв. Освен това,
реализираните доходи през 2017 г. от Г. са получени основно като възнаграждение
за сезонната му работа в чужбина, като същите нямат траен характер и не следва
да се счита за несъмнено, че ще бъдат реализирани и през тази година.
Доказа се, а и не се спори между
страните, че ответникът притежава 1/6 идеална част от недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. Шумен. Съсобственик на Г. е неговият
баща, който понастоящем ползва жилището. Тоест, липсва възможност за
реализиране на доходи от този имот.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че плащането на издръжка на пълнолетното му, продължаващо обучението си
дете ще създава особени затруднения за ответника.
Ето защо, претенцията на ищеца, следва
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Относно
претенцията с правно основание чл. 149 от СК:
Предвид
обстоятелството, че настоящото производство е за определяне на първоначална
издръжка, разглеждането ѝ е допустимо. Претендира се плащане на издръжка
за минало време, считано от 21.11.2016 година. Претенцията се основава на
същите факти, имащи правно значение по иска с правно основание чл. 144 от СК.
Освен това, чрез показанията на свидетелите П. П. и С. В. се установи, че отпреди около година-година и
половина ищцата отказва всякакви контакти с ответника – лични, по телефона,
чрез имейли и т.н. тоест, през процесния период, дори и да е имал намерение да
подпомага дъщеря си в издръжката ѝ, Г. е бил лишен от тази възможност.
Така както е предявен, без отделни твърдения за периода, за който се отнася и
без различни доказателства, искът с правно основание чл. 149 от СК за
присъждане на издръжка за минало време се явява изцяло неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По
искането на ищцата с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждане на
по-нисък размер, поради прекомерност, на разноските, представляващи заплатеното
от ответника възнаграждение за адвокат:
Съгласно чл.
78, ал. 5 от ГПК, съдът може, по искане на насрещната страна, да
присъди по-нисък размер на разноските, в частта им, представляваща заплатено
възнаграждение за адвокат, ако то се явява прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. В процесния случай, в съответствие с чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на
възнаграждението възлиза на 300,00 лв. Според нормата на чл. 2, ал. 5 от
Наредбата, за процесуално представителство по граждански дела, възнагражденията
се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно. Тоест, в случая, минималния размер на възнаграждениета за
представителство по два обективно съединени иска възлиза на 600,00 лв.
Уговореният и платен от ответника на пълномощника му адвокат възнаграждение се
равнява на 800,00 лева. Съдът, след
преценка на правната и фактическа сложност на настоящия спор, намира, че
заплатеното от ответника възнаграждение за един адвокат за представителство и
защита в първоинстанционното производство, от образуването му, до приключване
на устните състезания, вкл. за изготвяне на отговор на исковата молба и участие
в две съдебни заседания, не е прекомерно съобразно сложността на делото и не
следва да се присъжда в по-нисък размер. Касае се за процесуално
представителство по два иска за издръжка на пълнолетно лице, участие в събиране
на множество доказателства и в съдебни заседания, за което е уговорен общ размер
на възнаграждение, надвишаващ с 200,00 лв. законния минимален размер. Тази
степен на надвишаване, според съда, не следва да бъде оценявана като нарушаваща
законовите изисквания за справедливост и обоснованост, въведени с нормата на
чл. 36, ал. 2 от ЗА, още по-малко – като обуславяща прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Изложените съображения обуславят извода за
неоснователност на искането по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ищцата. Ето защо, при
решаването на въпросите за възлагане на разноските по делото, същите,
представляващи платено от ответника възнаграждение за един адвокат, следва да
бъдат съобразявани в пълния им уговорен и заплатен размер от 800,00 лева.
По
разпределението на разноските по делото:
Списък на разноските се представя своевременно и от двете
страни.
Съобразно изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски
в размер на 800,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
М.П.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Е.С. от ВАК, гр. Варна,
бул. „Х.Б.“ № 10, ет. 4, офис 7, срещу П.Н.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен
адресат – адв. А.Ш. от ШАК, гр. Шумен, ул. „Д.В.” № 17, офис 5, иск с правно основание чл. 144 от СК за
плащане на месечна издръжка на навършило пълнолетие дете от родител в размер на
500,00 лв. (петстотин лева), считано от 21.11.2017 г. до продължаване на
обучението във висше учебно заведение до навършване на 25-годишна възраст от
ищцата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.Г. с
ЕГН ********** срещу П.Н.Г. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 149 от
СК за плащане на издръжка на навършило пълнолетие дете от родител в размер на 500,00
лева месечно за периода 21.11.2016 г. – 20.11.2017 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.П.Г.
да заплати на П.Н.Г. направените разноски по делото в размер на 800,00 лева.
Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 15.03.2018 г., на основание чл. 315, ал. 2
от ГПК.
Районен съдия: