Р Е Ш Е Н И Е

377/24.4.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и седми март две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: Е.П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3521 по описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Община Шумен с БУЛСТАТ 000931721 с адрес гр.***, представлявана от Л.Д.Х., съдебен адрес ***, чрез адв. В.В.от ШАК срещу „Ели стор“ ЕООД с ЕИК 200898547 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Е.Р.И., както и срещу В.П.Я. с ЕГН **********, В.В.П. с ЕГН ********** и А.В.П. с ЕГН ********** ***. С исковата молба се моли за постановяване на решение за признаване за установено в отношенията между страните, че „Ели стор“ ЕООД не е собственик на сграда с идентификатор 83510.662.203.1 със застроена площ от 43 кв.м., построена в имот с идентификатор 83510.662.203 в гр. Шумен.

В исковата молба се посочва, че по повод представена в Община Шумен молба Вх.№ 94-С-123/08.02.2008г., изхождаща от К.Д.А.и С.А.Я., за признаване собствеността върху сграда с идентификатор 83510.662.203.1, построен в имот 83510.662.203 била извършена проверка и било установено, че за сградата бил съставен Акт за общинска собственост № 2849/05.06.2008г., а за имота от 136 кв.м., върху който бил разположена сградата съществувал Акт за общинска собственост № 1076 от 23.10.2002г.

В последствие, въпреки това, бил съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и по наследство № 108, том VII, рег. № 15646, дело № 1151 от 2008г. на Нотариус С.С., с което С.А.Я. била призната за собственик на сграда с идентификатор 83510.662.203.1 с площ от 43 кв.м. построена в имот с идентификатор 83510.662.203 по кадастралната карта на Шумен.

В исковата молба се сочи, че тъй като имотът е общинска собственост, той не може да бъде придобит по давност по аргумент от § 1 от ЗДЗС, от който следва, че давността спира да тече до 31.12.2017г.

В последствие С.А.Я. продава имота на ответника „Ели стор“ ЕООД, като сделката е оформена с Нотариален акт № 175, том I, рег. № 2378, дело № 128 от 2010г. на нотариус С.С..

На 27.08.2013г. С.Я.е починала и е оставила за наследници останалите три ответници, а именно В.Я., В.П. и А.П..

В заключение се твърди, че със снабдяването на цитираните нотариални актове се смущава правото на собственост на Община Шумен върху процесния имот, което пораждало правния интерес на ищеца да води настоящото производство. Моли се за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, като се отмени съставения констативен нотариален акт на основание чл.537, ал.2 от ГПК, като се претендира и присъждане на разноските, направени в производството.

В срока за писмен отговор ответниците В.Я., В.П. и А.П. депозират писмен отговор по делото, в който посочват, че сградата никога не е била общинска собственост, тъй като не се използва за енергопроизводство и не представлява техническа инфраструктура от 1985г.. Твърдят, че от 1990 г. имота се ползвал за бръснарски салон, като 1992 г. бащата на С.Я.- А. А. ползвал сградата, а след това и дъщеря му С.Я.и владението им е било необезпокоявано и непрекъсвано от никого. Молят иска да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника „Ели стор“ ЕООД. В срок е постъпил писмен отговор, в който се сочи, че искът е допустим, но по съществото си неоснователен. Оспорва се твърдението, че процесната сграда е общинска собственост. По подадената от К. А.и С.Я.молба за признаване на собствеността на сградата е последвал отказ за издаване на удостоверение от Кмета на Общината. Този отказ бил обжалван в развило се административно производство пред ШАС приключило с постановяване на съдебно решение по адм.д. № 117/2008г. на ШАС с отмяната на отказа. В периода след образуване на делото, а именно 05.06.2008г. бил съставен Акт за общинска собственост на сградата № 2849/05.06.2008г., който не е произвел действие. Твърди се, че сградата не е била общинска собственост, тъй като в АЧОС е отбелязано, че предназначението на сградата било за енергопроизводство. От 1985г. обаче сградата не се ползва с такова предназначение, е за бръснаро-фризьорски услуги. От 1992г. сградата е владяна от А. В. А., а в последствие и от неговата дъщеря след неговата смърт, настъпила на 10.06.2003г. Владението на наследодателя на Я. се присъединило към нейното и е изтекло към датата на приемане на § 1 от ЗД на ЗС – 31.05.2006г., от която дата се прекъсва теченето на давностния срок за имоти общинска публична собственост. Сочи се, че Общината е приела подадена от ответното дружество декларация, с която имота е деклариран, както и плащането на данъците за него в последствие. Така също Общината през 2011г. е признала ответника за собственик на сградата, във връзка с ремонт на плосък покрив в подмяна на хидроизолацията, за което е издадено удостоверение. Излагат се и се развиват още няколко правни довода във връзка с неоснователността на иска. В заключение се моли да бъде отхвърлен иска, както и да се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. В.В.от ШАК, която поддържа исковата молба. В представените по делото писмени бележки се излагат подробно аргументи за основателността на иска.

В съдебно заседание ответниците В.Я., В.П. и А.П., редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител, като не депозират и становище по хода на делото.

В съдебно заседание за „Ели стор“ ООД се явява адв. Б.Б. от ШАК, който оспорва иска и поддържа писмения отговор на развитите в него доводи. В представената писмена защита се доразвиват подробно съображенията изложени в отговора.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Акт за общинска собственост № 1076 от 23.10.2002г. Община Шумен на основание § 42 от ЗИДЗОбС и чл.59 от ЗОбС е собственик на имот, находящ се в гр.***, кв. 123а, парцел (УПИ) II, пл. № 715 с площ 136 кв.м., с предназначение – за техническа инфраструктура.

На 08.02.2008г. от лицата К.Д.А.и С.А.Я. била подадена молба – декларация до Община Шумен с искане за съставяне на удостоверение относно наличие или липса на съставен АОС по отношение на сграда с идентификатор 83510.662.203.1, построена в имот 83510.662.203 в гр. Шумен, с оглед последстващо снабдяване с документ за собственост върху имота от Я.. В отговор Кмета на Община Шумен постановил отказ да впише представената молба-декларация, тъй като се установявало,че сградата била собственост на Енергоснабдяване, а за земята бил съставен акт за частна собственост. Видно от приложеното адм. д. № 117/2008г. по описа на Административен съд - Шумен с Решение № 62/12.06.2008г. отказа бил отменен и преписката върната за произнасяне от Кмета на Община Шумен. В мотивите на решението на съда се сочи, че съществуването или не на акт за общинска собственост върху имота било от значение за признаване на правото на собственост в производството развиващо се пред нотариус по реда на чл.587 от ГПК, като този въпрос обаче бил от компетенцията на нотариуса, а не на Кмета на Общината.

В последствие в хода на административното дело бил съставен Акт за частна общинска собственост № 2849 от 05.06.2008г. за построената върху имота сграда, а именно „сграда“ с предназначение за електропроизводство, масивна, със застроена площ 43 кв.м. с идентификатор 83510.662.203.1, въведена в експлоатация през 1964г. и разположена в имот с идентификатор 83510.662.203, съответстващ на УПИ II – за техническа инфраструктура в кв. 123 по плана на гр.Шумен. Правното основание на съставяне на акта било чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОС във връзка с § 7, ал.1, т.7 от ЗМСМА.

От представения по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 108, том VII, рег. № 15646, дело № 1151/2008г. на нотариус С.С. с рег. № 024 на Нотариалната камара е видно, че С.А.Я. била призната за собственик по давностно владение и наследство на сграда с идентификатор 83510.662.203.1, находяща се в гр.*** и построена в имот с идентификатор 83510.662.203.

С Нотариален акт № 175, том I, рег. № 2378, дело № 128 от 09.03.2010г. на нотариус С.С., Я. продала на „Ели стор“ ЕООД процесния имот.

Видно от удостоверение № 3542 от 27.10.2017г. на Община Шумен С.Я.починала на 27.08.2013г. и оставила за свои законни наследници В.П. – съпруг, В.П. – дъщеря и А.П. – син.

По делото е представена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ (стр.43 от делото), подадена от С.Я.до Община Шумен по отношение на процесния имот, както и Декларация по чл.17 от ЗМДТ (стр.47) подадена от дружеството-купувач „Ели стор“ ЕООД до Община Шумен.

Представено е и писмо от „Електроразпределение Север“ АД, в което се сочи, че за имот с идентификатор 83510.622.203 не е наличен запис за собственост в инвентарната книга на „Електроразпределение Север“ АД.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. В.Т.М., свид. Д.Р.Г.и свид. К.А.М.. В показанията си свидетелите сочат, че сградата в миналото е била трафопост, но след това се ползвала като бръснарница и после за склад на хранителното магазинче, което било в близост до него. Ползвала се първо от бащата на С.Я., после след неговата смърт дъщеря му продължила да го ползва като склад към стопанисвания от тях хранителен магазин. Бащата на С.го се ползвал като склад в периода след 1990-1991г. Сочат, че сградата била празна, неизползвана, обрасла с трева и приличаща на изоставена. През годините свидетелите не виждали друг освен С.и баща й да отключват и влизат в сградата. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като

вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с доказателствата по делото.

По делото са изслушани и обясненията на представляващия „Ели стор“ ЕООД, на основание чл.176 от ГПК, като страната разяснява, че ползва сградата от както е закупена, като предназначението не е променяно и не разполага с документи в тази връзка.

При така установената фактическа обстановка, съдът, приема от правна страна следното:

По отношение допустимостта на предявения иск по чл.124 от ГПК: Установителния иск по чл.124 от ГПК цели да разреши със сила на присъдено нещо възникнал между две или повече лица спор за собственост. Целта на производството е да се установи действителното правно отношение между страните. Съдът намира, че в конкретния случай е налице извънсъдебно оспорване на правата на ищеца, предвид, че С.Я.се е снабдила с констативен нотариален акт, с който е призната за собственик на процесния имот по давностно владение и наследство, като в последствие го е прехвърлила на ответника „Ели стор“ ЕООД, поради което и предявения отрицателен установителен иск е допустим.

По отношение основателността на предявения иск по чл.124 от ГПК: При отрицателния установителен иск за собственост, предмет на доказване е правото на собственост на ответника върху имота. В тежест на ответника е да докаже това свое право. Доказателствените средства за това зависят от твърдяното от ответника основание за придобиване на собствеността върху имота. Ищецът от своя страна може да обори това негово твърдение като докаже насрещни свои права.

Основния аргумент на ответника „Ели стор“ ЕООД развит в производството е, че давностния срок в периода от 1992г. до въвеждане на мораториума с § 1 от ЗД на ЗС, (с който давностния срок за недвижими имоти общинска публична собственост е спрял да тече към 31.05.2006г.) е изтекъл. В този повече от 10 годишен период А. В. А., а след смъртта му неговата дъщеря С.А.Я. са владяли без прекъсване и необезпокоявано процесната сграда. Сочи се, че съдебна практика, според която в рамките на периода 01.06.1996г. до 31.05.2006г. може да се придобива имот частна общинска собственост и по отношение на нея не намира приложение чл.86 от ЗС, а именно Решение № 558 от 07.01.2011г. по г.д. № 269/2010г. II г.о.

Настоящия съдебен състав намира, че С.А.Я., като праводател на „Ели стор“ ЕООД не е придобила процесния имот чрез давностно владение. По делото не се установи, процесния имот да е бил лична собственост, съгласно чл.2 от ЗС (в редакцията му към 1990г.), за да може да бъде обект на придобивна давност. Налице са доказателства процесната сграда да е трафопост, с непроменено към момента предназначение. Поради това следва да бъдат разгледани законовите разпоредби по отношение на придобиване на държавна собственост чрез давностно владение в тяхната последователност в периода, през който се претендира текло давностно владение, а именно от 1992г. до 31.05.2006г., от която дата действа мораториума установен с § 1 от ЗР на ЗД на ЗС, с който е постановено спиране на давността за определен период от време, удължен в последствие до 31.12.2022г. Така в чл.86 от Закона за собствеността (в редакцията му от изменението с ДВ, бр.31 от 1990г.) се е предвиждало, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Разграничението на собствеността на държавна и общинска, публична и частна е направено с изменение на чл.86 от ЗС с последваща редакция, приета с ДВ, бр.33 от 1996г. в сила от 01.06.1996г. е в смисъл, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Или след 1996 г. редакцията на чл. 86 ЗС е позволявала придобиване по давност на държавна или общинска частна собственост. С § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, обн. ДВ, бр. 46 от 2006г., в сила от 01.06.2006г. се спира за срок от 7 месеца, считано от 31 май 2006г., давността за придобиване на частни държавни и общински имоти. Разпоредбата претърпява множество редакции, като сега действащата редакция (изм. ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017г.) е, че давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022г. Следователно в конкретния случай от 01.06.1996г. до 01.06.2006г. не са изтекли пълни 10 години, необходими по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване право на собственост на основание прекъснато владение. В този смисъл са 127 от 25.11.2014г. по гр.д. № 3190/2014г., II г.о., Решение № 416 от 09.08.2010г. на ВКС по гр.д. № 953/2009г., I г.о. , Решение № 119 от 28.05.2013г. на ВКС по гр.д. № 839/2012г., I г.о. , Определение № 19 от 20.01.2009г. на ВКС по гр.д. № 3942/2008г. IV г.о., Определение № 119 от 28.02.2017. по гр.д. № 4043/2016г., I г.о. и други.

По отношение на изтичане на срока на 01.06.2006г., а не на 31.05.2006г. (откакто е в сила мораториума) са изложени съображения в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 14.02.2018г. на ОСГК. Приема се, че когато срокът се брои по месеци, а следователно и по години, той изтича на съответното число и месец от последната година, съответстващ на деня, когато владението е започнало. Оттук се прави извода, че давностния срок започнал да тече 01.06.1996г. изтича на 01.06.2006г., а не на 31.05.2006г., откогато е в сила мораториумът, с който е постановено спиране на давността за определен период от време. Или след 31.05.2006г. давността е спряна и не е текла и към момента на устните състезания по делото, когато е действала нормата на § 1 от ЗДЗС - изм. и доп. - ДВ, бр. бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., когато давността е спряна до 31 декември 2022г. Поради изложеното намира, че В.П.Я., В.В.П. и А.В.П., в качеството им на законни наследници на С.Я.не биха могли да се легитимират за собственици по давностно владение и наследство на процесния имот, от което следва, че приобретателя по последващата сделка също не придобива собственост върху имота.

Предвид липсата една от предпоставките, а именно липса на изискуемия 10 годишен давностен срок, то настоящия състав счита, че не е необходимо да обсъжда елементите на владение, което обуславя придобиване право на собственост, както и останалите въведени от страните доводи и възражения.

Като следствие уважаването на иска на Община Шумен следва да се уважи и искането на основание чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 108, том VII, рег. № 15646, дело № 1151 от 25.09.2008г. на Нотариус С.С., който С.А.Я. е призната за собственик на процесния имот.

По отношение на заявеното оспорване от страна на „Ели стор“ ЕООД по чл.193 от ГПК, допуснато от съда с определение от 13.02.2018г. по отношение на верността на АЧОС № 2849 от 05.08.2008г., съдът намира, че не следва да бъде разглеждано в настоящото производство, доколкото с оглед на естеството на предявения отрицателен установителен иск е ирелевантно към спора дали ищеца е собственик на имота. Поради това и откритото на основание чл.193 от ГПК следва да бъде оставено без разглеждане.

Предвид изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер общо на 1183.91 лв., от които 167.46 лв. за заплатена държавна такса, 16.45 лв. за вписване на исковата молба и 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списък и представено адвокатско пълномощно.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ОБЩИНА ШУМЕН“ с БУЛСТАТ 000931721, с адрес гр.***, представлявана от Л.Д.Х., със съдебен адрес ***, чрез адв. В.В.от ШАК, че ответника „ЕЛИ СТОР“ ЕООД с ЕИК 200898547, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Е. Р. И. НЕ Е СОБСТВЕНИК на имот, представляващ сграда с идентификатор 83510.662.203.1 със застроена площ от 43 кв.м., построена в имот с идентификатор 83510.662.203, находящ се в гр.***, при граници за поземления имот 83510.662.277 и 83510.662.202.

ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство с № 108, том VII, рег. № 15646, дело № 1151 от 25.09.2008г. на Нотариус С.С. с рег. № 024 на НК на РБ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ откритото по искане от „Ели стор“ ЕООД с ЕИК 200898547 на основание чл. 193 ГПК производство по оспорване верността на официален документ – Акт за общинска собственост № 2849 от 05.06.2008г. на Община Шумен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците „Ели стор“ ЕООД с ЕИК 200898547, В.П.Я. с ЕГН **********, В.В.П. с ЕГН ********** и А.В.П. с ЕГН ********** *** с БУЛСТАТ 000931721 направените в производството разноски в общ размер на 1183.91 лв. (хиляда сто осемдесет и три лева и деветдесет и една стотинки), съгласно представен списък и пълномощно.

Решението е постановено при участие на задължителните необходими другари на страната на ответника „Ели стор“ ЕООД - В.П.Я. с ЕГН **********, В.В.П. с ЕГН ********** и А.В.П. с ЕГН **********.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: