Р Е Ш Е Н И Е

373/23.4.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание, на осемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 3525 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

В молбата си до съда ищецът- Р.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, излага, че с ответника В.А. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, на 15.09.2016 г. са сключили граждански брак, първи по ред и за двамата, като от брака си нямат родени деца. Ищецът твърди, че съпругата му не е работила, като се грижела за домакинството. През пролетта на 2017 г. отношенията между съпрузите се били променили. Ответницата не проявявала интерес към ежедневните дейности, държала се хладно към ищеца и не искала да разговаря с него. През месец септември 2017 г., съвсем неочаквано, ответницата напуснала семейното жилище, за което е взела самостоятелно решение. От нейни близки ищецът разбрал, че се е установила в Германия. От посочения момент съпрузите били разделени, не поддържали отношения по между си, като дори не са разговаряли по телефона. Поради изложеното ищецът счита, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен. Поради изложеното моли да бъде прекратен сключения между страните граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината, като му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в ***.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, действащ чрез назначения му от съда особен представител адв. Г.Г. от ШАК, представя писмен отговор, в който заявява, че счита брачният иск за допустим. В хода на устните състезания изразява становище за основателност на претенциите.

След като се запозна с изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност съдът, от фактическа и правна страна, възприе следното: Видно от 1 бр. удостоверение, издадено въз основа на акт за граждански брак № 0451/15.09.2016 г., издаден от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, се установи, че страните са законни съпрузи от 15.09.2016 г. Не се спори между страните, че същите, към момента на депозиране на исковата молба, са разделени и не живеят заедно, като съпругата пребивава в чужбина. Посоченото обстоятелство се установява и от събраните гласни доказателства. От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че страните от края на 2017 г. не живеят заедно, като не поддържат отношения по между си. От същите показания става ясно, че още докато са живеели заедно съпрузите са имали конфликти и неразбирателство по между си.

Позовавайки се на изложеното относно настъпилата фактическа раздяла между съпрузите и категоричното нежелание на съпруга да възобнови съжителството си с ответницата, съдът намира, че бракът между страните е изпразнен от взаимна обич, доверие, уважение, емоционална, духовна и физическа близост, единство на целите и интересите и съществува повече в тяхна вреда, отколкото полза, без реални перспективи за заздравяването му. Ето защо, приема, че е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен. Доколкото няма направеното изрично искане за произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, счита, че на основание чл.49, ал. 3 от СК, не дължи произнасяне относно вината за разпадане на брачната връзка между страните.

Относно фамилното име на съпругата, доколкото няма направено от нейна страна изрично искане за възстановяване на носеното преди сключване на брака фамилно име, заключава, че след прекратяване на брака същата ще запази фамилията, придобита със сключване на брака- Р..

По отношение ползването на семейното жилище, се установи, че същото се намира в *** и е напуснато от ответника. Претенция за ползване има заявена единствено от ищеца, поради което заключава, че ползването на жилището следва да се предостави на Р.Р.Р., ЕГН **********.

На основание чл.329, ал.1 от ГПК, изр. второ, деловодните разноски остават в тежест на страните така, както са извършени.

По делото не са ангажирани доказателства относно получаваните от страните доходи, но с оглед на трудоспособната им възраст, съдът определя окончателна държавна такса по предявения брачен иск в размер на 50.00 лева, като приспада първоначално внесените от ищеца 25.00 лева. Остатъкът от сумата следва да се доплати от ответника.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА, сключения на 15.09.2016 г., с акт № 0451/15.09.2016 г. на длъжностното лице по гражданско състояние при Община Шумен, граждански брак между Р.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и В.А. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ЗАПАЗВА фамилното име на жената, придобито със сключване на брака- Р..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ***, на Р.Р.Р., ЕГН **********.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по делото в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

ОСЪЖДА В.А. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата от 25.00 лева /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за водене на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: