Р Е Ш Е Н И Е

142/21.2.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3530 описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.) сега чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявен от Гаранционен фонд, гр.София, ул.***, представляван от Б.И.М., със съдебен адрес:***, кантора ***, чрез адв. К.С.В. срещу А.Ж.С. с ЕГН ********** с адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ (отм.), сега чл. 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 574.23 лв. представляваща регресно вземане на ищеца за заплатено застрахователно обезщетение на собственик на увреден автомобил – Х.Р.А. от гр.Шумен, в следствие виновно причинено от ответника ПТП на 16.08.2013г. в гр.Шумен, при управление на лек автомобил без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.11.2017 г. до окончателното изплащане.

Ищеца основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Ищеца изплатил обезщетение за имуществени вреди в размер на 574.23 лв. по щета № ***. за увредено МПС - л.а.“Мерцедес ЦЛК 230“ с рег. № ***, собственост на Х.Р.А. от гр.Шумен, вследствие на ПТП настъпило на 16.08.2013г. в гр.Шумен. Виновен за ПТП бил ответника, който при управление на собствения си л.а. „Форд Мондео“ рег. № *** по ул.“Тракия“ не спира на кръстовището с ул.“Родопи“ при наличие на пътен знак Б – 2 „Спри!“ и не пропуска движещия се по пътя с предимство автомобил и го удря странично. Автомобилът на ответника нямал задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид, че до момента и след покана за това задължението не било изпълнено, то за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на иска. В заключение се претендира ответникът да бъде осъден да заплати процесната сума на обезщетението, ведно със законната лихва. Моли за присъждане и на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въпреки предоставената му възможност в рамките на срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск, по обстоятелствата, на които се основава той, възраженията си срещу иска, както и не е посочил доказателства и конкретни факти, които ще доказва, както и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозира се становище, с което се моли уважаването на иска и постановяване на неприсъствено решение. Претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като не се депозира и молба с искане за отлагане на делото, поради наличие на уважителни причини или за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Призоваване на лицето е извършено по реда на чл.41, ал.2 от ГПК, със прилагане на съобщението към делото като връчено, предвид, че веднъж на ответника е било връчено съобщение лично. Налице са данни, видно от разписката на призовката, че лицето е в чужбина по данни на служител от кметството, като е следвало да уведоми съда за новия си адрес.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките за приложението на чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне за тези в настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноските в производство в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА А.Ж.С. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес гр.София, ул***, представлявано от Б.И.М., в качеството му на Изпълнителен директор със съдебен адрес ***, кантора ***, чрез адв. К.В. от АК – Търговище по банкова сметка *** ***, находяща се в „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 574.23 лв. (петстотин седемдесет и четири лева и двадесет и три стотинки), представляваща изплатеното от ищеца обезщетение по щета № ***., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.11.2017г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А.Ж.С. с с ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд по банкова сметка *** ***, находяща се в „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 50 лв. (петдесет лева), представляваща заплатена държавна такса за образуване на делото.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: