Р Е Ш Е Н И Е
103/12.2.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На втори
февруари две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: Е.П.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3531
по описа на
ШРС за 2017 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е било образувано на
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Депозирана е искова молба от И.И.И.
с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, пл.“Освобождение“ № 12,
ет.3, чрез адв. Г.Б. от ШАК срещу Н.П.И. с ЕГН ********** ***. В молбата се
излага, че бракът между страните е непоправимо и дълбоко разстроен, като се
моли да бъде прекратен без произнасяне по вината. От брака страните имали родени
две деца – дъщери П. и И., към момента
навършили пълнолетие. Излага се, че семейното жилище е напуснато от двамата. Претендират
се разноските в производството.
В срока на писмен отговор не е
постъпил такъв от страна на ответницата.
Ищеца се явява в съдебно заседание лично, заедно с
упълномощения от него адв.Г.Б. от ШАК. Предлага се да бъде одобрено формулирано
в съдебното заседание споразумение, с което страните се съгласяват брака между
тях да бъде прекратен и да бъде запазено брачното име на жената. Прави се и
искане за промяна реда на разглеждане на делото.
Ответницата се явява лично в съдебно
заседание, като изразява съгласието си с предложеното споразумение, като моли
брака да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните.
Съдът е
допуснал в съдебно заседание изменение на иска от чл.49 от СК, в такъв по чл.50
и сл. от СК, а именно развод по взаимно съгласие.
ШРС след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Молителите И.И. и Н.И. били законни съпрузи, като
гражданският брак между тях бил сключен за втори път на 02.08.2002г. в гр.Шумен,
за което бил издаден Акт за граждански брак № ***/02.08.2002г. От първия си
сключен граждански брак имали родени две общи деца – дъщери П. и И.,
понастоящем навършили пълнолетие. Последното им семейно жилище било квартира
под наем в гр.Шумен, към момента напусната и от двамата. В съдебно заседание заявяват,
че са постигнали непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си, поради
формалното му съществуване и уреждат отношенията си във връзка със семейното
жилище и фамилното име на жената.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото доказателства, като съдът приема от правна страна
следното:
От материалите по делото и от изявленията на страните
направени в съдебно заседание, се
установява по безспорен начин, че двамата са постигнали сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие да прекратят брака си с развод. В този смисъл съдът намира, че
постигнатото между тях споразумение в хода на съдебното заседание по делото,
уреждащо последиците от прекратяване на брака, е пълно, не противоречи на закона и добрите
нрави и следва да бъде утвърдено от съда.
Поради изложеното, съдът намира, че следва да допусне
прекратяване на брака между страните с развод по взаимно съгласие и да утвърди постигнатото
от тях в съдебното заседание по делото споразумение.
На основание разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК съдът с
решението си следва да определи окончателен размер на дължимата държавна такса.
В случая съдът намира, че следва да определи окончателен размер на таксата 40
лв. При завеждането му е внесена държавна такса в размер на 25 лв., като
остатъка следва да се разпредели поравно между молителите.
Водим от горното, на основание чл.330, ал.3 от ГПК, във
вр. с чл.51, ал.1 и ал.2 от СК, във връзка с чл.50 от СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданският брак между Н.П.И. с ЕГН ********** и И.И.И. с ЕГН ********** ***, сключен с Акт
за граждански брак № ***/02.08.2002г. пред длъжностно лице по гражданското
състояние в Община - Шумен ПО ВЗАИМНО
СЪГЛАСИЕ НА СЪПРУЗИТЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между молителите споразумение в следния смисъл:
І. След
прекратяване на брака молителката запазва брачното си фамилно име И..
II. Страните декларират, че разноските по делото се поемат
от всеки от молителите така, както са направени и както се дължат, съобразно
решението.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 лв.
(четиридесет лева).
ОСЪЖДА Н.П.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на държавната власт по сметка на ШРС
сумата от 7.50 лв. (седем лева и
петдесет стотинки), представляваща държавна такса при постановяване на
съдебното решение, както и 5 лв. (пет лева) държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.И.И. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на
държавната власт по сметка на ШРС сумата от 7.50 лв. (седем лева и петдесет стотинки), представляваща държавна
такса при постановяване на съдебното решение, както и 5 лв. (пет лева) държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: