Р Е Ш Е Н И Е

553/6.6.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на четвърти юни 2018 година

в открито заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар : А. П.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3564/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „***, срещу М.И.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 353,74 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 353,74 лева, представляваща 200 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит, 11,77 лева договорна лихва, за периода 19.08.2015г. – 18.10.2015г., 40,87 лева лихва за забава, за периода 20.08.2015г. – 28.09.2017г., 56,10 лева неустойка, за периода 19.08.2015г. – 18.10.2015г., 45 лева такса разходи за събиране. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ГД № 2935/2017г., ответника възразил. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, ищецът, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба, а ответникът не се явява и не изпраща представител.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

С договор от 17.07.2015г., цедент на ищеца, отпуснал заем на ответника, в размер на 200 лева. Уговорената сума следвало да се връща месечно, на конкретно посочена дата/19.08.2015г.; 18.09.2015г. и 18.10.2015г./, на 3 вноски, всяка от 70,59 лева. Ответникът не извършил каквито и да е плащания до датата на постъпване заявлението по ЧГД № 2935/2017г. в ШРС. Не изпълнил и поето задължение да представи на кредитора обезпечение, за което била предвидена неустойка от 56,10 лева. С рамков договор от 16.11.2010г. на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за заем. Той, със заявление от 29.09.2017г., по реда на чл. 410 ГПК, претендирал исковата сума. По пълномощно от името на първоначалния кредитор изпратил уведомление за цесията на ответника, което не било получено.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи – наличието на валидно правоотношение между цедента и ответника (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер; валидна неустоечна клауза и размер на обезщетението; съобщаване на цесията на длъжника от първоначалния кредитор.

Посочените, са налице, в настоящият случай – няма спор по валидността на прехвърлянето на вземането, нито, че то съществува, в първоначалния си вид. Сумата на претендираната неустойка и такса разходи са посочени в договора за паричен заем, главницата и търсената лихва съответстват на уговорените в него, и за периодите на начисляването им според ССЕ.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 524 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2935/2017г., по описа на ШРС, съразмерно уважената част от исковете, представляващи 250 лева държавна такса по предявените искове, 150 лева юрисконсултско възнаграждение за двете производства, 100 лева възнаграждение за вещо лице и 24 лева такса за призоваване, чрез ЧСИ.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на М.И.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, че в полза на “Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК : ***със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. *** срещу М.И.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, съществува вземане за сумата от 353,74 лева, по договор за паричен заем № 2349687 от 17.07.2015г., представляваща 200 лева главница – неплатени вноски по договор за паричен заем, 11,77 лева договорна лихва, за периода 19.08.2015г. – 18.10.2015г., 40,87 лева лихва за забава, за периода 20.08.2015г. – 28.09.2017г., 56,10 лева неустойка, за периода 19.08.2015г. – 18.10.2015г., 45 лева такса разходи за събиране и законната лихва върху главницата от 200 лева от 29.09.2017г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА М.И.Т., ЕГН : **********, с адрес ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК : ***със седалище и адрес на управление – гр. София, бул. ***, сумата от 524 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 2935/2017г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: