Р Е Ш Е Н И Е

245/21.3.2018г., град Шумен

Шуменският районен съд в публично заседание на двадесет и втори февруари , през две хиляди и осемнадесета година в състав :

Съдия : Зара Иванова

при секретаря : А.П. , като разгледа докладваното от районния съдия З.Иванова гр.д. № 3566 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 , ал.1 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от В.В.П. , ЕГН ********** , адрес ***, съдебен адрес:***, адв. кантора № *** срещу „ТЕСИ“ ООД , ЕИК ***седалище и адрес на управление: гp. Шумен, бул. „***, представлявано от Ж.А.К.и К.А.К., в която посочва , в периода от 01.09.2016 г. до 21.09.2017 г. работил за ответника, като „общ работник в промишлеността“ в отдел „Логистика - склад“ офис Шумен, , въз основа на сключен по между им трудов договор № 242/31.08.2016 г. за неопределено време. Трудовото правоотношение между ищеца и ответника било прекратено със Заповед №261/21.09.2017 г. Ищецът твърди, че на 18.11.2016 г. претърпял трудова злополука, призната на основание чл. 55. ал. 1 от КСО е Разпореждане № 75 от 24.11.2016 г. на Длъжностно лице от ТП на НОИ - гр. Шумен, издадено на основание чл. 60, ал. 1 от КСО. Излага, че по време на злополуката бил втора смяна в склад - Търговска дивизия към отдел „Логистика“, която започвала в 14.30 ч. и приключвала в 23.00 ч. същия ден, с регламентирана 30 мин. почивка от 18.30 до 19.00 ч. Около 22.00 ч. на 18.11.2016 г., ищецът товарил продукция с помощта на ел. количка, като за целта бил позициониран на платформата на ел. количката. Докато изчаквал електрокариста да свали палетите, без да иска натиснал бутона за заден ход на количката, загубил равновесие при потеглянето на количката и левият му крак е притиснат между платформата на количката и стоящ наблизо палет с кашони. Претърпял травматични увреждания и медицински манипулации , подробно описани в исковата молба .Ищецът твърди, че за оперативната интервенция в болничното заведение на 29.11.2017г., бил извършил разходи за консумативи и услуги, които не се поемали от НЗОК, за сума от 440.00 лв., като за допълнително извършена мед. услуга, ищецът е заплатил още 58.00 лв. Ответникът бил платил на ищеца общата сума от 600 лв. под формата на дарение след изписването му от болницата, с която сума ищецът с платил тези разходи - 498 лв. за операцията и със сумата от 102 лв. - част от лекарствата след операцията. Възстановителният период за ищеца протекъл болезнено и продължително. Ищецът твърди, че за медицинските услуги, във връзка с издаване на протоколи на ЛКК за необходимостта от продължаване на домашното му лечение заплатил общо 40 лева. На 21.05.2017 г., след продължилото близо шест месеца възстановяване от злополуката, ищецът се върнал на работа, но продължителното стоене прав и физическото натоварване на работното място се отразявали негативно на травмирания крайник и на общото му състояние. Появили се различни болезнени последици . Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата все още не е напълно възстановен и имал здравословни проблеми . По задължителна застраховка за риска "трудова злополука" към ЗАД „Алианц България“ , получил обезщетение от 600 лева. Ищецът твърди, че е претърпял и психическа травма уплаха, изразяваща се в страх за здравето и работоспособността му и силен стрес, представляващи неимуществени вреди, като претендира заплащане на обезщетение от страна на ответника в размер на 20 000лв. неимуществени вреди, но след като застрахователят е изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 600 лв., поради което исковата претенция за неимуществени вреди е в размер на 19400 лв., сумата от 2024,88 лв., представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху главницата oт 19 400.00 лв., считано от датата на злополуката - 18.11.2016 г. до дата на завеждане на исковата молба - 27.11.2017 г., като и присъждане на направените по делото разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК , ответникът заявява , че не оспорва , че ищецът е работил в ответното дружество по време на злополуката , описанието на злополуката , предприетото оперативно лечение , вида на причинените травматични увреждания , вида и стойността на направените разходи за лечението му , продължителността на възстановяването му , но твърди , че злополуката е настъпила единствено и само поради поведението на работника , квалифицирано като „груба небрежност „ по смисъла на ……………….. Поради горното претендира съдът да признае съпричиняване на вредоносния резултат , като счита , че казуалния принос на ищеца е 100 % . Предвид всичко посочено , моли обезщетението да бъде в символичен размер .

В открито съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба , прави допълнение в обстоятелствената част на иска , като твърди , че трудовата злополука е настъпила поради неизправност на електрокар.

Ответникът поддържа изцяло възраженията си .

 От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното: 
 По делото не е спорно ,  и се установява от представените писмени доказателства : Трудов договор №242/31.08.2016г. и Заповед №261/21.09.2017г.  , че ищецът е работел в ответното  дружество , където е изпълнява длъжността „общ работник , промишлеността “ . Също не е налице спор , че по време на действие на трудовия и договор , на 18.11.2016г. е  настъпил инцидент , при който за ищеца  са настъпили описаните в исковата молба телесни увреждания . С Разпореждане №75/24.11.2016г. на НОИ –РУ „Социално осигуряване“ гр.Шумен , злополуката е приета  за трудова по смисъла на чл.55 , ал.1 от КСО .

Основното възражение на ответника е , че ищецът със своето поведение е допринесъл за настъпване на злополуката . По делото не са спорни част от обстоятелствата свързани с начина и механизма на настъпване на трудовата злополука . Никоя от страните не спори , че в работно време , ищецът след като е изпълнявал други задачи , заедно с А. М. , разпитан като свидетел решили да помогнат на други работници във връзка разтоварване на стоки . Св. А.М. констатирал , че „терминалът „ му – устройство необходимо във връзка с работата му е „без батерия“ , поради което ищецът отишъл да вземе ново устройство . В момента на въвеждане на данни в устройството „ акаунт и парола“ , той се намирал на електрическа палетна количка (електрокар) . Изгубил равновесие и с лакът неволно е натиснал пулта за управление , който е задвижил електрокара на заден ход , при което кракът му бил затиснат между платформата на количката и палет с кашони . В описания механизъм , съобразно твърденията на страните се очертават няколко спорни ситуации – местоположението на краката на ищеца и изправността на електрокара . Според на ответника , позицията на ищеца върху ел.количката не била съобразена с указанията за безопасност , а именно единият му крак се намирал извън платформата , върху която следва да стои водачът . Съдът намира за недоказани тези твърдения , в писмената документация съставена по повод трудовата злополука такива данни не са налице . Св.Б.К. , разпитан по искане на ответника , в показанията си изказва единствено предположение , че ако и двата крака на ищеца са били на предпазната платформа , това би го предпазило при сблъсъка с палета , но няма непосредствени възприятия за ситуацията . Св.В.И. , разпитан по искане на ответника твърди , че е наблюдавал на видеозапис (който впоследствие е изтрит ) настъпването на злополуката и посочва , че е видял , че левият крак на ищеца е отпуснат до платформата на ел.количката . Съдът счита , че показанията на този свидетел не могат да послужат като доказателство относно обстоятелството , че позицията на левия крак на ищеца е била описаната от него . Свидетелят е дългогодишен служител при ищеца , от 23 години работи като „Управител на складово стопанство „ и според съда наложителен е извода , че ще прояви лоялност , респ. заинтересованост при възпроизвеждане на факти , които могат да са във вреда на работодателя му . Като краен резултат съдът намира , че не е доказано по категоричен начин , че положението на тялото и по-конкретно на левия крак на ищеца е способствал за настъпването на злополуката .

Следващият спорен момент , въведен от ищеца , касае изправността на електрокара , според неговите твърдения е била налице техническа повреда в пулта за управление . В резултат на това счита , че привеждането в ход на електрокара не е предизвикано от неговите действия . Съдът счита , че по делото не са събрани достатъчно доказателства , които да доведат до обоснован извод , че точно в момента за злополуката и точно този електрокар е имал сочената повреда . Действително , според показанията на св .А.М. и Р.Д. – и двамата работещи в ответното дружество и изпълняващи дейности с управление на ел.колички , случаите в които е имало технически неизправности в електрокарите не са били редки . Показанията им обаче са „по принцип“ и не се съдържат конкретни данни , от които да се направи категоричен извод , че в момента на злополуката е била налице такава неизправност , която да компрометира усилията на ищеца (положената грижа ) , електрокара да не бъде задвижен случайно .

Като обобщение съдът приема , че злополуката е настъпила по начина описан Разпореждане №75/24.11.2016г. на НОИ –РУ „Социално осигуряване“ гр.Шумен . При това положение , след като възприема за коректно описанието на злополуката , на което ответникът се позовава , а от друга страна не възприема за доказано възражението на ищеца за наличие на техническа неизправност в електрокара , като краен резултат счита , че поведението на пострадалия може да се квалифицира като „груба небрежност „ по смисъла на чл.201 , ал.2 от КТ . Според правната теория небрежността като понятие в гражданското право представлява поведение изразяващо се в неполагането на дължимата грижа или когато не е положена грижа , каквато и най-небрежният би положил в тази обстановка . С оглед посочената формулировка , необходимо е да се разискват всички детайли от злополуката , за да се установи каква е дължимата грижа или грижата която и най-небрежният следва да положи , съответно да се направят изводи за конкретния размер на казуалния принос. Съдът споделя изразеното от ищеца , че съгласно Трудовия договор и Длъжностната характеристика , трудовите задължения на ответника не включват управление на електрокар , но не възприема за доказано твърдението му , че неофициално са му вменени такива . В представените писмени доказателства , както и в показанията на свидетелите не се съдържат индиции в тази насока . Напротив , св.А.М. изрично посочва , че прекият им ръководител не им е поставял задачи , при изпълнението на които е станала злополуката , ето защо съдът приема , че ищецът по по собствена инициатива , самоволно се е качил на електрокара . В този момент , той е трябвало да положи грижата , която и най-небрежният в тази ситуация би положил .. В конкретния случай той е трябвало да се убеди , че е всички защитни механизми , включително и свързани с придвижването на електрокара са задействани .При условие , че съдът приема за недоказано твърдението , че придвижването е станало поради неизправност на пулта за управление , остава единственият вариант , при който ищецът не е позиционирал кормилната уредба в състояние , което да не позволява неволното и задействане .

  Преценявайки изложеното по-горе , съдът намира , че ищецът със своето поведение е допринесъл в значителна степен за настъпване на вредата – извършил е дейности , които не са част от трудовите му задължения - качил се е на електрокар , без да има необходимото свидетелство . Едновременно с извършването на дейност , която не му е възложена по надлежния ред , той не е положил грижата , която и най-небрежният би положил за да предотврати вредоносния резултат , не е направил всичко възможно да не допусне неволното придвижване на електрокара . В процентно съотношение , съдът счита , че съпричиняването е в размер на 50 % . 
 При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди , съгласно чл.212 от КТ , субсидиарно приложение намират общите правила на гражданската отговорност , следователно вредите се определят съобразно общият принцип залегнал в чл.52 от ЗЗД – по справедливост . Както е известно , справедливостта не е абстрактно понятие , а е свързано с редица конкретни , обективно съществуващи факти – тежест на получените травматични увреждания , последствията им в нематериалния бит на пострадалия – интензивност и продължителност на физическите и душевни болки и страдания и др. От представените по делото писмени доказателства съдът приема за доказано , че непроследствено след злополуката било установено , че ищецът има разкъсно-контузно нараняване по медиалната повърхност на лява глезенна става. Оток и криптации на тъканите  , данни за фрактура и медиален малеолус и газова колекция двустранно. След направените при приемането му в болничното заведение на 18.11.2016 г. рентгенографии на ляво стъпало и на ляв глезен, лекарите констатирали „фрактура на тибиалния малеол, разкъсна рана на кожата около малеола, наличие на газ в подкожните тъкани около глезенната става".  Нараняването  наложило  хоспитализация в Ортопедичното отделение на МБАЛ - гр. Шумен  от  18.11.2016 г. На 29.11.2016 г.ищецът бил опериран, за което бил съставен Оперативен протокол №582/29.11.2016 г.  Ищецът бил изписан за домашно амбулаторно лечение на 30.11.2016 г. с препоръки: „да не натоварва крайника за срок от 45 дни", били насрочени контролни прегледи и на ищеца бил издаден болничен лист за общо 43 дни.  От показанията на св. В. и В. М. – родители на ищеца  , съдът приема за доказано , че възстановителният период за ищеца протекъл болезнено и продължително. След оперативната интервенция, в периода на домашно лечение ищецът бил обездвижен, не могъл да се обслужва сам. Търпял силни болки , нуждаел се непрекъснато от помощ при задоволяване на елементарни битови нужди . 
 Съдът като взе предвид  горните обстоятелства , намира , че съобразно изложените критерии обуславящи преценката за справедливо обезщетение - претърпените от ищеца   душевни и физически  болки и страдания , тяхната интензивност и продължителност ,  намира , че следва да бъде определено обезщетение в размер на 19 400 лева . Тази определена сума  , съобразно приетия от съда принос  от ищеца от 50 % , следва да се редуцира наполовина , т.е. искът се явява основателен до размер от  9 700 лева . За разликата от 9 700 лева до пълния предявен размер от 19 400 искът е недоказан и подлежи на отхвърляне .
 Върху сумата от 9 700 лева  работодателят дължи обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва , считано от датата на вредоносното събитие – 18.11.2016г.    до датата на подаване на исковата молба . Разпоредбата на чл.200 и сл. от КТ не урежда  момента , от който се дължи обезщетението , но с оглед препращането на чл.212 от КТ , съдът счита , че е приложима разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД , следователно ответникът изпада в забава от настъпване на увреждането  (Решение № 1272 от 12.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5565/2007 г., II г. о., ГК , Решение № 441 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 682/2009 г., IV г. о., ГК, ) . След извършена справка на Calculator.BG , съдът констатира , че обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД , за визирания период , върху уважената главница от 9700  лева е в размер на 1012,44 лева , до която сума се явява основателен иска. 
 На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 906 лева , съразмерно на уважената част от иска .
 На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 742 лева .
 На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса по сметка на ШРС в размер на 388 лева , определена върху уважения размер на иска . 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 ОСЪЖДА „ТЕСИ“ ООД , ЕИК ***седалище и адрес на управление: гp. Шумен, бул. „***, представлявано от  Ж.А.К.и К.А.К.да заплати на В.В.П. , ЕГН ********** , адрес ***, съдебен адрес:***, адв. кантора № ***  , сумата 9 700 (девет хиляди и седемстотин ) лева - обезщетение за неимуществени  вреди – болки и страдания  , дължими на основание чл.200 , ал.1 от КТ , следствие от  трудова злополука , настъпила на 18.11.2016г. , в гр.Шумен , за която е издадено Разпореждане №75/24.11.2016г. на НОИ –РУ „Социално осигуряване“ гр.Шумен  , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 27.11.2017г. , до окончателно и изплащане .
 ОТХВЪРЛЯ иска по чл.200 , ал.1 от КТ , за разликата от 9 700 лева до пълния предявен размер от 19 400 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
 ОСЪЖДА „ТЕСИ“ ООД , ЕИК *** да заплати на В.В.П. , ЕГН ********** , сумата 1012, 44 (хиляда и дванадесет лева и четиридесет четири ст.) лева , обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва , върху главницата от 9 700 лева ,за периода 18.11.2016г. до 27.11.2017г. 
 ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД , за разликата от 1012, 44 лева , до пълния предявен размер от 2 024,88 лева ,  НЕОСНОВАТЕЛЕН.
 ОСЪЖДА „ТЕСИ“ ООД , ЕИК *** да заплати на В.В.П. , ЕГН ********** , сумата 906  ( деветстотин и шест) лева - деловодни разноски , съразмерно на уважените искове .

ОСЪЖДА В.В.П. , ЕГН ********** да заплати на„ТЕСИ“ ООД , ЕИК *** сумата 742 ( седемстотин четиридесет и два ) лева - деловодни разноски , съразмерно на отхвърлената част от исковете .

 ОСЪЖДА „ТЕСИ“ ООД , ЕИК *** , да заплати в полза на Висш съдебен съвет , по сметка на ШРС сумата   438  ( четиристотин тридесет и осем  ) лева  - държавна такса , определена върху уважения размер на исковете .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :