Р Е Ш Е Н И Е

517/1.6.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на двадесет и осми май 2018 година

в публично заседание в следния състав:

Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Й.

като разгледа докладваното от съдията ГД № 427/2017г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск, с правно основание чл. 357, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.

Искова молба от М.Х.П., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу „***“, със седалище – ***. Ищецът сочи, че се намирал в трудово правоотношение, с ответника, който му наложил дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” със заповед № РД08-444/29.09.2017г. на началник РУО – Шумен. Считайки, че не извършила посочените в заповедта дисциплинарни нарушения, а за част от тях от откриването им, до налагане наказанието е изминал срок по-дълъг от този по чл. 194, ал. 1 от КТ и не са съобразени всички посочени в разпоредбата на чл. 189 КТ критерии, при определяне на наказанието, иска отмяната му.

В срока за отговор на ИМ, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, чрез назначения му особен представил по чл. 29, ал. 4 ГПК. Заявява, че заповедта е съобразена с чл. 193, 194 и 195 КТ. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Допуснатото по реда на чл. 218 ГПК трето лице – РУО – Шумен, подпомагащо ответника, изразява становище за законосъобразност на заповедта и иска отхвърляне на иска.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявеният иск е допустим, разгледан по същество е основателен, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях, съществува трудово правоотношение, като ищцата изпълнява длъжността директор на „***“ – гр. Шумен. На 29.09.2017г. и била връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание – „предупреждение за уволнение“, за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3, 7 и 10 от КТ, изразили се в „Неизпълнение на дадени задължителни предписания със Заповед № РД06-184/19.04.2017г.“ Заповедта/за налагане на наказание/ съдържа детайлно описание на всяко от неизпълнените предписания установени с констативен протокол от № КМД 04-108/06.07.2017г.. Нарушенията установени с протокол № КМД 04-86/15.06.2017г., описани в заповедта, няма да бъдат коментирани от състава, предвид липсата на спор между страните, че наказанието за тях е наложено след срока по чл. 194 КТ – по късно от два месеца от откриването им, което се установява и от приетите писмени доказателства. Безспорно е и, че процесната заповед е издадена при спазване изискванията на чл. 192, 193, 194/само за първата група нарушения констатирани с протокол от 06.07.2017г./ и съответства на предвиденото в чл. 195 от КТ съдържание.

От анализа на свидетелските показания и приетите писмени доказателства се установи, че ищцата е педагогически специалист с дългогодишен стаж на когото останалите в ръководената от нея институция можели да разчитат и се справяла при неблагоприятната работна среда, характеризираща се с ежедневна висока натовареност. В периода на констатираните нарушения течал процес на преобразуване на ръководената от нея институция, което довело до увеличаване на задълженията и отговорностите и като директор, често и с нехарактерни дейности. След получаване на споменатата заповед с предписания, тя събрала личния състав за запознаване с нея, определила срокове и посочила лица отговарящи за коригиране на нарушенията. Издала нарочни заповеди за това /л. 43-45/. Проверила отстраняването на грешките в училищната документация посочени от РУО, което било видно от самите дневници, където за всяка корекция имало поставен подпис и печат. Те, при съставяне на констативния протокол не били проверени, съответно това не било съобразено от проверяващите, концентрирали се само върху книгата за контролната дейност и протоколите, според св. Н.. Отделно от това, и според двамата свидетели в проверявания период имало съществена промяна във водената документация и съществували неясноти сред учителите по попълването и, като въпреки отправени искания в тази насока, методически указания от РУО, не получили.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :

Заповедта за налагане дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, е съобразена с разпоредбите на чл. 193, 194/частично/ и 195 КТ. Преди налагане наказанието са изискани обяснения от ищцата и тя е дала такива, спазен е срока за налагане на наказание/съобразно горните уточнения/ и заповедта съдържа нужните реквизити.

Описаната в заповедта деятелност на ищцата, може да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина, но само по един от посочените в заповедта текстове от КТ, а именно чл. 187, ал 1, т. 7, не само поради неотчитане на нарушенията за които наказание е наложено след срока. Доводът на ответника и на третото лице, че е налице „продължено нарушение“, макар и новаторски подход, не намира опора нито в закона, нито в правната логика. Отделно от това, имайки предвид подробно разработените от наказателно правната теория въпроси за видовете престъпления, настоящите страни вероятно имат предвид „продължавано нарушение“, нещо аналогично на определеното в чл. 26, ал. 1 от НК продължавано престъпление, тъй като продълженото е изключено по дефиниция /предполага едно деяние създаващо състояние, което е далеч от фактическата обстановка по случая/. Поради липса на норма в КТ със съдържание като на тази от чл. 26, ал. 2 от НК, не може и не следва работникът да носи дисциплинарна отговорност за нарушения, не санкционирани в предвидените срокове. Не са налице нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 3 и 10 от КТ, тъй като се установи, че ищцата е осъществявала възложената и в ЗПУО контролна дейност, но не я е оформила в посочен в указанията на работодателя срок и не е намерила отражение в контролната книга – за нарушенията по т. 1.1, 1.2, 1.3 и 1.4 от раздел II на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. По основния спорен момент на страните за необходимостта от съставяне на протокол за извършени проверки, следва да се отбележи, че такова задължение произтича от определеното съдържание на книгата за контролна дейност на директора – Приложение № 2 към чл. 7, т. 2 от Наредба № 8/11.08.2016г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищно образование.

Квалифицирано като дисциплинарно нарушение по т. 7 на чл. 187, ал. 1 от КТ, деянието и, няма възможност, и не е в състояние да доведе до тежки последици, съответно наложеното наказание е несъразмерно. Взето е в предвид само формалното не отчитане, в срок и по определен начин на извършена дейност, а и не са съобразени обстоятелствата, при които са допуснати пропуските в оформянето на документацията, и най-вече това, че по същество това няма отражение над основната дейност на институцията.

Описаното представлява нарушение на работодателя при определяне на дисциплинарното наказание, а именно невземане предвид всички критерии по чл. 189 КТ, което е достатъчно за незаконосъобразност на заповедта му и налага уважаване на предявения иск за отмяна на наложеното наказание.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 350 лева разноски в производството.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка на ШРС сумата от 50 лева държавна такса по уважения иск.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на М.Х.П., ЕГН : **********, с адрес ***, със Заповед № РД08-444/29.09.2017г. на началник на Регионално управление на образованието – Шумен.

ОСЪЖДА „***“, със седалище – ***, да заплати на М.Х.П., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 350 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

ОСЪЖДА „***“, със седалище – ***, да заплати по сметка на Районен съд – Шумен сумата от 50 лева държавна такса.

Решението има установително действие в отношенията на РУО – Шумен и М.Х.П., ЕГН : **********, с адрес ***.

Установеното в мотивите на решението е задължително за РУО – Шумен в отношенията му с „***“, със седалище – ***.

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд – Шумен в двуседмичен срок, от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: