Р Е Ш Е Н И Е

 

171/1.3.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и седми февруари                              две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:                     Председател: Жанет Марчева

Секретар: Е.П.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 3577 описа на ШРС за 2017 г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от Т.Ф.С. с ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес ***, пл.“О“ № 1, ет.2, кантора 5 срещу З.А.Л. с ЕГН ********** с адрес ***  искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК във връзка с чл. 143, ал.2 от СК за постановяване на съдебно решение, с което да бъде решен спора относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му за бъдеще време, както и по чл.149 от СК относно заплащане на издръжка от ответницата за минал период.

В исковата молба се излага, че страните са родители на К.Т.Ф., роден на ***г., като нямат сключен граждански брак помежду си. Първоначално живяли в апартамент в гр.Шумен, собственост на майката на ответницата. След смъртта на майка си, ответницата продала апартамента и страните се преместили при родителите на мъжа. Ищецът узнал в последствие, че парите от продажбата на апартамента били изхарчени от ответницата за дрехи, телефони и залагания в хазартни игри. След раждането на сина им, ищецът заминал да работи за Англия, като изпращал пари на З., които били изхарчвани от нея за същите цели. След това започнал да изпраща пари за семейството чрез майка си. След завръщането му страните се преместили под наем в жилище в гр.Шумен, поради влошените отношения на З. с бащата на ищеца. Ищецът, заедно с майка си  заминал да в Чехия, като получил обаждане от социалните служби, че ако не се прибере в България синът му ще бъде настанен в приемно семейство, поради ниския родителски капацитет на майката. Ищецът се завърнал в България веднага и оттогава се грижи за детето сам. Майката и детето осъществяват определени срещи от социалните служби без преспиване на детето. Гореизложеното породило правния интерес от водене на настоящото производство. В заключение се моли съда да постанови решение, с което на ищецът да му бъдат присъдени родителските права, като да бъде определено местоживеене на детето при него; да бъде определен режим за лични контакти на детето с майката по преценка на съда;   да бъде определен размер на издръжката, платима от ответницата в размер на 120 лв. месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба – 28.11.2017г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване. Да бъде определена издръжка за минало време в размер на по 120 лв. месечно, считано от 01.05.2017г. до 28.11.2017г. – датата на завеждане на исковата молба в съда.

            Въпреки предоставения ѝ срок по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба, като не е изразила становище по допустимостта и съществото на предявените искове, както и  на обстоятелствата, на които се основават.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с упълномощения от него адв. Л.А. от ШАК, като поддържат исковата молба и молят за постановяване на положително и неприсъствено решение. Прави се доказателствено искане за изменение на иска за издръжка за бъдеще време чрез неговото увеличаване от 120 лв. на 127.50 лв., предвид приемането на по-висок размер на минималната работна заплата, с който размер по закон е обвързан и минимума на издръжката.

Съдът е допуснал изменение на иска по чл.143 от СК чрез неговото увеличаване от 120 лв. на 127.50 лв.

Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Същата не прави искане и за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Съдът, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна  на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и обстоятелството,  че искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Ответницата дължи държавна такса върху присъдения размер на издръжката за бъдеще и минало време  в размер общо на 241.20 лв., както и 5 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. 

Ответницата следва да бъде осъдена и да заплати направените от ищеца разноски в производството в общ размер на 525 лв., от които 25 лв. държавна такса за образуване на делото и 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът  

Р Е Ш И

  

ПРЕДОСТАВЯ  упражняването на родителските права по отношение на детето К.Т.Ф. с ЕГН ********** на неговия баща Т.Ф.С. с ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е на адреса на бащата, находящ се в гр.Шумен, ул.“***“                № 16, вх.3, ет.3, ап.33.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето К.Т.Ф. с ЕГН ********** с майката З.А.Л. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА З.А.Л. с ЕГН ********** да заплаща в полза на детето К.Т.Ф. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Т.Ф.С. с ЕГН ********** ежемесечна издръжка в размер на 127.50 лв. (сто и двадесет и седем лева и петдесет стотинки), платима по банкова сметка *** ***, находяща се в „Обединена Българска банка“ АД с титуляр Т.Ф.С., с падежна дата до първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.11.2017 г., до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА З.А.Л. с ЕГН ********** да заплати в полза на детето К.Т.Ф. с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител Т.Ф.С. с ЕГН ********** издръжка за минало време в размер на 120 лв.(сто и двадесет лева), считано от 01.05.2017г. до 28.11.2018г. – датата на завеждане на исковата молба в съда, платима по банкова сметка *** ***, находяща се в „Обединена Българска банка“ АД с титуляр Т.Ф.С., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА З.А.Л. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сума в общ размер на 241.20 лв.( двеста четиридесет и един лева и двадесет стотинки), представляваща държавна такса върху присъдените размери на издръжките, както и 5 лв. (пет лева)  държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.  

ОСЪЖДА З.А.Л. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Т.Ф.С. с ЕГН ********** сторените от него разноски в производството в общ размер на 525 лв. (петстотин двадесет и пет лева), съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

На основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: