Р Е
Ш Е Н
И Е
150/23.2.2018г.
Шуменският районен съд, XIІІ състав
на деветнадесети февруари 2018 година
в публично
заседание в следния състав:
Секретар: Н. Й.
като
разгледа докладваното от съдията ГД № 3582/2017г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с
правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ.
Искова молба от
пълномощник на А.П.Н., ЕГН : **********, с адрес *** срещу “***” АД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ул. “***” № 2. Ищецът сочи, че
се намирала в трудово правоотношение, с ответника, за длъжността “шофьор“, прекратено,
последно със заповед № 1034/25.08.2016г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от
КТ. С влязло в сила решение уволнението било признато за незаконно. Претендира
осъждане на ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е
останала без работа, за 6 месеца /6612,60 лева/ и разноските в производството.
В срока за отговор
на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор, вземайки
становище, както по допустимостта и основателността на предявените искове, така
и по фактите на които се основават. Признава, че между него и ищцата е
съществувало твърдяното в исковата молба правоотношение, прекратено на
посоченото основание. Сочи, че уволнението е законосъобразно. Иска отхвърляне
на исковете и присъждане на разноски.
В открито съдебно
заседание страните, редовно призовани, чрез представители, поддържат/ответния
писмено/ заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявения иск
е допустим, разгледан по същество е основателен,
по следните съображения :
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното
от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и от представените неоспорени писмени доказателства се установява, че между тях, е съществувало трудово правоотношение, прекратено от ответника със заповед № 1034/25.08.2016г.. С Решение № 95/14.02.2017г. на ШРС, уволнението било признато за незаконно и отменено. Решението влязло в сила на 30.03.2017г.. С друго решение на същия съд, предходно уволнение на ищеца, също е признато за незаконно и отменено, като е установено, че брутното му трудово възнаграждение преди уволнението било 1102,10 лева. Приетите писмени доказателства сочат, че ищецът, не е полагал труд по трудово правоотношение, както между двете уволнения, което е без значение, така и след второто.
При така приетата
за установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи :
В следствие на второто
уволнение ищецът е останал без работа в продължение на споменатия в КТ срок. Не
е работил по трудово правоотношение в срок от шест месеца, след признато за
незаконно уволнение. Съобразявайки уговореното между страните и съдебно
установеното брутно трудово възнаграждение, дължимото обезщетение за оставане
без работа в следствие незаконно уволнение е в размер на 6612,60 лева,
съответно искът е основателен и следва да се уважи, като сумата се присъди в
едно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Ответните
възражения въобще не следва да бъдат обсъждани, само заради това, че произтичат
от незачитане силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение № 95/14.02.2017г.
по ГД № 2641/2016г., по описа на ШРС.
На основание чл.
78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ШРС сумата от 264,50
лева държавна такса по уважените искове.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 700 лева
разноски в производството на настоящата инстанция.
С оглед императивният
характер на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта му за присъденото обезщетение за
работа.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ул. “***” № 2, да заплати на А.П.Н.,
ЕГН : **********, с адрес ***, на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, по сметка IBAN
: ***; BIG: DEMIBGSF, сумата от 6612,60 лева обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение извършено със заповед № 1034/25.08.2016г., за период от 6
месеца /24.10.2016г. – 24.04.2017г./, в едно със законната лихва върху
главницата от 6612,60 лева от 29.11.2017г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ул. “***” № 2, да заплати по
сметка на Районен съд – гр. Шумен, сумата от 264,50 лева държавна такса по
уважените искове.
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***,
със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ул. “***” № 2, да заплати на А.П.Н.,
ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1073,37 лева, по сметка IBAN
: ***; BIG: DEMIBGSF, разноски в производството на настоящата инстанция.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението, в частта му за присъденото обезщетение за работа – 6612,60
лева.
Решението подлежи
на обжалване, пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, от 23.02.2018г., на
основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: