Р Е Ш Е Н И Е

422/4.5.2018г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Шумен, девети състав, в публично заседание проведено на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3601/2017 г. По описа на РС Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД гр. София, против К.М.К., в която по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, в условията на първоначално обективно кумулативно съединение, са предявени положителни установителни искове, с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, за признаване, като установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува парично вземане, произтичащо от Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 113438/15.12.2015 г., сключен между ищеца и ответника, за което, по образувано заповедно производство – ЧГД № 2993/2017 г., по описа на РС – Шумен, по реда на чл. 410 ГПК, има издадена Заповед № 1764/03.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение, в общ размер 2 077,42 лева, както следва: 1000.00 лв. (хиляда лева) – главница, ведно със законна лихва върху вземането от 02.10.2017 г. (датата на депозиране на заявлението в съда) до окончателното изплащане на вземането; 957.42 лв. (деветстотин петдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки) - възнаградителна лихва, за периода от 15.12.2015 г. до 09.12.2016 г., както и 120.00лв. (сто и двадесет лева) - разходи за извънсъдебно събиране на задължението, поради забава, както и сумата от 41.55 лв. (четиридесет и един лева и петдесет и пет стотинки) - държавна такса, както и сумата 50.00 лв. (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.

Ищцовата страна обосновава исковата си претенция твърдейки, че нa 15.12.2015 г. между страните е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 113438. Твърди се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, където били публикувани и Общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно е приел същите. След това кандидатът получавал е-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъдел одобрен получавал на личния си е-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg. Посоченият от клиента електронен адрес бил kisibu@abv.bg. На посочения от клиента мобилен номер *** бил осъществен разговор, който бил записан, за което кредитополучателят бил уведомен. Целта на този разговор била да се потвърди устно волята на страните за сключване на договорни отношения помежду им. По този начин ответникът сключил Договор за предоставяне на кредит от разстояние и получил сума в размер на 1000 лв. по банкова сметка ***, а ищецът му изпратил електронно писмо, с което го уведомява, че паричните средства са преведени в посочената от него банкова сметка: ***. Твърди се, че ответникът следвало да изплати предоставения кредит и договорената лихва в срок до 09.12.2016 г., както и че съгласно сключения договор при неизпълнение на задължението в срок дължи неустойка в размер на 742.92 лева, ведно с погасителната вноска. Сумата от 742.92 лева имала санкционен характер и при непредставяне на обезпечение се начислявала, ведно с уговорената договорна лихва. Тя била неизменна част от договорната лихва и увеличавала размера си, поради което не била самостоятелна сума, която да бъде обект на отделно вземане. Сумата от 742.92 лева, ведно с договорната лихва по погасителен план образували общия размер на договорната лихва, разпределена за всяка една от вноските. По този начин пълния размер на договорната лихва бил 957,42 лева и имала възнаградителен характер за период на ползване на кредита. Ищецът счита, че изискуемата и търсена в производството договорна лихва към момента на подаване на заявлението в съда е в размер на 957,42 лева, начислена за период на кредита от 15.12.2015 г. до 09.12.2016г. В чл. 7 от Договора били уговорени разходи за събиране на задължението, поради забава в размер на 120,00 лева, разпределени съответно в размер на 30,00 лева за следните падежни дати 14.01.2016 г.; 13.02.2016 г; 14.03.2016 г.; 13.04.2016 г., които били начислени след изтичане 5-дневния доброволен срок за плащане по всяка вноска и обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съответно входиране на исковата молба, кредитополучателят нямал никакви направени плащания по кредита.

Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът К.М.К., с ЕГН: ********** дължи на “Изи финанс” ЕООД сумата 2 077,42 лева по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, както следва: главницата по предоставения кредит в размер на 1000,00 лева; възнаградителна лихва в размер на 957,42 лева за период от 15.12.2015 г. до 09.12.2016 г., разходи за извънсъдебно събиране поради забава в размер на 120,00 леви, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното изплащане на дължимата сума. Претендира разноски в заповедното и исковото производства в размер на 50,00 /петдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение и 44.54 /четиридесет н четири лева и петдесет и четири стотинки/ лева държавна такса.

В предоставения, по реда на чл. 131 ГПК, срок ответникът подава писмен отговор като заявява че признава иска по ГД № 3601/2017 г.. Не претендира разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба и с оглед изразеното становище на ответника моли да бъде постановено решение при признание на иска. Ответникът не е изпратил представител и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът, като взе предвид обективираното в писмения отговор на ответника признание на иска и съобрази липсата на предвидените в нормата на чл. 237, ал. 3 ГПК отрицателни предпоставки, намира, че следва да бъде постановено съдебно решение съобразно признанието на иска.

Относно разноските по делото:

Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г., т. 12, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски. Ищецът претендира разноски в общ размер от 500.01 лева, от които 94.55 лева (44.55 лева - държавна такса и 50 лева – заплатено юриск. възнагр.) в заповедното производство и 405.46 лева (105.46 лева – държавна такса и 300 лева – юриск.възнагр.) в настоящото исково производство. Същите следва да му се присъдят изцяло, в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, Шуменския районен съд

Р Е Ш И:

Признава за установено, по отношение на „Изи Финанс” ООД, с ЕИК *** и адрес: гр. София – 1408, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша”, № 17, ап. 1, че К.М.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи сумата 1000.00 лв./хиляда/ лева - главница по Договор № 113438/15.12.2015г., ведно със законна лихва върху главницата от 02.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Признава за установено, по отношение на „Изи Финанс” ООД, с ЕИК *** и адрес: гр. София – 1408, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша”, № 17, ап. 1, че К.М.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, дължи сумата 957.42 лв. /деветстотин петдесет и седем лева и четиридесет и две ст./ - договорна лихва за периода от 15.12.2015г. до 09.12.2016г., както и сумата 120.00 /сто и двадесет/ лева - разходи за извънсъдебно събиране на задължението, поради забава, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД.

Осъжда К.М.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Изи Финанс” ООД, с ЕИК *** и адрес: гр. София – 1408, р-н Триадица, ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша”, № 17, ап. 1, сума в общ размер на 500.01 лева (петстотин лева и една стотинки), от които 94.55 лева (деветдесет и четири лева и петдесет и пет стотинки) разноски в заповедното производство и 405.46 лева - в исковото производство, на основание и чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:………………….