Р Е Ш Е Н И Е

280/28.3.2018г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№3653 по описа за 2017 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.318 и сл. от ТЗ.

В исковата си молба до съда ищецът – „САРАНТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, EИК ***, представлявано от Д.А.С.-Й., със седалище и адрес на управление: ***, излага, че между ищцовото дружество и ответника- ЕТ „К.К.”, ЕИК ***, представлявано от К.П.К., със седалище и адрес на управление: ***, през периода от 2015 до 2016 г. са сключвани неформални договори за продажба на стоки, по силата на които ищецът доставил на ответника стоки, описани в посочени фактури. Поради обстоятелството, че ответникът извършил плащане само на част от доставените стоки, между страните, на 10.11.2017 г. било подписано споразумение, в което ответникът признавал задълженията си към ищеца, равняващи се общо на 12 724, 54 лева, с включен ДДС. Със споразумението страните се били разбрали ответникът да изпълни задълженията си, чрез плащане на две равни вноски, като първата следвало да заплати в срок до 15.11.2017 г., а втората- до 20.11.2017 г. Ответникът не бил изпълнил задълженията си в горепосочените срокове, поради което ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да му заплати сума в общ размер на 12 724.54 лева, представляваща задължение по неформални договори за покупко- продажба на стоки, както следва: по фактура № 0000000235 от 30.10.2015 г. на стойност 775.24 лв. с ДДС, с падеж 29.12.2015 г., неизплатената главница е 775.24 лв. с ДДС; по фактура № 0107111949 от 02.11.2015 г. на стойност 6 585.50 лв. с ДДС, с падеж 30.04.2016 г., остатъчно задължение в размер на 2 784.96 лв. с ДДС; по фактура № 0100114647 от 06.11.2015 г. на стойност 3 238.85 лв. с ДДС, с падеж 05.03.2016 г., неизплатената главница от 3 238.85 лв. с ДДС; по фактура № 0100114646 от 06.11.2015 г. на стойност 2 586.68 лв. с ДДС, с падеж 04.05.2016 г., неизплатената главница от 2 586.68 лв. с ДДС; по фактура № 0100120623 от 11.03.2016 г. на стойност 1 023.66 лв. с ДДС, с падеж 10.04.2016 г., неизплатената главница от 1 023.66 лв. с ДДС; по фактура № 0107123986 от 15.08.2016 г. на стойност 968.32 лв. с ДДС, с падеж 14.09.2016 г., неизплатената главница от 968.32 лв. с ДДС; по фактура № ********** от 08.12.2016 г. на стойност 1 346.83 лв. с ДДС, с падеж 08.03.2017 г., неизплатената главница от 1346.83 лв. с ДДС. Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците от датата на завеждане на настоящата молба до окончателното им изплащане, както и присъждане на извършените по делото разноски, включително и на тези, направени в производство за обезпечаване на исковете.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор. В съдебно заседание се явява законния представител на търговеца, който заявява, че оспорва само размера на исковете, тъй като сочи, че е извършвал плащания по споразумението.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Прието е за безспорно между страните, че между двете търговски дружества, през периода от 2015 до 2016 г. са съществували търговски отношения, по силата на които ищецът доставял стоки на ответника, като последният от своя страна поел задължението да заплаща цената на стоките. Не се спори, а се установява и от представения по делото частно заверен препис от споразумение, че на 10.11.2017 г. страните са подписали споразумение, по силата на което ответникът е признал задължения към ищеца, равняващи се на сума в общ размер на 12 724, 54 лева. В споразумението е посочено, че задълженията са по фактури №№0000000235 от 30.10.2015 г. на стойност 775.24 лв. с ДДС, с падеж 29.12.2015 г., на стойност от 775.24 лв.; 0107111949 от 02.11.2015 г., с падеж 30.04.2016 г., с остатъчно задължение в размер на 2 784.96 лв.; 0100114647 от 06.11.2015 г. на стойност 3 238.85 лв., с падеж 05.03.2016 г.; 0100114646 от 06.11.2015 г. на стойност 2 586.68 лв., с падеж 04.05.2016 г.; 0100120623 от 11.03.2016 г. на стойност 1 023.66 лв., с падеж 10.04.2016 г.; 0107123986 от 15.08.2016 г. на стойност 968.32 лв., с падеж 14.09.2016 г.; ********** от 08.12.2016 г. на стойност 1 346.83 лв., с падеж 08.03.2017 г. Ответникът не оспори споразумението. От изготвеното заключение по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза, по отношение на което съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността му, се установи, че процесните фактури са осчетоводени от едноличния търговец, като са включени в дневниците за покупки за месеците, за които се отнасят, като търговецът е ползвал право на данъчен кредит по ЗДДС. В заключението ВЛ посочва, че след датата на споразумението ответникът е извършвал плащания по последното, като от ищеца са издадени и кредитни известия, равняващи се общо на сума от 4 373, 07 лева. Плащанията са извършени, както следва: на 16.11.2017 е преведена сума в размер на 1100.00 лева; на 17.11.2017 г. е преведена сума в размер на 500.00 лева; на 20.11.2017 г. е преведена сума от 1000.00 лева; на 28.11.2017 г. ищецът е издал на ответника кредитни известия за сума от 260.60 лева и за сума от 488, 81 лева и на 01.02.2018 г. /след датата на завеждане на исковата молба/ по сметката на ищцовото дружество е преведена сума в размер на 1023.66 лева. ВЛ дава заключение, че след приспадане на извършените плащания и издадените кредитни известия, задължението на ответника е в размер на 8 351, 47 лева.

Предвид изнесената по- горе фактическа обстановка, съдът стига до извода, че през процесния период между страните са съществували търговски взаимоотношения, основаващи се на валидно сключвани договори за търговска продажба на стоки, като ищецът е имал качеството продавач на стоките, а ответника- купувач. Съгласно диспозитивното правило на разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати уговорената цена при предаване на стоката или документите, даващи му право да я получи. Съобразно събраните по делото доказателства и непротиворечивите изявления на страните, съдът стигна до извода, че ищецът е изпълнил задължението си да предаде на ответника уговорените стоки, като за ответника е възникнало задължението да заплати тяхната цена. От заключението по извършената ССЕ, се установи, че след датата на сключване на извънсъдебното споразумение, ответникът е погасил част от процесните задължения, като погасената част се равнява на сума от 4 373, 07 лева. Не се установи по безспорен начин кои точно задължения по процесните фактури е погасил ответникът, но с оглед разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД, съдът приема, че са погасени по-старите задължения, а именно тези по фактури с №№0000000235 от 30.10.2015 г. в размер на 775, 24 лева, 0100114647 от 06.11.2015 г. на стойност 3 238.85 лв., с падеж 05.03.2016 г. и част от задължението по фактура №0107111949 от 02.11.2015 г., с падеж 30.04.2016 г. По последната фактура следва да се счита за изплатена сума от 358, 98 лева, както остатъкът по същата се равнява на 2 425, 98 лева. Ето защо съдът стига до извода, че исковете следва да се уважат до сума в размер на 8 351, 47 лева., като за остатъка, до пълния претендиран размер, следва да се отхвърлят. За част от изплатената от ответника сума, а именно 1023.66 лева, която е изплатена след завеждане на настоящата искова молба, искът следва да се отхвърли, поради плащане на задължението в хода на процеса.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените от него деловодни разноски съразмерно уважената част от исковете, както и съобразно платената след завеждане на иска сума, в размер на 1 696, 14 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА ЕТ „К.К.”, ЕИК ***, представлявано от К.П.К., със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на „САРАНТИС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, EИК ***, представлявано от Д.А.С. – Й. , със седалище и адрес на управление: ***, сума в общ размер на 8 351, 47 лева /осем хиляди триста петдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща общ сбор от главни задължения, съставляващи цена на доставена от ищеца на ответника стока, за които търговски сделки са оформени фактури №№0107111949 от 02.11.2015 г.; 0100114646 от 06.11.2015 г.; 0100120623 от 11.03.2016 г.; 0107123986 от 15.08.2016 г.; ********** от 08.12.2016 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете- 01.12.2017 г. до окончателното изплащане на главниците, както и да му заплати сумата от 1 696, 14 лева /хиляда шестстотин деветдесет и шест лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ исковете за сума от 1023.66 лева /хиляда двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/, изплатена от ответника след завеждане на делото.

ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част, до пълния предявен размер, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: