Р
Е Ш Е Н И Е
491/25.5.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн
при секретаря М.Н., като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№3655 по описа за 2017г. на ШРС за да се произнесе взе
предвид следното:
Гр.д.№3655/2017г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени
установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във
връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
“Топлофикация-Шумен” ЕАД-гр.Шумен, представлявано от Е.Т. срещу Р.И.В.
с ЕГН: ********** ***. Ответникът бил задължен към дружеството за цена на
консумирана топлоенергия за периода: месец октомври 2006г.- месец септември
2009г. в размер на 756,68лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на
163,34лв. и законната лихва върху главницата от периода от 12.02.2010г. до
окончателно заплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на
50.00лв. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Ищецът сочи,
че топлинната енергия не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило
със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ ***/2010г. В срока по чл.423 от
ГПК ответникът е възразил и с Определение от 26.10.2017г. същото било прието,
поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.
Ответникът, в едномесечния срок
по чл.131 от ГПК, депозира отговор, в който твърди, че исковата претенция за
консумирана топлинна енергия за посочения в исковата молба период за главница и
за лихва са неоснователни, понеже нямал облигационни отношения с ищцовото
дружество и претенциите били погасени по давност.
Съдът намира, че е сезиран с
положителни установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното: По ч.гр.д.№*** /2010г. на ШРС, по реда
на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника за сумата 756,68лв., представляваща
консумирана топлоенергия, за отопление на имот, намиращ се в гр.Шумен, ул.”Колю Фичето” №4, вх.3, ап.62 за периода месец
октомври 2006г.- месец септември 2009г. и мораторна лихва върху нея в размер на
163,34лв. за периода 27.11.2006г. до 12.02.2010г. От представените
по делото доказателства е видно, че етажните собственици в сградата етажна
собственост, в която притежавал апартамент ответника, са били ползватели на
топлинна енергия още преди 2004г. Съобразно действащия към възникване на
облигационните отношения между страните ЗЕЕЕ/отм./-чл.106 и сл. и §6 от ПЗР,
както и от неоспореното обстоятелство, че ответника е бил собственик на
процесното жилище, и сградата етажна собственост е била присъединена към
топлопреносната мрежа, ответника се явява заварен потребител по смисъла на
ЗЕЕЕ. С оглед на представените доказателства не се установява надлежно
прекратяване на възникналите търговски отношения по предвидения в чл.153 от ЗЕ
ред. Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено, че между
страните са били налице валидни облигационни отношения за жилището на
ответника, касаещи доставка и ползване на топлинна енергия. Ирелевантни са
твърденията, че жилището не е било обитавано през процесния период.
Възражението
за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за главницата и за
лихвата е основателно, в частта касателно целия посочен в исковата молба
период, а именно за месеците от месец октомври 2006г.- месец
септември 2009г. Вземаноте за главница и лихви е погасено с три годишен давностен
срок, като задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД. Същото
е било частично погасено още при образуване на заповедното производство. Заявлението
за заповед за изпълнение е депозирано на 12.02.2010г. след изтичане на давностния
срок за вземанията на ищцовото дружество за периода от 27.11.2006г. до
12.02.2007г.
Не отговаря на истината изложеното в
отговора, че от издаването на изпълнителния лист до месец март 2017г., е било
налице бездействие на кредитора. По отношение на вземането са били образувани
три изпълнителни дела. Първото дело с номер ***/2010г. на ДСИ, било образувано
по молба на взискателя от 02.09.2010г. По него Заповедта за изпълнение е била
връчена надлежно на 18.10.2010г., ведно с изпълнителния лист на адреса на
лицето в с.Д., като е била приета от негов роднина М.П.В.. Това е отразено в
съдържанието на Поканата за доброволно изпълнение. Поради което не отговарят на
истината твърденията на длъжника изложени в отговора и във възражението, че е
разбрал за вземането едва през 2017г. По първото изпълнително дело, с
Постановление от 08.10.2010г. е бил
присъединен като кредитор ТД на НАП-гр.Шумен, което е и последното изпълнително
действие/ т.10 от Т.Р.№ 2 от 2015г. на ОСГТК/. С Постановление на съдебен-изпълнител,
след молба на взискател, на 20.11.2013г., изпълнителното дело било прекратено
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и след това, въз основа на нова молба от
взискателя от 09.07.2014г. и същия изпълнителен лист, било образувано изп.д.№
102 по описа на ДСИ за 2014г. По делото са били предприети изпълнителни
действия, като на 06.10.2010г. бил наложен запор на превозно средство,
собственост на длъжника. С Постановление на съдебен-изпълнител, след молба на
взискател, на 10.02.2017г., изпълнителното дело било прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и след това, въз основа на нова молба от взискателя от
14.03.2017г. и същия изпълнителен лист, било образувано изп.д.№ 84 по описа на
ДСИ за 2017г.
Предвид разпоредбата на чл. 433 ал. 1, т. 8
от ГПК, изпълнителното производство се прекратява автоматично по силата на
закона, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Постановлението на ДСИ, само констатира настъпилото
прекратяване и обявява същото като юридически факт. С оглед на гореописаната
хронология на всички изпълнителни действия срещу ответника, съдът установи
следното: Прекратяването на първото дело, което е настъпило по силата на закона,
съобразно възприетото в Т.Р.№ 2 от 2015г. на ОСГТК, е две години след
последното действие от страна на взискателя, или на 08.10.2012г. От датата на
последното действие на взискателя на 08.10.2010г.
до образуването на второто изпълнително дело на 09.07.2014г. е изтекла
предвидената в чл.111 б.”в” от ЗЗД, три годишна давност за главницата и
лихвите. Поради което предявения иск следва да се отхвърли изцяло, като погасен
по давност.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
деловодните разноски, направени от ответника, представляващи внесена държавна
такса по възражение и адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Топлофикация - Шумен" ЕАД гр.Шумен,
със седалище и адрес на управление- гр.Шумен,
ул."***" №***, представлявано от Е.Т. срещу Р.И.В. с ЕГН: **********
*** искове за признаване на установено, че ответникът дължи на търговското
дружество сумата в размер на 756,68лв./седемстотин
петдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/- главница представляваща цена
на консумирана топлоенергия, за отопление на имот, намиращ се в гр.Шумен, ул.”***”
№*, вх.*, ап.**, за периода месец октомври 2006г.- месец септември 2009г.;
мораторна лихва върху нея в размер на 163,34лв./сто
шестдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/ за периода 27.11.2006г.
до 12.02.2010г. и законната лихва върху главницата от периода от 12.02.2010г.
до окончателно заплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на
50.00лв., присъдени по ч.гр.д. № ***/2010г. на РС.Шумен, по което е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от 16.02.2010г. като
погасени по давност.
Осъжда "Топлофикация - Шумен" ЕАД със седалище и адрес на управление- гр.Шумен, ул."***" №***, да заплати на Р.И.В. с ЕГН: ********** направените по делото деловодни разноски в размер на 477,00лв. /четиристотин седемдесет и седем лева/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: