Р Е Ш Е Н И Е

 

491/25.5.2018г. , гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Б. Бойн

            при секретаря М.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№3655 по описа за 2017г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:  

              Гр.д.№3655/2017г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от “Топлофикация-Шумен” ЕАД-гр.Шумен, представлявано от Е.Т. срещу Р.И.В. с ЕГН: ********** ***. Ответникът бил задължен към дружеството за цена на консумирана топлоенергия за периода: месец октомври 2006г.- месец септември 2009г. в размер на 756,68лв. главница и мораторна лихва върху нея в размер на 163,34лв. и законната лихва върху главницата от периода от 12.02.2010г. до окончателно заплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 50.00лв. по издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Ищецът сочи, че топлинната енергия не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ ***/2010г. В срока по чл.423 от ГПК ответникът е възразил и с Определение от 26.10.2017г. същото било прието, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

              Ответникът, в едномесечния срок по чл.131 от ГПК, депозира отговор, в който твърди, че исковата претенция за консумирана топлинна енергия за посочения в исковата молба период за главница и за лихва са неоснователни, понеже нямал облигационни отношения с ищцовото дружество и претенциите били погасени по давност.

               Съдът намира, че е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК, чл.183 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: По ч.гр.д.№*** /2010г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 756,68лв., представляваща консумирана топлоенергия, за отопление на имот, намиращ се в гр.Шумен,  ул.”Колю Фичето” №4, вх.3, ап.62 за периода месец октомври 2006г.- месец септември 2009г. и мораторна лихва върху нея в размер на 163,34лв. за периода 27.11.2006г. до 12.02.2010г. От представените по делото доказателства е видно, че етажните собственици в сградата етажна собственост, в която притежавал апартамент ответника, са били ползватели на топлинна енергия още преди 2004г. Съобразно действащия към възникване на облигационните отношения между страните ЗЕЕЕ/отм./-чл.106 и сл. и §6 от ПЗР, както и от неоспореното обстоятелство, че ответника е бил собственик на процесното жилище, и сградата етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа, ответника се явява заварен потребител по смисъла на ЗЕЕЕ. С оглед на представените доказателства не се установява надлежно прекратяване на възникналите търговски отношения по предвидения в чл.153 от ЗЕ ред. Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установено, че между страните са били налице валидни облигационни отношения за жилището на ответника, касаещи доставка и ползване на топлинна енергия. Ирелевантни са твърденията, че жилището не е било обитавано през процесния период.

          Възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за главницата и за лихвата е основателно, в частта касателно целия посочен в исковата молба период, а именно за месеците от месец октомври 2006г.- месец септември 2009г. Вземаноте за главница и лихви е погасено с три годишен давностен срок, като задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД. Същото е било частично погасено още при образуване на заповедното производство. Заявлението за заповед за изпълнение е депозирано на 12.02.2010г. след изтичане на давностния срок за вземанията на ищцовото дружество за периода от 27.11.2006г. до 12.02.2007г.  

           Не отговаря на истината изложеното в отговора, че от издаването на изпълнителния лист до месец март 2017г., е било налице бездействие на кредитора. По отношение на вземането са били образувани три изпълнителни дела. Първото дело с номер ***/2010г. на ДСИ, било образувано по молба на взискателя от 02.09.2010г. По него Заповедта за изпълнение е била връчена надлежно на 18.10.2010г., ведно с изпълнителния лист на адреса на лицето в с.Д., като е била приета от негов роднина М.П.В.. Това е отразено в съдържанието на Поканата за доброволно изпълнение. Поради което не отговарят на истината твърденията на длъжника изложени в отговора и във възражението, че е разбрал за вземането едва през 2017г. По първото изпълнително дело, с Постановление от 08.10.2010г. е бил присъединен като кредитор ТД на НАП-гр.Шумен, което е и последното изпълнително действие/ т.10 от Т.Р.№ 2 от 2015г. на ОСГТК/. С Постановление на съдебен-изпълнител, след молба на взискател, на 20.11.2013г., изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и след това, въз основа на нова молба от взискателя от 09.07.2014г. и същия изпълнителен лист, било образувано изп.д.№ 102 по описа на ДСИ за 2014г. По делото са били предприети изпълнителни действия, като на 06.10.2010г. бил наложен запор на превозно средство, собственост на длъжника. С Постановление на съдебен-изпълнител, след молба на взискател, на 10.02.2017г., изпълнителното дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и след това, въз основа на нова молба от взискателя от 14.03.2017г. и същия изпълнителен лист, било образувано изп.д.№ 84 по описа на ДСИ за 2017г.

             Предвид разпоредбата на чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява автоматично по силата на закона, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Постановлението на ДСИ, само констатира настъпилото прекратяване и обявява същото като юридически факт. С оглед на гореописаната хронология на всички изпълнителни действия срещу ответника, съдът установи следното: Прекратяването на първото дело, което е настъпило по силата на закона, съобразно възприетото в Т.Р.№ 2 от 2015г. на ОСГТК, е две години след последното действие от страна на взискателя, или на 08.10.2012г. От датата на последното действие на взискателя на 08.10.2010г. до образуването на второто изпълнително дело на 09.07.2014г. е изтекла предвидената в чл.111 б.”в” от ЗЗД, три годишна давност за главницата и лихвите. Поради което предявения иск следва да се отхвърли изцяло, като погасен по давност.

            На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени деловодните разноски, направени от ответника, представляващи внесена държавна такса по възражение и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът  

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от "Топлофикация - Шумен" ЕАД гр.Шумен, със седалище и адрес на управление- гр.Шумен, ул."***" №***, представлявано от Е.Т. срещу Р.И.В. с ЕГН: ********** *** искове за признаване на установено, че ответникът дължи на търговското дружество сумата в размер на 756,68лв./седемстотин петдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/- главница представляваща цена на консумирана топлоенергия, за отопление на имот, намиращ се в гр.Шумен, ул.”***” №*, вх.*, ап.**, за периода месец октомври 2006г.- месец септември 2009г.; мораторна лихва върху нея в размер на 163,34лв./сто шестдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/ за периода 27.11.2006г. до 12.02.2010г. и законната лихва върху главницата от периода от 12.02.2010г. до окончателно заплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 50.00лв., присъдени по ч.гр.д. № ***/2010г. на РС.Шумен, по което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от 16.02.2010г. като погасени по давност.  

 Осъжда "Топлофикация - Шумен" ЕАД със седалище и адрес на управление- гр.Шумен, ул."***" №***, да заплати на Р.И.В. с ЕГН: ********** направените по делото деловодни разноски в размер на 477,00лв. /четиристотин седемдесет и седем лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.                   

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: