Р Е Ш Е Н И Е
496/28.5.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Шумен седми
състав
На
26 (двадесет и шести) април Година 2018
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е. П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 3658 по
описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 242, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.
В исковата си молба до съда К.П.Р. твърди, че на 07.03.2014
г. сключил с „Алфа банк – клон България“, сега „Юробанк“ АД договор за кредит
със застраховка по програма за защита на плащанията с „Кардиф
Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон
България“ КЧТ. На 29.05.2015 г. Р. сключил с „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД
договор за кредит, издаване и ползване на кредитна карта със застраховка по
програма за защита на плащанията с „Кардиф Животозастраховане, клон България“
КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ. При сключване на
договорите ищецът обявил точно и изчерпателно съществените обстоятелства от значение
за покритите рискове, като представил и нужните документи. На 15.08.2017 г. на
същия било издадено експертно решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Шумен“ АД, по силата
на което му била определена 76% трайно намалена работоспособност. К.Р. уведомил
застрахователите за настъпилото застрахователно събитие, но получил отказ за
плащане на застрахователно обезщетение. Ищецът продължил да плаща редовно
дължимите от него вноски по кредитите, като по този начин платил сума в общ
размер 2333,66 лева. Моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответниците да му заплатят солидарно сума в размер на 2165,55 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по застрахователен договор № *** г. за
застраховка „Защита на плащанията“ и по застрахователен договор № *** за
настъпило застрахователно събитие – трайно намалена или загубена
работоспособност на ищеца К.П.Р., изразяващо се в стойността на платени от него
суми по договори за кредит, сключени между Р. и „Юробанк България“ АД гр. София
и на „БНП Париба пърсънъл файненсинг“ ЕАД гр. София, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяване на иска – 05.12.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и
направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК всеки от ответниците, чрез
пълномощника си, подават отговор на исковата молба, с който оспорват предявения
иск. Сочат, че същият е допустим, но неоснователен. Излага, че действително
между ответника и третите лица-помагачи били сключени договори за застраховка
„Защита на плащанията“, като ищецът бил застраховано лице по тях. Твърдят,
обаче, че не е налице покрития риск „Трайно намалена или загубена работоспособност“
на застрахования предвид съдържанието на този риск, определено в общите условия.
Поради това, намират, че застрахователите не дължат застрахователно
обезщетение. Молят, претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.
219, ал. 1 от ГПК, по делото са конституирани като трети лица-помагачи на
страната на ищеца „Юробанк България“ АД гр. София и на „БНП Париба пърсънъл
файненсинг“ ЕАД гр. София. Същите не вземат становище по предявения иск.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа
страна следното: видно от приложения по делото договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта *** от 29.05.2015 г. е, че „БНП Париба
пърсънъл файненс“ ЕАД гр. София предоставило на К.П.Р. кредитна карта с
кредитен лимит в размер на 10000,00 лв. От представения сертификат № *** от
29.05.2015 г. се установява, че застрахователите „Кардиф животозастраховане“ АД,
регистрирано в Парижки търговски съд чрез клона му „Кардиф Животозастраховане,
клон България“ КЧТ гр. София, и „Кардиф – общо застраховане“ АД, регистрирано в
Парижки търговски съд чрез клона му „Кардиф Общо застраховане, клон България“
КЧТ, удостоверили, че К.Р. е застраховано лице по пакет „Комбинирана защита“,
„Защита на плащанията“ и „Злополука“, като в покритите рискове е описано
„Инвалидизация над 70%“ в резултат на злополука или заболяване“. Съдът
констатира, че на 04.03.2014 г. ищецът сключил с „Алфа банк“ АД /чиито
правоприемник е „Юробанк България“ АД/ договор за потребителски кредит със
застраховка по програма защита на плащанията по потребителски кредити. По
делото е представен сертификат за застраховка „Защита на плащанията“ № ***, в
който ответниците удостоверяват, че К.Р. е застрахован по застрахователни
покрития, вкл. и „Трайно намалена или загубена работоспособност“ и „Временна
неработоспособност в резултат на заболяване или злополука. Съгласно
предвиденото в Общите условия на застрахователна програма „Защита на плащанията
по потребителски кредити“ рискът „трайно намалена или изгубена
работоспособност“ означава медицински удостоверима, вероятно постоянна
неспособност на застрахованото лице да упражнява обичайната си или друга
дейност чрез полагане на подобни умствени или физически усилия и личен труд и
да си осигурява доход чрез личен труд или като управител, собственик, съдружник
или акционер във фирма. Същата трябва да е настъпила през срока на
индивидуалното застрахователно покритие и се удостоверява въз основа на
представено експертно решение на ТЕЛК или НЕЛК, удостоверяващо процент на
загубена трудоспособност над 70%, невъзможност на застрахования да продължи да
извършва същата или подобна трудова дейност и противопоказаните условия на
труд. Видно от приложеното експертно решение
№ 1789/15.08.2017 г., изд. от ТЕЛК към „МБАЛ Шумен“ АД гр. Шумен е, че на
ищеца, работещ като управител била определена 76% трайно намалена
работоспособност. Отразена е диагнозата на същия: затлъстяване, адипозитас
пермагна, хипертонична болест, висока степен сърдечна форма, хипертонично
сърце, изразен лимфедем на двата долни крайника, хандк I стадий по Фонтен на двата долни крайника.
Срокът на определения процент на намалена работоспособност е една година.
Комисията заключила, че лицето може да работи като управител при спазване на
описаните противопоказания, свързани с условията на труд. По делото е
представено уведомление за настъпило застрахователно събитие „Трайно намалена
или загубена работоспособност над 70% в резултат на злополука или заболяване“,
депозирано от К.Р. до „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ гр. София
на 21.08.2017 г. В писмо изх. № 4887/05.09.2017 г. застрахователите уведомили
ищеца, че Няма основание за
плащане на застрахователно обезщетение. Представени са вносни бележки, от които
се установява, че в периода 01.08.2017 г. – 06.11.2017 г. Р. платил на „Юробанк“
АД сума в общ размер 1440,00 лв., а през периода 15.09.2017 г. – 06.11.2017 г.
платил на „БНП Париба пърсънъл файненс“ сума в общ размер 820,26 лева. Съдът
констатира от извлечение от интернет-страницата на Търговския регистър, че К.Р.
е управител и законен представител на „Паф-ко“ ООД гр. Шумен.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното:
Установи се по делото, че на 07.03.2014
г. и на 29.05.2015 г. К.Р. сключил договори за кредит, съответно с „Алфа банк –
клон България“ АД /чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД/ и с „БНП Париба
пърсънъл файненс“ ЕАД. Не се спори между страните, че кредитите били усвоени,
както и че кредитополучателят плащал редовно вноските по същия.
Доказа се, че между
заемодателите и „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо
застраховане, клон България“ КЧТ възникнали застрахователни правоотношения по
силата на сключени договор за групова застраховка, имащ за предмет живота,
здравето и телесната цялост на трети лица - кредитополучатели. При този вид
договори, банката има правното положение на застраховащ, тъй като именно тя има
интерес да застрахова живота и здравето на кредитополучателите си. Въпреки, че
не сключва непосредствено договор за застраховка, кредитополучателят има статут
на застрахован. При настъпване на застрахователния риск, банката има право да
получи застрахователно обезщетение до размера на непогасените вноски по
договора за кредит. При настъпване на застрахователно събитие и погасяване на
задълженията по договора за кредит от страна на кредитополучателя, респ. от
неговите наследници, същите разполагат с възможността, предвидена в разпоредбата
на чл. 242, ал. 1 от КЗ /отм./ да се суброгират в правата на банката и да
поискат заплащане на застрахователно обезщетение пряко от застрахователя.
Именно такъв е и настоящия случай, поради което претенцията на ищеца се явява
допустима.
Доказа се, че по време на действие на всеки от договорите –
на 15.08.2017 г. на ищеца била определена 76% трайно намалена работоспособност
поради заболяване. Съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 3 от ДР на
КЗ /отм./, „Застрахователно събитие” е
настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното
покритие. В случаят е налице спор относно обстоятелството представлява ли тази
трайно намалена работоспособност покрит риск. В процесните договори за
застраховка като покрит риск е посочено „Инвалидизация над 70%“ в резултат на
злополука или заболяване“ и „Трайно
намалена или загубена работоспособност“. В идентичните клаузи на общите условия
на застрахователите за застрахователна програма „Защита на плащанията“ за
кредитополучатели е дадено определение на „инвалидизация“ и на трайно намалена
или загубена работоспособност“. А именно: медицински удостоверима, вероятно
постоянна неспособност на
застрахованото лице да упражнява обичайната си или друга дейност чрез полагане на
подобни умствени или физически усилия и личен труд и да си осигурява доход чрез
личен труд или като управител, собственик, съдружник или акционер във фирма.
В
случая, действително, на Р. е определена намалена работоспособност над 70%, но
в описаното по-горе експертно решение е отразено, че същият МОЖЕ да работи като
управител /като не се спори между страните, че именно тази длъжност заема
ищецът/. Тоест, следва да се приеме, че в съответствие с предвиденото в общите
условия на застрахователните договори, настъпилата намалена работоспособност не
е пречка ищецът да упражнява обичайната си дейност и да си осигурява доход като
управител, поради което не представлява покрит риск. Ето защо, за ответните
дружества не е възникнало задължение за плащане на застрахователно обезщетение
на „Юробанк България“ АД и на „БНП Париба пърсънъл файненс“ ЕАД, респ. на
суброгиралия се в правата им Р..
Освен
това, следва да се отбележи, че независимо от дадените указания по делото,
ищецът продължава да претендира солидарно осъждане на ответниците по един
осъдителен иск, независимо, че в случая Р. е страна по две отделни облигационни
правоотношения, с двама различни кредитодатели, съответно има качеството
„застрахован“ по две отделни правоотношения – обстоятелство, също обуславящо
неоснователност на претенцията.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява неоснователен, поради което претенцията за
сума в размер на 2165,55 лева следва
да бъде отхвърлена. Такава е и евентуалната претенция по чл. 74 от ЗЗД за
същата сума.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.П.Р. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Р.И. от
ШАК, гр. Шумен, бул. „П“ № 36, ет. 3, офис 4 СОЛИДАРНО срещу „КАРДИФ
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, регистрирано в Парижки търговски съд чрез клона му
„КАРДИФ ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ, КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, с ЕИК ***, със седалище гр.
София, адрес на управление гр. София 1000, район Средец, ул. „Х.Б.“ № 29, вх.
А, ет. 1-3, представлявано от М.Е.К. и „КАРДИФ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
регистрирано в Парижки търговски съд чрез клона му „КАРДИФ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ,
КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ с ЕИК ***, със седалище гр. София, адрес на управление гр.
София 1000, район Средец, ул. „Х.Б.“ № 29, вх. А, ет. 1-3, представляван от М.Е.К иск
с правно основание чл. 242, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, за сума в
размер на 2165,55 лева (две хиляди сто
шестдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователен договор № *** г. за застраховка „Защита на
плащанията“ и по застрахователен договор № *** г. за настъпило застрахователно
събитие – трайно намалена или загубена работоспособност на ищеца К.П.Р.,
изразяващо се в стойността на платени от него суми по договори за кредит,
сключени между Р. и „Юробанк България“ АД гр. София и на „БНП Париба пърсънъл
файненсинг“ ЕАД гр. София, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, както и евентуално
заявената претенция срещу ответниците за сума в размер 2165,55 лв., на
основание чл. 74 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната
на ищеца К.П.Р. – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД гр. София, представлявано от Д.Б.Ш. и М.И.В.
и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД гр. София, представлявано от Л.П.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Шуменски окръжен съд.
Районен съдия: